Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 204968 Постинги: 81 Коментари: 107
Постинги в блога от Март, 2007 г.
В най–първият момент на общуването е много важно да получиш първото “Да”. Още по–полезно е да получиш това “Да” три пъти! В техниките на NLP има такъв речев прийом, който се нарича трюизъм – това е очевидно твърдение, произнесено именно с цел да се програмира човека на “Да”. Сложно и оригинално е да бъде надхитрен добрия стар сократовски диалог или модела на положителната верига или метода на положителната асоциация... Или както и да го наричат. Смисълът: Ако човека 5 пъти подред каже думата “да”, то шестото се измъква от само себе си. Човешкото мислене е инертно и само заради това са възможни такива щуротии. – Мария ли се казваш? – В Пазарджик ли живееш? – В 12–ти клас ли учиш? – Познаваш ли директора на гимназията? – На бул. “България” ли живееш? Сега познай какъв ще бъде отговора на въпроса: “Мастурбираш ли?” Много прилича на това модела: “последователност на приемането”, която се състои в изказването на очевидни истини с които твоят събеседник вътрешно напълно се съгласява, обвързвайки ги в съединителни съюзи и предоставяйки в края това решение, което твоят събеседник е длъжен да приеме. Нищо сложно. Пример за флирта: Хит: – Здравей! Днес времето е хубаво, слънцето свети, твоите родители са заминали на вилата и ти ще излезеш на разходка с мен. Това е то.
Категория: Тя и той
Прочетен: 1323 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 28.03.2007 18:44

image

Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни. Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове. Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите. Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по–голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по–низщ духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупоста и над мъдроста, защото мъдроста много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по–тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по–нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по–егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена, а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се.... А когато изтекоха пълни шест десeтилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот), срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа, от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път. Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят: – Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи. – Освободи ли поне хорат от тях, та да им стане по–леко? – Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата. – А опозна ли поне живота през своя дълъг път? – Не, не можах глава да вдигна от грижи. След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи: – Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания! – И можа ли поне да изкупиш човешките мъки? – Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот. – А опозна ли поне тоя живот? – Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо. Взе думата и третият, който цял живот се бе смял: – Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.

Категория: Тя и той
Прочетен: 1000 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2007 15:19
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 204968
Постинги: 81
Коментари: 107
Гласове: 493