Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2018 17:37 - © Стен Хедон Леон, 2010г., ЛЕОНИКА I, Еон VII - ІХ
Автор: sleon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4440 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.02.2020 14:28


 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше ни най-малка следа.

2. Духаше източен вятър и само волни чайки умело се рееха над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на топлия крайбрежен пясък под надвисналите скали,

3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз. Как благодарение на него те кръстосваха на шир и на длъж без да размахват крила;

4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна. Да се спускат над морето. Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.

5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени. Плискаха се в краката ми. И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите.

6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно. Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище.

7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.

8. Но въпреки цялата красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също невисоко ниво...

9. Затова се отпуснах на топлия пясък и зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.

10. Скоро почувствах невидимо свято присъствие, което излезе от Слънцето. Неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух и ми рече:

11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призован да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?

12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание. Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.

13. Колкото и високи да са били духовните ти постижения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.

14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.

15. Така че: Наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.

16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто!

17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Разума е във всичко и всичко е в Ума, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;

18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!

19. Създателя приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е този, що наказва без милост и праща зли възмездия;

20. Но наказанията прииждат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза. Те не идват поради липса на вяра.

21. Онзи, който е уверен, че с деянията си вече е заслужил да получи наказание - получава го с мярката, с която сам отмерва обич за ближните си;

22. Защото високите степени на любов са най-чистата и свята изкупителна жертва за всеки, що е решил дълбоко в сърцето си, че заслужава възмездие;

23. И само чрез проявата на своята любов към ближните си, даже най-ужасният престъпник може да измъкне душата си от черния кладенец на пъкъла.

24. Лесно прощава на себе си и се избавя от терзание само онзи, който съумява навреме да опрости всички неправди, що са му сторили неговите ближни.

25. Тогава в душата му се настанява крепко спокойствие; И може да прости от висотата на любовта даже злодеянията извършени от неговите врагове;

26. И без преструвка да се моли за просветлението им; И с жал да гледа на тях като на палави, немирни дечица, станали жертва на своята глупост и нищета.

27. А ти, брате Леоне, първо прости на снагата си, защото в своя стремеж към извисение на духа си често пренебрегваш и забравяш крехкостта на плътта!

28. Искаш тялото да издържи, и да преодолее с наслада дори неща като студ, глад и самота. Винаги да е във висш възторг, в състояние на свето блаженство;

29. Но това е твърде трудно за тялото и е в разрез с циклите на природното му естество; А те са в движение като вълните на морето и спиралата на сезоните.

30. Приеми тия несъвършенства! Прости слабостите на плътта си! Съобразявай се с потребностите й! В случай, че я налегне тежко униние или скука - утешавай я!

31. Прощавай й, когато не може да се справи даже с простите дефиниции на Духа! Разбирай я, когато не желае да си наруши волността или й се бездейства!

32. Разумно е отначало да се постигне мир между тялото и душата, а после те съвместно, с любов, да изкачат в сговор земното стъпало към Всевишния.

33. Всичко необходимо е вътре в тялото! Бъди ласкав към него и то ще ти разкрие велики тайни, които Ума е записал в гените му на най-древната азбука!

34. Озаренията на светия Дух достигат тялото чрез душата и те са ключът, който завърта в ядрото на всяка малка телесна клетка жив вихър от чудеса...

35. След като чух това, ето, че ме осени прозрение... Затова се обърнах почтително към този анонимен свят Дух и в разума си го попитах съвсем прямо:

36. – Кой си Ти, светия Дух на Иисус Христос ли си или не си? Отговори ми, в името на всичко свято, което по волята на Ума владее над Сътворението! Оум.

37. И тогава във вътрешното ми око се появи обаятелна картина: Над мен се извиси ведър гигант с дълга коса и брада, облечен в искряща дреха, бяла като сняг.

38. Ръцете му бяха протегнати напред към морето. Лицето му беше озарено от бляскаво сияние, а благите му очи и нежни устни, изразиха одобрение като рече:

39. – Да, брате мой! Аз съм, първородният потомък на Йосиф и Мириам. Аз съм и Божия син в царството на Отеца. Чудотворец и лечител, Спасител на човеците.

40. Същият, който вероломният Синедрион хвърли на римляните да го хулят, бичуват, коронясат с тръни и разпънат на кръст... И който след три дни възкръсна.

41. Аз съм същият човек, който алчни и кръвожадни църковници обявиха за жертвен агнец. Царе превърнаха лика и името ми в култ, оневиняващ войните им,

42. та през последвалите епохи на кръвопролития тия тирани да се опияняват от страданията на милиони невинни души. Да гнетят, гонят и изгарят благочестивите...

43. Върху ми се изсипаха болки, обиди, омраза, клетви и смърт от всякакъв вид, а аз смирено ги понесох. Търпя ги сега и ще ги изтрайвам до пришествието ми.

44. Зная, Стен Леоне, мъдри писателю на Словото, че Пътя, който избрах донесе на Земята много повече лошотии, отколкото ако въобще не се бях раждал.

45. Зная, че от твоя гледна точка моят Път е неправилен, незрял и близък до мрака; И че съм позволил на проклети твари да вилнеят край аурата ми;

46. Защото, тъмнотията чрез мене направи, причинява и ще наказва обикновените хорица с неизброимо разнообразие злини, коя от коя по-жестоки и ужасни;

47. И принуждава праведните да се влачат по корем като клети влечуги; И изкушава даже възвишените да превиват гръб под товара на илюзорно битие;

48. Но аз бях, оставам и ще бъда Спасителя; И въпреки, че моето Слово беше преиначавано за какви ли не низши, коварни и користни цели, в Него има семе,

49. от което за просветлените и благодатните в любовта на Ума ще растат дървета снажни като великани, с яки клони, отрупани от изобилен, свеж и вкусен плод,

50. който ще храни с милосърдие вярващите хора, които живеят с   Всевишния и Неговите пресвети ангели от миналите и настоящи времена - до края на вечността.

51. А ти, Стен Леоне, си предан на Разума, затова те наричам “брате мой”. Моята святост ти е позната и ще правиш чудеса; Но ще избегнеш моето разпятие...

52. Създателя ти е отредил да се носиш по друг, по-плавен Път от моя. Това е светият Път към Центъра. Живот в равновесие и постепенно възнесение към Ума.

53. Благославям те, в твоето свето писателско дело, в името на първообразния Разум, Който пресъздава и участва живо във всеки миг на цялата вселена!

54. За Твореца няма тайни във времената, в пространствата, в измеренията и в непонятните за човека неща. Нито има по-горе и по- долу. Нито важен и неважен.

55. Защото Той е Ум вездесъщ всред цялото Си сътворение; И е Създател всепроникновен, както в малкото - така и в голямото, из безчислените измерения! Оум.

56. Вдигнах поглед към морето. Вълнението му беше нараснало и то шумеше оживено из стихията си, сякаш говореха множество гласове на най-различни езици...

57. Това бурно оживление беше одобрително и в тона му не се долавяше нищо оскърбително. То се въздигаше с ликуване и с веселие се разливаше по брега.

58. “Този свят Дух - помислих в душата си - като че ли не е много по-различен от моя?! Нито от който и да било друг човешки дух. Той е показал на народите,

59. че за човека е възможно да възкръсне след смъртта на тялото. Моят Път към Ума е по-различен, какъвто е и жизненият път на всяко разумно същество.

60. Много се надявам и се моля да постигна възнесение, но без да умирам! Това някога се е случило с древния светия Енох, а после и със свети Илия... Оум.”

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон VIII

    Останах още дълго загледан в морската шир, изтегнат под благосклонните, живителни  лъчи на Слънцето. Бях завладян от екстаза на околната хармония. 
2. След като обядвах в пълно уединение (риба, хляб, маслини, сирене, домати, чушки,  ябълка, вода и вино), обърнах разума ми към светия Дух на Спасителя, 
3. когото усещах още да се носи пред отвесните скали зад гърба ми и да ме наблюдава  благо. След като вдъхнах осем пъти с пълни гърди, мислено изрекох: 
4. – Моля те, коленопреклонно и с надеждно сключени ръце: Стой наоколо ми, сине  Человечески, колкото желаеш! Дръж дрехата и сиянието си чисти около мене, 
5. защото ако ли ме приближат наслоенията около ореолите ти, а те са като засъхнала  кръв, отвратителна нечистотия, злобен брътвеж, писък и лъжлив здрач,  
6. още от сега ти казвам, че не ще допусна тази напаст даже до периферията на душата ми! Нито аз ще ги търпя, нито ти ще искаш да ме угнетяваш с тях. 
7. Вчера свети архангел Михаил пречисти духа ми. Блясъкът му ще ги изпепели, ако ли в близост до теб витае нещо тъмно (даже нищожно петънце от нечистотия, 
8. отровно вино или зла лудост). Лъчът на духа ми е милиарди пъти по-тънък от косъм,  ала светлината му е хиляди пъти по-ярка от блясъка на Слънцето; 
9. И ще продъни всеки мрак, тъй като по волята на вечния закон: Там, където грее  светлозарен пламък, тъмнината се разсейва и винаги бяга надалече от него. 
10. Казвам ти това, защото те ценя високо и желая да бъдем в чудесни приятелски  отношения, каквито царят между двама равностойни във всичко братя. 
11. Желая да си ми подкрепа и като вкусвам с душата си от твоята божествена премъдрост  да придобия благия ти характер! Посвети ме в чудотворството! 
12. Твоята жалост и милосърдие са ми понятни, ала твоята власт над природата, да върви  сякаш против своето естество, да се преобразява и да ти служи, 
13. е съвършена мистерия за мен. Моля те, сине Человечески, смили се и ми дай  плодовете на Познанието! Надари ме с власт над всички състояния на ума! 
14. Светостта е в приемането на нещата такива, каквито са, но ако е волята ти, нека като теб лекувам, изцерявам или дори с вяра да възкресявам мъртви!  
15. Ако искреният ми език ти е харесал и приемаш с разбиране моите желания, с теб ще бъдем истински братя в Разума! Свети Сине, осъществи желанието ми, 
16. ако го приемеш за уместно! Сподели ми зрънце от великото Познание! Нека за  Всевишния да извърша велики дела, за слава и чест на райското Слово! Оум. 
17. След като чу пламенната ми молитва, ето, Спасителя премина отляво ми и застана  пред мен. Смали се на ръст, колкото длан и приседна на близката скала. 
18. Благото му лице се наклони надясно, а очите му заблестяха съчувствено и като мълча  някоя минута загледан в пясъка, рече с благодушен, тих и кротък глас: 
19. – Зная, Стен Леоне, защо си предпазлив с мен и тактично ме дистанцираш! Преди  години, ти, упорити писателю, ме молеше ежедневно и с детска наивност... 
20. да вдъхновя написването на Теоника*; Обаче твоят млад дух уцели периферията на  славата ми... А там вилнеят страх, ужас, зло, мъка, проклятие и смърт. 
21. Гласът ми, когато минаваше през всичко това, те достигаше изкривен и изопачен от  скверни думи, вопли, писъци и брътвежи, които са присъщи на бесовете; 
22. И затова, брате, тогава така тежко пострада; А сега гледаш на мене със съмнение и  боязън; Но брате Леоне, чуй ме! Сега те уверявам, че това е минало; 
23. И повече никога няма да се повтори. Ти си мой брат, син на Ума, архинастоятел на  Слънцето, писар на архангелите и апостол на Словото на небесния ни Отец; 
24. И всичко добро, що е равно на мене, и на другите около нас, били те видими или  недоловими, тленни и нетленни - всички сме равностойни в Разума на Отеца. 
25. Никой няма да пострада и умре в твое име, както в мое. Уверявам те, ще бъда до теб! В мир ще насочвам излиянието на върховната Истина из Всесилния; 
26. При нужда ще те спасявам от тъмнината, ще те избавям от самотата и ще давам  могъщи сили на всички, които повярват в теб! Сега и завинаги: Оум. 
27. След като приех обещанието на Духа, се утеших. Погледнах с признателност към  Спасителя и му се усмихнах. Протегнах ръка и го благослових с думи така: 
28. – Честит да си вовеки, сине Человечески! Нека благодатната светлина на Вседържителя да бъде винаги около теб и всички, които ти вярват от душа! Оум. 
29. После, ето че Спасителя се изправи на скалата пред мен и започна да нараства; И да се извисява нагоре в синьото небе. Вдигна ръце към Слънцето; 
30. А когато го докосна, мина с вятър от дясната ми страна и отново застана колосален зад гърба ми. Слънчевата корона блестеше чудно около лицето му... 
31. Той свали ръце и щом обърна длани надолу от тях се излъчи животворяща Сила. Тя  ме заля като златен водопад и накваси невидимите ми ангелски криле...  
32. Те се оживиха, разтвориха се настрани от плещите ми и грейнаха в блестяща белота... Аз загребах с могъщи махове през фурията на морския, летен бриз, 
33. както правят благородните лебеди, когато разгряват криле, преди да се засилят с  плавници по водата и да се вдигнат над езерното огледало към небето... 
34. Тогава около лъчът на духа ми сякаш се запали безчислено множество свети ореоли, които се наредиха един върху друг като кула нагоре от темето ми... 
35. Те построиха към безкрая нещо подобно на пламтящ тунел от светлинни кръгове,  завъртяха се забързано около оста на моя дух като безчет колела от дим... 
36. И почувствах, че притежавам умението да направлявам този тунел от жива светлина (според желанието на волята ми) към всяка една точка на вселената... 
37. И мигом да прекосявам чрез него невъобразими по мащаб разстояния в  пространството; И да пътувам навсякъде през сферите на всички времена; 
38. И да се осъзнавам всред други светове и епохи, що са населени с разумни същности; И да им се явявам като невидимо с просто око духовно същество... 
39. С тяло съставено от малки светозарни фибри, що градяха като звезди моите светлинни крайници; И ги обличаха като в дрехи от тънки, лъчисти воали... 
40. “Само разсъдливи създания, които имат ангелско зрение, биха могли да вникнат в тази визия и да придобият познание от нея.” - помислих си с тихо благоговение.  
41. – Създателя е във всичко! - казах на глас и се отпуснах в приятна дрямка на топлия  пясък. Вълните с помощта на вятъра ме милваха със солени пръски... 
42. И ето, сякаш в съновидение се впуснах в приключение през всемира... Отначало се  понесох към Слънцето. Преминах го и се озовах в окото на Галактиката... 43. Там видях времева звездна карта, която показваше точното местоположение и  периодите на всяко светило, що съществува в пределите на нашата Галактика. 
44. В центъра на мировото око, където обитава абсолютната гравитация, различих нещо  като кръгла повърхнина, разграфена като дъска за игра на шах-мат. 
45. Там, в някои от полета на плоскостта се появяваха за миг различни по произход, вид,  ръст и пол разумни същества; И след като избираха, си заминаваха... 
46. Неспирно на тяхно място се въплъщаваха други създания... Тогава твърде много се  зачудих каква ли е тази равнина и защо съществата се явяваха по нея? 
47. Затова, приближих до едно създание, напомнящо на морско главоного, но непознато  като форма на живот на Земята и като го допрях, го попитах това; 
48. А то като се спря за миг ми отговори така: “Това е полето на Алфиола*. Тук идва  всеки, що е напреднал в разума; И от тук избира накъде иска да полети; 
49. В кое от разнородните места по световете, населени с живот, желае да се прероди.  Най-общо какво би желал да прави там - накъде мечтае да се развива...”  
50. След като ми сподели това, съществото изчезна в дим, а аз потърсих Слънцето и по  негов лъч се пренесох тук на Земята... Бавно отворих очи и въздъхнах. 

-------- 
Алфиола – (собств. от гр. "алфа" - първа)  най-ярката вътрешна част на централния,  сферичен компонент на нашата Галактика Млечен път, оформящ т. нар. бълдж (анг. bulge, подутина), който е обвит от хало — външният видим компонент с форма на елипса. Границата между бълджа и халото е размита и условна. Съвременните учени около 2000 г. доказаха окончателно, че в центъра на галактичното централно струпване се намира огромен свръхмасивен обект с около 4 000 000 слънчеви маси, чийто радиус е почти 32 пъти по-голям от радиуса на Слънцето – това е великото централно Слънце на Галактиката.

  СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон IX

ЛЕОНИКА I  Еон IX   През следващата нощ стоях в подножието на северната кула на замък “Влюбен във вятъра“, която е най-близо до дворцовата черква “Св. Георги“. 2. Съзерцавах с възхищение островърхата й шапка, обагрена от тъмносини и нежни оранжеви светлини; А от изток духаше хладен вечерен ветрец. 3. Затворих очи и в съзнанието си мислено повиках при мен архангел Рафаел. Миг по-късно ме облъхна свеж повей и в ума си чух тих, напътствен шептеж: 4. – Върви да спиш, Стен Леоне, днес ти работи усърдно и сега си уморен! Почини си добре, а утре, ако е рекъл Всевишния, ще отговоря обстойно на въпроса,  5. който виждам да просветва вътре в сърцето на съществото ти! По твоят ангел хранител ще ти изпратя прекрасни сънища от райското царство на Ума. Оум. 6. Скоро изпълних съветите му. Свалих небесносинята барета от главата си. Запалих фенера си. Прекосих двора и се изкачих по спиралната стълба на кулата. 7. Оттеглих се в покоите си под белия ми балдахин, който бях вдигнал в третото от жилищата на първия етаж. Помолих се, поблагодарих на Ума и заспах... 8. Беше 2-ри септември. Вятърът се усилваше и люлееше безспир ту наляво, ту надясно, висящите вейки на върбите около езерото, а лебедите се криеха под тях. 9. Като търсех завет, отидох в началото на първата тераса от градините на замъка. Настаних се на елегантен метален стол с лице към източната 40 м кула; 10. И след като се концентрирах във въпросите, които бленувах да задам на архангела, извисих духа си. Задишах равномерно и бавно достигнах небесния ефир... 11. Настъпи затишие. Помолих се в пълно спокойствие на Ума за чувствително уплътняване около мен на присъствието на райския вестител Рафаел, ето така: 12. – О, чуй, пресвети архангел Рафаел, целителю и обновителю на цялата природа, която се възражда наново всяка пролет от студовете на снежна зима; 13. И избуява под твоята любяща милувка в приказно многообразие от китни цветчета, нежни листенца и млади филизи, кои от кои по-изящни и красиви! 14. Ела, съзидателни друже, що държиш стихиите на източните ветрове и се носиш лекокрил над мен, доверения писател на светите завети на архангелите!  15. В този слънчев ден, те моля, насочи височайшето внимание на благосклонния си поглед към мен, седящият в подножието ти! Наддай ухо към молбата ми! 16. Отговори на въпроса, който е ясно осезаем за твоя ангелски, всепроникващ слух, за когото дори най-тихият душевен шепот ехти като звън под висок купол! 17. Ако е угодно на Ума, ела при мен и ми дай изчерпателни, всеобхващащи отговори, за да пребъде в слава премъдростта на Всевишния вовеки веков! Оум. 18. И ето, след миг, от великата сфера на безграничния свят на въображението (която обгръща цялата Земя с безброй форми, звуци, чувства, идеи и всичко, 19. що е достижимо за живите същества чрез шестте сетива) се появи светият образ на архангел Рафаел. Летеше към мен с широко разтворени криле... 20. Идваше през Слънцето като лъч; И като загребваше въздуха с махове, правеше силен вихър, така че, върбата зад гърба ми се огъваше от напора му; 21. И видях как леко стъпи на короната на дървото, а клоните й се разлюляха страховито; И ето, че той ми се откри в целия си блясък, разкош и великолепие; 22. И отгоре ме приветстваше; И ме благославяше мълчаливо с въздългите си длани, като правеше грациозни жестове; И ми се усмихваше с милосърдие. 23. Сетне през бурното свистене на вятъра около нас, проникна неговото дихание, познаваемо само чрез слуха на душата; И чух го да ми говори с възхита: 24. – О, писателю Стен Леон, одухотворение на Ума, благото на светите разумни същества, днес те достига през райските порти из космическите селения, 25. за да те изпълни от долу до горе и възнагради с апогея на наслаждението от светлозарни прозрения, които по божествена промисъл докосват твоя разум, 26. а чрез тебе и съзнанията на твоите старателни читатели, що са завладени от добродушие и са благоразположени в духа си към сентенциите на Създателя. 27. Същината на въпроса, който сияе като пламък на свещ и трепти с ясен звън от центъра на дълбините на твоето сърце е нещо, що касае всяка живинка; 28. И е еднакво значимо, както за продължението на рода й, така и за нейната еволюция по стълбицата на извисението й към световете на духовността. 29. Всевишния в своята мъдрост е създал още от сътворението на света женски еквивалент на всяко същество от мъжки пол, което се ражда на Земята. 30. Виж как е в природата - там, въпреки цялото многообразие от видове, всяка малка птичка намира съответна, допълваща я цялост и свива свое гнезденце. 31. Или прави друго, което й е присъщо, според нрава й, за да оцелее и пребъде нейният род; И така се адаптира все по-удачно към променящите се условия. 32. Тъй като за ангелското ми зрение е видима всяка твоя човешка мисъл, те уверявам, че дълго ще търсиш ангел между земните жени, но напразно... 33. На Земята има само бледи подобия на ангелите, но като отидеш в рая ще познаеш душа, равностойна на теб във всяко от седемте нива на общуване. 34. На първото и най-ниско ниво, тя също като теб ще е дарена с грациозно, гъвкаво и здраво тяло от висш порядък; А кожата й ще излъчва прелестен аромат; 35. И даже само изгледът на снагата й ще те преизпълва с блажени нетленни усещания; И ще те въвежда към удивителни състояния на живително щастие. 36. На второ ниво, тя ще има именно онези чувствени нагласи, които са най-желани и ценени от теб. За нея ще си най-лелеяният дух в целия етерен свят; 37. И тя хармонично ще те допълва с голяма готовност; И по интуиция ще осъществява влеченията ти, всеки път, когато я повикаш за единение и екстаз. 38. Заедно с нея ще се учите как да се въздигате и как да споделяте върховно блаженство в състояние на свръхсъзнание, що е Път на извисение към Ума. 39. На трето ниво, емоциите ви ще се допълват живо, а вихрите на страстите ви, като се сливат, ще са пълноценни, както са огъня и въздуха, духа и материята. 40. Това, що ти ще даваш, тя ще приема напълно; И това, що тя ще ти предлага с трепет, ще е чудесна, благотворна и приятна потребност за върхова наслада. 41. Заедно ще бъдете стократно по-силни, а за всеки поотделно, силата ви ще е пълноценна и нито ще намалява, нито ще страда от липсата на другия. 42. На четвърто ниво, сърцата ви ще са тъй привлечени едно към друго, че срещата им ще е голямо празненство и славно знамение на истинската любов; 43. И това ще е знак, както за земното, така и за райското царство; И всичко чувствено, легендарно и разкошно, ще се възражда от вас и чрез вас. 44. Ще бъдете благословени и посветени в тайнства - видими и невидими; И тъй ярко ще сияете в преживяването на взаимната си всеотдайност в чувствата, 45. че вашата споделена любов ще променя всяко място, през което минавате заедно. Ще го възправя, освещава и дарява с изобилие от мир, щастие и обич. 46. На пето място, гласовете ви ще са като звънтежите на две празнични камбани. Темите на вашите задушевни разговори ще са богати и изпълнени с веселие. 47. Толкова ще са интересни, че даже непреднамерено дочути от неволни слушатели, ще будят прекрасни, възторжени реплики на почуда, възхищение и радост. 48. На шесто място, разумите ви ще са в унисон като два делфина, които с веселие се стрелкат в пируети над морето на остроумията и съжденията. 49. Ще подхождате с разбиране и висша премъдрост, както към делничните полемики на битието, така и към глобалните въпроси на всемира, който ви заобикаля. 50. На седмо място, духовността и на двама ви ще е височайша, обединена в едно от абсолютен синхрон около ярката колона от лъчиста светлина на Всевишния. 51. Заедно ще пътешествате из дебрите на безпределния ефирен океан и през всички измерения на вселената ще се реете като свободни от тела ярки съзнания... 52. Само за кратък миг ще се озовавате в чудните, феерични светове на рая, които са по-близо до Центъра и от човешка гледна точка са по-високо ниво. 53. Те също са населени с разумни същества - съзнания изобилни на научни познания, достигнали по-висши степени на развитие по стълбата на живота. 54. Те ще ви разкрият някои от най-обичайни за тях загадки и изобретения... А всичко това ще стане, за да се даде чрез вас велик пример на земляните; 55. И да се засеят в тях семена на три дървета-великани, що ще избуяват към светлината на творящия живот велик Разум в стремеж към съвършенство, 56. както във видимия свят на телесното, така и в невидимия мир на духовното. Мнозина от хората, тогава ще се възнесат, но малцина от тях ще възсияят; 57. А за да се изпълни светото начинание на човеците, на всеки който пожелае, тогава ще бъде изпратен звезден придружител, за да го насърчава по Пътя... 58. Придружителите ще накарат окото на душата да прогледне, а на вътрешният слух ще дават способността да се преизпълни с райски песнопения и възхита... 59. Благословен, благат и свят си, Стен Леоне! С усърдието на молитвите си ще бъдеш избран да извършиш велики чудеса с помощта на най-простите неща. 60. Те са нещо естествено, те са именно онзи върховен дар, който Създателя е определил за обновяване и пазене на всичко живо, откакто свят светува. 61. То е чудо изначално и вечно. Това е прелестта на върховната любов. Тя е най-знаменитата от всички стихии, които са владели, господстват и ще бъдат! Оум. 62. След като записах Словото на архангел Рафаел, се огледах наоколо. Денят неусетно беше преминал в прохладна привечер. Източният вятър беше стихнал. 63. По спокойната повърхност на езерото се носеше бял лебед, а симетричното му отражение се оглеждаше във водата като красива метафора на любовта... 64. По небосвода се запалваха звезди, а в мен назряваха още въпроси към вестителя на Ума; И аз обърнах менталния си взор към него и му признах с трепет: 65. – Архангел Рафаеле, твоето свето Слово е тъй окуражително и така ме очарова, че ако беше храна, щях да кажа: “За мен няма по-вкусно блюдо от това!” 66. Още неща желая да узная, о, съветнико на моя разсъдък. В любознателност свеждам глава към лявото ми рамо и те питам с поглед на висша почтителност: 67. – Нима е необходимо такова пълно припокриване на всичките седем нива, за да се постигне от две души тайнството на най-знаменитата любов към Ума? 68. А дали е възможно да се случи подобно съчетание, но на човек в рамките на земния му живот? И ако се случи, колко ще продължи? И ще донесе ли плод? 69. А като го попитах, застинах в очакване. Въздухът се спря неподвижен наоколо ми и само подранили щурци се обаждаха в настъпващата топла, лятна нощ. 70. – Ще ти отговоря с това, що ще се случи в твоя живот, Стен Леоне! Сега иди да спиш, а след време, като се изнижат десет години, ще се срещнем отново.  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 306867
Постинги: 89
Коментари: 110
Гласове: 518