Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11 09:37 - Разкрития за "ТУНЕЛЪТ НА СМЪРТТА"
Автор: sleon Категория: Изкуство   
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове:
2



image/продължение/

Резултати: 
Първо: Оказа се, че това не е някакъв силно осветен прав тунел, а нещо като събирателно живо същество с форма на извиващо се в безкрайността гигантско торнадо. За разлика от атмосферното торнадо, при него няма еднопосочно, вътрешно въртене или друго, насочено движение. То само на пръв поглед изглежда право, монолитно и непоклатимо, но всъщност не е такова... По-късно установих, че тунелът е изграден от рояк сияещи в жълто-бяла светлина извисени съзнания. От моите преки наблюдения стигнах до извод, че тези могъщи съзнания никога не застават едно зад друго, а винаги стоят в редица и никъде между тях няма празнини. Те сякаш са подредени в извита плоскост, но имат способността да се движат свободно вътре в слоя и така изграждат динамичната светлинна стена на "тунела". Всяко от тези съзнания е много по-високо развито в сравнение с това на земните човеци, т. е. ако се опитам да пренеса тяхната ментална мощ в човешки еквивалент, то тя би била равна на 99% мозъчна активност. Това е нещо, което е много трудно да си представиш, но все пак е сравнимо с представата на обикновения човек за съзнание на светия, ангел, божество или на друг свещен архитипен персонаж. 
Според мен единственото, което извисените "правят" там е да излъчват във всички възможни честотно-вълнови спектри възхищението си към Всевишния Ум в състояние на всеобхватна екзалтация. Не съм сигурен, че целенасочено обливаха в потоци от чисто блаженство, прелитащата покрай тях моя душа, но го усещах съзнателно с всяко от нейните нематериални сетива. Според мен те "правят" или "излъчват" чисто щастие, защото така се "хранят" от Източника. Предположението ми се гради на менталните опити, които проведох. Например, когато още с връхлитането си в тунела настройвах съзнанието си да излъчва любов и щастие към Централното светило, то веднага ме привличаше с могъщо "дръпване" към себе си като гигантски магнит. Когато не го правех, привличането беше някак по-обикновено и степента на усещаната еуфория беше по-ниско. Така, че извисените съзнания знаят какво правят, защото те не правят нищо, което да не е свръх ефективно. Вероятно се занимават с много грандиозни неща там, но за съжаление аз с моята жалка мозъчна активност едва успявах да съхраня кратък спомен, камо ли да схвана по-висша концепция за няколко секунди и да я пренеса от тяхното супер-измерение в нашия земен свят. Интересното в случая беше, че тази тяхна колосална радост в никакъв случай не беше нещо, което вършеха по навик, механично или с някаква форма на престореност. Напротив, те се раздаваха изцяло. Бяха във великолепен синхрон едно с друго и напълно целенасочено се отдаваха на тази божествена възхвала, като в същото време проявяваха специално позитивно внимание към моето съзнание, но без да му помагат или пречат, някак неутрално и сякаш равнодушно. Все пак може би някои основни идеи за висшия духовен свят успяха да проникнат с времето в мен, като например, че съзнанието не е в тялото, че то има доста по-богат набор от сетива, отколкото долавяме на материално ниво и др. на които ще се спра по-нататък. 

/следва/
© Стен Леон, 20.07.2018



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 199668
Постинги: 77
Коментари: 107
Гласове: 490