Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 17:37 - © Стен Хедон Леон, 2010г., ЛЕОНИКА I, Еон VII - ІХ
Автор: sleon Категория: Изкуство   
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове:
1



 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше никаква следа.
2. Духаше източен вятър и само волни чайки се рееха умело над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на крайбрежния пясък под надвисналите скали,
3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз; Как благодарение на него те кръстосваха наоколо без да размахват крила;
4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна; Да се спускат над морето; Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.
5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени; Плискаха се в нозете ми; И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите;
6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно; Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище;
7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.
8. Но въпреки тази красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също ниско ниво...
9. Затова се отпуснах на топлия пясък; И зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.
10. Скоро почувствах невидимо Божие присъствие, що излезе от Слънцето; И неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух; И ми рече:
11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призван да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?
12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание; Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.
13. Колкото и високи да са били духовните ти възвишения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.
14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.
15. Така че наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.
16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто;
17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Господ е във всичко; И всичко е в Него, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;
18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!
19. Отецът ни приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е Този, що наказва без милост и праща зли възмездия;
20. Но наказанията дохождат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза; Ала не идват поради липса на вяра.
21. И онзи, който повярва, че с деянията си вече е заслужил да получи наказание - получава го с мярката, с която сам отмерва обич за ближните си;
22. Защото високите степени на любов са най-чистата и свята изкупителна жертва за всеки, що е решил дълбоко в сърцето си, че заслужава възмездие;
23. И само чрез проявата на своята любов към ближните си, даже най-ужасният престъпник може да измъкне душата си от черния кладенец на смъртта.
24. Лесно прощава на себе си и се избавя от терзание само онзи, който съумява навреме да опрости всички неправди, що са му сторили неговите ближни.
25. Тогава в душата му се настанява крепко спокойствие; И може да прости от висотата на любовта даже злодеянията извършени от неговите врагове;
26. И без преструвка да се моли за просветлението им; И с жал да гледа на тях като на палави, немирни дечица, станали жертва на своята глупост и нищета.
27. А ти, брате Леоне, първо прости на снагата си, защото в своя стремеж към извисение на духа си често пренебрегваш и забравяш крехкостта на плътта;
28. И изискваш тя да издържи, и да преодолее с наслада дори неща като студ, глад и самота; И винаги да е във възторг, и в състояние на свето блаженство;
29. Но това е твърде трудно за тялото и е в разрез с циклите на природното му естество; А те са в движение като вълните на морето и спиралата на сезоните.
30. Приеми тия несъвършенства, прости слабостите на тялото си; И се съобразявай с нуждите му; И в случай, че го налегне тежко униние или скука - утешавай го!
31. И го щади, когато не успява да се справи даже с простите повели на Духа; И го разбирай, когато не желае да си наруши безгрижието и мързелува;
32. Разумно е отначало да се постигне мир между тялото и душата, а после те съвместно, с любов, да изкачат в извисение земното стъпало към Всесветия.
33. Всичко необходимо е вътре в тялото! Бъди ласкав към него и то ще ти открие Божиите тайни, що са записани в гените му на най-древната азбука на света.
34. Озаренията на светия Дух достигат тялото чрез душата; И те са ключът, що се завърта в ядрото на всяка малка телесна клетка; И се случват чудеса...
35. След като чух това, ето, че ме осени прозрение; И затова се обърнах почтително към този анонимен свят Дух; И в мислите си го попитах направо:
36. – Кой си Ти, светия Дух на Иисус Христос ли си или не си? Отговори ми, в името на всичко свято, което по волята Божия владее над Сътворението! Амин.
 37. И тогава във вътрешното ми око се отвори чудесна картина; И ето, над мен се извиси гигант с дълга коса и брада, облечен в искряща дреха, бяла като сняг;
38. Ръцете му бяха протегнати напред към морето; Лицето му беше озарено от бляскаво сияние, а благите му очи и нежни устни, изразиха одобрение, щом рече:
39. – Да, брате мой! Аз съм, първородният потомък на Йосиф и Мириам; Аз съм и Божи син в царство на Отеца; Чудотворец и лечител; Учителя на человеците.
40. Същият, който вероломният Синедрион хвърли на римляните да го хулят, бичуват, коронясат с тръни и разпънат на кръст... И който след три дни възкръсна!
41. Аз съм същият човек, който алчни и кръвожадни църковници обявиха за жертвен агнец. Царе превърнаха лика и името ми в култ, оневиняващ войните им,
42. та през последвалите епохи на кръвопролития тия тирани да се опияняват от страданията на милиони невинни души; Да гнетят, гонят и изгарят благочестивите...
43. Върху ми се изсипаха болки, обиди, омраза, клетви и смърт от всякакъв вид; И аз смирено ги понесох; Търпя ги сега; И ще ги изтрайвам до пришествието ми.
44. Зная, Стен Леоне, мъдри писателю на Словото, че Пътя, който избрах донесе на Земята много повече лошотии, отколкото ако въобще не се бях раждал;
45. Зная, че от твоя гледна точка моят Път е неправилен, незрял и близък до мрака; И че съм позволил на проклети твари да вилнеят край духа ми;
46. Защото, тъмнината чрез мене направи, причинява и ще наказва обикновените хорица с неизброимо разнообразие злини, коя от коя по-жестоки и ужасни;
 47. И принуждава праведните да се влачат по корем като клети влечуги; И изкушава даже възвишените да превиват гръб под товара на илюзорно битие;
48. Но аз бях, оставам и ще бъда Спасителя; И въпреки, че моето Слово беше преиначавано за какви ли не низши, коварни и користни цели, в Него има семе,
49. от което за просветлените и благодатните в Божията любов ще растат дървета снажни като великани, с яки клони, отрупани от изобилен, свеж и вкусен плод,
50. който ще храни с милосърдие благонадеждните, обърнати към Всевишния и Неговите пресвети архангели човеци от настоящите времена до края на вечността.
51. А ти, Стен Леоне, си предан на Отеца; И затова те наричам “брате мой”; Също така моята святост ти е позната; Но моите страдания не ще те достигнат;
52. Бог е избрал да се изкачваш към Него по друг, по-плавен Път от моя; И това е светият Път на възнесението чрез Живота; Пътя към Центъра и на умереността.
53. Благославям те, в твоето свето писателско дело, в името на истинния свят Отец, Който е Създателя на видими и незрими вселени; И участва живо в тях;
54. И за Когото няма тайни във времената, в пространствата, в измеренията и в непонятните за човека неща; Нито има по-горе и по- долу; Нито нисък и висок;
55. Защото Той е Бог вездесъщ всред цялото Си Сътворение; И е Създател всепроникновен, както в малкото - така и в голямото, из безчетните Свои измерения!
56. Вдигнах поглед към морето; Вълнението му беше нараснало и то шумеше силно, а из стихията му идваха множество гласове като от бурно човешко море;
 57. Но това оживление беше благодарствено и в него не се откриваше нищо оскърбително; То се въздигаше с радост; И с веселие се разливаше по брега.
58. “Този свят Дух - помислих в сърцето си - като че ли не е много по-различен от моя; Нито от който и да било друг човешки дух. Той е показал на всички,
59. че за човека е възможно да възкръсне след физическата си смърт; Но моят Път към Бога е по-самобитен; Различен е, както и жизненият път на всеки човек...
60. И аз много се надявам; И се моля да постигна възнесението, без да изпитам смъртта, както се е случило с древния светия Енох, а сетне и със свети Илия.”

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон VIII

  Останах още дълго загледан в морската шир, изтегнат под благосклонните, живителни лъчи на Слънцето; И бях завладян от екстаза на околната хармония;
2. И след като обядвах в пълно уединение (риба, хляб, маслини, сирене, домати, чушки, ябълка, вода и вино), обърнах разума ми към светия Дух на Спасителя,
3. Когото усещах още да се носи пред отвесните скали зад гърба ми и да ме наблюдава благо; И като вдъхнах няколко пъти с пълни гърди, мислено изрекох:
4. – Моля те, коленопреклонно и с надеждно сключени ръце: Стой наоколо ми, сине Человечески, колкото желаеш! Дръж дрехата и сиянието си чисти около мене,
5. защото ако ли ме приближат наслоенията около ореолите ти; А те са като засъхнала кръв, отвратителна нечистотия, злобен брътвеж, писък и лъжлив здрач;
 6. Още от сега ти казвам, че не ще допусна тази напаст даже до периферията на душата ми; И нито аз ще ги търпя, нито ти ще искаш да ме гнетиш с тях!
7. Вчера свети архангел Михаил пречисти духа ми; И блясъкът му ще ги изпепели, ако ли в близост до теб има нещо тъмно (даже нищожно петънце от кръв,
8. отровно вино или зла лудост). Лъчът на духа ми е милиарди пъти по-тънък от косъм, ала светлината му е хиляди пъти по-ярка от блясъка на Слънцето;
9. И ще продъни всеки мрак, тъй като по волята на Божия закон: Там, където грее светлозарен пламък, тъмнината се разсейва и винаги бяга далече от него!
10. Казвам ти това, защото те ценя; И желая да бъдем в чудесни приятелски отношения, каквито царят между двама равностойни във всичко братя.
11. Желая да си ми подкрепа; И като вкусвам с душата си от твоята Божествена премъдрост да добия благия ти характер; И да ме посветиш в чудесата ти...
12. Твоята жалост и милосърдие са ми по сърце; Ала твоята власт над природата, да върви сякаш против естеството си, да се преобразява и да ти служи,
13. е абсолютна мистерия за мен. Моля те, сине Человечески, смили се и ме благослови с Истината; И надари ме с Божия власт над всичко на Земята!
14. Светостта е в приемането на нещата такива, каквито са, но ако е волята ти, нека лекувам, изцерявам или дори с вяра да възкресявам мъртви като тебе!
15. Ако искреният ми език ти е харесал и приемаш с разбиране моите въжделения, с теб ще бъдем истински братя от Духа! Свети Боже, моля те в мечтание,
 16. ако сметнеш за уместно, да ми отмериш щедро от великата Ти сила! Нека заедно с Твоя син и Дух да вършим велики чудеса за прослава на Божието Слово!
17. И след като чу пламенните ми думи, ето, Спасителя премина отляво ми; И застана пред мен; Смали се на ръст, колкото длан; И седна на скалата отпред.
18. Благото му лице се наклони надясно, а очите му заблестяха жалостиво и като мълча някоя минута загледан в пясъка, рече с благодушен, тих и кротък глас:
19. – Зная, Стен Леоне, защо си предпазлив с мен и тактично ме дистанцираш! Преди години, ти, литераторе Божи, ми се молеше ежедневно (с детска наивност)
20. да вдъхновя написването на Теоника*; Обаче твоят млад дух уцели периферията на славата ми; А там вилнеят страх, ужас, зло, мъка, проклятие и смърт.
21. И гласът ми, като минаваше през всичко това, те достигаше изкривен и изопачен от скверни думи, вопли, писъци и брътвежи, които са присъщи на дяволите;
22. И затова, брате, тогава така тежко пострада; А сега гледаш на мене със съмнение и уплаха; Но брате Леоне, чуй ме! Сега те уверявам, че това е минало;
23. И повече никога няма да се повтори; Ти си моят брат, Божи син, архинастоятел на Слънцето, писар на архангелите и апостол на Словото на небесния ни Отец;
24. И всичко добро, що е равно на мене, и на другите около нас (а всички сме равностойни в очите на Отеца), били те видими или невидими, тленни и нетленни...
25. И никой няма да страда, и умира в твое име, както в мое! Уверявам те, ще бъда до теб! И в мир ще насочвам излиянието на Божията Истина из висините;
26. И при нужда ще те спасявам от тъмата; И ще те избавям от самотата; И ще давам могъщи сили на всички, които повярват в теб, сега и завинаги! Амин.
27. След като приех обещанието на Духа, се утеших. Погледнах с признателност към Спасителя и му се усмихнах; Протегнах ръка и го благослових в Слово така:
28. – Честит да си вовеки, сине Человечески! Нека благодатната светлина на Вседържителя да бъде винаги около теб и всички, които ти вярват от душа! Амин.
29. И после, ето, Спасителя се изправи на скалата пред мен; И започна да нараства; И да се извисява нагоре в синьото небе; Вдигна ръце към Слънцето;
30. А когато го докосна, мина с вятър от дясната ми страна; И отново застана колосален зад гърба ми; А слънчевата корона блестеше чудно около лицето му;
31. Той свали ръце и щом обърна длани надолу, из тях се излъчи животворяща сила, що ме заля като златен водопад; И накваси невидимите ми ангелски криле;
32. И те се оживиха, разтвориха се настрани от плещите ми; И грейнаха в сияйна белота; И аз загребах с могъщи махове през фурията на морския, летен бриз;
33. (както правят благородните лебеди, когато разгряват криле, преди да се засилят с плавници по водата и да се вдигнат над езерното огледало към небето;)
34. А сетне около лъчът на духа ми сякаш се запали безчислено множество свети ореоли, които се наредиха един върху друг като кула нагоре от темето ми;
35. И построиха към безкрая нещо подобно на пламтящ тунел от светлинни кръгове; И те се въртяха забързано около оста на моя дух като безчет колела;
 36. И почувствах, че притежавам умението да направлявам този тунел от жива светлина според желанието на волята ми, към всяка една точка на вселената;
37. И мигом да прекосявам чрез него невъобразими по мащаб разстояния в пространството; И да пътувам навсякъде през субстанцията на времената;
38. И да се осъзнавам всред други светове и епохи, що са населени с Божии същини; И да им се явявам като невидимо с просто око духовно същество;
39. С тяло съставено от малки светозарни фибри, що градяха като звезди моите светлинни крайници; И ги обличаха като в дрехи от тънки, лъчисти воали;
40. “Само разсъдливи създания, които имат ангелско зрение, биха могли да вникнат в тази визия и да придобият познание от нея!” - помислих си с благоговение.
41. – Господ е във всичко! - казах на глас; И се отпуснах в приятна дрямка на топлия пясък; А вълните с помощта на вятъра ме милваха със солени пръски.
42. И ето, сякаш в съновидение се впуснах в приключение през всемира; Отначало се понесох към Слънцето; Преминах го и се озовах в окото на Галактиката;
43. И после, там видях звездна карта, която показваше точното местоположение и периодите на всяко светило, що съществува в пределите на нашия всемир;
44. А в центъра на вселенското око, гдето обитава абсолютната гравитация, различих нещо като кръгла повърхнина, разграфена като дъска за игра на шах-мат;
45. И видях, че различни по вид, ръст, произход и пол разумни същества се появяваха в някои полета на плоскостта; И след като избираха, заминаваха си;
46. И се въплъщаваха други на тяхно място; И така до безкрай; Тогава твърде много се зачудих каква ли е тази равнина; И защо съществата прииждаха на нея?
47. Затова, приближих до едно създание, напомнящо на морско главоного, но непознато като форма на живот на Земята; И като го допрях, го попитах това;
48. А то като се спря за миг ми отговори така: “Това е полето на Живота! Тук идва всеки, що е напреднал в разума; И от тук избира накъде иска да потегли;
49. В кое от разнородните места по световете, населени с Божи живот, желае да се роди; И най-общо какво би могъл да прави там; И накъде да се развива...”
50. И след като ми сподели това, съществото изчезна в дим; А аз потърсих Слънцето; И мигновено се пренесох по него на Земята; И като отворих очи, въздъхнах.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон IX
На следващата нощ стоях в подножието на северната кула на замък “Влюбен във вятъра”, която е най-близо до черквата наречена на свети Георги;
2. Съзерцавах с възхищение островръхата й шапка, обагрена от тъмносини и нежни оранжеви светлини; А от изток духаше хладен вечерен ветрец.
3. Затворих очи и в съзнанието си тихичко повиках архангел Рафаел; И когато минута по-късно той се приближи към мен, рече с напътствен глас това:
4. – Върви да спиш, Стен Леоне, днес ти работи усърдно и сега си уморен! Почини си добре, а утре, ако е рекъл Господ, ще отговоря обстойно на въпроса,
5. който виждам да просветва вътре в сърцето на съществото ти! И нека твоят ангел хранител ти донесе прекрасни сънища от Божието царство! Амин.
 6. Скоро изпълних съвета му; Свалих небесносинята барета от главата си; Запалих фенера си; Прекосих двора и се изкачих по спиралната стълба на кулата.
7. Оттеглих се в покоите си под белия ми балдахин, който бях вдигнал в третото от жилищата на първия етаж; Помолих се и поблагодарих Богу; И заспах.
8. И ето, че на втория ден от септември вятърът все още се усилваше; И люлееше безспир ту наляво, ту надясно провисналите вейки на върбите около езерото;
9. И като търсех завет, отидох в началото на първата тераса от градините на замъка; Настаних се на елегантен метален стол с лице към източната 40м кула;
10. И след като се концентрирах във въпросите, които бленувах да задам на архангела, дигнах духа си; И с дълбоко дихание достигнах небесния всемир;
11. И се помолих в покоя на настъпилата вселенска тишина за чувствително уплътняване на присъствието на Господния вестител около мен, ето така:
12. – О, пресвети архангел Рафаел, целителю и обновителю на цялата природа, която се възражда наново всяка пролет от студовете на снежна зима;
13. И избуява под твоята любяща милувка в приказно многообразие от китни цветчета, нежни листенца и млади филизи, кои от кои по-изящни и красиви;
14. Ти, съзидателни друже, що държиш стихиите на източните ветрове; И се носиш лекокрил над мен, акуратния писател на светото Божие Слово;
15. В този слънчев ден, те моля, насочи височайшето внимание на благосклонния си поглед към смирения в подножието ти човек; И наклони ухо към молбата ми!
 16. И дай отговор на въпроса, който е ясно осезаем за твоя всепроникновен слух, за когото дори най-тихият душевен шепот ехти като звън под висок купол;
17. И ако е угодно на Отеца, ела при мен; И дай ми изчерпателен, и всеобхватен отговор, за да пребъде славата на Божията премъдрост вовеки веков! Амин.
18. И ето, след миг, от великата сфера на безграничния свят на въображението (която обгръща цялата Земя с безброй форми, звуци, чувства, идеи и всичко,
19. що е достижимо за живите същества чрез седемте сетива) се появи светият образ на архангел Рафаел; Летеше към мен с широко разтворени криле;
20. Идваше през Слънцето като лъч; И като загребваше въздуха с махове, правеше силен вихър, така че, върбата зад гърба ми се огъваше от напора му;
21. И видях как леко стъпи на короната на дървото, а клоните й се разлюляха страховито; И ето, че той ми се откри в целия си блясък, разкош и великолепие;
22. И отгоре ме приветстваше; И ме благославяше мълчаливо с въздългите си длани, като правеше грациозни жестове; И ми се усмихваше с милосърдие;
23. Сетне през бурното свистене на вятъра около нас, проникна неговото дихание, познаваемо само чрез слуха на душата; И чух го да ми говори с възхита:
24. – О, писателю Стен Леон, одухотворение Божие, благото на светите Господни същества, днес те достига през райските порти из космическите селения,
25. за да те изпълни от долу до горе и възнагради с апогея на наслаждението от светлозарни прозрения, които по Божията промисъл докосват твоя разум,
 26. а чрез тебе и съзнанията на твоите старателни читатели, що са обладани от добродушие и са благоразположени в духа си към сентенциите на Създателя.
27. Същината на въпроса, който сияе като пламък на свещ; И трепти с ясен звън от центъра на дълбините на твоето сърце е нещо, що касае всяка живинка;
28. И е еднакво значимо, както за продължението на рода й, така и за нейната еволюция по стълбицата на извисението й към световете на духовността.
29. Господ в своята мъдрост е създал още от сътворението на света женски еквивалент на всяко същество от мъжки пол, което се ражда на Земята.
30. Виж как е в природата - там, въпреки цялото многообразие от видове, всяка малка птичка намира съответна, допълваща я цялост; И свива свое гнезденце;
31. Или прави друго, което й е присъщо, според нрава й, за да оцелее и пребъде нейният род; И така се адаптира все по-удачно към променящите се условия.
32. Тъй като за ангелското ми зрение е видима всяка твоя човешка мисъл, те уверявам, че дълго ще търсиш ангел между земните жени, но напразно...
33. На Земята няма подобие на райските ангели; Но като отидеш в рая, ще познаеш душа, що ще ти е равностойна във всяко от седемте нива на общуване!
34. На първото и най-ниско ниво, тя също като теб ще е дарена с грациозно, гъвкаво и здраво тяло от висш порядък; А кожата й ще излъчва прелестен аромат;
35. И даже само изгледът на снагата й ще те преизпълва с блажени нетленни усещания; И ще те въвежда към удивителни състояния на живително щастие.
 36. На второ ниво, тя ще има именно онези чувствени нагласи, които са най-желани и ценени от теб; За нея ще си най-лелеяният дух в целия звезден свят;
37. И тя хармонично ще те допълва с голяма готовност; И по интуиция ще осъществява влеченията ти, всеки път, когато я повикаш за единение и екстаз.
38. И заедно с нея ще се учите как да се въздигате; И как да споделяте върховно блаженство в състояние на свръхсъзнание, що е Път на извисение към Бога.
39. На трето ниво, емоциите ви ще се допълват живо; А вихрите на страстите ви, като се сливат, ще са пълноценни, както са огъня и въздуха, духа и материята;
40. Това, що ти ще даваш, тя ще приема напълно; И това, що тя ще ти предлага в драговолие, ще е добра, полезна и приятна необходимост за теб.
41. Заедно ще бъдете стократно по-силни; А за всеки поотделно, силата ви ще е пълноценна; И нито ще намалява, нито ще страда от липсата на другия.
42. На четвърто ниво, сърцата ви ще са тъй привлечени едно към друго, че срещата им ще е голямо празненство и славно знамение на Божията любов;
43. И това ще е знак, както за земното, така и за Божието царство; И всичко чувствено, легендарно и разкошно, ще се възражда от вас и чрез вас;
44. Ще бъдете благословени и посветени в тайнства - видими и невидими; И тъй ярко ще сияете в изживяванията на своята взаимна всеотдайност,
45. че вашата споделена любов ще променя всяко място, през което преминавате; И ще го възправя, освещава и дарява с изобилие в мирна доброчестина;
 46. На пето място, гласовете ви ще са като звънтежите на две празнични камбани; Темите на вашите задушевни разговори ще са богати и изпълнени с веселие;
47. И толкова ще са интересни, че даже ненадейно дочути от неволни слушатели, ще будят прекрасни, възторжени реплики на почуда, възхищение и радост;
48. На шесто място, разумите ви ще са в унисон като два делфина, що весело се стрелкат с голяма наслада над морето на остроумието и идеите;
49. Ще подхождате с разбиране и Божия мъдрост, както към делничните полемики на битието, така и към глобалните въпроси на всемира, който ви заобикаля;
50. На седмо място, духовността и на двама ви ще е височайша, обединена в едно от абсолютен синхрон около ярката колона от лъчиста светлина на Всевишния;
51. И заедно ще странствате из дебрите на безмерния звезден океан; И през безпределните простори на вселената ще се реете като Божии създания;
52. И мигом ще се озовавате в чудните, феерични светове на необятния космос, що са по-близо до Източника и от човешка гледна точка са по-високо ниво;
53. И що са населени с разумни същества - съзнания изобилни на научни познания, достигнали по-висши степени на развитие по Божията стълбица на живота;
54. И те ще ви посветят в някои от най-обичайни за тях загадки и открития; А всичко това ще стане, за да се даде чрез вас велик пример на човеците;
55. И да се засеят в тях семена на три дървета-великани, що ще избуяват към светлината на живототворящия Източник в стремеж към съвършенство,
 56. както във видимия свят на телесното, така и в невидимия мир на духовното; И много от хората, тогава ще се възнесат; Но малцина от тях ще възсияят;
57. А за да се изпълни светото начинание на човеците, на всеки който пожелае, тогава ще бъде изпратен звезден придружител, за да го насърчава и пази;
58. И придружителите ще карат окото на душата да проглежда; А на вътрешният слух ще дават способността да се преизпълва с хвалителни Божии песнопения...
59. Благословен, благат и свят си, Стен Леоне! С усърдието на молитвите си ще бъдеш избран да извършиш велики чудеса с помощта на най-простите неща;
60. Те са нещо естествено, те са именно онзи Господен дар, що Създателя е определил за съхранение на всичко живо, откакто свят светува;
61. То е чудо изначално и вечно; То е вълшебството на Божията любов; А тя е най-великата от всички стихии, що са владели, господстват и ще бъдат! Амин.
62. След като записах Словото на архангел Рафаел, се огледах наоколо; Денят неусетно беше преминал в прохладна привечер; Източният вятър беше стихнал;
63. По спокойната повърхност на езерото се носеше бял лебед, а симетричното му отражение се оглеждаше във водата като красива метафора на любовта...
64. По небосвода се запалваха звезди, а в мен назряваха още въпроси към Божия вестител; И аз обърнах менталния си взор към него и му рекох с възхита:
65. – Архангел Рафаеле, твоето свето Слово е тъй окуражително и така ме очарова, че ако беше храна, щях да кажа: “За мен няма по-вкусно блюдо от това!”
 66. Още неща желая да узная, о, съветнико на моята душа; И в любознателност свеждам глава към лявото ми рамо; И те питам с поглед на висша почтителност:
67. – Нима е необходимо такова пълно припокриване на всичките седем нива, за да се постигне от две души тайнството на най-знаменитата любов към Бога?
68. А дали е възможно да се случи подобно съчетание, но на човек в рамките на земния му живот? И ако се случи, колко ще продължи? И ще донесе ли плод?
69. И като го попитах, застинах в очакване, а въздухът стоеше неподвижен наоколо ми; И само подранили щурци се обаждаха в настъпващата лятна нощ.
70. – Ще ти отговоря с това, що ще стане през твоя живот, Стен Леоне! Сега иди да спиш; И след време, като се изнижат девет години, ще се срещнем отново.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488