Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2018 09:37 - РАЗКРИТИЯ ЗА "СВЕТЛИННИЯ ТУНЕЛ" /продължение/
Автор: sleon Категория: Изкуство   
Прочетен: 493 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.11.2018 11:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Експеримент: СВРЪХСЪЗНАНИЕ (лат. superconscious, super sensorium)
(продължение)

image

Резултати: 
Първо: Оказа се, че това не е някакъв силно осветен прав тунел, а нещо като събирателно живо същество с форма на извиващо се в безкрайността гигантско торнадо. За разлика от атмосферното торнадо, при него няма еднопосочно, вътрешно въртене или друго организирано движение. Тунелът само на пръв поглед изглежда прав, монолитен и непоклатим, но всъщност не е такъв... По-късно установих, че е изграден от рояк сияещи в жълто-бяла светлина извисени съзнания.

От моите преки наблюдения стигнах до извод, че тези могъщи съзнания никога не застават едно зад друго, а винаги стоят в редица и никъде между тях няма празнини. Те сякаш са подредени в извита плоскост, но имат способността да се движат свободно като златни пчели вътре в слоя и така изграждат динамичната светлинна "стена" на тунела, който сякаш жужи като кошер.

Всяко от тези съзнания е много по-високо развито в сравнение с това на земните човеци, т. е. ако се опитам да пренеса тяхната ментална мощ в човешки еквивалент, то тя би била равна на 99% мозъчна активност. Това е нещо, което е много трудно да си представиш, но все пак е сравнимо с визията на обикновения човек за съзнание на светия, ангел, божество или на друг архитипен персонаж от свещени текстове, митове и легенди. 
Според мен единственото, което извисените "правят" там е да излъчват във всички възможни честотно-вълнови спектри възхищението си към Всевишния Ум в състояние на всеобхватна екзалтация. Не съм сигурен, че целенасочено обливаха в потоци от чисто блаженство, прелитащата покрай тях моя душа, но го усещах съзнателно с всяко от нейните нематериални сетива. Според мен те "правят" или "излъчват" чисто щастие, защото така се "хранят" от Източника. Предположението ми се гради на менталните опити, които проведох.
Например, когато още с връхлитането си в тунела настройвах съзнанието си да излъчва любов и щастие към Централното светило, то веднага ме привличаше като гигантски магнит с могъщо "дръпване" към себе си. Когато не го правех, привличането беше някак по-обикновено и степента на усещаната еуфория беше по-ниско. Така, че извисените съзнания знаят какво правят, защото те не правят нищо, което да не е свръх ефективно. Вероятно се занимават с много грандиозни неща там, но за съжаление аз с моята жалка мозъчна активност едва успявах да съхраня кратък спомен, камо ли да схвана по-висша концепция за няколко секунди и да я пренеса от тяхното супер-измерение в нашия земен свят.
Интересното в случая беше, че тази тяхна колосална радост в никакъв случай не беше нещо, което вършеха по навик, механично или с някаква форма на престореност. Напротив, те се раздаваха изцяло. Бяха във великолепен синхрон едно с друго и напълно целенасочено се отдаваха на тази божествена възхвала, като в същото време проявяваха специално позитивно внимание към моето съзнание, но без да му помагат или пречат, някак неутрално и сякаш равнодушно. Все пак може би някои основни разбирания за висшия духовен свят успяха да проникнат в мен с течение на времето, като например, че съзнанието не е в тялото, че душата има доста по-богат набор от сетива, отколкото долавяме на материално ниво и др. концепции, на които ще се спра по-нататък.
Второ: Светлината, която се излъчва, както от извисените съзнания изграждащи фунията на торнадото, така и от Централното светило, е различна от тази на естествените или изкуствени осветителни тела. Тази суперсветлина е милиони пъти по-ярка, но не изгаря зрението и не вреди по никакъв начин. Тя е разумна форма на жива светлина и може би затова, когато влитах сред нея, изпълваше всяка частица на моята душа с най-великото преживяване на чист възторг и всичко друго, което може да се обобщи в думата "щастие". Светилото, Което я излъчва, блести още по-ослепително, но при сливането на моето съзнание с Него се получаваше нещо като експлозия от състояния, при които отсъстват мисли, но има невероятно изобилие на сензорни възприятия и то едновременно при всички сетива... Например, това са образи (величави картини, райски видения и др.), звуци (божествени песнопения, хор от ангелски гласове и др.), усещания (искрена целувка, задушевна прегръдка, огромен екстаз и др.), чувства (безкрайна любов, пълно удовлетворение, блаженство и др.), прозрения (велика мъдрост, познания за всичко и др.), които обаче не са облечени в думи, така че ми е непосилно да ги опишат... И всичко това се случва комплексно, наведнъж. Всичко в миг.
Там го възприемам напълно, защото съм в състояние на абсолютно просветлено съзнание. Обаче, после при завръщане в тялото ми, цялото това необятно знание се ограничава от естествената способност на мозъчната материя за възприемане и съхранение. Все едно да се опитваш да вкараш цял водопад в малко шишенце...
Възможно е, ако човешкият мозък се тренира да поддържа по-висока мозъчна активност, да асимилира повече информация... Именно върху това съм спрял вниманието си напоследък. Но, уви, менталните възможности на т. нар. средностатистически човек, който на практика си е гол примат с говорни умения, са твърде ограничени. Само мога да си представям какво би било, ако всеки от нас разполагаше с мозък на висш морски бозайник от разред Cetacea - делфин, косатка или кит...
Трето: Скоростта на летене през тунела в началото се усеща от душата като бърза (супер светлинна), а след това, въпреки че се ускорява все повече и повече, се възприема като намаляваща, докато накрая изчезва напълно. Според мен това се дължи на сингулярните ефекти, които се появяват при вливането в Светлинният океан, който обгражда Централното светило. Около Всемирното съзнание времето е кълбообразно и сякаш то е обгърнато от сферата на вечността. В нея миналото и бъдещето не съществуват. Там има едно измерение на времето, което е сбор от всички настоящи времеви потоци - това е едно много трудно за представяне "вечно настояще" или "едновремие".
Стените на светлинното торнадо са нематериални, безплътни - нещо като холографски образ и съзнанието преминава безпрепятствено през тях при най-малкото разсейване от целта, която разбира се е Централното светило. Образно казано, душата се забива в стените и ги пронизва без никакво чувство на съпротивление или сблъсък. След това от другата страна тя мигновено се вселява в някое зараждащо се или вече "заето" тяло в някой от безчислените триизмерните светове, но къде точно, зависи от това колко далече е стигнала при придвижването си към Центъра.
Определящо за следващата инкарнация на първо място е колко "високо" се е издигнала по тунела, между кой звездни съзнания прелита в мига, когато "напуска" тунела, точно къде в съответстващите им звездни системи е възникнала естествена нужда от "оживяване" на физическо тяло способно да поддържа някаква степен на осъзнатост...
/следва/

© Стен Леон, 20.07.2018



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 227775
Постинги: 83
Коментари: 109
Гласове: 502