Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 204968 Постинги: 81 Коментари: 107
Постинги в блога от Август, 2007 г.
image
Автор: СТЕН ЛЕОН


Тази пролет бъдете много внимателни, когато пресичате на червено – сребристата стихия с кодово име Х5 може да ви отнесе като торнадо американски щат!

Представете си как се носите заедно с мен по криволиците на тепето. Ускорението ме притиска към удобна анатомична седалка. Наоколо летят откъслечни картини, като въздушни снимки на Пловдив поставени в рамки от млади клонки и светлозелени листа. Гласът на Тони Василева от М Кар – маркетинг мениджър на събитието – приятно докосва струните на слуха ми. За 2-3 минути пристигаме в подножието на Альоша, тя разказва нещо забавно за някакъв полковник, който ни засече пътя и ни измери изпитателно с поглед от друго BMW, докато се разминавахме... Излизаме пред залязващото слънце и хей-така съвсем естествено се потапяме в спокойната атмосфера на предстоящото на Хълма на освободителите...

Посрещат ни усмихнати лица – едно от тях дори се развява върху знаме на средния от трите пилона. Това е ТЯ! Спирам и я поглеждам магнетично право във... фаровете. Госпожица екс петица сякаш ми намига, свежда поглед, колебае се дали да ме допусне до себе си – решението, за което зависи от мен самият... но такива са си те, дори и да са пристигнали съвсем наскоро от Барвария. Ето, че се намираме на най-високата точка в града – мястото е избрано специално, аналогията между него и НЕЯ е ясна от самото начало. Разхождаме се наоколо с моите приятели кандидат-репортери Ванката и Любчо, смеем се, правим снимки на величествената гледка на любимия ми град.

Връщаме се обратно. Спираме пред впечатляващ бял екран. Разглеждаме покрит с кръгло бяло платнище шадраван, пред който вече се е струпала групичка любопитни малчугани. Отдолу се движат сини светлини, полъх на вятъра създава илюзията, че е пълен с вода. Бялата палатка спокойно би подслонила чартърен самолет и там някъде действително се крие нещо такова. Единствената разлика е в липсата на крила. Забелязваме Ники Кънчев да се разхожда небрежно в дънки и шапка. Скоро изчезва зад кулисите, за да се появи отново – този път в целият си блясък на преуспяващ водещ – класически черен костюм, стилна бяла риза, делово излъчване.

Момичета с емблемата на Х5 любезно ни канят да влезем. Вътре цари синя атмосфера с източен привкус от далечната Япония, може би, защото баровете са отрупани с екзотични специалитети като фуго, синагири, косу-маки, сашими, уасаби. Всичко под купола е наредено с вкус, финес и немска педантичност. Смесваме се с пловдивския елит – кимаме си с познати на всички любители на светските събития, в нечия усмивка проблясва диамант... настроението ни е чудесно.

Все по-често поглеждаме към екрана – всъщност той е сбор от 12 42-инчови плазми. Звездата на вечерта се носи по него – вдъхва респект и сигурност на пътя. Ето, че идва кмета Чомаков и събитието набира скорост. Представянето на новия автомобил от престижната марка BMW започва с отброяване до нула и... старт:

“От времето на Уилям Шекспир знаем, че големите страсти имат нужда от едно... голяма сцена.”

“Всичко, от което се нуждаете, за да заобиколите законите на Исак Нютон, е... един завой.”

“Леонардо да Винчи е бил велик инженер, изобретател, конструктор и художник. Но има едно нещо, което го прави гениален – той е бил... всичко това едновременно.”

“По времето на Колумб в основата на пионерския дух е била смелостта. А в основата на нашия дух е... безопасността.”

“Ърнест Хемингуей беше този, който ни научи, че... най-бързият път до едно приключение е най-прекият.”

От водещите разбирам доста любопитни неща за екс петицата. Технически детайли, иновационни технологии и изключителна динамика... Неща, с които феновете на новите модели автомобили вече би трябвало да са запознати. Мисля си, че ще си допаднем с НЕЯ, оглеждам се, обаче тя не се забелязва никъде наоколо, а е доста голяма и лъскава, чудя се къде ли може да са я скрили от внимателния ми поглед? Суперлативите по неин адрес продължават да валят– най-модерният и съвършен автомобил от SAV (Sport Activity Vehicle) клас... интелигентна 4х4 система с тегло 2,2 тона, височина 173см и дължина 4,90 м... коефициентът на съпротивление е най-ниският в този клас – 0,33, което позволява на Х5 4.8i да достигне максимална скорост 242км/ч, като ускорението от 0 до 100 км/ч отнема само 6,5 сек. С тези достойнства би се гордял всеки състезателен автомобил, камо ли 4х4!

Най-голямата разлика е в интериора – вече е седем-местен. Другата голяма новина е, че вече няма да се монтират механични предавателни кутии – и без това едва 5% от поръчаните Х5 от предишното поколение не са били с автоматични скорости. Новата 6-степенна автоматична трансмисия е два пъти по-бърза от предишния “автомат”. Лостът на скоростите Electronic Gear Selector вече е тип джойстик, като схемата на движение е традиционна, но след избор на режим, лостчето автоматично се връща в изходно положение, а ръчната спирачка Parking се задейства с натискане на бутон.

Електронните системи в новото Х5 са много: Adaptive Drive, Active Steering, BMW xDrive и iDrive, Hill Descent Control, Dynamic Stability Control и Electronic Gear Selector. Някои от тях са ми познати от другите модели на BMW, но в Х5 светкавичния обмен на информация – 10МБ/сек – между тях се осигурява от високоскоростна електронна мрежа Flex Ray. Това се случва за първи път в световното автомобилостроене.

Изменения има и в гамата на двигателите. Бензиновият V8 вече е само един – 4.8i с мощност 355 к.с. Освен него има на разположение и два 3-литрови редови “шестака” – дизеловият 3.0d с мощност 235 к.с. и бензиновият 3.0si с мощност 272 к.с. И двата двигателя са по-мощни от преди, но разходът на гориво е по-нисък. Дизеловият двигател даже е “поолекнал” с 25кг благодарение на алуминиевия цилиндров блок.

Но стига технически данни! Излизаме с Любчо за минутка навън да погледаме нощният Пловдив от върха на тепето. Светлините под нас са някак спокойни, приличат на звездно небе, което е слязло на Земята. Обажда ми се приятелка. Тя изглежда вече ме ревнува на интуитивно ниво от Х5, разсмивам я с израз в стил поручик Ржевски... и се връщам точно в момента, когато палатката се разширява отляво.

Звучи триумфална музика, блясък на светкавици и прожектори ме заслепяват, но ето че всичко спира за миг – един безкраен миг на тишина и тогава... нашите погледи се срещат. Светът премигва, времето отново продължава да тиктака в златния Seiko на лявата ми китка. Тръгвам без нито една мисъл в главата си към НЕЯ, сякаш чифт огромни, бели криле се разтварят зад гърба ми и аз целият започвам да светя... като ангел.

Поглеждам внимателно фаровете, нежната, но решителна извивка на предницата й, преминавам от дясната й страна, още е рано да влизам в нея. Х5 е запазила “физиономията” и пропорциите на суперуспешната си предшественичка, от която от 1999г. до сега са продадени 580 000 броя. Правя снимки на усмихнато дете, което се е настанило на шофьорското място и слуша мъдрите наставления на баща си. Разбира се, все още не знае къде-какво-как се прави, когато си за първи път в чисто нова кола... Не ги чакам много-много да приключат. Преминавам повторно пред “погледа” й, заставам от лявата й страна. Детето без покана ми отстъпва мястото си и аз елегантно се настанявам на сивата, луксозна тапицерия.

Погалвам нежно волана, прокарвам ръка по джойстика за управление. Натискам го, в началото усещането е малко странно и непривично, той плавно превключва – съпротивлението е точно толкова, колкото е необходимо, за да не реша, че нещата се случват твърде лесно. В това ново BMW има нещо. Нещо, което кара човек да се чувства леко пообъркан зад волана в просторния интериор, изпълнен в типичната за баварската марка лек и уверен стил. Причината не е толкова в джойстика за управление на трансмисията, работата с която изисква известна теоретична подготовка, колкото в позицията спрямо пътя. По-точно в контраста между луксозната обстановка и типичния за SUV-моделите поглед от високо върху околния пейзаж. Сякаш седях в динамичната Touring версия на петицата, но под мен имаше още един етаж... Очевидно в най-новите представи на мюнхенския гигант за автомобили с двойно предаване от този калибър, внушителната външност и изящният интериор се свързват в единство, което изпраща второто поколение на Х5 на светлинни години от утвърдения образ на класическия всъдеход.

Имам чувството, че някак си не биваше да обиждам тази расова спортистка с неприлични предложения за приключения в кал и пущинаци, а да се поддам на естествения порив на BMW за повече динамика, да се оставя да ме понесе към живописни пътища с много завои...

Водещият Ники Кънчев ме изважда от състоянието на единение с немската госпожица, приканва всички гости на откриването да се насладят на предстоящата заря. Излизаме под Альоша, над главите ни незабавно започват да се разпукват букети от огнени цветя, гърмежите преминават през мен, предизвикват радостно чувство на радостна еуфория, поглеждам светналите лица на зрителите около мен и сякаш ги милвам всичките със светлия си поглед, лъчезарна усмивка и... ангелски криле. Фойерверк, като метеоритен дъжда се сипе над главите ни. Чувам весел женски смях отдясно, който в синхрон с моите сравнения казва:

–... Ха-ха... отгоре валят метеори... Тази вечер пием уиски с метеори!

Умерена вълна от ръкопляскания отбелязват края на огнената небесна феерия. Позната мелодия на известен хит ни дърпа като вакуум навътре. Отстрани до еск петицата се е развихрила софийска група. Вадя от джоба на ризата си една пура “Candlelight – Brasil Corona Grande”, небрежно я чупя на две и подавам половината на Ванката. Смесваме се с гостите, запознаваме се с хора от различни сфери на елита, разменям си визитка с преуспял лекар, говорим си с Тони като стари приятели, въпреки че се познаваме едва от няколко часа. Стигам до заключението, че тя живее с всичко, свързано с BMW... След концерта певицата идва при нашата маса, разказваме си за приключения по света: аз за Египет – тя за Малайзия... Тримата получаваме покана за следващото парти на групата в София. Животът е толкова хубав!

Решаваме да тръгваме, шоуто трябва да продължи! Нощният Пловдив ни зове със своя стар познат ловджийски рог. Слизаме по Хълма на освободителите, застига ни BMW, спира до нас. Шофьорът любезно ни кани вътре, за да ни свали до долу. Упорито не казва името си, от което постъпката му става още по-достойна. Тони се е погрижила за всеки детайл. И накрая съвсем естествено мога да кажа:

НОВАТА BMW Х5 Е ВЕЧЕ ОТКРИТА!

 (това е пълният текст на статия публикувана в правен свят... )


 

Категория: Тя и той
Прочетен: 1041 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 05.04.2009 17:32
imageimage
Категория: Тя и той
Прочетен: 1132 Коментари: 3 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 204968
Постинги: 81
Коментари: 107
Гласове: 493