Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА... ИЛИ НЕЩО ТАКОВА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 198177 Постинги: 76 Коментари: 107
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.

 

image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон I

В седмия ден на месец юли, в лето Господне 2011-то, ето, моя милост Стен Леон, писарят Божи, плажувах сред скалите в подножието на старинен Созопол;
2. И като гледах с кротост към Черно море, ето, околовръст ме озари блестяща светлина, що в лъчи се спусна из небосвода като множество ангелски перца.
3. И щом духът ми се въздигна към Бога, душевното ми око се отвори; И ето, в безпределните простори на съзнанието ми се зароди умозрителна гледка;
4. И най-сетне, ето, видях как сред жаркия въздух над мен се появява и възправя снага нагоре светия силует на крилат исполин; И чух глас да ме зове по име;
5. И да прошепва на вътрешния ми слух с голяма сладост, що е несравнима с всичките омайни звуци, породени в атмосферата на Земята; И ето какво ми рече:
6. – Вдигни и тленните си очи право нагоре, Стен Леоне! Виж ме сега как ослепително сияя в славната светлина на Слънцето - системното плазмено тяло!
7. И ето, погледнах за минута (както ме бе посъветвал този прекрасен глас) в зеницата на Слънцето, фокусирах се и ми се откри напълно архангел Михаил;
8. А той ме съзерцаваше с мили очи; Ликът му беше лъчезарен; Ръцете му - крепки, отпуснати по прелестен начин отстрани на героичното му нетленно тяло;
9. Нозете му едва докосваха скалите и утихналата морска вода в подножието им; Крилете му плавно се разгръщаха зад могъщите плещи на гърба му;
 10. А перата им просветваха на слънчевите лъчи - мятаха дивни великолепия, бяха като обсипани в безчет диаманти сред по-бял от сняг и по-фин от коприна пух.
11. И като се възхищавах с дълбоко благоговение на тази очарователна гледка, насочих гласът на душата ми към Божия вестител; И смирено му рекох:
12. – О, блестящи предводителю на Господните ангели; О, свето въплъщение на Божието Слово; О, преславни архангел Михаил, вслушай се в тихия ми шептеж;
13. И позволи на мен, скромният писар, смиреният в настроенията си земен литератор, в мир да ти поблагодаря от всичко видимо и невидимо, тленно и нетленно,
14. от което нашият Създател ме е сътворил на белия свят; И застанал на колене, свел чело в знак на благоговение, разреши ми любезно да те запитам:
15. – Дошло ли е времето да поема към Ставро - онова пълно с тайнства свято място, на юг по крайбрежието на Черно море в околностите на град Царево,
16. за да пребивавам там на онзи уединен, живописен плаж; И да се срещна с вестоносеца на Божиите премъдрости и Слово - архистратег архангел Гавраил?
17. И ето в следващия момент долових гальовно докосване по косите ми и сякаш любвеобилни длани деликатно повдигнаха лика ми; И чух глас да казва:
18. – Бъди дълготърпелив, Стен Леоне, защото в настоящия миг пресвети архангел Гавраил е на север, където скоро го изпратих да осъществява Божия повеля.
19. Още е рано да се отправяш на това велико пътешествие; Но уповавай се, че непременно ще разбереш кога да тръгнеш към него за срещата ви на брега;
 20. Няколко дни преди нея, в съновидение през нощта, ще ти се яви архангел Рафаел (под чието покровителство си сега) и той ще те осведоми за всичко;
21. И на сутринта ще те посетят Божии пратеници, проводени от провидението на Всевишния, що е недостъпно за проумяване от обикновения човешки разсъдък;
22. И те сами ще предложат да тръгнеш с тях; И ще те пренесат именно там, където архангел Гавраил е приготвил на морския бряг естествена обител за вас.
23. И след три дни, по залез ще те изпълни Божие проникновение; И с напредването на нощта от пълния лик на Луната ще ти се яви Гавраил; И той ще ти говори;
24. А ти с голямо изящество ще запишеш светите Божии Слова, предадени чрез устните на моя легендарен архангел, що в тази епоха стои от лявата ми страна.
25. Нека умът да води ръката ти точно и с ангелска лекота в изкуството на писателството! Нека твоето сърце пулсира в съзвучие с висотите на Любовта;
26. За слава и просперитет на светата Боговдъхновена книга Леоника сред всички народи, що населяват земното кълбо от тия дни чак до свършека на човека.
27. Благославям те в името на всичко свято, що е творение на Създателя: Бъди уверен! Дерзай и работи с вяра, защото Бог е навред и пряко те напътства!
28. Ала помни, че това ще стане възможно след като тия, които ти завиждат възпрат почина ти да изографисаш безвъзмездно черквата “Св. Георги” в замъка,
29. който още се доизгражда от оня сребролюбец и роб на греха; А след като завинаги напуснеш онова място, ще изминат много години, докато дойде твоят час!
 30. Всичко, що има да се случи, вече е станало; Всичко ново, що ти предстои е като извехтяло минало в паметта на Твореца; И Бог е преживял всеки един миг,
31. който някога някому се е случвал; И който става сега. За Бога миналото и настоящето са наравно с това, което ще бъде реалност в бъдещето на всеки.
32. Сред Ума на Всевишния седи цялото всеобхватно мироздание; И това е именно онова най-велико от всички славни неща, които са присъщи на Създателя.
33. Той с едно и също внимание участва и грижовно присъства в срещата на две малки калинки, както и в съединението между галактиките в звездния безкрай.
34. Всичко, което може да си представи човешкия ум идва от един Източник; И Бог е в семето на ония мисли, които избуяват и стават като дървета-великани;
35. И всичките проявления, що се осъществяват материално в субстанциите на земното битие, са умозрителни произведения на великия, всеобхватен Разум;
36. Неговата премъдрост се разпростира от най-високото до най-ниското, от горе до долу; И по протежение на цялата стълба на Сътворението има единен ред.
37. И това, което е в най-малко, съответства на онова, което е в най-голямо; И каквото е долу, такова е и горе, а различията между тях са въпрос на степен.
38. Всяко стъпало е двойствено и притежава видима и невидима страна; Видимата е равнина, по нея се стъпва с нозе, както по земята; Невидимата е височина,
39. по нея духът на всичко живо изкачва ниво след равнище; И така надраства една подир друга реалностите по Пътя на просветлението към Всесветия.
 40. Всичко е в движение; трепти неспирно вътре в същината си; върти се в кръг около себе си и обикаля около по-могъщото от него; А най-всемогъщото е Бог.
41. И видимото и невидимото се люлеят в ритъм като вълна; Зараждат се от ниското и се издигат към високото, а после се спускат по обратния път;
42. Най-високата и най-ниската точка са срещуположни по положение и отношение помежду си, ала винаги са с идентична същност и създават свой пулс;
43. Всичко е на приливи и отливи; И нито горното се стреми към долното, нито долното към горното, а стремежите им са към равновесието между тях;
44. Затова отстрани изглежда, че сякаш противоположностите се привличат една-друга….. Има много начини да се превърне злото в добро и лошото в хубаво;
45. Но само просветленият в ум ги умее и има власт с помощта на въжделенията си да насочва антиподите към най-ценното от всички блага - равновесието.
46. Всяко последствие има своя основателна първопричина; А всяко събитие се случва във време и на място, като е в мир с причинно-следствения закон.
47. Хаосът ражда порядъка, но редът управлява безпорядъка; Това, що е по-горе, господства над онова, което е под него; Светлината се ражда от мрака,
48. но тя е по-могъща от него и го управлява; А който разбира това, знае, че доброто е по-силно от злото и те не са в битка, а заедно се стремят към покой.
49. Пазете се от заблуждение! Нито светлината е по-добра от мрака, нито мракът е по-зъл от нея; А животът около звездите е само в пояса на златокосата.
 50. Обстоятелствата и фактите се подчиняват на онзи, който е извисен над тях; Копнежите и волята му го водят по спирала към възхода като летен ветрец.
51. Там във висините го очакват ангелските същества; И щом ги приближи - даряват го с криле; И увенчават ума му с ореол, а в дланите му поставят звезда...
52. Така просветеният се оставя да бъде издиган към желаната посока (като орел в термика*) от видимите и невидими сили на реалностите, що го заобикалят.
53. Светлозарният ум управлява всичко, що е на неговото ниво; И осъзнато изпълнява ролите си в живота, вместо да бъде пленник на чуждо влияние или веща воля.
54. А когато земното му битие приключи, той се възнася волен над вълните на океана, като лъч прелита през окото на Слънцето към сърцето на Галактиката...
55. Там, в центъра на звездните спирали, забулен в тайни, тупти могъщ Източник на Живот... Към съединяване с Него се стремят душите на просветените разуми.
56. Всеки, що е бродил с духа си из космоса, знае, че там най-краткото разстояние не е права линия, както е на Земята, а е крива, която е част от спирала.
57. Само онзи, които има могъщ дух и владее трептенията му с лекота, съумява да задържи концентрацията си достатъчно дълго на най-високите честоти;
58. Тогава просветеният ум се пързаля по пулсиращите полета на титаничната гравитация като ловък делфин по огромни вълни в кипежа на люта, морска буря...
59. Защо, човече земно, изпадаш в примитивизъм и като слепец търсиш символики в тъмата на невежеството си, а не помолиш Духа на Истината за прозрения,
 60. откровения и познание, които Бог да раздуха в жаравата на ума ти? Защо не пожелаеш да получиш озарение от премъдрия Създател на всички разсъдъци?
61. Защо забравяш, че когато си в затруднение винаги можеш да поискаш духовните обитатели на звездните райски селения да ти спуснат наставления от Ума?
62. Ала най-напред помни, че Бог вече ти е подарил от същината си; Тя е вътре в теб, в ядрото на всяка твоя телесна клетка; В средището на твоето съзнание...
63. А нуждата ти от посредници, (реални авторитети, свещеници, духовни архитипи, чувствени или мислени образи), що приемаш за по-достойни или по-висши от теб,
64. е в следствие на религиозно възпитание и културни традиции. Най-правилно е сам да издириш в теб Източника на Живота, що ти е завещан от твоя Създател.
65. Всяко смъртно създание е надарено от Твореца с виталност - сияйна частица от рая, що Бог влага в него още при зачатието; И тя е там до неговата кончина.
66. Това е тази искрица вечна Истина, която като преминава през физическата структура на мозъка спомага за възхода на човешката душа по Божия Път.
67. И всеки, който още приживе се научи да достига до единение с всеобщия ни Отец, що е в него, ще получи яснота на ума; А след смъртта ще облече ново тяло,
68. много по-ефирно и прекрасно от земното. И това е обещанието на Всевишния, което ангелите на възкресението ще изпълнят за всяка рожба на Създателя. Амин.
69. И като каза това, архангел Михаил ми се усмихна с обич; А аз почувствах неговия безкраен покой; Обзеха ме умиротворение, вяра и щастливо очакване.
 70. И с наслада го изпроводих с поглед; Проследих полета му към слънчевия диск, където се разтвори в светозарни лъчи; И като станах, скочих в морето.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон II
  По пладне на Илинден - 22-рия ден от 7-мия месец на лето Господне 2013-то, отидох на пустинния плаж срещу остров “Св. Йоан”, преди град Созопол;
2. И след като плувах в морето, излязох на брега, разходих се наоколо, седнах на топлия пясък, затворих очи, смирих се в дух и в сърцето си се помолих така:
3. – О, Всемогъщи Боже, моля те, чуй моят смирен глас през великите пространства и епохи! И склони одобрителния Си поглед към мен, Твоя доверен писар;
4. И вдъхнови ме с възвишени прозрения за любовта! Изпрати ми Божия свят Дух и позволи на ръката ми да запише с нежно изящество и лекота Словото Ти!
5. Дари на моя разсъдък, макар временно, велика способност да изнамира най-точните думи, за да проумява смисъла, където няма време, а цари вечността;
6. И които светия Божи Дух сега пренася на ефирните си криле от пресветите селения на рая; През звездните обиталища, които се населяват от неземни същества,
7. тук до континента Европа на земния свят; От най-високата точка на небесата, чак долу при мен на западното крайбрежие на Черно море в България;
8. И направи Твоята висша мисъл разбираема за моя вътрешен слух. Благослови ме Господи със здравина, за да успея някак да устоя на всемогъщата Ти сила,
9. за да оцелея под напора на великата Ти мощ, въпреки всички недостатъци, що са присъщи на слабата човешка плът и душа! В името на всичко свято: Амин.
 10. И после полегнах на брега в поза на проникновено почитание пред Бога; И окото на разума ми се отвори, фокусира и видях ясно една птица, бяла като сняг,
11. която се носеше по морския бриз, да се спуска над мен; Тя ме погали с криле по цялото тяло, вдигна го като перце и с нежност го сложи да седне;
12. После гальовно ме докосна с клюн по върха на главата; И душата ми тутакси се изпълни с усещане за святост; Мигом се стопиха всичките ми страхове,
13. а пилето кацна на рамото ми, протегна човчица към ухото ми и ето, чух тихо дихание, а до вътрешният ми слух достигна благ шептеж, който изчурулика:
14. – Господ Бог, грее над теб, Стен Леоне, писарю Божи; И от горе разпръсква същинската Си любов за тебе, за всички и за всичко друго, което съществува.
15. Истинската любов е форма на светлина и само тя прояснява душата човешка - изпълва я с блаженство и онзи вид най-чисто щастие и върховно удоволствие,
16. що не зависи от никого и от нищо, което плава сред морето на времето в земния остров на материята, но е естествено за вечния живототворящ Източник.
17. Помни, каквото и да обичаш на тази клета планета Земя, то неминуемо ще изчезне. Или то ще те напусне самичко, или ти ще го изоставиш волю-неволю…
18. Каквото и когото да те обича - то, тя, той или те ще се загубят и даже помен няма да остане; Не ще има дори бледа следа, белег или смътна сянка;
19. Нищо. Нито диря наяве, нито призрак на сън….. Спомените са нетрайни - летливи като аромат на цветя, що трептят и се огъват сред ветровете на времето.
 20. Някои спомени се късат или изтръгват из корен и отлитат на далече; Други изсъхват, умират, бавно се ронят на прах и чезнат навеки в реката на забравата…..
21. Но както и да си отиват те, съдбата им е една и съща; Затова за разумния е по-добре да не им отдава значение, но да живее само в мигновението.
22. Истинската любов е тук и сега! Тя е видима със сърцето; Тя е добра и спокойна; Тя е хрисима като малко пиленце и е щедра като ведролико слънце.
23. Топлината й се чувства не само в снагата - тя е навред; Гласът й е тишина, образът й е светозарен, но я съзират само тези, които желаят да я видят.
24. Думите не са способни да я опишат - тя приказва на чуден език, безмълвно….. но всичко живо го знае, слуша я и я разбира! Истинската любов не се крие,
25. тя умее да чака; Понякога се преоблича в скръб и потъва в пясъци от мъка, като заровено съкровище... и кара тялото да плаче, но така изцерява душата.
26. Тя е по-грандиозна гледка от галактика в космоса, а е по-малка от песъчинка. В един и същи миг е голяма като цялата вселена и е по-малка от атом.
27. Онзи всевишен Ум, който във всеки миг на времето създава всичко съществуващо в света, е първопричината за любовта - тя е от ума, но живее в сърцето.
28. Любовта е самият живот - тя е единна! Тя е монументална, непоклатима промяна, движение в абсолютен покой, безпределна радост сред величава вечност;
29. Началото и краят, и всичко, което е между тях. Истинската любов е безмълвно съзерцание; Тя е съпричастна към всичко, що се случва, но не взема страна;
 30. Тя е истинско познание без наблюдение, опит без причинно-следствена връзка, естествено интуитивно приемане на всичко имено такова, каквото е.
31. Тя не съди, не наказва, не отмъщава - тя прощава всичко. Само на любовта може да се разчита напълно; На нея се крепи мирозданието на всемира…
32. Истинската любов е наслада без спомени, щастие без поводи; Задоволява всяка потребност с лекота, решение е при трудности и изпитания; Помита отчаянието...
33. Последиците от нея са благи, а поуките й са съкровищница от сладка премъдрост. Истинската любов е дар от Създателя; Тя е Негов инструмент за съзидание.
34. Бог я дарява на всичко живо безрезервно, но само влюбените и обичащите Го от душа, които се избират от Духа, знаят как да гребат от нея с пълни шепи...
35. Истинната любов не е алчна за плът, за нея телата са невидими, затова я няма между брачните партньори. Тя се явява в единението на Бог и душата;
36. Тя е ефирна, нея клетка не я задържа. Тя не търпи окови, не е отговорна към нищо тленно, но е централният пламък в ядрото на Източника на премъдростта.
37. На нея не може да се заповядва - тя прави каквото е необходимо без обяснения; И който е докоснал святата Любов неминуемо се къпе в щастие…
38. Той помни доброто и умее да прощава. Ходи там, където го отведе случаят и след като необходимостта изчезне, тръгва към друго място….. като вятъра.
39. Винаги получава насъщното, познава същината на хората за миг, а негови придружители са ангели Божии. Всички, които са в нужда бленуват да го доближат,
 40. да го пипнат и вземат, но се страхуват да протегнат ръка, бягат и се крият, надничат зад ъгъла, колкото да се убедят, че наистина съществува и е там;
41. А понякога даже плачат само като го съгледат. Едва малцина отиват с усмивка при него и с благодатна радост поемат протегнатата му длан.
42. Човеците цял живот просят любов от ближните си, но така я добиват частично. Лутат се като слепци около огън, а тя е в тях, във вярата им към Вселюбящия.
43. Обичайте Господ Бог. От душа Му поблагодарете за всичко, добро или лошо! Обичайте Го в радост и мъка. Така или иначе, дали е правилно или погрешно,
44. хубаво или грозно….. всичко потъва в забрава; Ала любовта Му пребъдва навеки, обвързана с Извора на Живота и с всичко, що е рожба на Божия замисъл.
45. И като сподели сентенциите си, птичето хвръкна с радостен писък от моето голо рамо; И ето, отправи се към слънчевия диск, засия като звездичка и изчезна.
46. Останах дълго в същата поза, очарован от прекрасното Слово на светия Дух, който ме беше посетил току-що; И осъзнах, че човешката любов е различна:
47. Поражда се от хормони, уж е волност, пък те връзва и затова се съмняваш в нея. Понякога е свързана с някакво присъствие или напротив, с нечие отсъствие;
48. Може да разсъждаваш за нея безкрайно и пак да не я познаеш; Дори без да я очакваш може да те споходи в живота и ненадейно да заеме сърцето ти,
49. или да те напусне отведнъж. Любовта владее времето: Може да концентрира дните на пълно щастие в мигове или да разтяга моменти на самота до безкрай...
 50. Смисълът на целия живот е в любовта. Тя къпе ума в екстаз и обновява цялото същество; Тя поражда звънлив смях, придава ведрина и подмладява лицето.
51. Всяка нова любов е като едно малко раждане, което носи усещане за пълно съвършенство. И затова всеки коленичи пред нея с нови мечти и надежди;
52. И я подлага на изпитания с тялото, а превърже ли се към душата му, животът сякаш се изпълва с музика и безспирно веселие, красота, щастие и мир.
53. Ако ли пък любовта си отиде, обръща се назад да проследи пътеката, по която са се носили заедно; После опитва да избяга с вой от връхлитащата самота.
54. И се облива в сълзи, плаче с години, измъчва се и се пита с печал: “Защо се случи?” Накрая се самозалъгва, примирява се и търси разтуха в следващата...
55. Така разочарованите кръжат от срещи към раздели; И като намират само разбити илюзии, напълно се отчайват; Потъват в похот и накрая умират завинаги.
56. Ала просветените са наясно, че човешката любов е преходна, иде с лудости, ражда проблеми, докарва болести... затова дават сърцето си само на Вселюбящия.
57. И приемат за себе си ролята на проводници на най-великата от всички видове Любов - тази към Създателя на Сътворението. Те стават утешители на хората;
58. И носят надежда на тия, що са плячка на себичната човешка любов. Така връщат щастието на огорчените и ги изпълват със сладостта на Божията милост.
59. Тя прави сърцата им добри и съжалителни към всяка малка душица на животинче или цвете; Случаят сам ги води на места, където има нужда от помощ;
 60. И те намират попадналите в беда същества и ги спасяват; Приютяват ги вкъщи, а като ги излекуват - пускат ги на воля в местата, откъдето са ги взели.
61. Така отчаяните се учат да обичат отново; А Утешителя им разкрива безкористна форма на любов, която е едно равнище по-върховна от тая между хората;
62. Това е всеотдайното обичане на по-низшите Божии създания. А щом овладеят съвършено тази благородна любов, Създателя им подарява гальовен любимец...
63. И така Бог изпълва дните им с ласкавост, усмивки и веселие; Тая взаимна обич не се нуждае от материални доказателства, подаръци, пари или нещо друго,
64. продукт на празни приумици, присъщи на глупаците, които не са наясно с истинската стойност на любовта в живота им, а са я свели до суетно перчене и сласт.
65. Любовта към Бога прилича на слънчев изгрев над морето - тя възкръсва от мъдростта на живота; А людската е като огън на плаж, гаси я даже сух пясък.
66. След нея остават почернели въглени и пепел, които времето смила на прах, вее и разпилява... Човек е сам в земната си любов. В уединение е подобен на Бога,
67. а сред себеподобните е като маймуна, що се прави на човек: кичи се с дрънкулки, важничи с род и положение, демонстрира богатство, мощ и превъзходство.
68. Отвън е като златен потир, а в душата е зееща бездна, що ламти за пари, власт и почести... Може би ангелите се усмихват, защото хората са смешни?!
69. Изправих се на крака, както си размишлявах; И поразкърших снага; Почистих се от пясъка; Покрих тялото си с благоуханно масло и щом попи в кожата ми,
70. облякох моята бяла роба, що бях открил в Египет при първото ми пътуване до Африка... И като благодарих на мястото, тръгнах да се катеря към пътя отгоре.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон III
  Изминаха 3 години... И ето, на девети май, рожденият ми ден, се събудих преизпълнен с Божия Дух, а около мен светеше ярко сияние, като че бях в Слънцето;
2. И фотосферата* на лъчите му ме заобикаляше; А потоците от спикули на хромосферата* му се сипеха в могъщи плазмени струи, накъдето и да се обърнех.
3. И когато видях и осъзнах в какво славно великолепие съм попаднал, изпълни ме щастие и в душата ми спонтанно се роди желание да се помоля, така:
4. –Създателю наш, Творец на вселената; Който си Опората на всичко живо от Земята до рая; Първоизвора на непреходната, ярка светлина на вечния Живот;
5. Що си ни създал от Любов в златното си сърце; Нека да се осветлят световете Ти от Ума! Нека се преизпълнят всичките ти създания с праведен Дух!
6. Да бъде волята ти на Земята и в цялата безкрайна вселена! Изпълни ме с Истините на Божия Ум и в откровения ми разкажи всичко за звездното ти царство.
7. Помогни ми с разума си да вникна в чудесата на райските светове; Да запомня посланията на ангелите и да ги запиша за днешните и бъдещите поколения!
8. Отче мой, подкрепи ме с Твоята премъдрост. Дай ми да вкуся насъщните ми знания, добрини и Живот. Дай ми да пия амброзия, еликсир от чашата на надеждата, честност и Правда.
 9. Благослови ме с насладата от споделената ни обич! Стопли ме с приятелството на вярващите и сърдечността на близките нам!
10. Прости невежеството на ума ми и себелюбието, съмненията и греховете ми, що никой друг не знае! Извини ме за слабостите, както бащата прощава на сина.
11. Вдигни духа ми от нищетата, освободи душата ми от злините на този човешки свят. Дари ме с великодушие; Благослови ме с лъчезарност, Отче, дай ми вяра!
12. Спаси всички нас, които те обичаме! Ние сме заедно с Теб! Приеми нашите благодарности, Отче! Води ни към Възкресение, за да станем едно цяло с Теб!
13. Бъди с нас тук и навсякъде, сега и във вечността! Чрез нас върши знамения на небето; И дай ни Боже сила да вършим чудеса на Земята за Твоя прослава.
14. Нека стане именно това, що ще е най-благотворно, както за нас в земния ни дом, така и за жителите на други Твои селения из космическите простори! Амин.
15. И като свърших молитвата, почувствах как вътре в мен се плиснаха вълни от наслада; Заля ме всеобхватен фрисон*... Тръпки запулсираха през гръбнака ми;
16. Изстреляха се нагоре като гейзер от златен ефир; Усещах как сякаш се трансформирам в пламък - висок и трептящ; И реалността се топеше, чезнеше...
17. Тогава моята котка-чинчила Мила, скочи с мъркане в скута ми и ме загледа с лазурните си очи, като че ме питаше: – Ехей, къде литна? Връщай се веднага!
18.


СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                         Еон IV
  И така, след време, на 25-ти януари в лето 2018-то в мен възникна идея да посетя рая и да измоля послание за Божието предопределение на човека.
 
2. И ето, след три дни, в неделя обърнах към царството Божие, що е в сърцето, всепроникващия взор на душата ми; И в молитва извисих духа си към Божия рай;
3. Понесох се на незрими криле; Полетях над великолепните му градини... а там ме посрещнаха три начала, що ме въведоха в духовното архинастоятелство;
4. И ме поставиха пред райския събор на ангелите, що е начело на братството между Божиите чеда, а аз се помолих наум за просветление и ето що записах:
5.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА                         РЕЧНИК

Р Е Ч Н И К

архинастоятел – (архи- + настоятел) Върховен управител и духовен предводител на частта от всички ангели, отдадени на конкретна звезда за служене на определена планета или друго небесно тяло с огромен размер, което е в обсег на нейната гравитация. Количеството свети вестители, което се изпраща към всяка планета е точно определено за цялото време на нейното съществувание. Архинастоятелът е официален представител на Слънчевата система пред властите, които управляват Божията светлина от рая към сверите около централната плоскост в ядрото на нашата Галактика.

Зариел – (Зариил, библ.) Означава “светлина Господна”, вероятно от зар (сторослав. светлина) и ел (евр. i"el/il - Бог). Името на архангела, който управлява частта от всички ангели на Слънцето, отредени за Земята. Споменат в книгата на Енох (ХХ:6) сред седемте архангели на силата: Уриел, Рафаел, Рагуил, Михаил, Гавраил, Азраел и Зариел. (“Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.”)

Плеяди – (астрон.) Звезден куп с диаметър 12 св. г. видим с просто око в границите на съзвездие Телец (Бик). Включва над 500 звезди, отдалечени на 440 св. г. от Земята. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca наречени “седемте сестри” (Електра, Мая, Тайгета, Алциона, Меропа, Келена и Астеропа). B България ги наричаме - “квачката с пиленцата”. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г. Всички те са физически свързани, имат еднакво по големина и посока собствено движение. Нищожната вероятност за случайното им групиране на толкова малка площ е 1 към 500 000, което подсказва, че голям брой сини звезди са проектирани и създадени от плеядианците*.
Плеядианци – (от гр. собств. πλειάς (плеас) — превъзхождащ) Те ca преки потомци на древна раса коренни жители на звездна система Вега от съзвездие Лира, по-точно на северните лиpиaнци (нордически тип), кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите. Те ca сред наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се “явявали” представители от мъжки пoл. B минaлoтo били възпpиeмaни, кaтo “дoбpи Бoгoвe, живeeщи c xopaтa”, “вестители на Небето”, “Господни ангели”, “светци” и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм “нaши ангeли хрaнитeли”. Те са божествена paca от разумни съзнания.
Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. “зли раси извънземни”, “тъмни сили” и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят Божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.
Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.
Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.
 Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дp. знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.
Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават морфологични черти сходни с техните. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти, високи чела, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го “орисва” с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. “небесен нeктap” (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено- вещество или “високо-вълнови газове” от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa божества, нo винаги ca били почитани, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, необясними чудеса и вълшебства.
 Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.
Цивилизaцията нa плeядианцитe процъфтява след колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo 200 000 г. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци (oбщo 144). Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са “накарали” да изгрее “8-мата сестра”. Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7.
 Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на “тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества”. Тогава болестите, бeднocттa, гладът, престъпленията, нacилиeтo и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества. Някoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - великолепна apxитeктypa, възхитителни гpaдини, повсеместна хармония и свежест, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите и заробените съзнания.
Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за “фaнтacтични пpиключeния”. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач “Кристални вeтpoвe”.
Смисълът на духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на Цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др. високи хуманистични и духовни идеи.
Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща. (Стен Леон, 23. 12. 2017 г.)
 
Теоника – (от гр. θεος (теос) - Бог + Νίκη (нике) - победа) Книга от Стен Леон, писана през 1996-1997 г. В последствие унищожена от автора от съображения за духовна сигурност. Запазени са едва няколко цитата в произведения на други автори.

термика – (чужд.) Топлинна колона - стълб от въздух в ниските части на земната атмосфера, който се изкачва нагоре, представлява пример за конвекция. Възниква от неравномерното загряване на земната повърхност от слънчевата радиация.

фрисон – (чужд.) Тръпките, които ви побиват, когато слушате музика или четете текст, които ви въодушевяват.

хекимин – (старин. същ.) Означава лекар, врач, знахар, доктор, лечител, изцелител.

хромосфера – (астроном., от гр. χρομα — цвят; σφαίρα — кълбо, сфера) – Външната обвивка на Слънцето и другите звезди. Прозрачен слой с дебела около 10 000 км., разположен над фотосферата. В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя - горна, средна и долна.



Т В О Р Ч Е С К И Л Е Т О П И С
(постижения в България)
 
"Целта на всичко видимо и невидимо е една – възсияние към Всевишния Ум! След като съзнанието в материално тяло се извиси достатъчно, пътищата пред просветения са два – вяра на последователи в него и собствената му вяра в Ума. Чрез обединената вяра на съзнанията на физически същества–последователи се стига до възнесение, предшествано от телесна смърт, а чрез въздигане на собствената вяра – до възвисение, при което чрез волята си, с помощта на ефирни ангелски същества, съзнанието се преобразява без тялото да умира. И двата Пътя трансформират просветения в разумна светлина и вече не му е нужно физическо тяло. Запазва се възвишено съзнание, облечено в белоснежна одежда от най–чисто и свято сияние, в която душата блести като ярка звезда."                     Стен Леон
1972г. Стен Леон е роден на 9 май – Деня на Европа, гр. Асеновград в семейство на висш офицер и известна художничка.
1989г. Поставя първа самостоятелна изложба–дебют графика “Фантастични рисунки” в “Клуб на дейците на културата”, гр. Пазарджик.
1990г. Завършва с медал за отличен успех реална гимназия ЕСПУ “Иван С. Аксаков”, гр. Пазарджик.
1992г. Изложена е постоянна експозиция от негова графика (70 бр.) в “База на Главна прокуратура”, м. Цигов чарк.
1993г. Започва литературната кариера на Стен Леон с публикуването на първата му книга “Крайно време” (сборник разкази, 176 стр.). Изложба–графика (40 бр.) “В края на две хилядолетия”, посветена на празниците на фантастиката в Младежки дом, открита от ректора на ПУ, гр. Пловдив.
1994г. Завършва при известния скулптор Спас Киричев, курс по арт–специалност “Бронзова пластика” и придобива професионална квалификация “скулптор”. Отпечатан е първият му роман – “Космическо нашествие”, българска научна фантастика (204 стр.).
1995г. Излизат от печат следващите две негови книги (по 128 стр. всяка) – романът “Смъртоносна дарба” и сборник с разкази – “Зоната на Предела”, криминално–мистериозна и тайнствена фантастика. Поканен е да се присъедини към “Кабинет на младия писател” към Съюз на българските писатели, гр. София.
1996г. Поставя 21 платна (2х2 м) – камерна изложба живопис “Модерен експресионизъм” в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1997г. Изложба маслена живопис, посветена на св. св. Кирил и Методий, вернисаж “Бараците”, Старинен Пловдив. “Лятно време” – изложба маслена живопис в “Център за срещи на провинция Саксония–Анхалт”, гр. Пловдив.
1998г. Получава ІІ степен на висше образование – магистър по Биологически науки (защитава дипломна работа по антропология) в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1999г. Завършва Школа за запасни офицери “Васил Левски” към Висше военно общовойсково училище, гр. Велико Търново. Печели със снимката “Целувка в село Лещен” годишна награда за фотография на сп. “Мобиклуб ”.
2000г. Заедно с майка си Снежана Стойчева завършват в класа на проф. Владимир Нидзадзе (Грузия) Висша школа за иконопис “Св. ап. Лука”, гр. Солун (практика – храм “Агиос Георгиос”, гр. Палини, п–в Касандра, Халкидики). Двамата защитават с отличие магистърска степен по арт–специалност “Църковно–славянска иконография и старинна стенопис” и придобиват професионални квалификации “зограф–иконописец” и “художник–реставратор”. Те съвместно рисуват стенописи и изографисват икони на следните места:
A 2001г. Божи храм “св. Георги”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2004г. Църква “св. Петка”, гр. Монтана, с. Медковец.
A 2005г. Клисурски манастир “св. св. Кирил и Методий” и постоянна експозиция от фрески (27бр.) в клиника “Хигия”, гр.Пазарджик.
A 2006г. Божи храм “Успение Богородично”, гр. Видин.
A 2007г. Църква “Възнесение Господне”, гр. Пазарджик, с. Юнаците.
A 2008г. Параклис “св. Троица”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2013г. Черква “св. св. Кирил и Методий”, вилна зона “Дъното”, яз. Батак.
A 2015г. Параклис “св. Илия”, гр. Гоце Делчев, м. Попови ливади (Папазчаир).
A 2016г. Параклис “Възнесение Господне”, гр. Гоце Делчев, м. Гергьовска скала.
2001г. Завършва с отличие специалност консултант по бизнес към “Институт за малкия и средния бизнес” и “Евро–бизнес колеж ФУМИ Интелект”, Манастирски ливади, гр. София.
2002г. В края на декември е приет в Дружество на писателите “Димитър Бояджиев”, гр. Пазарджик.
2003г. Печели отличие за разказ в конкурса на ч–ще “Братя Миладинови” и вестник “Пулс” – “Зимни литературни вечери “Витошко лале”, гр. София.
2007г. Включен е с разкази в литературен сборник “Есенна дъга”, издание на Дружество на писателите в Пазарджик.
2008г. Излиза от печат Дилогия “Утешителя във Времето”. Произведението (336 стр., твърда корица) е публикувано след 14–годишен писателски труд с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Състои се от два тома: Бяла Книга “Кръщение в разум” и Зелена Книга “Възкресение в синьо”.
2009г. Поканен е за дворцов писател и зограф към приказния замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2010г. След 3г. проучване и изследователска работа в областта на приложната психология е публикуван научно–популярният му трактат “Теория на флирта – ангелски стил на живот” (256 стр., твърда корица), както и първата му стихосбирка “От звезда щастлива озарен” (64 стр., твърда корица), с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Поставя изложба иконопис (50 бр.) в арт–център “Vagabond”, гр. Пазарджик.
2012г. Поставя дарение от 6 барокови икони в черква “Св. Георги” към замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2014г. Рисува 7 стенописа (1,5х2 м) с анимационни герои в частни имоти, с. Юнаците, гр. Пазарджик.
2015г. Поканен е за главен иконописец–реставратор в манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Арбанаси, гр. Велико Търново. Там зографисва авторски стенописи със светите архангели Михаил и Гавриил, поставени в Параклис “св. Троица” при с. Мосомище.

 

С т е н Л е о н

Л Е О Н И К А

архангелски завет

SPECIAL EDITION
FROM

B U L G A R I A
EUROPA

ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ Е
БЛАГОТВОРЕНИЕ НА ПИСАРЯ,
СЪЗДАДЕНО В СТУДИО

e-mail: sten_leon@abv.bg
gsm: 0 8 8 5 0 5 0 7 0 5
 Б ъ л г а р с к и   а в т о р
Издание: Първо
Формат: 1/16 от 60/84
Печатни коли: 16

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1925 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 15.03 10:52
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488