Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА... ИЛИ НЕЩО ТАКОВА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 198177 Постинги: 76 Коментари: 107
Постинги в блога от Февруари, 2011 г.

image

Често се случва, хора невежи в писането и метафизиката на писателския метод за възприемане и отразяване на реалността, да ме питат, особено когато става въпрос за архетипни образи (като ангелите, архангелите, образът на Господ Бог и пр.), следното:

- Ти вярваш ли си? Наистина ли виждаш ангели и пр. Това да не е някаква лудост, твоето? Или се вживяваш дотам, че не различаваш какво е реално и какво не?

Естествено е, когато пиша нещо от първо лице като:

 

" И ето, че вътрешното ми ухо се отвори; И свише ми биде позволено да чувам всичко, което светия архангел Михаил, благоволяваше да ми каже;

И на ръката ми се даде власт да записва възвишените му Божии Слова, точно, ясно, с непозната до този миг лекота, която ме изпълни цял, щом той рече..."

 

С риск да ви ударя с гръм и трясък в земята, че ви призная:

За мен всичко това е удоволствие! Особено, когато влизам в образа на архангел, или на Създателя! Изпълват ме такива блажени мисли и чувства...

- Значи пишеш един вид за себе си ... тоест описваш себе си?

То е като при актьора, когато влиза в образ... само че актьорът си надява образ, които е създаден от хора като мен. Съвсем друго е да създаваш образа и да го преживяваш! Особено такъв велик героичен и всеобхватен образ като този на Сътворителя! :) Чувството е на една вълна от настръхващо кожата удоволствие... която се издига по гръбначния стълб... И избухва високо над главата в най-прекрасната нетленна светлина...

- Предполагам - не ми се е случвало да създавам образи и да ги преживявам. Интересен ми е пътят, по който стигаш до превъплъщението в образа?

За това са нужни години и голямо въображение! Отначало ти се вживяваш и когато заживееш като образа, започваш да мислиш и действаш като него!

- Не ми е познато. Определено - цял живот съм си все себе си.

То това не е като да си някои друг! Пак си си ти, но гледаш образите от вътре и отвън... отгоре и отдолу и даже четириизмерно - като продължителна експонация на движещ се образ във времето... Определено сме на различни нива на преживяване на реалността! :) А какво е реалност? Нима е само това, което ни се случва в момента... ами какво става, когато мечтаем или си представяме нещо, или когато сънуваме? Ако си стоим само в момента сме едно с Бог! Но Бог е и всичко видимо и невидимо. Той е в света на нашето въображение. Трудно е да си Го представиш във всеки атом и в цялата Вселена! Знам от опит :)

-Ти си способен по други начини да преживяваш реалността си.

Може би всеки може да го прави! И е нужно време и упоритост в заниманията :) На мен ми идва естествено! Даже ми е чудно че другите не го умеят това! Толкова е приятно и естествено. Всички деца го умеят, но защо го забравят?

- Мисля си, че един човек е специален не по принцип, а по отношение на някого другиго - тоест отношението на специалност не е аз към всички, а аз към определен друг човек! А ти откъде знаеш, че всички деца умеят именно това?

Знам, че те лесно влизат в образи, имитират най-вече околните и затова даже неродствени деца приличат на осиновителите си. Естествено отначало е подсъзнателно. За да е съзнателно се иска писателски и актьорски талант;) Или пък да се концентрираш изключително силно в преживяванията си... Това всеки по принцип го може и го прави. И за това си вярва, че е еди-какъв си и еди-къде си. Но голямата част от обикновените възрастни са забравили, че могат да бъдат каквото си пожелаят... Виж, ако нямате талант да си представяте, то тогава не знам какво точно сте успели да забравите... дали че сте бил деца? Или че въобще сте били такива?

Знаете ли, че някои умишлено ни кара да забравим и да закърним тази наша способност. Че можем да бъдем, каквото си пожелаем! И ни пробутва само до образа на едно слабо и незначително същество ограничено от материята, неможещо да съществува без парите и прочие параноични внушения и безрадостни фикции...

- Мислиш ли, че забравянето на някои умения е под умишленото въздействие на някого извън нас?

То е ясно. Проблемът, е че някой иска да изолира дейността на дясното полукълбо. Има различни теории по въпроса. Определено е тази върхушка, която управлява чрез манипулации. Но един човек с въображение никога не приема мнението и внушенията отвън без съпротива! Той винаги сам си изгражда мнение и за това не може да бъде манипулиран.

- Мнението е едно - възможностите за действие - нещо различно. Всеки може да бъде манипулиран - манипулацията е възможна на всички нива!

Това е още едно клише, което те са ви внушили още от малки. Всеки със спящо въображение може да бъде манипулиран, но като цяло на хора с въображение и ситуационно мислене, на никакви нива не могат да им влияят, защото такива хора могат да открия поне 7 начина за изход от положение... Основната мисъл е: Дали става въпрос за литературен герои или за мен в конкретен образ - все едно е.

- Понякога е достатъчно да има поне един изход... важното е да не се стига до този момент - да се мисли за някакъв изход от нещо... а да ти е хубаво там, където си и да не искаш да търсиш изходи :)

А какво ще кажете за изход към по-горно ниво? Например в материален план - 7 пъти по-висока заплата? ;) Или в духовен - да се възнесете в същество с тяло от светлина, в съществувание от по-висш ранг без да изпитате физическа смърт, както е направил това свети Енох и свети Илия след него?

Категория: Изкуство
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 01.03.2011 09:43
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488