Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 307582 Постинги: 89 Коментари: 110
Постинги в блога от Октомври, 2012 г.
  СТЕН ЛЕОН,                    ЛЕОНИКА I,                           Еон VI
imageЕто, че изминаха множество дни преди да стъпя на брега на морето през следобеда на 27-ми август; И да отседна на скалист плаж пред пристана на Созопол;
2. Тогава задуха топъл вятър от югоизток, а около мен се спусна Божие благоволение; И ме покри като лъчезарен плащ, изтъкан от милиарди слънчица.
3. Морска змия подаде глава над вълните отдясно, обърна се към мен с двете си очи; И ние дълго и спокойно се гледахме; А наоколо свистеше силен бриз;
4. После до душевния ми слух достигна тихият, съскащ гласец на водолюбивото влечуго, което ловуваше сред вълните и спеше из ниши под скалите; И ми рече:
5. – Разбра ли сега, Стен Леоне, писателю на Божието Слово, що ще придружава човеците през епохата, когато Слънцето ще се възражда в съзвездие Водолей,
6. какво незначително човече си ти и колко е немощно влиянието ти в света на хората? Убеди ли се, че нямаш власт над нищо съществено тук на Земята?
7. Осъзна ли, че цялата сила на архангелите е едно нищо пред простите обстоятелства, що се издигат като великани насреща ти от истинската реалност?
8. И след като зададе тия свои смущаващи духа, потискащи душата и тревожещи телесното ми естество въпроси, тя бързо се скри под вълните на морето...
9. Останах сам; Дълго гледах с печал към пристанището на Созопол; И се чудех защо й беше нужно на тази нищожна твар да ми отправя такива питания?
10. През съзнанието ми се заредиха случки от изминалите дни; Спомних си денят на 18-ти август, когато в полунощ беше починал Стоян музиканта;
11. А той беше на моя възраст -
38 г.; Физически поне двойно по-силен….. И сега младите му деца оставаха сиротни - само на ръцете на клетата му вдовица;
12. И как тая неочаквана смърт ме отдалечаваше от деня на срещата ми с архангел Гавраил, защото Стоян знаеше с точност къде е оня уединен морски бряг...
13. Скоро моята скръб намаля; И отстъпи пред ведър светлик надежда, че Божията промисъл ще състави друг план, що ще ме срещне със свети Гавраил.
14. И ето, още на следния ден обстоятелствата се наредиха по чудодеен начин, така че аз, натъженият от скоропостижната кончина на приятеля ми,
15. се озовах в местността на Аркутино; И като се отдалечих от заетия с летовници плаж, в мен се роди желание да пиша още Боговдъхновената Леоника;
16. Затворих очи, както държах ръкописа ми; И в мислите си се обърнах към архангел Михаил с дълбоко преклонение; И рекох му с голяма почтителност, така:
17. – О, славни пълководецо на армиите на звездното братство, що е сияйно множество от свети ангели; О, мили архангел Михаил, говори на ухото на душата ми;
18. И разкрий ми, ако ти е угодно, вестителю Господен; Защо беше нужно да преживея това скръбно събитие? Защо се случи тази смърт на тоз човек?
19. И защо в следствие на нея биде възпрепятствано моето пътешествие към мястото за срещата ми с подвластния ти архистратег архангел Гавраил?
20. Моля те, дай упование на надеждата ми; И благослови ме с Божии отговори, които да надвият с ангелска лекота над застигналото ме униние! Амин.
21. Загледах скалите насреща; Бяла чайка беше кацнала на върха на една от тях; И обръщаше глава ту с лявата, ту с дясната си страна към мен.
22. Тогава през вълните; И чрез нежното докосване на морския бриз (до нетленното ухо на душата ми) ме застигна като ехо ясен и добродетелен глас;
23. А зад гърба ми застана и се извиси до небосвода светия, драг образ на архангел Михаил; Силните му криле се разгърнаха закрилящо от двете ми страни;
24. А ръцете му се насочиха с длани към мене; И два лъча от неговото сияние се спуснаха от тях; И ме покриха като облак с Божия светлик, когато ми рече:
25. – Стен Леоне, магистре на биологическите науки, изследвай скалите насреща ти! Вгледай се в зелената ивица от водорасли, що силата на Луната е оголила;
26. И чрез отлива на морето е изложила на жарките слънчеви лъчи. Нищо не е случайно в световете на материята и духа! Всичко в тях е взаимосвързано.
27. И всяко нещо се случва в следствие на нещо друго. Твоят приятел Стоян биде призован да се яви пред Всевишния; И Той чу молитвата ти за неговата душа;
28. И на теб ти се даде да го видиш облечен в бяло сияние; И ти го зърна сред селенията на отвъдното заобиколен от четири херувима с прекрасни лица;
29. На него му биде оказана благодатта да ти разкаже за благословения бряг, където ти някога ще отидеш; И така стори поклон пред архангел Гавраил.
30. По Божията воля стана всичко; И точно така се случи, както в Книгата на живота е записано житието му още преди да се роди в тяло на Земята.
31. Виждам в сърцето ти твоето колебание; Но знай, че Пътя сам ще ти се открие, само когато наистина въжделееш да тръгнеш за срещата, там на брега;
32. Когато си готов, когато пожелаеш, твоят ангел-хранител ще полее семенцето на новата ти надежда; И тъй ще го стори, че за миг ще израсте в дърво;
33. Ти вече знаеш, че има много начини за постигане на една и съща цел! Но само един е начинът, по който ще бъде постигната твоята лична цел!
34. Днес затова те пренесох на скалите срещу змийският остров с такава леснина; И тук за теб звучи моят глас; За да те напътя и подкрепя във вярата;
35. И да разсека с огнен меч мрачината на угнетението, що те обзе след смъртта на твоя тъмнолик приятел; И да разсипя нашир и надлъж тази печал.
36. Приканвам те, скоро вдигни вътрешният си взор нагоре към мен! Виж какво чудо ще сторя, за да те избавя от тъмнотията в името на Господ Бог!
37. И ето, след като приех в сърцето си поканата на светия водач, аз, опечаленият скръбник, се изправих; Насочих вътрешния си взор нагоре към великана;
38. И видях как в десницата на Михаля се появи чуден меч; А той беше съставен от сноп ярки, пречисти светкавици, подобни на високи пламъци в стихиен огън;
39. Архангелът вдигна меча си право нагоре; Потопи върха му в диска на Слънцето; Завъртя го право надолу; И го задържа в лъча на моя собствен дух;
40. А духът ми се издигна като много тънък лазер от голямата фонтанела на главата ми; И премина по цялата дължина на страховитото, огнено острие;
41. И случи се чудо! Мечът му блесна ослепително като хиляди слънца; И мигом очисти духа ми от всевъзможни тъмни петънца; И мрачините изчезнаха напълно;
42. И духът ми засия от свето наслаждение сред Божествено великолепие; И сетне душата ми ликуваше от радост; А умът ми се изпълни със спокойствие;
43. И дълбоко в сърцето ми се вкорени несломима убеденост, че всичко, което има да се случи ще дойде тогава и там, където е угодно на моя Отец!
44. И ето, аз, окриленият човек, вдигнах чело, очи и длани към небето; Погледнах в Слънцето; И извисих през ангела гласът на същината си към Всевишния:
45. – Велик, всемогъщ и славен Си, Господи! Благодаря за тази навременна помощ, която чрез благотворната намеса на Твоя Спасител ме избави от скръбта!
46. Дано от сега бъда изпълнен със светла надежда, докато се свърши всичко, което има да се случва! Дано да водя живот без плахост, съмнение и маловерие.
47. Дано Твоя всесилен архангел Михаил пази духа ми с огнени мълнии. Дано с лъчи да изгонва всичко, що би било мъчно за мен в името на Утешителя. Амин.
48. И подир това, ето, видях в окото на душата ми архангел Михаил благо да навежда лице към мене; И да прибира меча в ножницата отляво на пояса си;
49. И изпроводих го с взор, докато замахваше с могъщите си криле; И плавно се отлепяше от морския бряг; И по лъчите на Слънцето се въздигаше нагоре;
50. И постепенно се преливаше с ослепителния блясък в центъра на пламтящия му диск; И как въпреки тази ярка светлина, образът му си оставаше ясен;
51. И ето, че усмивка засия на устните ми; И една въздишка на огромно облекчение леко излетя из гърдите ми; И като мина през ноздрите, тъгата ме напусна.
52. И облада ме велико чувство на единство с всичко сътворено от Създателя; И в ума ми се породиха вдъхновени от Него свети мисли пълни с мъдрост;
53. И ето, че разбрах смисъла на смъртта - тя е като сън; Но в съня няма истинска смърт; Там цари безсмъртие и животът е вечен, без начало и без край;
54. А реалността често прилича на сън; И те се имитират една друга; Нито се поддава на доказване нещо, което е било в тях вчера; Нито вече ще го има.
55. Събитията, що стават на сън, често са по правдоподобни от онези, които се случват наяве; И даже без реалността, истинният живот просъществува в съня;
56. А след като тялото умре, духът на всяко живо същество продължава да живее вечно в царството на съновиденията и обитава свят над реалността...
57. В следствие на тези мисли, аз, писарят Божи, достигнах до извод, че така или иначе ние съществуваме вековечно, насън или наяве, в живот или в смърт.
58. И разликата между двете състояния на съществувание е същото, както е при светлината и мрака; Когато едното го има - другото отсъства;
59. И всичко междинно между живот и смърт е полузрак, дето е възможно да бъде изпитано величието на всепроникващото присъствие на Всевишния.
60. Така установих за себе си, че единственото и всезначимо занимание в реалността е да се опитвам да се извисявам към Източника на Сътворението.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2181 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03.2018 10:43
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 307582
Постинги: 89
Коментари: 110
Гласове: 518