СТЕН ЛЕОН  ЛЕОНИКА II  Еон I

  В седмия ден на месец юли, в лято 2011-то, ето, моя милост Стен Леон, писарят на Словото, отидох на плаж сред скалите в подножието на старинен Созопол;

2. И като гледах с кротост към Черно море, ето, околовръст ме озари блестяща светлина. Тя се спусна в сноп лъчи из синевата като множество ангелски перца.

3. Тогава духът ми се въздигна към Ума. Душевното ми око се отвори и ето в безпределните простори на разсъдъка ми се визуализира прекрасна картина.

4. Видях в съзнанието си как сред жаркия въздух над мен се явява и възправя могъща снага светия образ на крилат исполин. Гласът му ме назова по име;

5. И прошепна на вътрешния ми слух с голяма сладост, която е несравнима с всичките омайни звуци, породени в атмосферата на Земята, следното указание:

6. – Стен Леоне, смело вдигни тленните си очи право нагоре! Виж ме как сияя в бляскавата светлина на лятното Слънце! Не бой се! Ще запазя зрението ти.

7. Погледнах в огнения диск без да мигам от страх, както бе поискал тихия, благозвучен глас. Фокусирах зеници в Слънцето и там ми се яви архангел Михаил.

8. Той ме съзерцаваше с мили очи. Ликът му беше лъчезарен. Ръцете му - крепки, отпуснати по прелестен начин отстрани на героичното му нетленно тяло.

9. Нозете му едва докосваха скалите и утихналата морска вода в подножието им. Крилете му плавно се разгръщаха зад могъщите плещи на гърба му;

10. А перата им просветваха на слънчевите лъчи - мятаха дивни великолепия, бяха като обсипани в безчет диаманти сред по-бял от сняг и по-фин от коприна пух.

11. Докато се възхищавах с дълбоко благоговение на тази възхитителна гледка, насочих гласът на душата ми към ухото на ангела и смирено му казах:

12. – О, блестящи предводителю на лъчезарните съзнания, вечно въплъщение на райското Слово. О, преславни архангел Михаил, вслушай се в тайния ми копнеж!

13. Позволи на мен, скромният писар, смиреният в настроенията си земен литератор, в мир да ти поблагодаря за всичко видимо и невидимо, преходно и вечно,

14. с което нашият Създател ме е сътворил в този земен свят! Застанал на колене, свел чело в знак на преклонение, позволи ми любезно да се допитам до теб:

15. Дали вече е дошло време да поема към Ставро - онова пълно с тайнства свято място на юг по крайбрежието на Черно море, в околностите на град Царево?

16. Дали може да отида там на онзи уединен, живописен плаж, за да се срещна с архистратег архангел Гавраил - вестоносеца на благото Слово на вечния Ум?

17. Ето че в следващия момент долових гальовно докосване по косите ми. Сякаш любвеобилни длани деликатно повдигнаха лика ми. Чух тих глас да казва:

18. – Бъди дълготърпелив, Стен Леоне, защото в настоящия час пресвети архангел Гавраил е на север, където скоро го изпратих да осъществи план на Разума!

19. Още е рано да се отправяш на това велико пътешествие, но уповавай се, че непременно ще научиш кога може да потеглиш за тази славна среща на брега!

20. Няколко дни преди нея, през нощта в съновидение ще ти се яви архангел Рафаел (под чието покровителство си сега) и той ще те осведоми какво следва.

21. На другия ден ще те посети приятел на ангелите, изпратен от провидението на Ума, което е недостъпно за проумяване от обикновения човешки разсъдък.

22. Този гост ще ти предложи да тръгнеш с него и ще те отведе до мястото, където архангел Гавраил е приготвил на морския бряг естествена обител за теб;

23. А след три дни, по залез ще те изпълни вдъхновение свише и с напредването на вечерта от пълния лик на Луната ще слезе с благовестие светията Гавраил.

24. Ти ще запишеш посланието на Словото с голямо изящество, поднесено чрез устните на моя легендарен архангел, що в тази епоха стои от лявата ми страна.

25. Нека умът да води ръката ти точно и с ангелска лекота в изкуството на писателството! Нека твоето сърце пулсира в съзвучие с висотите на Любовта;

26. За преуспяване и слава на вечните архангелски завети в Леоника сред всички народи, що населяват земното кълбо от тия дни чак до свършека на човека!

27. Благославям те в името на всичко свято, що е творение на Създателя: Бъди уверен! Дерзай и работи с вяра, защото Ума е навред и пряко те напътства!

28. Ала помни, че това ще стане възможно след като тия, които ти завиждат възпрат почина ти да изографисаш безвъзмездно черквата “Св. Георги” в замъка,

29. който още се доизгражда от оня сребролюбец и роб на греха. След като напуснеш змийското му гнездо, ще изминат доста години, докато отидеш на брега.

30. Всичко, което ще се случи, вече е станало. Всичко ново, що ти предстои е като извехтял свитък в паметта на Твореца. Ума е преживял всеки един миг,

31. който някога някому се е случвал и който е точно сега. За Него миналото и настоящето са наравно с това, което ще бъде реалност в бъдещето на всеки.

32. От центъра на Разума си Той съзерцава цялото всеобхватно мироздание и точно това е най-великото от всички славни неща, които са присъщи на Създателя.

33. Той с едно и също внимание участва и грижовно присъства в срещата на две малки калинки, както и в съединението между галактиките в звездния безкрай.

34. Всичко, което може да се роди в осъзнатия ум идва от вечния Дух. От Ума е семето на ония мисли, които избуяват и стават като дървета-великани.

35. Всички проявления, които се осъществяват материално в субстанциите на земното битие, са умозрителни произведения на великия, всеобхватен Разум.

36. Неговата премъдрост се разпростира от най-високото до най-ниското, от горе до долу и по протежение на цялата стълба на Сътворението има единен ред.

37. Това, което е в най-малкото, съответства на онова, което е в най-голямото и каквото е долу, такова е и горе, а различията между тях са въпрос на степен.

38. Всяко стъпало е двойствено и притежава видима и невидима страна. Видимата е равнина, по нея се стъпва с нозе, както по земята. Невидимата е височина,

39. по нея духът на всичко живо изкачва ниво след равнище и така надраства една подир друга реалностите по Пътя на просветлението към вечния Ум.

40. Всичко е в движение, трепти неспирно вътре в същината си, върти се в кръг около себе си и обикаля около по-могъщото от него, но най-всемогъщото е Ума.

41. Видимото и невидимото се люлеят в ритъм като вълна, зараждат се от най-ниското и се издигат към най-високото, а после се спускат отново надолу.

42. Най-високата и най-ниската точка са срещуположни по положение и отношение помежду си, ала винаги са с идентична същност и създават свой пулс.

43. Всичко е на приливи и отливи, нито горното се стреми към долното, нито долното към горното, а стремежите им са към равновесието между тях.

44. Затова отстрани изглежда, че сякаш противоположностите се привличат една-друга… Има много начини да се превърне злото в добро и лошото в хубаво;

45. Но само просветленият ум ги умее и има власт с помощта на въжделенията си да насочва антиподите към най-ценното от всички блага - равновесието.

46. Всяко последствие се дължи на основателна първопричина. Всяко събитие се случва във време и на място, в съгласие с причинно-следствения закон.

47. Хаосът ражда порядъка, но редът управлява безпорядъка. Това, що е по-горе, господства над онова, което е под него. Светлината се ражда от мрака, 

48. но тя е по-могъща от него и го управлява. Който проумява това, знае, че злото е по-слабо от доброто - те не са в битка, а заедно се стремят към покоя.

49. Пазете се от заблуждение! Нито светлината е по-добра от мрака, нито мракът е по-зъл от нея. Животът около звездите не е само в зоната на златокоска.

50. Обстоятелствата и фактите се подчиняват на онзи, който е извисен над тях. Копнежите и волята му го водят по спирала към възхода като летен ветрец.

51. Там във висините го очакват ангелските същества и щом ги приближи - даряват го с криле. Увенчават ума му с ореол, а в дланите му поставят звезди.

52. Така просветеният се оставя да бъде издиган към желаната посока като орел в термика* от видимите и невидими сили на реалностите, що го заобикалят.

53. Светлозарният ум управлява всичко, що е на неговото ниво и осъзнато изпълнява ролите си в живота, вместо да бъде пленник на чуждо влияние или веща воля.

54. А когато земното му битие приключи, той се възнася волен над вълните на океана. Като лъч прелита през окото на Слънцето към сърцето на Галактиката...

55. Там, в центъра на звездните спирали, забулен в тайни, тупти могъщ Източник на Живот... Към съединяване с Него се стремят душите на просветените разуми.

56. Всеки, що е бродил с духа си из космоса, знае, че там най-краткото разстояние не е права линия, както е на Земята, а е крива, която е част от спирала.

57. Само онзи, който има могъщ дух и владее трептенията му с лекота, съумява да задържи концентрацията си достатъчно дълго на най-високите честоти.

58. Тогава просветеният ум се пързаля по пулсиращите полета на титаничната гравитация като ловък делфин по огромни вълни в кипежа на люта, морска буря...

59. Защо, човече земно, изпадаш в примитивизъм и като слепец търсиш символики в тъмата на невежеството си, а не помолиш Духа на Разума за прозрения,

60. откровения и познание, които Той да раздуха в жаравата на ума ти? Защо не пожелаеш да получиш озарение от премъдрия Създател на всички съзнания?

61. Защо забравяш, че когато си в затруднение винаги можеш да поискаш духовните обитатели на звездните райски селения да ти спуснат наставления от там?

62. Ала по-напред помни, че Ума вече ти е подарил от същината си. Тя е вътре в теб, в ядрото на всяка твоя телесна клетка. В средището на твоето съзнание...

63. А нуждата ти от посредници, реални авторитети, свещеници, духовни архитипи, чувствени или мислени образи, що приемаш за по-достойни или по-висши от теб,

64. е в следствие на религиозно възпитание и културни традиции. Най-правилно е сам да издириш в теб произхода на живота, що ти е завещан от твоя Създател.

65. Всяко смъртно създание е надарено от Твореца с виталност - сияйна частица от рая, що Ума влага в него още при зачатието и тя е там до неговата кончина.

66. Това е тази искрица вечна истина, която като преминава през физическата структура на мозъка спомага за възхода на човешката душа по вечния Път.

67. Всеки, който още приживе се научи да достига до единение с всеобщия Дух, които е и в него, ще получи яснота на ума, а след смъртта ще облече друго тяло,

68. много по-ефирно и прекрасно от земното. Това е обещанието на Създателя, което ангелите на възкресението ще изпълнят за всяка рожба на живота. Оум.

69. Щом каза това, архангел Михаил ми се усмихна с обич, а аз почувствах неговия безкраен покой. Обзеха ме умиротворение, вяра и надежда за щастие...

70. Изпроводих го с поглед. В наслада. Проследих полета му към слънчевия диск, където се сля с неговите лъчезарни лъчи. После станах и скочих в морето.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон II

   По пладне на Илинден, 20-ият ден от 7-ия месец на лятото, 2013-та г., отидох на пустинния плаж срещу остров “Св. Йоан”, на север от прекрасния Созопол;

2. И след като плувах в морето, излязох на брега, разходих се наоколо, седнах на топлия пясък, затворих очи, смирих се в духа си и от душа се помолих така:

3. – О, всемогъщи Създателю, моля те, о, чуй гласът ми през великите пространства и епохи! Склони одобрителният Си поглед към мен, писателя на Леоника!

4. Изпълни ума ми с възвишени прозрения за Любовта! Изпрати ми Твоя вечен Дух и позволи на ръката ми да запише с нежно изящество и лекота Словото Ти!

5. Дари на разсъдъка ми, макар временно, велика способност да открива най-точните думи и да вниква в смисъла там, където няма време, а цари вечността!

6. Нека сега вечният Дух донесе на ефирните си вихри пресветите Ти думи, през райските селения, обитавани от огнени същества, през великите звездни простори, 

7. тук до континента Европа на земния свят! От най-върховната точка на небесата, чак долу до западното крайбрежие на Черно море, право при мен в България!

8. Направи Твоята висша мисъл разбираема за моя ограничен ум! Дари ме с крепка якост, за да успея героично да устоя на всесилната мощ на Разума Ти!

9. Нека да оцелея под напора на великата Ти мощ, въпреки всички недостатъци, що са присъщи на слабата човешка плът и душа! В името на всичко свято: Оум.

10. Отпуснах се на топлия пясък в поза на проникновен устрем към Разума. Окото в съзнанието ми се отвори, фокусира и видях ясно една птица, бяла като сняг,

11. която се носеше по морския бриз, да се спуска над мен. Тя погали с криле цялото ми тяло, после го вдигна като перце и с нежност го сложи да седне.

12. Вдигна клюн, гальовно ме докосна по върха на главата и душата ми тутакси се изпълни с усещане за святост. Мигом се стопиха всичките ми страхове,

13. а пилето кацна на рамото ми, протегна човчица към ухото ми и ето, чух тихо дихание, а до вътрешният ми слух достигна благ шептеж, който изчурулика:

14. – Вечният Разум винаги ще грее вътре в теб, Стен Леоне! Леоника ще разпръсква Любов към всичко, което съществува и се развива по стълбата на Ума.

15. Духовната Любов е форма на светлина и само тя възражда човешката душа - изпълва я с блаженство и онзи вид най-чисто щастие и върховно удоволствие,

16. що не зависи от никого и от нищо, което плава сред морето на времето в земния остров на материята, но е естествено за вечния живототворящ Създател.

17. Помни, каквото и да обичаш на тази клета планета Земя, то неминуемо ще изчезне! Или то ще те напусне самичко, или ти ще го изоставиш волю-неволю…

18. Каквото и когото да те обича - то, тя, той или те... ще се загубят и даже помен няма да остане. Не ще има дори бледа сянка, смътна следа или белег...

19. Нищо. Нито диря наяве, нито призрак на сън….. Спомените са нетрайни - летливи като аромат на цветя, що трептят и се огъват сред ветровете на времето.

20. Някои спомени се късат или изтръгват из корен и отлитат на далече. Други изсъхват, умират, ронят се бавно на прах и чезнат навеки в реката на забравата…..

21. Но както и да си отиват те, съдбата им е една и съща. Затова за разумния е по-добре да не им отдава значение, но да живее само в мигновението.

22. Духовната Любов е тук и сега. Тя е видима с окото на ума. Тя е сгряваща и спокойна, кротка като бяло, вакло агънце и щедра като ведролико слънце.

23. Топлината й се чувства не само в снагата - тя е навред. Гласът й е тишина, образът й е светозарен, но я съзират само тези, които желаят да я видят.

24. Думите не са способни да я опишат - тя приказва на чуден език, безмълвно….. но всичко живо го знае, слуша я и я разбира. Духовната Любов е очевидна, 

25. но умее да се крие. Понякога се преоблича в скръб и потъва в пясъци от мъка, като заровено съкровище... и кара тялото да плаче, но така изцерява душата.

26. Тя е по-грандиозна гледка от галактика в космоса, а е по-малка от песъчинка. В един и същи миг е голяма като цялата вселена и е по-малка от атом.

27. Онзи всевишен Ум, който във всеки миг на времето създава всичко съществуващо в света, е първопричината за Любовта - тя е Духа, що обладава Душата.

28. Любовта е самият живот - тя е цялостна. Тя е монументална, непоклатима промяна, движение в абсолютен покой, безпределна радост сред величава вечност.

29. Началото и краят; И всичко, което е между тях. Духовната любов е безмълвно съзерцание. Тя е съпричастна към всичко, що се случва, но не взема страна.

30. Тя е истинско познание без наблюдение, опит без причинно-следствена връзка, естествено интуитивно приемане на всичко именно такова, каквото е.

31. Тя не съди, не наказва, не отмъщава - тя прощава всичко. Само на Любовта може да се разчита всецяло. На нея се крепи мирозданието на всемира…

32. Духовната Любов е наслада без спомени, щастие без поводи. Задоволява всяка потребност с лекота, решение е при трудности и изпитания. Помита отчаянието.

33. Последиците от нея са благи, а поуките й са съкровищница от сладка премъдрост. Духовната Любов е дар от Създателя. Тя е Негов инструмент за съзидание.

34. Той я дарява всеотдайно на всичко живо, но само влюбените и обичащите Ума от душа, които се избират от Духа, знаят как да гребат от нея с пълни шепи...

35. Духовната Любов не е алчна за плът, за нея телата са невидими, затова я няма между брачните партньори. Тя се явява в сливането на душата с Духа.

36. Тя е ефирна, нея клетка не я задържа. Тя не търпи окови, не е отговорна към нищо тленно, но е централният разумен пламък в ядрото на Свръхсъзнанието.

37. На нея не може да се заповядва - тя прави каквото е необходимо без обяснения. Който веднъж се е допрял до вечната Любов, вечно се къпе в щастие…

38. Той помни доброто и умее да прощава. Ходи там, където го отведе случаят и след като необходимостта изчезне, тръгва като вятъра към друго място.

39. Винаги получава насъщното, познава същината на хората за миг, а негови придружители са ведри ангели. Всички, които са в нужда бленуват да го доближат,

40. да го пипнат и вземат, но се страхуват да протегнат ръце, бягат и се крият, надничат зад ъгъла, колкото да се убедят, че наистина съществува и е там...

41. Те понякога даже плачат само като го съгледат. Едва малцина отиват с усмивка при него и с благодатна радост поемат протегнатата му длан.

42. Човеците цял живот просят любов от ближните си, но така я добиват частично. Лутат се като слепци около огън, а тя е в тях, във вярата им към Вселюбящия.

43. Обичайте вечния Ум, от душа Му поблагодарете за всичко, добро или лошо! Обичайте Ума в радост и мъка! Така или иначе, дали е правилно или погрешно, 

44. хубаво или грозно….. всичко потъва в забрава, но Любовта Му пребъдва навеки, обвързана с извора на Живота и с всичко, що е рожба на вечния замисъл.

45. Като сподели сентенциите си, птичето изхвръкна с радостни трели от моето голо рамо и ето, отправи се към слънчевия диск, засия като звездичка и изчезна.

46. Останах дълго в същата поза, очарован от прекрасното Слово на вечния Дух, който ме беше посетил току-що. Осъзнах, че човешката любов е различна.

47. Поражда се от хормони, уж е волност, пък те връзва и затова се съмняваш в нея. Понякога е свързана с някакво присъствие или напротив, с нечие отсъствие.

48. Може да разсъждаваш за нея безкрайно и пак няма да я разбереш. Дори без да я чакаш може да те споходи в битието и ненадейно да заеме сърцето ти,

49. или да те напусне отведнъж. Любовта владее времето. Може да концентрира дните на пълно щастие в мигове или да разтяга момента на самота до безкрай...

50. Смисълът на целия живот е в Любовта. Тя къпе ума в екстаз и обновява цялото същество. Тя поражда звънлив смях, придава ведрина и подмладява лицето.

51. Всяка нова любов е като едно малко раждане, което носи усещане за пълно съвършенство. И затова всеки коленичи пред нея с нови мечти и надежди;

52. И я подлага на изпитания с тялото, а превърже ли се към душата му, животът сякаш се изпълва с музика и безспирно веселие, красота, щастие и мир.

53. Ако ли пък любовта си отиде, обръща се назад да проследи пътеката, по която са се носили заедно. После опитва да избяга с вой от връхлитащата печал.

54. Облива се в сълзи, плаче с години, измъчва се и се пита с тъга: “Защо се случи?” Накрая се самозалъгва, примирява се и търси отдушник в следващата...

55. Така разочарованите кръжат от срещи към раздели и като намират само разбити илюзии, напълно се отчайват. Потъват в похот и накрая умират завинаги.

56. Само просветените знаят, че човешката любов е непостоянна, иде с лудости, ражда проблеми, докарва болести... затова дават сърцето си на всеобхватния Ум;

57. И приемат за себе си ролята на проводници на най-великата от всички видове Любов - тази към Създателя на сътвореното. Те стават утешители на хората;

58. И носят надежда на тия, що са плячка на себичната човешка любов. Така връщат щастието на огорчените и ги изпълват със сладостта на духовния си мир.

59. Тя прави сърцата им добри и съжалителни към всяка малка душица на животинче или цвете. Случаят сам ги води на места, където има нужда от помощ.

60. Така намират попадналите в беда същества и ги спасяват. Приютяват ги вкъщи, а като ги излекуват - пускат ги на воля в местата, откъдето са ги взели.

61. Така отчаяните се учат да обичат отново, а Утешителя им разкрива безкористна форма на любов, която е едно равнище по-върховна от тая между хората.

62. Това е всеотдайното обичане на по-плиткоумните създания. Щом овладеят съвършено тази възвишена Любов, Създателя им подарява гальовен любимец...

63. Така се изпълват дните им с ласкавост, усмивки и веселие. Тая взаимна обич не се нуждае от материални доказателства, подаръци, пари или нещо друго,

64. продукт на празни приумици, присъщи на глупаците, които не са наясно с истинската стойност на любовта в живота им, а са я свели до суетно перчене и сласт.

65. Любовта от Духа прилича на слънчев изгрев над морето - тя възкръсва от мъдростта на живота. Човешката е като огън на плаж, гаси я даже сух пясък.

66. След нея остават почернели въглени и пепел, които времето смила на прах, вее и разпилява... Човек е сам в земната си любов и често открива, че тя е лъжа,

67. а сред себеподобните е като маймуна, що се прави на човек: кичи се с дрънкулки, важничи с род и положение, демонстрира богатство, мощ и превъзходство.

68. Отвън е като златен потир, а в душата е зееща бездна, що ламти за пари, власт и почести... Може би ангелите се усмихват, защото хората са смехотворни?

69. Изправих се на крака, както си размишлявах. Почистих се от пясъка, раздвижих тялото си. Покрих кожата си с благоуханно масло и щом то попи в порите,

70. облякох моята бяла роба, що бях открил в Египет при първото ми пътуване до Африка... И като благодарих на мястото, тръгнах да се катеря към пътя отгоре.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон III

  Изминаха 3 години... И ето, на девети май, рожденият ми ден, се събудих преизпълнен с Божия Дух, а около мен светеше ярко сияние, като че бях в Слънцето;
2. И фотосферата* на лъчите му ме заобикаляше; А потоците от спикули на хромосферата* му се сипеха в могъщи плазмени струи, накъдето и да се обърнех.
3. И когато видях и осъзнах в какво славно великолепие съм попаднал, изпълни ме щастие и в душата ми спонтанно се роди желание да се помоля, така:
4. –Създателю наш, Творец на вселената; Който си Опората на всичко живо от Земята до рая; Първоизвора на непреходната, ярка светлина на вечния Живот;
5. Що си ни създал от Любов в златното си сърце; Нека да се осветлят световете Ти от Ума! Нека се преизпълнят всичките ти създания с праведен Дух!
6. Да бъде волята ти на Земята и в цялата безкрайна вселена! Изпълни ме с Истините на Божия Ум и в откровения ми разкажи всичко за звездното ти царство.
7. Помогни ми с разума си да вникна в чудесата на райските светове; Да запомня посланията на ангелите и да ги запиша за днешните и бъдещите поколения!
8. Отче мой, подкрепи ме с Твоята премъдрост. Дай ми да вкуся насъщните ми знания, добрини и Живот. Дай ми да пия амброзия, еликсир от чашата на надеждата, честност и Правда.
 9. Благослови ме с насладата от споделената ни обич! Стопли ме с приятелството на вярващите и сърдечността на близките нам!
10. Прости невежеството на ума ми и себелюбието, съмненията и греховете ми, що никой друг не знае! Извини ме за слабостите, както бащата прощава на сина.
11. Вдигни духа ми от нищетата, освободи душата ми от злините на този човешки свят. Дари ме с великодушие; Благослови ме с лъчезарност, Отче, дай ми вяра!
12. Спаси всички нас, които те обичаме! Ние сме заедно с Теб! Приеми нашите благодарности, Отче! Води ни към Възкресение, за да станем едно цяло с Теб!
13. Бъди с нас тук и навсякъде, сега и във вечността! Чрез нас върши знамения на небето; И дай ни Боже сила да вършим чудеса на Земята за Твоя прослава.
14. Нека стане именно това, що ще е най-благотворно, както за нас в земния ни дом, така и за жителите на други Твои селения из космическите простори! Амин.
15. И като свърших молитвата, почувствах как вътре в мен се плиснаха вълни от наслада; Заля ме всеобхватен фрисон*... Тръпки запулсираха през гръбнака ми;
16. Изстреляха се нагоре като гейзер от златен ефир; Усещах как сякаш се трансформирам в пламък - висок и трептящ; И реалността се топеше, чезнеше...
17. Тогава моята котка-чинчила Мила, скочи с мъркане в скута ми и ме загледа с лазурните си очи, като че ме питаше: – Ехей, къде литна? Връщай се веднага!
18.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                         Еон IV
  И така, след време, на 25-ти януари в лето 2018-то в мен възникна идея да посетя рая и да измоля послание за Божието предопределение на човека.
 
2. И ето, след три дни, в неделя обърнах към царството Божие, що е в сърцето, всепроникващия взор на душата ми; И в молитва извисих духа си към Божия рай;
3. Понесох се на незрими криле; Полетях над великолепните му градини... а там ме посрещнаха три начала, що ме въведоха в духовното архинастоятелство;
4. И ме поставиха пред райския събор на ангелите, що е начело на братството между Божиите чеда, а аз се помолих наум за просветление и ето що записах:
5.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА                         РЕЧНИК

архинастоятел – (архи- + настоятел) Върховен управител и духовен предводител на частта от всички ангели, отдадени на конкретна звезда за служене на определена планета или друго небесно тяло с огромен размер, което е в обсег на нейната гравитация. Количеството свети вестители, което се изпраща към всяка планета е точно определено за цялото време на нейното съществувание. Архинастоятелът е официален представител на Слънчевата система пред властите, които управляват Божията светлина от рая към сверите около централната плоскост в ядрото на нашата Галактика.

Зариел – (Зариил, библ.) Означава “светлина Господна”, вероятно от зар (сторослав. светлина) и ел (евр. i"el/il - Бог). Името на архангела, който управлява частта от всички ангели на Слънцето, отредени за Земята. Споменат в книгата на Енох (ХХ:6) сред седемте архангели на силата: Уриел, Рафаел, Рагуил, Михаил, Гавраил, Азраел и Зариел. (“Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.”)

Плеяди – (астрон.) Звезден куп с диаметър 12 св. г. видим с просто око в границите на съзвездие Телец (Бик). Включва над 500 звезди, отдалечени на 440 св. г. от Земята. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca наречени “седемте сестри” (Електра, Мая, Тайгета, Алциона, Меропа, Келена и Астеропа). B България ги наричаме - “квачката с пиленцата”. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г. Всички те са физически свързани, имат еднакво по големина и посока собствено движение. Нищожната вероятност за случайното им групиране на толкова малка площ е 1 към 500 000, което подсказва, че голям брой сини звезди са проектирани и създадени от плеядианците*.
Плеядианци – (от гр. собств. πλειάς (плеас) — превъзхождащ) Те ca преки потомци на древна раса коренни жители на звездна система Вега от съзвездие Лира, по-точно на северните лиpиaнци (нордически тип), кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите. Те ca сред наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се “явявали” представители от мъжки пoл. B минaлoтo били възпpиeмaни, кaтo “дoбpи Бoгoвe, живeeщи c xopaтa”, “вестители на Небето”, “Господни ангели”, “светци” и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм “нaши ангeли хрaнитeли”. Те са божествена paca от разумни съзнания.
Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. “зли раси извънземни”, “тъмни сили” и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят Божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.
Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.
Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.
 Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дp. знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.
Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават морфологични черти сходни с техните. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти, високи чела, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го “орисва” с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. “небесен нeктap” (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено- вещество или “високо-вълнови газове” от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa божества, нo винаги ca били почитани, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, необясними чудеса и вълшебства.
 Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.
Цивилизaцията нa плeядианцитe процъфтява след колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo 200 000 г. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци (oбщo 144). Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са “накарали” да изгрее “8-мата сестра”. Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7.
 Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на “тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества”. Тогава болестите, бeднocттa, гладът, престъпленията, нacилиeтo и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества. Някoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - великолепна apxитeктypa, възхитителни гpaдини, повсеместна хармония и свежест, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите и заробените съзнания.
Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за “фaнтacтични пpиключeния”. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач “Кристални вeтpoвe”.
Смисълът на духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на Цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др. високи хуманистични и духовни идеи.
Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща. (Стен Леон, 23. 12. 2017 г.)
 
Теоника – (от гр. θεος (теос) - Бог + Νίκη (нике) - победа) Книга от Стен Леон, писана през 1996-1997 г. В последствие унищожена от автора от съображения за духовна сигурност. Запазени са едва няколко цитата в произведения на други автори.

термика – (чужд.) Топлинна колона - стълб от въздух в ниските части на земната атмосфера, който се изкачва нагоре, представлява пример за конвекция. Възниква от неравномерното загряване на земната повърхност от слънчевата радиация.

фрисон – (чужд.) Тръпките, които ви побиват, когато слушате музика или четете текст, които ви въодушевяват.

хекимин – (старин. същ.) Означава лекар, врач, знахар, доктор, лечител, изцелител.

хромосфера – (астроном., от гр. χρομα — цвят; σφαίρα — кълбо, сфера) – Външната обвивка на Слънцето и другите звезди. Прозрачен слой с дебела около 10 000 км., разположен над фотосферата. В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя - горна, средна и долна.



Т В О Р Ч Е С К И Л Е Т О П И С
(постижения в България)
 
"Целта на всичко видимо и невидимо е една – възсияние към Всевишния Ум! След като съзнанието в материално тяло се извиси достатъчно, пътищата пред просветения са два – вяра на последователи в него и собствената му вяра в Ума. Чрез обединената вяра на съзнанията на физически същества–последователи се стига до възнесение, предшествано от телесна смърт, а чрез въздигане на собствената вяра – до възвисение, при което чрез волята си, с помощта на ефирни ангелски същества, съзнанието се преобразява без тялото да умира. И двата Пътя трансформират просветения в разумна светлина и вече не му е нужно физическо тяло. Запазва се възвишено съзнание, облечено в белоснежна одежда от най–чисто и свято сияние, в която душата блести като ярка звезда."                     Стен Леон
1972г. Стен Леон е роден на 9 май – Деня на Европа, гр. Асеновград в семейство на висш офицер и известна художничка.
1989г. Поставя първа самостоятелна изложба–дебют графика “Фантастични рисунки” в “Клуб на дейците на културата”, гр. Пазарджик.
1990г. Завършва с медал за отличен успех реална гимназия ЕСПУ “Иван С. Аксаков”, гр. Пазарджик.
1992г. Изложена е постоянна експозиция от негова графика (70 бр.) в “База на Главна прокуратура”, м. Цигов чарк.
1993г. Започва литературната кариера на Стен Леон с публикуването на първата му книга “Крайно време” (сборник разкази, 176 стр.). Изложба–графика (40 бр.) “В края на две хилядолетия”, посветена на празниците на фантастиката в Младежки дом, открита от ректора на ПУ, гр. Пловдив.
1994г. Завършва при известния скулптор Спас Киричев, курс по арт–специалност “Бронзова пластика” и придобива професионална квалификация “скулптор”. Отпечатан е първият му роман – “Космическо нашествие”, българска научна фантастика (204 стр.).
1995г. Излизат от печат следващите две негови книги (по 128 стр. всяка) – романът “Смъртоносна дарба” и сборник с разкази – “Зоната на Предела”, криминално–мистериозна и тайнствена фантастика. Поканен е да се присъедини към “Кабинет на младия писател” към Съюз на българските писатели, гр. София.
1996г. Поставя 21 платна (2х2 м) – камерна изложба живопис “Модерен експресионизъм” в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1997г. Изложба маслена живопис, посветена на св. св. Кирил и Методий, вернисаж “Бараците”, Старинен Пловдив. “Лятно време” – изложба маслена живопис в “Център за срещи на провинция Саксония–Анхалт”, гр. Пловдив.
1998г. Получава ІІ степен на висше образование – магистър по Биологически науки (защитава дипломна работа по антропология) в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1999г. Завършва Школа за запасни офицери “Васил Левски” към Висше военно общовойсково училище, гр. Велико Търново. Печели със снимката “Целувка в село Лещен” годишна награда за фотография на сп. “Мобиклуб ”.
2000г. Заедно с майка си Снежана Стойчева завършват в класа на проф. Владимир Нидзадзе (Грузия) Висша школа за иконопис “Св. ап. Лука”, гр. Солун (практика – храм “Агиос Георгиос”, гр. Палини, п–в Касандра, Халкидики). Двамата защитават с отличие магистърска степен по арт–специалност “Църковно–славянска иконография и старинна стенопис” и придобиват професионални квалификации “зограф–иконописец” и “художник–реставратор”. Те съвместно рисуват стенописи и изографисват икони на следните места:
A 2001г. Божи храм “св. Георги”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2004г. Църква “св. Петка”, гр. Монтана, с. Медковец.
A 2005г. Клисурски манастир “св. св. Кирил и Методий” и постоянна експозиция от фрески (27бр.) в клиника “Хигия”, гр.Пазарджик.
A 2006г. Божи храм “Успение Богородично”, гр. Видин.
A 2007г. Църква “Възнесение Господне”, гр. Пазарджик, с. Юнаците.
A 2008г. Параклис “св. Троица”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2013г. Черква “св. св. Кирил и Методий”, вилна зона “Дъното”, яз. Батак.
A 2015г. Параклис “св. Илия”, гр. Гоце Делчев, м. Попови ливади (Папазчаир).
A 2016г. Параклис “Възнесение Господне”, гр. Гоце Делчев, м. Гергьовска скала.
2001г. Завършва с отличие специалност консултант по бизнес към “Институт за малкия и средния бизнес” и “Евро–бизнес колеж ФУМИ Интелект”, Манастирски ливади, гр. София.
2002г. В края на декември е приет в Дружество на писателите “Димитър Бояджиев”, гр. Пазарджик.
2003г. Печели отличие за разказ в конкурса на ч–ще “Братя Миладинови” и вестник “Пулс” – “Зимни литературни вечери “Витошко лале”, гр. София.
2007г. Включен е с разкази в литературен сборник “Есенна дъга”, издание на Дружество на писателите в Пазарджик.
2008г. Излиза от печат Дилогия “Утешителя във Времето”. Произведението (336 стр., твърда корица) е публикувано след 14–годишен писателски труд с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Състои се от два тома: Бяла Книга “Кръщение в разум” и Зелена Книга “Възкресение в синьо”.
2009г. Поканен е за дворцов писател и зограф към приказния замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2010г. След 3г. проучване и изследователска работа в областта на приложната психология е публикуван научно–популярният му трактат “Теория на флирта – ангелски стил на живот” (256 стр., твърда корица), както и първата му стихосбирка “От звезда щастлива озарен” (64 стр., твърда корица), с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Поставя изложба иконопис (50 бр.) в арт–център “Vagabond”, гр. Пазарджик.
2012г. Поставя дарение от 6 барокови икони в черква “Св. Георги” към замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2014г. Рисува 7 стенописа (1,5х2 м) с анимационни герои в частни имоти, с. Юнаците, гр. Пазарджик.
2015г. Поканен е за главен иконописец–реставратор в манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Арбанаси, гр. Велико Търново. Там зографисва авторски стенописи със светите архангели Михаил и Гавриил, поставени в Параклис “св. Троица” при с. Мосомище.

С т е н Л е о н

Л Е О Н И К А

архангелски завет

SPECIAL EDITION
FROM

B U L G A R I A
EUROPA

ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ Е
БЛАГОТВОРЕНИЕ НА ПИСАРЯ,
СЪЗДАДЕНО В СТУДИО

e-mail: sten_leon@abv.bg
gsm: 0 8 8 5 0 5 0 7 0 5
 Б ъ л г а р с к и   а в т о р
Издание: Първо
Формат: 1/16 от 60/84
Печатни коли: 16