СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон II

След това в гърба ми задуха силен вятър от бурното море. Изправих се, тръгнах наляво по скалистия бряг и не след дълго излязох на пуст, каменист плаж.

2. Отдясно се извисяваше скала, покрита с оранжеви лишеи, а след като се изкачих на върха й, открих упорити треви с малки червени плодчета като малини.

3. Вкусих ги. Те бяха сладки на езика ми, но парещи за гърлото, затова се спуснах обратно пред морето и ето, вълна се разби и пръски намокриха челото ми.

4. И видях от изток към мен да се приближава друг архангел, който пристъпваше леконого по гребените на вълните сред слънчево сияние и бяла пяна.

5. Небето се изясни. Постепенно буреносните облачни кълба се разнесоха. Грейна топло слънце сред висока синева, а силният вятър стихна до умерен бриз.

6. И когато най-сетне ангелът излезе от морето, и благоволи да застане от дясната ми страна, го разпознах - беше великолепният архангел Рафаел.

7. Извисяваше се с великански ръст високо, високо в небосвода над мен, но сякаш беше по-нисък от великия си пълководец пресвети архангел Михаил.

8. Плащът му бе с лазурен цвят. Робата под него блестеше като лъчи в зора по изгрев-слънце. Носеше в ръка златен кадуцей - свят жезъл, обвит от две змии.

9. Ваклите му коси се ветрееха живо, разтягаха се на спирали по посока на морския бриз; И откриваха нежен, усмихнат лик с прекрасни очи, пълни с утеха.

10. Крилете му се разтвориха настрани, обвиха се закрилящо около мен, а десницата му се вдигна и направи изящен жест на върховна благословия;

11. И свише ми беше дадена чудна дарба, която ми позволи да чувам с остър вътрешен слух неговият тих, но мелодичен като флейта, архангелски говор;

12. И ето, че с благоволението на Създателя от рая се спусна Словото на архангела. Премина през Духа в съзнанието ми, а ръката ми прие да го запише:

13. – Стани, Стен Леоне и скоро върви на север от местността, където си сега! Там пред село Равадиново един грешник гради замък, в който ще живееш 5 г.

14. Следват дъждовни дни. Земята е жадна и иска да пие, както от водата на облаците, така и от това свято Слово, що Вечния ми заръча да ти донеса.

15. Моите ангели са приготвили за теб скромна обител в замъка. Всичко необходимо, което ще ти е полезно за битуването ти там, вече е благословено от мен.

16. Върви храбро и с вяра в райското благоволение! Аз ще съм до теб навсякъде, но само там ми е позволено да говоря Словото на това свето писание.

17. Добросъвестно те съветвам - скоро да изпълниш заръката ми, доверени писателю! И добре запомни, че ако пишеш на друго място, различно от замъка,

18. святото Слово ще звучи назидателно и заядливо; То ще подлудява хора и животни; И ще ги прави проклети, като че ли са обладани от нечестив дух. Оум.

19. След като чух и доста се чудих на това предупреждение, аз, смиреният, но любознателен писар, реших в сърцето си да изпитам прекрасния архангел;

20. И продължих прилежно да пиша на брега срещу остров “Св. Тома”; И ето какъв низък глас като боботене от преизподня дочух и какво послание получих:

21. – О, вие, люде жалки и зли, що вървите с алчни помисли по суетни неща; И вие обзетите от страх, които страните от дивото и бягате от природното лоно.

22. Вие, що отхвърляте Земята и пръстта, от която сте част; И бродите по изкуствени - сладки на глед, но вътрешно скверни и пълни с отрова човешки места;

23. Не се чудете, ако подир време ви напада страшен мор; И ви застигат коварни душевни болести, що всяват смут, мъка и разруха на вътрешния ви мир; 

24. И носят жестоки страдания на тялото ви; И терзания, които отслабват духа ви, угнетяват сърцето и отклоняват настрана светлите помисли от разума ви.

25. Не се чудете, но скоро всред природната обител се върнете, защото инак в горест, от злъч като горчив пелин, застигнати от злочестини, в болки ще умрете!...

26. Въпреки поетичните нотки и правдивостта в посланието му, думите на архангела бяха именно такива, каквито беше казал, че ще са - язвителни.

27. Гласът му беше басов, едва доловим. Често замлъкваше съвсем и аз се спирах объркан. Обземаше ме несигурност и дори потрепервах като от студ.

28. Затова начаса прекратих това мъчение, преди да ме е унищожило; И послушах съвета на архангел Рафаел. Събрах всичко, каквото имах на брега.

29. Отидох в строящия се замък на онзи снажен, рус мечтател; И веднага заживях по райското благоволение там, като в чудна приказка сред вълшебен камък.

30. Обикалях градините му край езерото с двойката бели и самотния черен лебед… И точно там, под 4-те кули, изградени от най-топлия и древен варовик,

31. който българската земя е кътала за този славен миг на легендарно съзидание, ето, през лунната нощ на 30 юли, когато бях съвсем сам в целия замък,

32. получих озарение от Духа. Над мен се отвориха седемте двери на вселената и свише ме изпълни благоволение да запиша Словото на архангел Рафаел:

33. – О, пресвети и честни люде, що обитавате в мир по четирите посоки на света, архангелът на целителната милост на Духа се спуска над вас като ветрец.

34. Облъхвам ви с обич и през десницата на верния ми писар, довеждам до вас свежия повей на вдъхновен от Слънцето гений, който е изпратен от Всевишния,

35. за да подпомага, подкрепя и пази от 5-те стихии всяко живо същество. Вестоносецът, избран милостиво от Вечния за всеобщ лечител на вселената, ви казва:

36. – Смирете се пред Словото! Сиянието на Плеядите* огрява Стен Леон, който е посланик на Утешителя, призован свише да донесе зрелост на просветените.

37. Потопете се в премъдростта! Почувствайте Духа, Който е тук в архангелските завети и ще се изпълнят отново душите ви с вяра, надежда, разум и любов.

38. Избавете се от страха и съмненията, що са ви обзели, за да спрат ония зли брътвежи, що са родени от малодушието ви! Преодолейте страданията си!

39. Запомнете! Чудото е скрито в самите вас, хора. То е тайното вълшебство, което всеки ден ви окрилява и изпълва с дихание; И ви съпътства през целия живот. 

40. То е кладенец с жива вода, от чийто пречист и нескончаем Извор може да пиете всички до насита, свободно и колкото ви е нужно през дните на живота си.

41. Поеми, човече, в сърцевината на душата си святото Слово, що днес ти шепнат светиите! Впиши името си всред неръкотворното Сътворение с лъч от твоя дух!

42. Вътре в теб ще се разгорят заспалите пламъчета на велика надежда; И ще се извисиш към Вечния; И ще проумееш как да възсияеш като звезда към Ума;

43. Защото възсиянието е Пътят към Създателя. Само на Ума е известно знанието, що може да преобразува твърдата материя на телесното в ефирен пламък;

44. И да въздигне душата към лъчезарните, звездни светове, които се обитават от ангели, облечени в сияйна светлина за вечен живот в сътвореното. Оум.

45. Когато записах всичко това, главата ми се замая, сърцето ми се разтуптя неудържимо… Въздъхнах дълбоко, залюлях се на люлката пред езерото.

46. Хванах главата си с длани и извиках без глас от сърцето си нагоре през мозъка ми, през надвесения над дясното ми рамо архангел Рафаел към всемира:

47. – О, Създателю на света, Вседържителю на всички тайни, които ми разкриваш с лекота и правиш напълно обясними чрез естествените явления около мен;

48. Моля те, извиси душата ми! Накарай духът ми да затрепти като струна в благозвучие с нежните архангелски трели на пресветия вестоносец Рафаел!

49. А тялото ми преобразувай в ярка, лъчиста светлина; И ако е възможно още сега, в този миг, да се възнеса към Ума; И да засияя на небето като слънце!

50. Нека е по Твоя воля; И да се случи именно онова, което е най-благодатно за мен и за всички просветени, настоящи и бъдещи хора по цялата планета! Оум.

51. И ето, след миг ме обгърна свещената плащаница на светия Дух; И в центъра на съществото си разбрах, че имам още деяния за вършене тук на Земята…

52. Но за мое утешение и за подкрепа на всяка надежда в милосърдието на Разума, чух благозвучния глас на архангел Рафаел да казва с нежна нота:

53. – О, творение на Създателя, въздигни духа си, успокой се в душата и смири се в тялото си! Възсиянието е Път низпостлан пред онези от простосмъртните,

54. които жадуват да изкачат всички стъпала на просветление по безкрайната стълба към Ума и също като теб постигат успех в овладяването на разума си!

55. Ние ангелите сме слънчева светлина и сияем ярко като пътеводна звезда над всеки, който ни е пожелал от сърце. Ние сме мир и вечна благодат.

56. За да ни следваш не е нужно нищо специално. Просто върви по тихите въжделения на душата си и осъществявай в реалността пресветлите си мечти за живот! 

57. И като замълчах в себе си, мислено отпих от Словото на архангела; И то ми се стори на вкус като вино; Но за да се уверя - опитах го повторно;

58. И да, в душата ми Словото му беше като червено вино, премесено с резенче лимон; И дъхът на освежаващия цитрус се затвърди в съзнанието ми;

59. И чух архангелът отново да ми проговаря с още по-хрисим, преизпълнен с чиста искреност и дори, както ми се стори, по човешки замечтан глас:

60. – Представи си, Стен Леоне, какво райско обиталище би бил земният свят, ако всички хора живеят в настоящия момент като теб и всичко е споделено; 

61. Ако няма господари и роби; Ако няма нечестиви помисли; Ако всичкото добро, което всеки е способен да си пожелае за общото благо, се осъществи!

62. Замислих се за малко и когато бях напълно сигурен в собственото си мнение по този въпрос, отговорих на архангела от сводовете на съзнанието си:

63. – О, целителю на недъзите на всичко, що е живинка тук долу на Земята, знам, че обичаш да посещаваш простосмъртните и да разговаряш човечно с тях…

64. Какъв би бил земният свят, свети Рафаеле!? Може би ще е прекрасен, ако човеците имат очарователни помисли като тебе и живеят с ангелите като мене.

65. Щеше да е рай… Но да се спрем на реалността - хората не са такива като мен и често нямат връзка с Ума, а ангелите за тях са само древна легенда…

66. Моля те, направи така, че тия, нападнатите от злини да получат твоите благонадеждни напътствия и да научат чрез мене как да се спасят сами!

67. Ето, вече неколцина мои приятели ме питат как да се избавят от нечестивите мисли, които ги нападат като влечуги нощем или ги измъчват в зори?

68. Моля те, кажи им в твоето лечително Слово, изпълнено със спасителна премъдрост, която е малка частица от знанието на Всевишния!… Какво да направят?

69. Как да се отърват здрави и читави от коварните мрежи, в които са се оплели сами, поради своето невежество, или по зла умисъл на веща чужда воля?

70. Моля те, дай им съвети, за да стане възможно и други, що са в нужда, да научат твоите благодатни и точни отговори на терзаещите ги теготи! Оум.