Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 204968 Постинги: 81 Коментари: 107
Постинги в блога от Април, 2007 г.
   image
 Колко хубаво би било, ако животът протича наопаки. Първо трябва да умреш,за да свършиш тая работа и да се оттървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичко това в първия работен ден. Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията. После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената...

... и накрая свършваш като оргазъм.
Категория: Тя и той
Прочетен: 982 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2007 15:54

Някога много, много отдавна в една далечна савана живеела млада лъвица. Тя обитавала не голяма джунгла, където имало и много други животни. Джунглата била обградена от едната страна с висока скала, а от другата имало широка река. Никой не знаел как лъвицата била попаднала там, но други лъвове така или иначе нямало. Доколкото си спомняла, тя живеела от най–ранното си детство съвсем сама. На нея й било много, много самотно. Когато отивала при реката на водопой, с надежда гледала към другия бряг – той бил тъй далече, а лъвицата много се страхувала от водата. Понякога ходила до скалата и дълго се мъчила да се изкатери по нея, но после спирала изморена, с тъга гледала нагоре – скалата била тъй непристъпна, че на нея чак започвало да й се върти свят от височината. И така ден след ден, месец след година, дълго бродила сама из джунглата си и й ставало все по–тъжно, и все по–самотно, че е затворена там и няма други лъвове около нея.

Веднъж докато лежала под сянката на една цъфнала акация, съвсем неочаквано й се сторило, че нещо ново и много хубаво скоро ще се случи. Някакво особено необикновено предчувствие дошло незнайно от къде и бавно завладявало душата й. Тя започнала да бяга като обезумяла из джунглата от скалата до реката, но все не можела да си намери място. Усещането, че скоро ще се случи нещо вълнуващо, желано, незабравимо упорито я преследвало и тя никак не можела да се отърве от него. Безпокойството я изпълнило цялата, започнала да трепери от нетърпение. И изведнъж отсреща на другия, далечен бряг, видяла нещо, което я развълнувало, сърцето й забило силно, някакво необикновено чувство я обхванало, разтърсило я, накарало я да спре. Вглеждайки се по-внимателно, най-после над спокойната повърхност на реката тя съзряла лъв – красавец. Той като че ли целият светел, сякаш бил направен от чисто злато и слънцето се оглеждало в него. Царствената му осанка, буйната му златна грива приковали нейното внимание, тя затаила дъх от изненада, яките му мускули, предизвикали трепет в нейното тяло. Лъвът също видял лъвицата и властно я погледнал със зелените си очи. Мравчици пробягали по тялото на лъвицата от неговия завладяващ поглед. Лъвът гледал през реката към лъвицата, без да откъсва поглед от нея и по някакъв вълшебен начин разбрал всичко за нея и за нейното злощастно състояние.

Изведнъж лъвът се засилил решително, скочил напред към нея, а пръските на водата го скрили от погледа й. Сърцето й започнало да тупти толкова силно, че щяло да изхвръкне от гърдите... Внезапен ужас обхванал лъвицата. Тя застинала от страх. Замръзнала като вкаменена. В очите й се появили сълзи. Но след няколко минути, златната лъвска грива се показала на повърхността на водата. Лъвицата изпитала чувство на огромно облекчение, камък й паднал от сърцето – лъвът уверено плувал по реката към нея. Когато лъвицата видяла лъвът толкова близко, я обхванало несравнимо възхищение. Бил великолепен. Скоро той излязъл на брега, отръскал се от водата и се отъркал гальовно в нея. Бил тук, до нея от дясната й страна и искал да я спаси, да й помогне да напусне малката джунгла и да отиде с него в необятните простори на саваната. Лъвът я близнал по муцунката, обърнал се с лице към реката и нагазил във водата. Повикал я след себе си. Лъвицата се свила, затресла от ужас. Тя толкова много се страхувала от водата! Нима той не знаел това? Но сега лъвът бил пред нея, бил редом с нея и сякаш я заразявал с хладнокръвието си, предизвиквал в нея чувство на увереност. Сърцето й знаело, че той е много мил, че може спокойно да разчита на него, че ще й помогне в трудните минути, които й предстоят. И тогава, преборвайки се със страха си най-после скочила след него. Те заедно заплували през реката, а лъвът през цялото време внимателно поддържал лъвицата над водата. Тя все по-уверено плувала към отсрещния бряг, лапите й плавно загребвали бистрата вода и в нея се смесвали множество чувства – и страха от водата, и смелостта на лъвът и увереност и възхищение и още нещо. Най-накрая те доплували, излезли от водата и тогава чувството на страх изчезнало напълно. Останали увереността и възхищението от силата и смелостта на лъва.

И те тръгнали към слънцето, което вече залязвало над саваната, свободни, силни, доволни и щастливи, предвкусващи удоволствието от предстоящия нов живот.

Категория: Тя и той
Прочетен: 1244 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 11.04.2007 16:30
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 204968
Постинги: 81
Коментари: 107
Гласове: 493