Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 204968 Постинги: 81 Коментари: 107
Постинги в блога от Март, 2018 г.
 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон I

В седмия ден на месец юли, в лето Господне 2011-то, ето, моя милост Стен Леон, писарят Божи, плажувах сред скалите в подножието на старинен Созопол;
2. И като гледах с кротост към Черно море, ето, околовръст ме озари блестяща светлина, що в лъчи се спусна из небосвода като множество ангелски перца.
3. И щом духът ми се въздигна към Бога, душевното ми око се отвори; И ето, в безпределните простори на съзнанието ми се зароди умозрителна гледка;
4. И най-сетне, ето, видях как сред жаркия въздух над мен се появява и възправя снага нагоре светия силует на крилат исполин; И чух глас да ме зове по име;
5. И да прошепва на вътрешния ми слух с голяма сладост, що е несравнима с всичките омайни звуци, породени в атмосферата на Земята; И ето какво ми рече:
6. – Вдигни и тленните си очи право нагоре, Стен Леоне! Виж ме сега как ослепително сияя в славната светлина на Слънцето - системното плазмено тяло!
7. И ето, погледнах за минута (както ме бе посъветвал този прекрасен глас) в зеницата на Слънцето, фокусирах се и ми се откри напълно архангел Михаил;
8. А той ме съзерцаваше с мили очи; Ликът му беше лъчезарен; Ръцете му - крепки, отпуснати по прелестен начин отстрани на героичното му нетленно тяло;
9. Нозете му едва докосваха скалите и утихналата морска вода в подножието им; Крилете му плавно се разгръщаха зад могъщите плещи на гърба му;
 10. А перата им просветваха на слънчевите лъчи - мятаха дивни великолепия, бяха като обсипани в безчет диаманти сред по-бял от сняг и по-фин от коприна пух.
11. И като се възхищавах с дълбоко благоговение на тази очарователна гледка, насочих гласът на душата ми към Божия вестител; И смирено му рекох:
12. – О, блестящи предводителю на Господните ангели; О, свето въплъщение на Божието Слово; О, преславни архангел Михаил, вслушай се в тихия ми шептеж;
13. И позволи на мен, скромният писар, смиреният в настроенията си земен литератор, в мир да ти поблагодаря от всичко видимо и невидимо, тленно и нетленно,
14. от което нашият Създател ме е сътворил на белия свят; И застанал на колене, свел чело в знак на благоговение, разреши ми любезно да те запитам:
15. – Дошло ли е времето да поема към Ставро - онова пълно с тайнства свято място, на юг по крайбрежието на Черно море в околностите на град Царево,
16. за да пребивавам там на онзи уединен, живописен плаж; И да се срещна с вестоносеца на Божиите премъдрости и Слово - архистратег архангел Гавраил?
17. И ето в следващия момент долових гальовно докосване по косите ми и сякаш любвеобилни длани деликатно повдигнаха лика ми; И чух глас да казва:
18. – Бъди дълготърпелив, Стен Леоне, защото в настоящия миг пресвети архангел Гавраил е на север, където скоро го изпратих да осъществява Божия повеля.
19. Още е рано да се отправяш на това велико пътешествие; Но уповавай се, че непременно ще разбереш кога да тръгнеш към него за срещата ви на брега;
 20. Няколко дни преди нея, в съновидение през нощта, ще ти се яви архангел Рафаел (под чието покровителство си сега) и той ще те осведоми за всичко;
21. И на сутринта ще те посетят Божии пратеници, проводени от провидението на Всевишния, що е недостъпно за проумяване от обикновения човешки разсъдък;
22. И те сами ще предложат да тръгнеш с тях; И ще те пренесат именно там, където архангел Гавраил е приготвил на морския бряг естествена обител за вас.
23. И след три дни, по залез ще те изпълни Божие проникновение; И с напредването на нощта от пълния лик на Луната ще ти се яви Гавраил; И той ще ти говори;
24. А ти с голямо изящество ще запишеш светите Божии Слова, предадени чрез устните на моя легендарен архангел, що в тази епоха стои от лявата ми страна.
25. Нека умът да води ръката ти точно и с ангелска лекота в изкуството на писателството! Нека твоето сърце пулсира в съзвучие с висотите на Любовта;
26. За слава и просперитет на светата Боговдъхновена книга Леоника сред всички народи, що населяват земното кълбо от тия дни чак до свършека на човека.
27. Благославям те в името на всичко свято, що е творение на Създателя: Бъди уверен! Дерзай и работи с вяра, защото Бог е навред и пряко те напътства!
28. Ала помни, че това ще стане възможно след като тия, които ти завиждат възпрат почина ти да изографисаш безвъзмездно черквата “Св. Георги” в замъка,
29. който още се доизгражда от оня сребролюбец и роб на греха; А след като завинаги напуснеш онова място, ще изминат много години, докато дойде твоят час!
 30. Всичко, що има да се случи, вече е станало; Всичко ново, що ти предстои е като извехтяло минало в паметта на Твореца; И Бог е преживял всеки един миг,
31. който някога някому се е случвал; И който става сега. За Бога миналото и настоящето са наравно с това, което ще бъде реалност в бъдещето на всеки.
32. Сред Ума на Всевишния седи цялото всеобхватно мироздание; И това е именно онова най-велико от всички славни неща, които са присъщи на Създателя.
33. Той с едно и също внимание участва и грижовно присъства в срещата на две малки калинки, както и в съединението между галактиките в звездния безкрай.
34. Всичко, което може да си представи човешкия ум идва от един Източник; И Бог е в семето на ония мисли, които избуяват и стават като дървета-великани;
35. И всичките проявления, що се осъществяват материално в субстанциите на земното битие, са умозрителни произведения на великия, всеобхватен Разум;
36. Неговата премъдрост се разпростира от най-високото до най-ниското, от горе до долу; И по протежение на цялата стълба на Сътворението има единен ред.
37. И това, което е в най-малко, съответства на онова, което е в най-голямо; И каквото е долу, такова е и горе, а различията между тях са въпрос на степен.
38. Всяко стъпало е двойствено и притежава видима и невидима страна; Видимата е равнина, по нея се стъпва с нозе, както по земята; Невидимата е височина,
39. по нея духът на всичко живо изкачва ниво след равнище; И така надраства една подир друга реалностите по Пътя на просветлението към Всесветия.
 40. Всичко е в движение; трепти неспирно вътре в същината си; върти се в кръг около себе си и обикаля около по-могъщото от него; А най-всемогъщото е Бог.
41. И видимото и невидимото се люлеят в ритъм като вълна; Зараждат се от ниското и се издигат към високото, а после се спускат по обратния път;
42. Най-високата и най-ниската точка са срещуположни по положение и отношение помежду си, ала винаги са с идентична същност и създават свой пулс;
43. Всичко е на приливи и отливи; И нито горното се стреми към долното, нито долното към горното, а стремежите им са към равновесието между тях;
44. Затова отстрани изглежда, че сякаш противоположностите се привличат една-друга….. Има много начини да се превърне злото в добро и лошото в хубаво;
45. Но само просветленият в ум ги умее и има власт с помощта на въжделенията си да насочва антиподите към най-ценното от всички блага - равновесието.
46. Всяко последствие има своя основателна първопричина; А всяко събитие се случва във време и на място, като е в мир с причинно-следствения закон.
47. Хаосът ражда порядъка, но редът управлява безпорядъка; Това, що е по-горе, господства над онова, което е под него; Светлината се ражда от мрака,
48. но тя е по-могъща от него и го управлява; А който разбира това, знае, че доброто е по-силно от злото и те не са в битка, а заедно се стремят към покой.
49. Пазете се от заблуждение! Нито светлината е по-добра от мрака, нито мракът е по-зъл от нея; А животът около звездите е само в пояса на златокосата.
 50. Обстоятелствата и фактите се подчиняват на онзи, който е извисен над тях; Копнежите и волята му го водят по спирала към възхода като летен ветрец.
51. Там във висините го очакват ангелските същества; И щом ги приближи - даряват го с криле; И увенчават ума му с ореол, а в дланите му поставят звезда...
52. Така просветеният се оставя да бъде издиган към желаната посока (като орел в термика*) от видимите и невидими сили на реалностите, що го заобикалят.
53. Светлозарният ум управлява всичко, що е на неговото ниво; И осъзнато изпълнява ролите си в живота, вместо да бъде пленник на чуждо влияние или веща воля.
54. А когато земното му битие приключи, той се възнася волен над вълните на океана, като лъч прелита през окото на Слънцето към сърцето на Галактиката...
55. Там, в центъра на звездните спирали, забулен в тайни, тупти могъщ Източник на Живот... Към съединяване с Него се стремят душите на просветените разуми.
56. Всеки, що е бродил с духа си из космоса, знае, че там най-краткото разстояние не е права линия, както е на Земята, а е крива, която е част от спирала.
57. Само онзи, които има могъщ дух и владее трептенията му с лекота, съумява да задържи концентрацията си достатъчно дълго на най-високите честоти;
58. Тогава просветеният ум се пързаля по пулсиращите полета на титаничната гравитация като ловък делфин по огромни вълни в кипежа на люта, морска буря...
59. Защо, човече земно, изпадаш в примитивизъм и като слепец търсиш символики в тъмата на невежеството си, а не помолиш Духа на Истината за прозрения,
 60. откровения и познание, които Бог да раздуха в жаравата на ума ти? Защо не пожелаеш да получиш озарение от премъдрия Създател на всички разсъдъци?
61. Защо забравяш, че когато си в затруднение винаги можеш да поискаш духовните обитатели на звездните райски селения да ти спуснат наставления от Ума?
62. Ала най-напред помни, че Бог вече ти е подарил от същината си; Тя е вътре в теб, в ядрото на всяка твоя телесна клетка; В средището на твоето съзнание...
63. А нуждата ти от посредници, (реални авторитети, свещеници, духовни архитипи, чувствени или мислени образи), що приемаш за по-достойни или по-висши от теб,
64. е в следствие на религиозно възпитание и културни традиции. Най-правилно е сам да издириш в теб Източника на Живота, що ти е завещан от твоя Създател.
65. Всяко смъртно създание е надарено от Твореца с виталност - сияйна частица от рая, що Бог влага в него още при зачатието; И тя е там до неговата кончина.
66. Това е тази искрица вечна Истина, която като преминава през физическата структура на мозъка спомага за възхода на човешката душа по Божия Път.
67. И всеки, който още приживе се научи да достига до единение с всеобщия ни Отец, що е в него, ще получи яснота на ума; А след смъртта ще облече ново тяло,
68. много по-ефирно и прекрасно от земното. И това е обещанието на Всевишния, което ангелите на възкресението ще изпълнят за всяка рожба на Създателя. Амин.
69. И като каза това, архангел Михаил ми се усмихна с обич; А аз почувствах неговия безкраен покой; Обзеха ме умиротворение, вяра и щастливо очакване.
 70. И с наслада го изпроводих с поглед; Проследих полета му към слънчевия диск, където се разтвори в светозарни лъчи; И като станах, скочих в морето.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон II
  По пладне на Илинден - 22-рия ден от 7-мия месец на лето Господне 2013-то, отидох на пустинния плаж срещу остров “Св. Йоан”, преди град Созопол;
2. И след като плувах в морето, излязох на брега, разходих се наоколо, седнах на топлия пясък, затворих очи, смирих се в дух и в сърцето си се помолих така:
3. – О, Всемогъщи Боже, моля те, чуй моят смирен глас през великите пространства и епохи! И склони одобрителния Си поглед към мен, Твоя доверен писар;
4. И вдъхнови ме с възвишени прозрения за любовта! Изпрати ми Божия свят Дух и позволи на ръката ми да запише с нежно изящество и лекота Словото Ти!
5. Дари на моя разсъдък, макар временно, велика способност да изнамира най-точните думи, за да проумява смисъла, където няма време, а цари вечността;
6. И които светия Божи Дух сега пренася на ефирните си криле от пресветите селения на рая; През звездните обиталища, които се населяват от неземни същества,
7. тук до континента Европа на земния свят; От най-високата точка на небесата, чак долу при мен на западното крайбрежие на Черно море в България;
8. И направи Твоята висша мисъл разбираема за моя вътрешен слух. Благослови ме Господи със здравина, за да успея някак да устоя на всемогъщата Ти сила,
9. за да оцелея под напора на великата Ти мощ, въпреки всички недостатъци, що са присъщи на слабата човешка плът и душа! В името на всичко свято: Амин.
 10. И после полегнах на брега в поза на проникновено почитание пред Бога; И окото на разума ми се отвори, фокусира и видях ясно една птица, бяла като сняг,
11. която се носеше по морския бриз, да се спуска над мен; Тя ме погали с криле по цялото тяло, вдигна го като перце и с нежност го сложи да седне;
12. После гальовно ме докосна с клюн по върха на главата; И душата ми тутакси се изпълни с усещане за святост; Мигом се стопиха всичките ми страхове,
13. а пилето кацна на рамото ми, протегна човчица към ухото ми и ето, чух тихо дихание, а до вътрешният ми слух достигна благ шептеж, който изчурулика:
14. – Господ Бог, грее над теб, Стен Леоне, писарю Божи; И от горе разпръсква същинската Си любов за тебе, за всички и за всичко друго, което съществува.
15. Истинската любов е форма на светлина и само тя прояснява душата човешка - изпълва я с блаженство и онзи вид най-чисто щастие и върховно удоволствие,
16. що не зависи от никого и от нищо, което плава сред морето на времето в земния остров на материята, но е естествено за вечния живототворящ Източник.
17. Помни, каквото и да обичаш на тази клета планета Земя, то неминуемо ще изчезне. Или то ще те напусне самичко, или ти ще го изоставиш волю-неволю…
18. Каквото и когото да те обича - то, тя, той или те ще се загубят и даже помен няма да остане; Не ще има дори бледа следа, белег или смътна сянка;
19. Нищо. Нито диря наяве, нито призрак на сън….. Спомените са нетрайни - летливи като аромат на цветя, що трептят и се огъват сред ветровете на времето.
 20. Някои спомени се късат или изтръгват из корен и отлитат на далече; Други изсъхват, умират, бавно се ронят на прах и чезнат навеки в реката на забравата…..
21. Но както и да си отиват те, съдбата им е една и съща; Затова за разумния е по-добре да не им отдава значение, но да живее само в мигновението.
22. Истинската любов е тук и сега! Тя е видима със сърцето; Тя е добра и спокойна; Тя е хрисима като малко пиленце и е щедра като ведролико слънце.
23. Топлината й се чувства не само в снагата - тя е навред; Гласът й е тишина, образът й е светозарен, но я съзират само тези, които желаят да я видят.
24. Думите не са способни да я опишат - тя приказва на чуден език, безмълвно….. но всичко живо го знае, слуша я и я разбира! Истинската любов не се крие,
25. тя умее да чака; Понякога се преоблича в скръб и потъва в пясъци от мъка, като заровено съкровище... и кара тялото да плаче, но така изцерява душата.
26. Тя е по-грандиозна гледка от галактика в космоса, а е по-малка от песъчинка. В един и същи миг е голяма като цялата вселена и е по-малка от атом.
27. Онзи всевишен Ум, който във всеки миг на времето създава всичко съществуващо в света, е първопричината за любовта - тя е от ума, но живее в сърцето.
28. Любовта е самият живот - тя е единна! Тя е монументална, непоклатима промяна, движение в абсолютен покой, безпределна радост сред величава вечност;
29. Началото и краят, и всичко, което е между тях. Истинската любов е безмълвно съзерцание; Тя е съпричастна към всичко, що се случва, но не взема страна;
 30. Тя е истинско познание без наблюдение, опит без причинно-следствена връзка, естествено интуитивно приемане на всичко имено такова, каквото е.
31. Тя не съди, не наказва, не отмъщава - тя прощава всичко. Само на любовта може да се разчита напълно; На нея се крепи мирозданието на всемира…
32. Истинската любов е наслада без спомени, щастие без поводи; Задоволява всяка потребност с лекота, решение е при трудности и изпитания; Помита отчаянието...
33. Последиците от нея са благи, а поуките й са съкровищница от сладка премъдрост. Истинската любов е дар от Създателя; Тя е Негов инструмент за съзидание.
34. Бог я дарява на всичко живо безрезервно, но само влюбените и обичащите Го от душа, които се избират от Духа, знаят как да гребат от нея с пълни шепи...
35. Истинната любов не е алчна за плът, за нея телата са невидими, затова я няма между брачните партньори. Тя се явява в единението на Бог и душата;
36. Тя е ефирна, нея клетка не я задържа. Тя не търпи окови, не е отговорна към нищо тленно, но е централният пламък в ядрото на Източника на премъдростта.
37. На нея не може да се заповядва - тя прави каквото е необходимо без обяснения; И който е докоснал святата Любов неминуемо се къпе в щастие…
38. Той помни доброто и умее да прощава. Ходи там, където го отведе случаят и след като необходимостта изчезне, тръгва към друго място….. като вятъра.
39. Винаги получава насъщното, познава същината на хората за миг, а негови придружители са ангели Божии. Всички, които са в нужда бленуват да го доближат,
 40. да го пипнат и вземат, но се страхуват да протегнат ръка, бягат и се крият, надничат зад ъгъла, колкото да се убедят, че наистина съществува и е там;
41. А понякога даже плачат само като го съгледат. Едва малцина отиват с усмивка при него и с благодатна радост поемат протегнатата му длан.
42. Човеците цял живот просят любов от ближните си, но така я добиват частично. Лутат се като слепци около огън, а тя е в тях, във вярата им към Вселюбящия.
43. Обичайте Господ Бог. От душа Му поблагодарете за всичко, добро или лошо! Обичайте Го в радост и мъка. Така или иначе, дали е правилно или погрешно,
44. хубаво или грозно….. всичко потъва в забрава; Ала любовта Му пребъдва навеки, обвързана с Извора на Живота и с всичко, що е рожба на Божия замисъл.
45. И като сподели сентенциите си, птичето хвръкна с радостен писък от моето голо рамо; И ето, отправи се към слънчевия диск, засия като звездичка и изчезна.
46. Останах дълго в същата поза, очарован от прекрасното Слово на светия Дух, който ме беше посетил току-що; И осъзнах, че човешката любов е различна:
47. Поражда се от хормони, уж е волност, пък те връзва и затова се съмняваш в нея. Понякога е свързана с някакво присъствие или напротив, с нечие отсъствие;
48. Може да разсъждаваш за нея безкрайно и пак да не я познаеш; Дори без да я очакваш може да те споходи в живота и ненадейно да заеме сърцето ти,
49. или да те напусне отведнъж. Любовта владее времето: Може да концентрира дните на пълно щастие в мигове или да разтяга моменти на самота до безкрай...
 50. Смисълът на целия живот е в любовта. Тя къпе ума в екстаз и обновява цялото същество; Тя поражда звънлив смях, придава ведрина и подмладява лицето.
51. Всяка нова любов е като едно малко раждане, което носи усещане за пълно съвършенство. И затова всеки коленичи пред нея с нови мечти и надежди;
52. И я подлага на изпитания с тялото, а превърже ли се към душата му, животът сякаш се изпълва с музика и безспирно веселие, красота, щастие и мир.
53. Ако ли пък любовта си отиде, обръща се назад да проследи пътеката, по която са се носили заедно; После опитва да избяга с вой от връхлитащата самота.
54. И се облива в сълзи, плаче с години, измъчва се и се пита с печал: “Защо се случи?” Накрая се самозалъгва, примирява се и търси разтуха в следващата...
55. Така разочарованите кръжат от срещи към раздели; И като намират само разбити илюзии, напълно се отчайват; Потъват в похот и накрая умират завинаги.
56. Ала просветените са наясно, че човешката любов е преходна, иде с лудости, ражда проблеми, докарва болести... затова дават сърцето си само на Вселюбящия.
57. И приемат за себе си ролята на проводници на най-великата от всички видове Любов - тази към Създателя на Сътворението. Те стават утешители на хората;
58. И носят надежда на тия, що са плячка на себичната човешка любов. Така връщат щастието на огорчените и ги изпълват със сладостта на Божията милост.
59. Тя прави сърцата им добри и съжалителни към всяка малка душица на животинче или цвете; Случаят сам ги води на места, където има нужда от помощ;
 60. И те намират попадналите в беда същества и ги спасяват; Приютяват ги вкъщи, а като ги излекуват - пускат ги на воля в местата, откъдето са ги взели.
61. Така отчаяните се учат да обичат отново; А Утешителя им разкрива безкористна форма на любов, която е едно равнище по-върховна от тая между хората;
62. Това е всеотдайното обичане на по-низшите Божии създания. А щом овладеят съвършено тази благородна любов, Създателя им подарява гальовен любимец...
63. И така Бог изпълва дните им с ласкавост, усмивки и веселие; Тая взаимна обич не се нуждае от материални доказателства, подаръци, пари или нещо друго,
64. продукт на празни приумици, присъщи на глупаците, които не са наясно с истинската стойност на любовта в живота им, а са я свели до суетно перчене и сласт.
65. Любовта към Бога прилича на слънчев изгрев над морето - тя възкръсва от мъдростта на живота; А людската е като огън на плаж, гаси я даже сух пясък.
66. След нея остават почернели въглени и пепел, които времето смила на прах, вее и разпилява... Човек е сам в земната си любов. В уединение е подобен на Бога,
67. а сред себеподобните е като маймуна, що се прави на човек: кичи се с дрънкулки, важничи с род и положение, демонстрира богатство, мощ и превъзходство.
68. Отвън е като златен потир, а в душата е зееща бездна, що ламти за пари, власт и почести... Може би ангелите се усмихват, защото хората са смешни?!
69. Изправих се на крака, както си размишлявах; И поразкърших снага; Почистих се от пясъка; Покрих тялото си с благоуханно масло и щом попи в кожата ми,
70. облякох моята бяла роба, що бях открил в Египет при първото ми пътуване до Африка... И като благодарих на мястото, тръгнах да се катеря към пътя отгоре.
image
СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон III
  Изминаха 3 години... И ето, на девети май, рожденият ми ден, се събудих преизпълнен с Божия Дух, а около мен светеше ярко сияние, като че бях в Слънцето;
2. И фотосферата* на лъчите му ме заобикаляше; А потоците от спикули на хромосферата* му се сипеха в могъщи плазмени струи, накъдето и да се обърнех.
3. И когато видях и осъзнах в какво славно великолепие съм попаднал, изпълни ме щастие и в душата ми спонтанно се роди желание да се помоля, така:
4. –Създателю наш, Творец на вселената; Който си Опората на всичко живо от Земята до рая; Първоизвора на непреходната, ярка светлина на вечния Живот;
5. Що си ни създал от Любов в златното си сърце; Нека да се осветлят световете Ти от Ума! Нека се преизпълнят всичките ти създания с праведен Дух!
6. Да бъде волята ти на Земята и в цялата безкрайна вселена! Изпълни ме с Истините на Божия Ум и в откровения ми разкажи всичко за звездното ти царство.
7. Помогни ми с разума си да вникна в чудесата на райските светове; Да запомня посланията на ангелите и да ги запиша за днешните и бъдещите поколения!
8. Отче мой, подкрепи ме с Твоята премъдрост. Дай ми да вкуся насъщните ми знания, добрини и Живот. Дай ми да пия амброзия, еликсир от чашата на надеждата, честност и Правда.
 9. Благослови ме с насладата от споделената ни обич! Стопли ме с приятелството на вярващите и сърдечността на близките нам!
10. Прости невежеството на ума ми и себелюбието, съмненията и греховете ми, що никой друг не знае! Извини ме за слабостите, както бащата прощава на сина.
11. Вдигни духа ми от нищетата, освободи душата ми от злините на този човешки свят. Дари ме с великодушие; Благослови ме с лъчезарност, Отче, дай ми вяра!
12. Спаси всички нас, които те обичаме! Ние сме заедно с Теб! Приеми нашите благодарности, Отче! Води ни към Възкресение, за да станем едно цяло с Теб!
13. Бъди с нас тук и навсякъде, сега и във вечността! Чрез нас върши знамения на небето; И дай ни Боже сила да вършим чудеса на Земята за Твоя прослава.
14. Нека стане именно това, що ще е най-благотворно, както за нас в земния ни дом, така и за жителите на други Твои селения из космическите простори! Амин.
15. И като свърших молитвата, почувствах как вътре в мен се плиснаха вълни от наслада; Заля ме всеобхватен фрисон*... Тръпки запулсираха през гръбнака ми;
16. Изстреляха се нагоре като гейзер от златен ефир; Усещах как сякаш се трансформирам в пламък - висок и трептящ; И реалността се топеше, чезнеше...
17. Тогава моята котка-чинчила Мила, скочи с мъркане в скута ми и ме загледа с лазурните си очи, като че ме питаше: – Ехей, къде литна? Връщай се веднага!
18.


СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                         Еон IV
  И така, след време, на 25-ти януари в лето 2018-то в мен възникна идея да посетя рая и да измоля послание за Божието предопределение на човека.
 
2. И ето, след три дни, в неделя обърнах към царството Божие, що е в сърцето, всепроникващия взор на душата ми; И в молитва извисих духа си към Божия рай;
3. Понесох се на незрими криле; Полетях над великолепните му градини... а там ме посрещнаха три начала, що ме въведоха в духовното архинастоятелство;
4. И ме поставиха пред райския събор на ангелите, що е начело на братството между Божиите чеда, а аз се помолих наум за просветление и ето що записах:
5.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА                         РЕЧНИК

Р Е Ч Н И К

архинастоятел – (архи- + настоятел) Върховен управител и духовен предводител на частта от всички ангели, отдадени на конкретна звезда за служене на определена планета или друго небесно тяло с огромен размер, което е в обсег на нейната гравитация. Количеството свети вестители, което се изпраща към всяка планета е точно определено за цялото време на нейното съществувание. Архинастоятелът е официален представител на Слънчевата система пред властите, които управляват Божията светлина от рая към сверите около централната плоскост в ядрото на нашата Галактика.

Зариел – (Зариил, библ.) Означава “светлина Господна”, вероятно от зар (сторослав. светлина) и ел (евр. i"el/il - Бог). Името на архангела, който управлява частта от всички ангели на Слънцето, отредени за Земята. Споменат в книгата на Енох (ХХ:6) сред седемте архангели на силата: Уриел, Рафаел, Рагуил, Михаил, Гавраил, Азраел и Зариел. (“Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.”)

Плеяди – (астрон.) Звезден куп с диаметър 12 св. г. видим с просто око в границите на съзвездие Телец (Бик). Включва над 500 звезди, отдалечени на 440 св. г. от Земята. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca наречени “седемте сестри” (Електра, Мая, Тайгета, Алциона, Меропа, Келена и Астеропа). B България ги наричаме - “квачката с пиленцата”. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г. Всички те са физически свързани, имат еднакво по големина и посока собствено движение. Нищожната вероятност за случайното им групиране на толкова малка площ е 1 към 500 000, което подсказва, че голям брой сини звезди са проектирани и създадени от плеядианците*.
Плеядианци – (от гр. собств. πλειάς (плеас) — превъзхождащ) Те ca преки потомци на древна раса коренни жители на звездна система Вега от съзвездие Лира, по-точно на северните лиpиaнци (нордически тип), кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите. Те ca сред наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се “явявали” представители от мъжки пoл. B минaлoтo били възпpиeмaни, кaтo “дoбpи Бoгoвe, живeeщи c xopaтa”, “вестители на Небето”, “Господни ангели”, “светци” и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм “нaши ангeли хрaнитeли”. Те са божествена paca от разумни съзнания.
Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. “зли раси извънземни”, “тъмни сили” и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят Божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.
Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.
Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.
 Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дp. знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.
Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават морфологични черти сходни с техните. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти, високи чела, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го “орисва” с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. “небесен нeктap” (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено- вещество или “високо-вълнови газове” от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa божества, нo винаги ca били почитани, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, необясними чудеса и вълшебства.
 Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.
Цивилизaцията нa плeядианцитe процъфтява след колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo
200 000 г. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци (oбщo 144). Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са “накарали” да изгрее “8-мата сестра”. Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7.
 Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на “тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества”. Тогава болестите, бeднocттa, гладът, престъпленията, нacилиeтo и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества. Някoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - великолепна apxитeктypa, възхитителни гpaдини, повсеместна хармония и свежест, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите и заробените съзнания.
Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за “фaнтacтични пpиключeния”. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач “Кристални вeтpoвe”.
Смисълът на духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на Цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др. високи хуманистични и духовни идеи.
Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща. (Стен Леон, 23. 12.
2017 г.)
 
Теоника – (от гр. θεος (теос) - Бог + Νίκη (нике) - победа) Книга от Стен Леон, писана през 1996-
1997 г. В последствие унищожена от автора от съображения за духовна сигурност. Запазени са едва няколко цитата в произведения на други автори.

термика – (чужд.) Топлинна колона - стълб от въздух в ниските части на земната атмосфера, който се изкачва нагоре, представлява пример за конвекция. Възниква от неравномерното загряване на земната повърхност от слънчевата радиация.

фрисон – (чужд.) Тръпките, които ви побиват, когато слушате музика или четете текст, които ви въодушевяват.

хекимин – (старин. същ.) Означава лекар, врач, знахар, доктор, лечител, изцелител.

хромосфера – (астроном., от гр. χρομα — цвят; σφαίρα — кълбо, сфера) – Външната обвивка на Слънцето и другите звезди. Прозрачен слой с дебела около
10 000 км., разположен над фотосферата. В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя - горна, средна и долна.



Т В О Р Ч Е С К И Л Е Т О П И С
(постижения в България)
 
"Целта на всичко видимо и невидимо е една – възсияние към Всевишния Ум! След като съзнанието в материално тяло се извиси достатъчно, пътищата пред просветения са два – вяра на последователи в него и собствената му вяра в Ума. Чрез обединената вяра на съзнанията на физически същества–последователи се стига до възнесение, предшествано от телесна смърт, а чрез въздигане на собствената вяра – до възвисение, при което чрез волята си, с помощта на ефирни ангелски същества, съзнанието се преобразява без тялото да умира. И двата Пътя трансформират просветения в разумна светлина и вече не му е нужно физическо тяло. Запазва се възвишено съзнание, облечено в белоснежна одежда от най–чисто и свято сияние, в която душата блести като ярка звезда."                     Стен Леон
1972г. Стен Леон е роден на 9 май – Деня на Европа, гр. Асеновград в семейство на висш офицер и известна художничка.
1989г. Поставя първа самостоятелна изложба–дебют графика “Фантастични рисунки” в “Клуб на дейците на културата”, гр. Пазарджик.
1990г. Завършва с медал за отличен успех реална гимназия ЕСПУ “Иван С. Аксаков”, гр. Пазарджик.
1992г. Изложена е постоянна експозиция от негова графика (70 бр.) в “База на Главна прокуратура”, м. Цигов чарк.
1993г. Започва литературната кариера на Стен Леон с публикуването на първата му книга “Крайно време” (сборник разкази, 176 стр.). Изложба–графика (40 бр.) “В края на две хилядолетия”, посветена на празниците на фантастиката в Младежки дом, открита от ректора на ПУ, гр. Пловдив.
1994г. Завършва при известния скулптор Спас Киричев, курс по арт–специалност “Бронзова пластика” и придобива професионална квалификация “скулптор”. Отпечатан е първият му роман – “Космическо нашествие”, българска научна фантастика (204 стр.).
1995г. Излизат от печат следващите две негови книги (по 128 стр. всяка) – романът “Смъртоносна дарба” и сборник с разкази – “Зоната на Предела”, криминално–мистериозна и тайнствена фантастика. Поканен е да се присъедини към “Кабинет на младия писател” към Съюз на българските писатели, гр. София.
1996г. Поставя 21 платна (2х2 м) – камерна изложба живопис “Модерен експресионизъм” в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1997г. Изложба маслена живопис, посветена на св. св. Кирил и Методий, вернисаж “Бараците”, Старинен Пловдив. “Лятно време” – изложба маслена живопис в “Център за срещи на провинция Саксония–Анхалт”, гр. Пловдив.
1998г. Получава ІІ степен на висше образование – магистър по Биологически науки (защитава дипломна работа по антропология) в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1999г. Завършва Школа за запасни офицери “Васил Левски” към Висше военно общовойсково училище, гр. Велико Търново. Печели със снимката “Целувка в село Лещен” годишна награда за фотография на сп. “Мобиклуб ”.
2000г. Заедно с майка си Снежана Стойчева завършват в класа на проф. Владимир Нидзадзе (Грузия) Висша школа за иконопис “Св. ап. Лука”, гр. Солун (практика – храм “Агиос Георгиос”, гр. Палини, п–в Касандра, Халкидики). Двамата защитават с отличие магистърска степен по арт–специалност “Църковно–славянска иконография и старинна стенопис” и придобиват професионални квалификации “зограф–иконописец” и “художник–реставратор”. Те съвместно рисуват стенописи и изографисват икони на следните места:
A 2001г. Божи храм “св. Георги”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2004г. Църква “св. Петка”, гр. Монтана, с. Медковец.
A 2005г. Клисурски манастир “св. св. Кирил и Методий” и постоянна експозиция от фрески (27бр.) в клиника “Хигия”, гр.Пазарджик.
A 2006г. Божи храм “Успение Богородично”, гр. Видин.
A 2007г. Църква “Възнесение Господне”, гр. Пазарджик, с. Юнаците.
A 2008г. Параклис “св. Троица”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2013г. Черква “св. св. Кирил и Методий”, вилна зона “Дъното”, яз. Батак.
A 2015г. Параклис “св. Илия”, гр. Гоце Делчев, м. Попови ливади (Папазчаир).
A 2016г. Параклис “Възнесение Господне”, гр. Гоце Делчев, м. Гергьовска скала.
2001г. Завършва с отличие специалност консултант по бизнес към “Институт за малкия и средния бизнес” и “Евро–бизнес колеж ФУМИ Интелект”, Манастирски ливади, гр. София.
2002г. В края на декември е приет в Дружество на писателите “Димитър Бояджиев”, гр. Пазарджик.
2003г. Печели отличие за разказ в конкурса на ч–ще “Братя Миладинови” и вестник “Пулс” – “Зимни литературни вечери “Витошко лале”, гр. София.
2007г. Включен е с разкази в литературен сборник “Есенна дъга”, издание на Дружество на писателите в Пазарджик.
2008г. Излиза от печат Дилогия “Утешителя във Времето”. Произведението (336 стр., твърда корица) е публикувано след 14–годишен писателски труд с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Състои се от два тома: Бяла Книга “Кръщение в разум” и Зелена Книга “Възкресение в синьо”.
2009г. Поканен е за дворцов писател и зограф към приказния замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2010г. След 3г. проучване и изследователска работа в областта на приложната психология е публикуван научно–популярният му трактат “Теория на флирта – ангелски стил на живот” (256 стр., твърда корица), както и първата му стихосбирка “От звезда щастлива озарен” (64 стр., твърда корица), с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Поставя изложба иконопис (50 бр.) в арт–център “Vagabond”, гр. Пазарджик.
2012г. Поставя дарение от 6 барокови икони в черква “Св. Георги” към замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2014г. Рисува 7 стенописа (1,5х2 м) с анимационни герои в частни имоти, с. Юнаците, гр. Пазарджик.
2015г. Поканен е за главен иконописец–реставратор в манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Арбанаси, гр. Велико Търново. Там зографисва авторски стенописи със светите архангели Михаил и Гавриил, поставени в Параклис “св. Троица” при с. Мосомище.

С т е н Л е о н

Л Е О Н И К А

архангелски завет

SPECIAL EDITION
FROM

B U L G A R I A
EUROPA

ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ Е
БЛАГОТВОРЕНИЕ НА ПИСАРЯ,
СЪЗДАДЕНО В СТУДИО

e-mail: sten_leon@abv.bg
gsm: 0 8 8 5 0 5 0 7 0 5
 Б ъ л г а р с к и   а в т о р
Издание: Първо
Формат: 1/16 от 60/84
Печатни коли: 16

Категория: Изкуство
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 2
 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше никаква следа.
2. Духаше източен вятър и само волни чайки се рееха умело над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на крайбрежния пясък под надвисналите скали,
3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз; Как благодарение на него те кръстосваха наоколо без да размахват крила;
4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна; Да се спускат над морето; Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.
5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени; Плискаха се в нозете ми; И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите;
6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно; Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище;
7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.
8. Но въпреки тази красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също ниско ниво...
9. Затова се отпуснах на топлия пясък; И зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.
10. Скоро почувствах невидимо Божие присъствие, що излезе от Слънцето; И неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух; И ми рече:
11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призван да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?
12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание; Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.
13. Колкото и високи да са били духовните ти възвишения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.
14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.
15. Така че наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.
16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто;
17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Господ е във всичко; И всичко е в Него, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;
18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!
19. Отецът ни приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е Този, що наказва без милост и праща зли възмездия;
20. Но наказанията дохождат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза; Ала не идват поради липса на вяра.
21. И онзи, който повярва, че с деянията си вече е заслужил да получи наказание - получава го с мярката, с която сам отмерва обич за ближните си;
22. Защото високите степени на любов са най-чистата и свята изкупителна жертва за всеки, що е решил дълбоко в сърцето си, че заслужава възмездие;
23. И само чрез проявата на своята любов към ближните си, даже най-ужасният престъпник може да измъкне душата си от черния кладенец на смъртта.
24. Лесно прощава на себе си и се избавя от терзание само онзи, който съумява навреме да опрости всички неправди, що са му сторили неговите ближни.
25. Тогава в душата му се настанява крепко спокойствие; И може да прости от висотата на любовта даже злодеянията извършени от неговите врагове;
26. И без преструвка да се моли за просветлението им; И с жал да гледа на тях като на палави, немирни дечица, станали жертва на своята глупост и нищета.
27. А ти, брате Леоне, първо прости на снагата си, защото в своя стремеж към извисение на духа си често пренебрегваш и забравяш крехкостта на плътта;
28. И изискваш тя да издържи, и да преодолее с наслада дори неща като студ, глад и самота; И винаги да е във възторг, и в състояние на свето блаженство;
29. Но това е твърде трудно за тялото и е в разрез с циклите на природното му естество; А те са в движение като вълните на морето и спиралата на сезоните.
30. Приеми тия несъвършенства, прости слабостите на тялото си; И се съобразявай с нуждите му; И в случай, че го налегне тежко униние или скука - утешавай го!
31. И го щади, когато не успява да се справи даже с простите повели на Духа; И го разбирай, когато не желае да си наруши безгрижието и мързелува;
32. Разумно е отначало да се постигне мир между тялото и душата, а после те съвместно, с любов, да изкачат в извисение земното стъпало към Всесветия.
33. Всичко необходимо е вътре в тялото! Бъди ласкав към него и то ще ти открие Божиите тайни, що са записани в гените му на най-древната азбука на света.
34. Озаренията на светия Дух достигат тялото чрез душата; И те са ключът, що се завърта в ядрото на всяка малка телесна клетка; И се случват чудеса...
35. След като чух това, ето, че ме осени прозрение; И затова се обърнах почтително към този анонимен свят Дух; И в мислите си го попитах направо:
36. – Кой си Ти, светия Дух на Иисус Христос ли си или не си? Отговори ми, в името на всичко свято, което по волята Божия владее над Сътворението! Амин.
 37. И тогава във вътрешното ми око се отвори чудесна картина; И ето, над мен се извиси гигант с дълга коса и брада, облечен в искряща дреха, бяла като сняг;
38. Ръцете му бяха протегнати напред към морето; Лицето му беше озарено от бляскаво сияние, а благите му очи и нежни устни, изразиха одобрение, щом рече:
39. – Да, брате мой! Аз съм, първородният потомък на Йосиф и Мириам; Аз съм и Божи син в царство на Отеца; Чудотворец и лечител; Учителя на человеците.
40. Същият, който вероломният Синедрион хвърли на римляните да го хулят, бичуват, коронясат с тръни и разпънат на кръст... И който след три дни възкръсна!
41. Аз съм същият човек, който алчни и кръвожадни църковници обявиха за жертвен агнец. Царе превърнаха лика и името ми в култ, оневиняващ войните им,
42. та през последвалите епохи на кръвопролития тия тирани да се опияняват от страданията на милиони невинни души; Да гнетят, гонят и изгарят благочестивите...
43. Върху ми се изсипаха болки, обиди, омраза, клетви и смърт от всякакъв вид; И аз смирено ги понесох; Търпя ги сега; И ще ги изтрайвам до пришествието ми.
44. Зная, Стен Леоне, мъдри писателю на Словото, че Пътя, който избрах донесе на Земята много повече лошотии, отколкото ако въобще не се бях раждал;
45. Зная, че от твоя гледна точка моят Път е неправилен, незрял и близък до мрака; И че съм позволил на проклети твари да вилнеят край духа ми;
46. Защото, тъмнината чрез мене направи, причинява и ще наказва обикновените хорица с неизброимо разнообразие злини, коя от коя по-жестоки и ужасни;
 47. И принуждава праведните да се влачат по корем като клети влечуги; И изкушава даже възвишените да превиват гръб под товара на илюзорно битие;
48. Но аз бях, оставам и ще бъда Спасителя; И въпреки, че моето Слово беше преиначавано за какви ли не низши, коварни и користни цели, в Него има семе,
49. от което за просветлените и благодатните в Божията любов ще растат дървета снажни като великани, с яки клони, отрупани от изобилен, свеж и вкусен плод,
50. който ще храни с милосърдие благонадеждните, обърнати към Всевишния и Неговите пресвети архангели човеци от настоящите времена до края на вечността.
51. А ти, Стен Леоне, си предан на Отеца; И затова те наричам “брате мой”; Също така моята святост ти е позната; Но моите страдания не ще те достигнат;
52. Бог е избрал да се изкачваш към Него по друг, по-плавен Път от моя; И това е светият Път на възнесението чрез Живота; Пътя към Центъра и на умереността.
53. Благославям те, в твоето свето писателско дело, в името на истинния свят Отец, Който е Създателя на видими и незрими вселени; И участва живо в тях;
54. И за Когото няма тайни във времената, в пространствата, в измеренията и в непонятните за човека неща; Нито има по-горе и по- долу; Нито нисък и висок;
55. Защото Той е Бог вездесъщ всред цялото Си Сътворение; И е Създател всепроникновен, както в малкото - така и в голямото, из безчетните Свои измерения!
56. Вдигнах поглед към морето; Вълнението му беше нараснало и то шумеше силно, а из стихията му идваха множество гласове като от бурно човешко море;
 57. Но това оживление беше благодарствено и в него не се откриваше нищо оскърбително; То се въздигаше с радост; И с веселие се разливаше по брега.
58. “Този свят Дух - помислих в сърцето си - като че ли не е много по-различен от моя; Нито от който и да било друг човешки дух. Той е показал на всички,
59. че за човека е възможно да възкръсне след физическата си смърт; Но моят Път към Бога е по-самобитен; Различен е, както и жизненият път на всеки човек...
60. И аз много се надявам; И се моля да постигна възнесението, без да изпитам смъртта, както се е случило с древния светия Енох, а сетне и със свети Илия.”

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон VIII

  Останах още дълго загледан в морската шир, изтегнат под благосклонните, живителни лъчи на Слънцето; И бях завладян от екстаза на околната хармония;
2. И след като обядвах в пълно уединение (риба, хляб, маслини, сирене, домати, чушки, ябълка, вода и вино), обърнах разума ми към светия Дух на Спасителя,
3. Когото усещах още да се носи пред отвесните скали зад гърба ми и да ме наблюдава благо; И като вдъхнах няколко пъти с пълни гърди, мислено изрекох:
4. – Моля те, коленопреклонно и с надеждно сключени ръце: Стой наоколо ми, сине Человечески, колкото желаеш! Дръж дрехата и сиянието си чисти около мене,
5. защото ако ли ме приближат наслоенията около ореолите ти; А те са като засъхнала кръв, отвратителна нечистотия, злобен брътвеж, писък и лъжлив здрач;
 6. Още от сега ти казвам, че не ще допусна тази напаст даже до периферията на душата ми; И нито аз ще ги търпя, нито ти ще искаш да ме гнетиш с тях!
7. Вчера свети архангел Михаил пречисти духа ми; И блясъкът му ще ги изпепели, ако ли в близост до теб има нещо тъмно (даже нищожно петънце от кръв,
8. отровно вино или зла лудост). Лъчът на духа ми е милиарди пъти по-тънък от косъм, ала светлината му е хиляди пъти по-ярка от блясъка на Слънцето;
9. И ще продъни всеки мрак, тъй като по волята на Божия закон: Там, където грее светлозарен пламък, тъмнината се разсейва и винаги бяга далече от него!
10. Казвам ти това, защото те ценя; И желая да бъдем в чудесни приятелски отношения, каквито царят между двама равностойни във всичко братя.
11. Желая да си ми подкрепа; И като вкусвам с душата си от твоята Божествена премъдрост да добия благия ти характер; И да ме посветиш в чудесата ти...
12. Твоята жалост и милосърдие са ми по сърце; Ала твоята власт над природата, да върви сякаш против естеството си, да се преобразява и да ти служи,
13. е абсолютна мистерия за мен. Моля те, сине Человечески, смили се и ме благослови с Истината; И надари ме с Божия власт над всичко на Земята!
14. Светостта е в приемането на нещата такива, каквито са, но ако е волята ти, нека лекувам, изцерявам или дори с вяра да възкресявам мъртви като тебе!
15. Ако искреният ми език ти е харесал и приемаш с разбиране моите въжделения, с теб ще бъдем истински братя от Духа! Свети Боже, моля те в мечтание,
 16. ако сметнеш за уместно, да ми отмериш щедро от великата Ти сила! Нека заедно с Твоя син и Дух да вършим велики чудеса за прослава на Божието Слово!
17. И след като чу пламенните ми думи, ето, Спасителя премина отляво ми; И застана пред мен; Смали се на ръст, колкото длан; И седна на скалата отпред.
18. Благото му лице се наклони надясно, а очите му заблестяха жалостиво и като мълча някоя минута загледан в пясъка, рече с благодушен, тих и кротък глас:
19. – Зная, Стен Леоне, защо си предпазлив с мен и тактично ме дистанцираш! Преди години, ти, литераторе Божи, ми се молеше ежедневно (с детска наивност)
20. да вдъхновя написването на Теоника*; Обаче твоят млад дух уцели периферията на славата ми; А там вилнеят страх, ужас, зло, мъка, проклятие и смърт.
21. И гласът ми, като минаваше през всичко това, те достигаше изкривен и изопачен от скверни думи, вопли, писъци и брътвежи, които са присъщи на дяволите;
22. И затова, брате, тогава така тежко пострада; А сега гледаш на мене със съмнение и уплаха; Но брате Леоне, чуй ме! Сега те уверявам, че това е минало;
23. И повече никога няма да се повтори; Ти си моят брат, Божи син, архинастоятел на Слънцето, писар на архангелите и апостол на Словото на небесния ни Отец;
24. И всичко добро, що е равно на мене, и на другите около нас (а всички сме равностойни в очите на Отеца), били те видими или невидими, тленни и нетленни...
25. И никой няма да страда, и умира в твое име, както в мое! Уверявам те, ще бъда до теб! И в мир ще насочвам излиянието на Божията Истина из висините;
26. И при нужда ще те спасявам от тъмата; И ще те избавям от самотата; И ще давам могъщи сили на всички, които повярват в теб, сега и завинаги! Амин.
27. След като приех обещанието на Духа, се утеших. Погледнах с признателност към Спасителя и му се усмихнах; Протегнах ръка и го благослових в Слово така:
28. – Честит да си вовеки, сине Человечески! Нека благодатната светлина на Вседържителя да бъде винаги около теб и всички, които ти вярват от душа! Амин.
29. И после, ето, Спасителя се изправи на скалата пред мен; И започна да нараства; И да се извисява нагоре в синьото небе; Вдигна ръце към Слънцето;
30. А когато го докосна, мина с вятър от дясната ми страна; И отново застана колосален зад гърба ми; А слънчевата корона блестеше чудно около лицето му;
31. Той свали ръце и щом обърна длани надолу, из тях се излъчи животворяща сила, що ме заля като златен водопад; И накваси невидимите ми ангелски криле;
32. И те се оживиха, разтвориха се настрани от плещите ми; И грейнаха в сияйна белота; И аз загребах с могъщи махове през фурията на морския, летен бриз;
33. (както правят благородните лебеди, когато разгряват криле, преди да се засилят с плавници по водата и да се вдигнат над езерното огледало към небето;)
34. А сетне около лъчът на духа ми сякаш се запали безчислено множество свети ореоли, които се наредиха един върху друг като кула нагоре от темето ми;
35. И построиха към безкрая нещо подобно на пламтящ тунел от светлинни кръгове; И те се въртяха забързано около оста на моя дух като безчет колела;
 36. И почувствах, че притежавам умението да направлявам този тунел от жива светлина според желанието на волята ми, към всяка една точка на вселената;
37. И мигом да прекосявам чрез него невъобразими по мащаб разстояния в пространството; И да пътувам навсякъде през субстанцията на времената;
38. И да се осъзнавам всред други светове и епохи, що са населени с Божии същини; И да им се явявам като невидимо с просто око духовно същество;
39. С тяло съставено от малки светозарни фибри, що градяха като звезди моите светлинни крайници; И ги обличаха като в дрехи от тънки, лъчисти воали;
40. “Само разсъдливи създания, които имат ангелско зрение, биха могли да вникнат в тази визия и да придобият познание от нея!” - помислих си с благоговение.
41. – Господ е във всичко! - казах на глас; И се отпуснах в приятна дрямка на топлия пясък; А вълните с помощта на вятъра ме милваха със солени пръски.
42. И ето, сякаш в съновидение се впуснах в приключение през всемира; Отначало се понесох към Слънцето; Преминах го и се озовах в окото на Галактиката;
43. И после, там видях звездна карта, която показваше точното местоположение и периодите на всяко светило, що съществува в пределите на нашия всемир;
44. А в центъра на вселенското око, гдето обитава абсолютната гравитация, различих нещо като кръгла повърхнина, разграфена като дъска за игра на шах-мат;
45. И видях, че различни по вид, ръст, произход и пол разумни същества се появяваха в някои полета на плоскостта; И след като избираха, заминаваха си;
46. И се въплъщаваха други на тяхно място; И така до безкрай; Тогава твърде много се зачудих каква ли е тази равнина; И защо съществата прииждаха на нея?
47. Затова, приближих до едно създание, напомнящо на морско главоного, но непознато като форма на живот на Земята; И като го допрях, го попитах това;
48. А то като се спря за миг ми отговори така: “Това е полето на Живота! Тук идва всеки, що е напреднал в разума; И от тук избира накъде иска да потегли;
49. В кое от разнородните места по световете, населени с Божи живот, желае да се роди; И най-общо какво би могъл да прави там; И накъде да се развива...”
50. И след като ми сподели това, съществото изчезна в дим; А аз потърсих Слънцето; И мигновено се пренесох по него на Земята; И като отворих очи, въздъхнах.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон IX
На следващата нощ стоях в подножието на северната кула на замък “Влюбен във вятъра”, която е най-близо до черквата наречена на свети Георги;
2. Съзерцавах с възхищение островръхата й шапка, обагрена от тъмносини и нежни оранжеви светлини; А от изток духаше хладен вечерен ветрец.
3. Затворих очи и в съзнанието си тихичко повиках архангел Рафаел; И когато минута по-късно той се приближи към мен, рече с напътствен глас това:
4. – Върви да спиш, Стен Леоне, днес ти работи усърдно и сега си уморен! Почини си добре, а утре, ако е рекъл Господ, ще отговоря обстойно на въпроса,
5. който виждам да просветва вътре в сърцето на съществото ти! И нека твоят ангел хранител ти донесе прекрасни сънища от Божието царство! Амин.
 6. Скоро изпълних съвета му; Свалих небесносинята барета от главата си; Запалих фенера си; Прекосих двора и се изкачих по спиралната стълба на кулата.
7. Оттеглих се в покоите си под белия ми балдахин, който бях вдигнал в третото от жилищата на първия етаж; Помолих се и поблагодарих Богу; И заспах.
8. И ето, че на втория ден от септември вятърът все още се усилваше; И люлееше безспир ту наляво, ту надясно провисналите вейки на върбите около езерото;
9. И като търсех завет, отидох в началото на първата тераса от градините на замъка; Настаних се на елегантен метален стол с лице към източната 40м кула;
10. И след като се концентрирах във въпросите, които бленувах да задам на архангела, дигнах духа си; И с дълбоко дихание достигнах небесния всемир;
11. И се помолих в покоя на настъпилата вселенска тишина за чувствително уплътняване на присъствието на Господния вестител около мен, ето така:
12. – О, пресвети архангел Рафаел, целителю и обновителю на цялата природа, която се възражда наново всяка пролет от студовете на снежна зима;
13. И избуява под твоята любяща милувка в приказно многообразие от китни цветчета, нежни листенца и млади филизи, кои от кои по-изящни и красиви;
14. Ти, съзидателни друже, що държиш стихиите на източните ветрове; И се носиш лекокрил над мен, акуратния писател на светото Божие Слово;
15. В този слънчев ден, те моля, насочи височайшето внимание на благосклонния си поглед към смирения в подножието ти човек; И наклони ухо към молбата ми!
 16. И дай отговор на въпроса, който е ясно осезаем за твоя всепроникновен слух, за когото дори най-тихият душевен шепот ехти като звън под висок купол;
17. И ако е угодно на Отеца, ела при мен; И дай ми изчерпателен, и всеобхватен отговор, за да пребъде славата на Божията премъдрост вовеки веков! Амин.
18. И ето, след миг, от великата сфера на безграничния свят на въображението (която обгръща цялата Земя с безброй форми, звуци, чувства, идеи и всичко,
19. що е достижимо за живите същества чрез седемте сетива) се появи светият образ на архангел Рафаел; Летеше към мен с широко разтворени криле;
20. Идваше през Слънцето като лъч; И като загребваше въздуха с махове, правеше силен вихър, така че, върбата зад гърба ми се огъваше от напора му;
21. И видях как леко стъпи на короната на дървото, а клоните й се разлюляха страховито; И ето, че той ми се откри в целия си блясък, разкош и великолепие;
22. И отгоре ме приветстваше; И ме благославяше мълчаливо с въздългите си длани, като правеше грациозни жестове; И ми се усмихваше с милосърдие;
23. Сетне през бурното свистене на вятъра около нас, проникна неговото дихание, познаваемо само чрез слуха на душата; И чух го да ми говори с възхита:
24. – О, писателю Стен Леон, одухотворение Божие, благото на светите Господни същества, днес те достига през райските порти из космическите селения,
25. за да те изпълни от долу до горе и възнагради с апогея на наслаждението от светлозарни прозрения, които по Божията промисъл докосват твоя разум,
 26. а чрез тебе и съзнанията на твоите старателни читатели, що са обладани от добродушие и са благоразположени в духа си към сентенциите на Създателя.
27. Същината на въпроса, който сияе като пламък на свещ; И трепти с ясен звън от центъра на дълбините на твоето сърце е нещо, що касае всяка живинка;
28. И е еднакво значимо, както за продължението на рода й, така и за нейната еволюция по стълбицата на извисението й към световете на духовността.
29. Господ в своята мъдрост е създал още от сътворението на света женски еквивалент на всяко същество от мъжки пол, което се ражда на Земята.
30. Виж как е в природата - там, въпреки цялото многообразие от видове, всяка малка птичка намира съответна, допълваща я цялост; И свива свое гнезденце;
31. Или прави друго, което й е присъщо, според нрава й, за да оцелее и пребъде нейният род; И така се адаптира все по-удачно към променящите се условия.
32. Тъй като за ангелското ми зрение е видима всяка твоя човешка мисъл, те уверявам, че дълго ще търсиш ангел между земните жени, но напразно...
33. На Земята няма подобие на райските ангели; Но като отидеш в рая, ще познаеш душа, що ще ти е равностойна във всяко от седемте нива на общуване!
34. На първото и най-ниско ниво, тя също като теб ще е дарена с грациозно, гъвкаво и здраво тяло от висш порядък; А кожата й ще излъчва прелестен аромат;
35. И даже само изгледът на снагата й ще те преизпълва с блажени нетленни усещания; И ще те въвежда към удивителни състояния на живително щастие.
 36. На второ ниво, тя ще има именно онези чувствени нагласи, които са най-желани и ценени от теб; За нея ще си най-лелеяният дух в целия звезден свят;
37. И тя хармонично ще те допълва с голяма готовност; И по интуиция ще осъществява влеченията ти, всеки път, когато я повикаш за единение и екстаз.
38. И заедно с нея ще се учите как да се въздигате; И как да споделяте върховно блаженство в състояние на свръхсъзнание, що е Път на извисение към Бога.
39. На трето ниво, емоциите ви ще се допълват живо; А вихрите на страстите ви, като се сливат, ще са пълноценни, както са огъня и въздуха, духа и материята;
40. Това, що ти ще даваш, тя ще приема напълно; И това, що тя ще ти предлага в драговолие, ще е добра, полезна и приятна необходимост за теб.
41. Заедно ще бъдете стократно по-силни; А за всеки поотделно, силата ви ще е пълноценна; И нито ще намалява, нито ще страда от липсата на другия.
42. На четвърто ниво, сърцата ви ще са тъй привлечени едно към друго, че срещата им ще е голямо празненство и славно знамение на Божията любов;
43. И това ще е знак, както за земното, така и за Божието царство; И всичко чувствено, легендарно и разкошно, ще се възражда от вас и чрез вас;
44. Ще бъдете благословени и посветени в тайнства - видими и невидими; И тъй ярко ще сияете в изживяванията на своята взаимна всеотдайност,
45. че вашата споделена любов ще променя всяко място, през което преминавате; И ще го възправя, освещава и дарява с изобилие в мирна доброчестина;
 46. На пето място, гласовете ви ще са като звънтежите на две празнични камбани; Темите на вашите задушевни разговори ще са богати и изпълнени с веселие;
47. И толкова ще са интересни, че даже ненадейно дочути от неволни слушатели, ще будят прекрасни, възторжени реплики на почуда, възхищение и радост;
48. На шесто място, разумите ви ще са в унисон като два делфина, що весело се стрелкат с голяма наслада над морето на остроумието и идеите;
49. Ще подхождате с разбиране и Божия мъдрост, както към делничните полемики на битието, така и към глобалните въпроси на всемира, който ви заобикаля;
50. На седмо място, духовността и на двама ви ще е височайша, обединена в едно от абсолютен синхрон около ярката колона от лъчиста светлина на Всевишния;
51. И заедно ще странствате из дебрите на безмерния звезден океан; И през безпределните простори на вселената ще се реете като Божии създания;
52. И мигом ще се озовавате в чудните, феерични светове на необятния космос, що са по-близо до Източника и от човешка гледна точка са по-високо ниво;
53. И що са населени с разумни същества - съзнания изобилни на научни познания, достигнали по-висши степени на развитие по Божията стълбица на живота;
54. И те ще ви посветят в някои от най-обичайни за тях загадки и открития; А всичко това ще стане, за да се даде чрез вас велик пример на човеците;
55. И да се засеят в тях семена на три дървета-великани, що ще избуяват към светлината на живототворящия Източник в стремеж към съвършенство,
 56. както във видимия свят на телесното, така и в невидимия мир на духовното; И много от хората, тогава ще се възнесат; Но малцина от тях ще възсияят;
57. А за да се изпълни светото начинание на човеците, на всеки който пожелае, тогава ще бъде изпратен звезден придружител, за да го насърчава и пази;
58. И придружителите ще карат окото на душата да проглежда; А на вътрешният слух ще дават способността да се преизпълва с хвалителни Божии песнопения...
59. Благословен, благат и свят си, Стен Леоне! С усърдието на молитвите си ще бъдеш избран да извършиш велики чудеса с помощта на най-простите неща;
60. Те са нещо естествено, те са именно онзи Господен дар, що Създателя е определил за съхранение на всичко живо, откакто свят светува;
61. То е чудо изначално и вечно; То е вълшебството на Божията любов; А тя е най-великата от всички стихии, що са владели, господстват и ще бъдат! Амин.
62. След като записах Словото на архангел Рафаел, се огледах наоколо; Денят неусетно беше преминал в прохладна привечер; Източният вятър беше стихнал;
63. По спокойната повърхност на езерото се носеше бял лебед, а симетричното му отражение се оглеждаше във водата като красива метафора на любовта...
64. По небосвода се запалваха звезди, а в мен назряваха още въпроси към Божия вестител; И аз обърнах менталния си взор към него и му рекох с възхита:
65. – Архангел Рафаеле, твоето свето Слово е тъй окуражително и така ме очарова, че ако беше храна, щях да кажа: “За мен няма по-вкусно блюдо от това!”
 66. Още неща желая да узная, о, съветнико на моята душа; И в любознателност свеждам глава към лявото ми рамо; И те питам с поглед на висша почтителност:
67. – Нима е необходимо такова пълно припокриване на всичките седем нива, за да се постигне от две души тайнството на най-знаменитата любов към Бога?
68. А дали е възможно да се случи подобно съчетание, но на човек в рамките на земния му живот? И ако се случи, колко ще продължи? И ще донесе ли плод?
69. И като го попитах, застинах в очакване, а въздухът стоеше неподвижен наоколо ми; И само подранили щурци се обаждаха в настъпващата лятна нощ.
70. – Ще ти отговоря с това, що ще стане през твоя живот, Стен Леоне! Сега иди да спиш; И след време, като се изнижат девет години, ще се срещнем отново.

Категория: Изкуство
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 204968
Постинги: 81
Коментари: 107
Гласове: 493