Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА... ИЛИ НЕЩО ТАКОВА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 198177 Постинги: 76 Коментари: 107
Постинги в блога от Януари, 2015 г.
  image

BG Art Class:

Аз виждам поне 2 причини да не последват твоя съвет. Първо, повечето хора не са оптимисти – заради живота, който водят, заради страната, в която живеят – всеки си намира причина защо да не е оптимист, нали. Но, втората причина и по-важната според мен е, че рисуват това, което рисуват, защото това им докарва пари, т.е. това се търси масово.

СТЕН ЛЕОН:

Да, жално ми е, че масата хора са нещастни. Честно казано, чувствам се ангел сред тях... Интересуват ме позитивните представители на човешкия вид, които вече са извисени, другите ги съжалявам. То и за тях е по-добре така, защото иначе самото ми присъствие и всичко, което казвам, ги хвърлям в такова недоумение, така им разбивам хубавите робски представи... а те са свикнали да бъдат роби, те не могат да бъдат други. Свободни. Не знаят какво е да си свободен, да летиш, да си щастлив. Те си мислят, че са виновни, трябва да са нещастни, трябва да са ощетени, трябва да работят много и да получават малко, за тях щастието трябва да се плаща с лихвите, а всъщност е точно обратното – щастието е безплатно. Нищо не се иска в замяна. Нищо! Кой плаща на слънцето, за да свети – да дава светлина, топлина, живот? Иначе и в най-хубавото добро можеш да намериш нещо лошо, но зависи къде си се концентрирал, към какво си насочен. Ако си човек, който иска да търси недостатъци, ще ги намериш, но ако си човек, който иска да вижда хубавите неща, пак ще ги намериш. Изборът е твой. Винаги можеш да се накараш да бъдеш нещастен. Много е лесно. Същото се отнася и да бъдеш щастлив, само че лично на мен ми харесва да не чувствам вина за нищо, да бъда свободен от всякаква отговорност, защото разбирам, че всичко е преходно на този свят. След 1000 години никой няма да си спомня нищо от нас. В такъв случай този свят е създаден лично за мен, за тези мои моменти. Може да звучи много егоистично и крайно, но ако гледаш нещата от позиция на мозъка, всичко е илюзия. Всичко достига до него чрез сетива, обаче самият мозък няма досег с външната среда и всичко може да е просто фантазия на сетивата. Какво е това, което ражда мислите в него? Какво ражда мечтите?

BG Art Class:

Навлязохме в тема, по която може много да се говори.

Имам друг въпрос – разкажи ми нещо за пътешествията ти по света.

СТЕН ЛЕОН:

 Бил съм на доста места в Европа, в Африка, в Азия... обичам пътешествията. Сменяй пейзажа! Винаги е добре, когато искаш да промениш нещо във вътрешния си свят, да виждаш нови места, да пътешестваш, да срещаш нови хора. По-лесно е, отколкото повечето хора си мислят. Повечето си търсят оправдание, за да не го правят. 

BG Art Class:

Това важи за всичко – ако не искаш да направиш нещо, винаги имаш оправдание, за да не го направиш.

Това беше един дълъг и поне за мен, доста интересен разговор. С какво предлагаш да завършим?

СТЕН ЛЕОН:

Пожелавам на хората да търсят красивото около тях, да спират вниманието си на божественото вътре в тях.

BG Art Class:

Хора, бъдете щастливи!

СТЕН ЛЕОН:

Да, това е най-хубавото нещо. Това им пожелавам. Да търсят начини да бъдат щастливи и да се къпят в море от ендорфин. Много по-лесно е да си щастлив, отколкото нещастен – за да си нещастен трябва да си търсиш причина, а за да си щастлив, може да нямаш причина.

Много се радвам, че си поговорихме. Благодаря ти за това интервю.

BG Art Class:

И аз ти благодаря. Пожелавам ти успех и много щастие.  

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 768 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.05.2016 11:09
 image
BG Art Class:

Здравей! Нека да започнем първо с представяне. Разкажи ни за себе си?

 СТЕН ЛЕОН:

Здравейте, уважаеми читатели. Не обичам роботизираните стандарти за представяне, така че пред вас стои един не съвсем обикновен човек. Вярвам, че свободата е най-хубавото нещо на света и всичко, което не те прави свободен като птица с разперени криле е форма на робство.

Написал съм няколко книги досега, 8 са издадени, а други още не са. Започнах от малък. Имаше доста противоречиви мнения за първите ми произведения. Тогава още се учех да владея словото и темите ми бяха с по-тийнейджърско мислене, което пък има доста позитивни страни, защото носи оптимистичен младежки дух.

Друго... основно рисувам. Също от съвсем малък. От 2000-та до 2001-ва година с майка ми учихме иконопис в Гърция. На полуостров Халкидики направихме първите си канонични икони в църква “Агиос Георгиос”, след като се обучихме при грузинския професор по иконопис Владимир Нидзадзе – много голям творец, абсолютен майстор. Бяхме в неговата Висша школа за канонична живопис “Св. ап. Лука” в Солун. Той ни показа всички техники и всички тайни дори. Малко след това почина – може би искаше по този начин да предаде опита си и ние в последствие изрисувахме множество църкви и параклиси в България.

Но освен иконопис, рисувам маслена живопис, графика, занимавах се и със скулптура при склуптура Спас Киричев.

 BG Art Class:

Разкажи ни за твоите изложби.

СТЕН ЛЕОН:

Правил съм 6 самостоятелни изложби. Първата ми изложба беше в Пазарджик, още бях в 11 клас ученик. Тогава рисувах графика и ме поканиха в “Клуб на културните дейци”, където направих изложба “Фантастични рисунки” на тема бъдещето. Почти във всяка творба присъстваше изящна женска фигура в един футуристичен вариант.

Като студент в Пловдивския университет, още със самото си влизане, направих изложба в Младежкия дом – пак с фантастични рисунки. Огнян Сапарев, който тогава беше ректор, като разбра, че съм фантаст (а той е критик-фантаст), откри изложбата ми. Беше много хубаво. Още в началото в университета бях посрещнат много добре.

След това започнах да се занимавам с модерен експресионизъм. Нарисувах около 20 платна с големи размери – над 2 метра. Поставих изложба в самия университет. По-късно започнах да рисувам сюрреализъм. Още търсех стила, който ми допада най-много. В старинния Пловдив, с помощта на управата, направих великолепна изложба точно до къщата на Златю Бояджиев във вернисаж “Бараците”. Имаше много хора, медии. След това медиите започнаха да ме търсят и да следят как се развивам. Тогава и книгите ми бяха отразени – постоянно ходех по разни телевизии, радиа…

Всъщност, нямам много голям интерес да правя изложби – само, ако ме поканят. В немския център на провинция Саксония правих изложба "Лятно време". Мина чудесно и може да се каже, че като млад автор тогава почувствах какво е да ти оценят изкуството, защото бяха изкупени доста произведения – предимно от чужденци, но пък няма значение, все пак ценителите са си ценители.

Последната ми изложба беше в края на 2010-та – 50 икони върху орех, варен бук и други качествени основи. При нея успехът беше странен. На самата изложба никой не купи икона, но пък след това, знаейки, започнаха да идват хора от къде ли не, с определени проблеми. Наистина започнаха да се случват чудеса тогава. Имаше толкова случаи, в които хора си поръчваха икона или взимаха готова с техния светия, и след това получаваха едно благоволение свише и им се решаваха някакви проблеми или им се изпълняваха някакви мечти. Просто успяваха да живеят по-близо до божественото, до това, което прави човека щастлив, изпълнен с вяра и любов…

Така че съм един необичаен човек, който е попаднал във време и пространство, където съществуванието ми се крепи на изкуство, на усещане на божественото във всичко, на извисяване към източника на живота, на силата, на красотата.

BG Art Class:

С какво рисуването на икони е по-различно от останалото рисуване? Всеки художник ли може да рисува икони?

СТЕН ЛЕОН:

Предполагам, че ако научи техниката, всеки добър художник може да нарисува икона. Но при самото изографисване има обреди, които се правят, за да може иконата да придобие Божия сила. Преди да се нарисува иконата се подготвя дъската, платното, грундовете, самите цветове, защото има канонични цветове, които се правят и вече се работи не с чист цвят, както е в обикновената живопис, а в следствие на определени пропорции бои, се стига до пределен нюанс и той е по канон. Цялата тази подготовка отнема 40 дни. Като минат 40 дни и нощи, тогава се започва иконата, с молитва към Бог за вдъхновение, чистота, сила. Самият художник изпада в един транс на благословено състояние – душата му, духът му, тялото му са в някаква абсолютна хармония и докато рисува, чувства просветление. Висше удоволствие на духовно блаженство и сливане с всеобщия източник на всичко, което се проявява в реалността. И тогава самата икона придобива сила и човекът, който идва и си я взима, да кажем след 1 седмица вече той също приема от тази свята благодат.

Много е интересно, че по време на иконописването няма нито глад, нито жажда, зогръфът така навлиза в материята на духовното, че тя го храни. Нито отслабвам тогава, нито нещо външно се променя. Сякаш нетленна духовна храна идва в мен. При майка ми е същото. Ядат се само растителни продукти, мислите са насочени към божественото, слуша се църковна музика. Ако е необходимо, се четат житията на светците, за да се вникне в образа на героя, който се изобразява. Да усетиш неговата вибрация, неговият дух, неговият божествен потенциал и след това да го предадеш – това е целта. Всеки светец има определени, канонично поставени атрибути и самото му лице си има определен начин на изобразяване. Затова се нарича "иконопис" – ти изписваш елементите и дори различни автори да го правят, винаги това лице се вижда, този дух се усеща един и същ.

BG Art Class:

Искаш да кажеш, че художникът не може да решава как да изглежда даден светец, а трябва да следва образец?

СТЕН ЛЕОН:

Да, това си е канон. Няма измисляне. Всичко си е точно определено. Художникът може да вложи малко от себе си в някои детайли, които така или иначе канонът ги допуска. Това е традицията при иконописта – тя иска точност, иска точно предаване, а в същото време всеки художник си влага нещо от него и дори да направи абсолютно копие, повярвайте ми, самият художник придава нещо на творбата си и вече тя е друга. И колкото е по-извисен и чист, толкова по-силна става тя. Затова според мен не е правилно в църквите да се слагат билбордове, да се лепят репродукции и т.н. Колкото и да са добри тези машинни копия, в тях няма ръка, око и човешки дух. Светата обител се обезличава, всичко стои едно такова - никакво.

В Бургас има нова голяма църква в кв. “Меден рудник”. Тя не е готова, нито е измазана, но са сложили едни репродукции и само като влезеш, се усеща огромна празнота. Няма дух, липсва топло, човешко присъствие, което се излъчва дори само от една рисувана икона.

BG Art Class:

Разбирам те какво искаш да кажеш - не усещаш, че си на свещено място.

СТЕН ЛЕОН:

Да, по-скоро като в музей. Даже и това не е – в музей има история на предметите, а тука няма нищо, просто е пусто и тъжно.

BG Art Class:

А иконите подписват ли се от художника? После знае ли се кой ги е изписвал, или икона не се подписва?

СТЕН ЛЕОН:

Авторът може сам да реши. Позволява се, но се пише, примерно "Ръка: Стен Леон", а ако е майка ми – "Ръка: Снежана Стойчева". Това си е по традиция. Иконата може да се напише, ако е дарение за църква.  Да се напише името на човека, който я обрича и пр. Според мен е правилно да се пише и годината, защото това е история, която остава – името на автора и годината, така може вече да се датира в бъдеще.

На някои икони, някои автори се подписват с молив върху платното и после го покриват, така че пак има подпис, но той е невидим. До скоро изобщо не ги подписвах, защото не смятах, че съм достоен… Сега всички нови неща, които правя, са с подпис.

BG Art Class:

А откъде идва този псевдоним Стен Леон?

СТЕН ЛЕОН:

Това е творческото име, което ми даде майка ми. Когато започнах да пиша и точно преди да бъде публикувана първата ми книга, тя ми го подари, защото още от дете ме учи да бъда творец. В превод от старогръцки означава “Силен Лъв”.. Тя самата е творец – тя е и писателка, и художничка, и още от съвсем малък поставяше четка в ръката ми и ми даваше платно. То се разви от само себе си, тя дори не ме е карала, а отвътре ми дойде, гледайки я как рисува. Сигурно съм бил на 3-4 годинки, когато си спомням, едни жита беше нарисувала – и аз отидох с четката и отгоре цак-цак, както правят децата прекарах нестройни черти с цинобър. В началото ми се виждаше много трудно това да контролирам тая четка, да я “опитомя”. В последствие, след като рисувах много, вече стана толкова лесно, че тя започна да се слива с мен, стана част от ръката ми и усещах всяко косъмче. Но в началото ми се виждаше трудно – как да накараш четката да отиде там, където искаш? Сигурен съм, че това го има при всеки художник. Дори когато не е рисувал дълго, като хване четката и докато я “опитоми”, минава известно време. Затова е важно да имаш качествени инструменти, за да може този процес да стане по-бързо. С некачествена четка също може, но минава повече време докато се постигне това сливане. Все пак по-важно е какво изобразява художника, а не как го прави. Техниките и другите неща наистина са много полезни и хубави, но важно е какво влага. Понякога като видиш една детска рисунка и усещаш това детенце. Въпреки че образите са неточни, усещаш емоцията в детето. Душата усещаш. Това не присъства ли в едно произведение, то няма никаква стойност. Има автори, които рисуват като на конвейр, те не влагат нищо – никаква емоция, просто правят нещата с една ошлайфана до съвършенство техника. И това не е истинско изкуство.

BG Art Class:

Комерсиално?

СТЕН ЛЕОН:

Да. А пък други, които не влагат положителна емоции, пак не правят изкуство. Все едно изхвърлят в картината някакъв боклук от тях. Примерно агресия или мрак, или някаква душевна кал. Все едно я изхвърлят там и се изчистват. Между другото го правят много автори, не само художници. В интерес на истината повечето поети са така. Имам предвид тези поети и най-вече поетеси, които пишат, когато им е скучно, мрачно и един вид го правят, за да се освободят от тези негативни състояния... А е много по-хубаво да се създават позитивни неща – когато човек е щастлив, когато се чувства благословен, когато е изпълнен с вяра и любов към всичко. Една и съща картина, нарисувана с чувство на любов и с друго чувство на тъга… ами дори и един старец със закостенели разбирания веднага ще го усети и ще каже: "Вярно, че всичко е еднакво, ама тази картина ми харесва повече!" То чувството там вече е харесване. Но все пак зависи какъв е зрителят, защото един човек, който образно казано, отглежда у себе си плевели, колкото и красиви цветя да му покажеш, той ще търси плевел и няма да види цветята.

BG Art Class:

Възприятието зависи и от моментното настроение на зрителя?

СТЕН ЛЕОН:

Да, но като цяло, по-скоро е решаващо какъв е духът на човека. На мен ми се е случвало много пъти – поглеждам една картина и целия изтръпвам от удоволствие, поглеждам друга и изведнъж ме напада някакво мрачно чувство, което като някаква черна мъгла ме покрива. Много зависи какво е вложил автора и това вече моделира и самото възприятие на зрителя.

BG Art Class:

Защо винаги си толкова оптимистично настроен? Всички се оплакват колко е лошо, колко им е трудно, а ти винаги си оптимист. Как е възможно винаги да си такъв?

СТЕН ЛЕОН:

Знаеш ли, наскоро в едно хумористично предаване журналист пита един циганин: "Ти оптимист ли си?". Той го погледна и вика: "А, не, не, аз съм обикновен човек." Разбираш ли? Необикновен човек-ангел съм, това като цяло ме прави, един вид, нестандартно устроен – като нещо блестящо, което е различно от сивото. А и моят начин на живот е такъв, че образно казано, летя с бели криле над света. Плувам в положителна енергия…

BG Art Class:

Откъде я намираш?

СТЕН ЛЕОН:

Ама тя е навсякъде около нас. Има много начини, по които можеш да го направиш. Примерно, ако всеки човек, когато му е тъжно, мрачно, грозно, депресиран е, нещастен е, боли го или каквото и да било... ако започне да фокусира вниманието си върху това колко вида усмивки има – да си ги представя или да ги отчита на лицата на хората. Може дори да ги определя – усмивка с устни, усмивка с очи, комбинирана – усмивка с устни, очи, цяло лице, дори с цяло тяло може да е. Може да видиш усмихната ръка... ти започнеш ли така да мислиш, няма начин вътрешно да не започнеш да се усмихваш. Отделно може да има саркастична усмивка. Може да има подигравателна. Това пак са видове усмивки, въпреки че не са позитивни усмивки. Може да бъде една безкрайно щастлива усмивка, една широка усмивка. Дори зъбите да липсват в устата... някои хора така се усмихват, че просто струи позитивното от всяка тяхна пора.

Докато се разхождам в замъка с тези костюми, постоянно срещам усмивки – най-различни видове. Някои са учудени, други са широки, трети са пестеливи, четвърти са подигравателни... но това пак си е усмивка. И съм я предизвикал сам. Значи си е моя!

Някой път, излизам от вкъщи и съм намусен или леко тъжен, и в един момент си казвам: "Ей, човече, какво става? Я се усмихни!" И знаеш ли какво става? Правил съм си дори експерименти – влизам в автобус и има някакъв спор - разправят се за билет или нещо от сорта: "мръдни се, че пречиш", аз умишлено си поставям една широка усмивка и я задържам. Усмихвам се в продължение на 10 минути, примерно, и знаеш ли какво се случва? Първо, всички хора започват да ми се усмихват. Второ, дори и да е имало спор, вече всичко живо започва да се усмихва, един на друг вече се усмихват, дори се смеят с глас. Настава една атмосфера, която не може да се опише. И с всичко е така. Това е моят живот – позитивното търсене във всяка една ситуация, дори да е безнадеждно грозна и жалка. Във всичко можеш да откриеш нещо хубаво, дори в неща, за които е прието, че "не са хубави". Наскоро видях едно детенце в инвалидна количка, около 12-годишно или дори по-малко. Та то си караше количката по един весел начин. Нали като си представиш инвалид и ти става тъжно, а пък това си караше количката като някакъв вид игра, с веселие и радост. И една усмивка на лицето му грееше... като слънце! Значи въпреки всичко, то е открило начин да е щастливо и явно това не зависи от външните сериозни обстоятелства.

BG Art Class:

Ще ни разкажеш ли за замъка? Какво правиш там?

СТЕН ЛЕОН:

 Отидох там с намерение да нарисувам черквата, да я направя цялата - ще бъде в бароков стил, не в класически. Всичко е реализъм – виждаш образите точно, както са. Няма го канонът за цветовете, там имам свободата да направя образите много живи, много истински, дори повече от истински. Самото рисуване е голяма благодат и удоволствие – да направия образите свръхчовешки, божествени. Това ми е основната мисия в замъка. От 2009-та година чакам черквата да бъде орнаментирана отвътре, позлатена, за да мога да слагам оригиналите на местата им, да ги композирам по посоките на света, да ги ориентирам според звездите и планетите. Все още има много работа вътре. Междувременно измислих това атрактивно шоу с костюмите. Да се забавлявам докато чакам, пък и да забавлявам хората около мен, да ги вкарвам в приказна атмосфера. Един вид да им спирам мисълта, да ги изваждам от матрицата и да ги вкарвам в друг свят, където няма матрица, а оживяла приказна фантазия.

BG Art Class:

С какви костюми ходиш?

СТЕН ЛЕОН:

Поръчах на известна моделиерка да ми ушият няколко костюма - на мускетар, на принц, на Робин Худ, на пират, на рицар... Изобщо, като се събудя сутрин, според настроението, в което съм и според времето навън, решавам в какъв образ ще вляза – дали ще е принцът, котаракът в чизми, рицарят или причудлива комбинация между тях.

BG Art Class:

Хубаво си говорим с теб за замъка, но за читателите ще обясниш ли за какъв замък става въпрос?

СТЕН ЛЕОН:

Замък "Влюбен във вятъра" до село Равадиново, който се намира на 2 км от разклона за Созопол. Неговите 4 кули са много атрактивен и забележим елемент. Виждат се от пътя и всеки, който е минавал, няма как да не ги е погледнал. Много хора съм питал какво ги е довело в замъка и казват, че са забелязали от пътя нещо недовършено, но все пак решили да дойдат да разгледат. Остават очаровани, защото от пътя се виждат кулите, незавършения покрив и зеленината, а когато човек прекрачи през централния портал и тръгне по алеите с цветя, скулптури… Когато мине под Адриановата арка, когато влезе във винарската изба, посети черквата и продължи към езерото с лебедите, тогава вече се пренася в приказка…

Възхитен съм и съм изключително благодарен на Георги Тумпалов – рицар на 2 ордена, защото осъществява своята детска мечта – да построи замък сам. Наистина се справя отлично и неговото въображение и фантазия са много големи пътеводни светлини за мен. Още, когато се запознахме, разбрахме, че сме семенца от един житен клас. Като разбирания, представи, приказно светоусещане и пр. сме много близки. Само че той има една голяма дарба – да създава огромни неща, архитектурни обекти. Визуализира замъка детайл по детайл, задържа го в съзнанието си, докато намери оптималният вариант и почва да го строи камък по камък. Наистина е достоен за възхищение, въпреки че много хора идват и казват: "Това са различни стилове. Натрупани са." Добре де, ако погледнеш реално всеки стил, създаден в миналото е на базата на съществуващите преди него стилове. Така ли е? Това е начинът да се създава нов стил, така че в момента всеки посетител с малко по-интелектуални представи, разбирания и широта на възприятията и мирогледа, ще разбере, че присъства на нещо уникално – създаването на нов български стил. След 100 години този стил предполагам, че ще се нарича просто "Тумпал" или каквото и да е там, и ще бъде нещо като еталон за други, които ще правят приказните си мечти реалност. Идват хората и казват: "А, това е готически стил", "Това е такова и такова". Не е, разберете, хора, не е. Това е различен стил. Така се създава новото.

В замъка живея заедно с големи майстори – едни правят фонтаните, водопадите, други – орнаментите и всичко, което е свързано с метал. Има майстори, които се занимават с камък… всеки е виртуоз в своята област и се води по представата на Жоро. Той е господарят на замъка и казва, кое как вижда, но също така и приема и твоето мислене – ако ти му дадеш идея за нещо и приеме, че е добра, оставя те да действаш, не ти налага своето на всяка цена. Ако съвпада с неговото виждане, те оставя да действаш с творчески заряд. Това е много важно за всеки един автор – да има свободата да твори,  а не да изпълнява като робот. Така че има много силно човешко, авторско присъствие във всеки детайл. Това прави замъка неповторимо място. От толкова години съм там и не ми омръзва. Искам да съм там, да виждам как се променят, развиват нещата, да участвам в създаването на това грандиозно начинание. Първоначалната идея беше рицаря да ми плати за изографисването на черквата, но аз му казах: "Жоро, не искам да ми плащаш. Искам да го направя за слава на Бог, на теб, на хората, които са тук в България. Да бъде подарък за всички. На мен ми е достатъчно само това, че който и да влезе, остава като ням, остава зашеметен от това, което създаваме. Мисля, че това е много по-голяма награда от парите и чисто материалните неща и е много по-ценно за мен." Такива работи.

BG Art Class:

Защо в повечето случаи се изобразяваш с ангелски крила?

СТЕН ЛЕОН:

Изпитвам удоволствие, когато обработвам снимки, да си слагам атрибути, които са присъщи на ангелите. Повечето хора го възприемат много буквално, те не разбират, че за мен това е игра, наслаждение и творчество. Решават, че искам да се направя на божество с различни "свети аксесоари", а истината е, че използвам моя образ, защото съм единственият човек, върху който имам право да си експериментирам, както си ща. Така отговарям само пред себе си и Всевишния. Експериментирам си, забавлявам се и ще го правя, докато ми е интересно.

BG Art Class:

Не съм видяла да се изобразяваш като дявол, винаги си божествен.

СТЕН ЛЕОН:

Знаете ли колко е хубаво да си изберете крилете, ореола, бялата дреха – не можете да си представите колко е възвишено това. Чувствате се като къпани! А ако започна с дяволските атрибути... еми, ще се настроя на тази вълна и изобщо ще потъна в зловонни, адски нагласи. Сигурен съм. Предпочитам да търся хубавото, както птицата търси високото. Търся това, което на мен лично ми доставя удоволствие, пък как и защо хората ще го възприемат като правилно или грешно, въобще не е моя работа. Нито ме интересуват мненията им. Авторитет ли са за мен някакви непознати? Пък дори и да са познати, професори и академици – все тая! Защото единственият авторитет за мен е Господ Бог – Сътворителя. А Той ме е създал именно такъв, какъвто съм.

BG Art Class:

Завършил си биологически науки – това не е ли далече от твоя творчески път?

СТЕН ЛЕОН:

В биологията се учи анатомия на човека, анатомия на животните, как функционират организмите. Всичко това е хубаво да го знае всеки автор – когато изобрази човешко тяло, животно или растение. Да знае как функционира, дали е хищен или тревопасен вид, какви са навиците му, какви движения прави. Всичко това е много полезно за изкуството. В края на краищата, изобразяването на нещо живо не е просто визуално изобразяване. Ти трябва да хванеш характера на този образ. Така че биологията е много близо до изкуството. Тя е научно изучаване на живото сътворение.

Бих искал да продължа с отговора на въпроса защо не харесвам дяволски атрибути. Ако погледнеш в медиите и в повечето филми, дяволското винаги присъства и можеш да го видиш под най-различни форми, докато ангелските добродетели са много пестеливо поднасяни. Ако повечето хора акцентират върху ангелите, като цяло мисленето им ще се промени към по-позитивни неща. Ако ти виждаш ангели навсякъде вместо дяволи – мисля, че вътрешното ти чувство ще е на по-голямо щастие. Всичко дяволско е израз на страх – всички тези вампири, вещици… са израз на ужаса от тъмното, мрачното, грозното, болезненото, злото, което наранява и убива. Докато ангелът е символ на светлината. Ангелът воюва не с копие, той прощава с милосърдие, с доброта, с неосъдителност, с приемане. Ангелите не налагат, не насилват. Забелязали ли сте, че в изкуството, често в ръцете на архангел Михаил слагат оръжие? Това е елементарна пропаганда и то не добра. Защо в най-великите картини художниците го представят като убиец на злото? Ангелите са трансформатори на злото в добро. Нима са такива, които неприемайки нещо, ще го убият? Те трансформират мрака чрез светлината към истината, към божественото, затова ако има повече творци да мислят за ангели, да рисуват ангели, ще е по-добре и за самите тях, и за целия свят. Това го знам по себе си – когато рисувам или пиша нещо отрицателно, не се чувствам добре. Ами, за какво ми е да го правя тогава? Като краен егоцентрик, решавам, че ще пиша и ще правя хубави неща, защото това ми харесва, това ме изпълва с благодатни мисли и чувства. Това ме кара да летя, да съм здрав, да съм усмихнат, да съм силен, да намирам във всеки човек нещо красиво, да търся стойностните неща.

Разбирам и защо се прави това в медиите – внушавай страх, внушавай насилие, внушавай несигурност и всеки, който гледа това, ако не е достатъчно силен и извисен, става страхлив, става роб и изпълнява всичко, което му се каже, всичко, което му се втълпи съзнателно и несъзнателно. Така дори в най-големите глупости, за които му казват, че са истина, не може да види очевидната лъжа, защото е парализиран от страх в този момент. Той е изпълнен с ужас – Край! Започва трета световна война… Край! Идва свършека на света; край: не знам си какво още…

 Всички лъжи са идеи, които се пускат, за да може неосъзнатите да бъдат роби. Да работят като колелца в гигантска машина, на върха, на която стои някой, който само мисли как да причинява страдания, защото му доставя удоволствие да чувства тази власт – да се къпе в кръв, мъки и нещастие. А пък хората се водят като овце. Затова моя призив е: Обърнете се към ангелското, вижте красиво във всичко грозно дори. Открийте го! В един гнусен прилеп например – ако го изучите как живее, какви сетива има – да си представите света през неговите сетива… ще откриете толкова точки на възхищение, че той вече няма да ви е противен и ще разберете, че е именно такъв какъвто е, защото е там, където е и за това място той си е съвършен.

BG

Категория: Изкуство
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.01.2015 10:22
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488