СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон IV

  Подир тази благодатна на свети Слова нощ, аз, смиреният писар на архангелските завети и пряк свидетел на възвишеното им влияние в моя скромен живот,

спрях да пиша за дузина дни; Бях въвлечен в интригите на зъл слуга от замъка, чиято омраза пречеше на духа ми да приема посланията от селенията на рая.

Но началника му като разбра, го озапти; И ето, на 12-ти август, озвучих замъка с песнопения на ангелогласните “Грегориан”, а покоят се завърна в душата ми.

Същият следобед седнах на люлката пред езерото; Насреща ми шест пауна и две патици каролинки си почиваха на брега. Те кротко пощеха перцата си.

Подухваше свеж, благодатен ветрец. Клоните на върбите се поклащаха. Синьото огледало на водата се къдреше под нежния лъх и мяташе чудни отражения;

И до мен достигна гласът на архангел Гавраил, който ме зовеше от югоизток, от Ставро - една местност след Царево по крайбрежието на Черно море;

Където не бях ходил още, но за която ми разказа мой верен приятел, музиканта Стоян, който бе сръчен майстор-зидар, нает за сезона в двора на замъка.

Ето така в душата ми беше посято семе надежда, че скоро ще стане осъществимо едно мое пътуване и пребиваване на онзи живописен, уединен плаж...

И чух от там да се носи над езерото тихият глас на архангел Гавраил. Извика ме по име и ме благослови с нежно докосване, рече благо в духовния ми слух:

– Стани, Стен Леоне, вземи храни и напитки за три дни и три нощи; Скоро се настани при мене, ангелски писарю, да чуеш и да запишеш Благовестието на Ума!

Говорът му беше необичайно настоятелен и аз се усъмних в неговата достоверност; Затова, за да го изпитам му отвърнах внимателно с вътрешния ми глас:

– Кой си ти? Свети архангел Гавраил ли си или не си? В името на Вечния те заричам: Пред мен веднага се покажи и убеди ме, че наистина си пратеник на Ума! 

И ето, още същата минута, обаятелна архангелска мисъл прекоси купола на съзнанието ми; Но тъй бързо и ярко блесна тя, че не смогнах да я запиша.

Озари ме като метеор, що прехвърча небосвода в звездна нощ; И преди да изчезне, само успях да усетя възхищение от гениалността и духовния й плам.

Запитах душата си и от нея научих, че още ми беше рано за среща с могъщия Гавраил; А и Рафаел имаше да ми дава още умни решения по важни въпроси;

Затова мислено се пренесох в приятната местност, където стоеше вторият велик архангел; Паднах в богоговение пред него; Вдигнах лице нагоре и казах:

– О, утешителни архангел Гавраил, нека да е всеблагато твоето свято Благовестие, което Всевишния провожда да дадеш на мен, тленния, но честит писар;

Който се е прострял по очи в подножието ти! Прости ми, че с моята материална обвивка не съм в състояние начаса да се отправя на този път към теб;

За да пристъпят нозете ми в усамотението на съкровеното място, що в своята щедрост ми показа; И телом да се оставя в милостта на твоите ангели там!

Моля те, свети архистратеже на звездното братство, смили се над мен, ограничения, че сега не мога да потегля; Но ако е във властта ти, изпрати ми приятели,

които по тяхна воля и с мое съгласие да ме откарат там! Ще остана 3 дни и 3 нощи, или повече, за да вкуся плодовете на славното ти гостоприемство;

За да имам щастието, чрез теб да получа Благовестието; И да се докосна до светозарната ти мъдрост, що прелестно искри като дъжд от падащи звезди;

И пълни празната чаша на човешкото невежество с чисто просветление от благогласните струи на звездния водопад, що извира из Източника на живота!

Склони ухо към молбата ми: Ако е във възможностите ти, пренеси ме на крилете си, ако не телом поне духом; И открий ми в мистика великите тайнства;

И сподели ми заветът, който Благоразумния иска да даде на всички ни тук долу на Земята - хора праведни събрани в тишина от различни места и епохи,

тръпнещи в очакване на вечното свято Слово, възвишени, умни, но нарочно заблуждавани, смълчани и богоугодни, духовни и ангелски в своето житие! Оум.

След тази моя откровена молитва, ето, че отляво ми повя с маховите пера на крилата си пресветия архангел Гавраил - владетеля на райските светове.

Той сякаш се яви в зрението на душата ми, като че облян в синя, лунна светлина, прекрасен като вълшебник. Държеше пълен обреден потир с двете си ръце;

И струйка от чашата прелетя по въздуха към мен, докосна устните ми и щом я вкусих, ме изпълниха капки блага амброзия от световете на духовността.

В сърцето ми се запали син пламък; Искрите на уважението ми към него изхвърчаха нагоре през мен, високо към звездите, към рая и духовните същества...

И въпреки че беше ден, във вътрешното ми зрение израсна спокойна панорама на звездна нощ край пленителните брегове на Черно море; И Гавраил рече:

– Вслушвай се в душата си, Стен Леоне! Въоръжи се с вяра и търпение, писарю на Словото! Ще изминат много години, преди да дойдеш при мене на брега...

Но бързам да те успокоя: Там ти ще получиш архангелски дар и с теб ще се случи свето чудо, което Разума не е правил още пред жителите на Земята.

Затворих клепачи и бързо се отпуснах в блажено съзерцание на светия архангел. Устните ми сами се вдигнаха и разтвориха в широка, любвеобилна усмивка;

И постепенно, от глава до пети ме изпълни неизразима екзалтация; А в моята душа се породи безкрайна благодарност към Ума - Създател на вселени, 

чрез Когото цялото това щастие беше възможно... Събрах дланите си пред гърдите и в мислите си прошепнах напевно следното славословие на Ума:

– Блажен, благат и свят Си Всевишни! Твои са всички неща и проявления, които кръжат нескончаемо около Слънцето и безчисленото множество звезди.

Ти Си в цялата вселена и цялата вселена е в Теб, но тя пак не се запълва с дори една милиардна частица от Твоята колосална грандиозност.

Ти Си Свръхсъзнанието в безкрайността; А вечната Душа е космическият океан на етера, който е съставен от душите, що са във всякакви живи създания.

Те са ефирните елементарни частици, които както атомите се групират в разнообразни съюзи; А по подобие на течната вода, се движат на разновидни вълни...

Благодаря Ти, Създателю, за този земен живот, който ми даряваш миг след миг! Аз зная, че където и да попадна, винаги Съзнанието е свързано с мен.

Благодаря Ти, за здравето, което ме прави волен по душа и ме освобождава от страдание, грижа и злощастие! Благодаря ти за знаменитото спокойствие,

що ме изпълва с неописуеми по изящество и неизмерими по количество блажени състояния, доловими чрез 5-те сетива на тялото и 10-те на душата ми!

Благодаря Ти, че ми даваш възможността да бъда изцяло тук; И само момента да е моят водач и покровител по пътя на земното ми съществувание!

Велик Си, Разуме. Нищо не може да се сравни с Ума Ти и никое друго същество не може да ми даде така, както Ти ми отмерваш от Твоята благодат;

Нито пък съм получавал някога това, от що се нуждая, от друго място, което да не е отново проявление на Твоята сътворителна алфа и омега.

Ти, Вечни, Си Създател на всичко видимо и невидимо; Всичко, що живее през деня и обитава нощта; Всичко минало, настоящо и бъдещо е Твое!

Моля те, Разуме, направи ме приемлив и съвършен за Теб! Позволи ми да вляза с почит в духовното измерение на Твоите свети светове сред вселената,

облечен в сияйна премяна, изтъкана от светлик белоснежен! Нека бъде премъдростта Ти във всичко! Ти ме направлявай и ме ръководи всеки следващ миг!

Хвала Тебе, Всевишни! Да се свети името Ти! Делото Ти да се обожава от Твоите просветени и изпълнени с разум творения, сега и вовеки във вечността! Оум.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон V

И малко след като се молих, отидох при северната кула на замъка. Бавно изкачих витите й стъпала до първия етаж. Влязох във второто от жилищата;

И докато съзерцавах чудния изглед, който се откриваше на изток през сводестия прозорец и неговата кована, тъмнозелена решетка, обрасла с бръшлян;

Ето, обгърна ме чудото на великия свят Дух. Покри ме като плащаница от ефирна коприна, а вътре в мен се появи блажено усещане за обичлив свят Глас, 

който по подобие на моя вътрешен глас говореше топло и мъдро с разбиране, с тембър на задушевност. Беше приятен като жужене на пчели в цъфнал глог.

И ето, аз от любознателност, примесено с удивление, реших да проведа мислен диалог с този обаятелен свят Глас; И Го попитах, както се пита баща:

– О, божествен Глас, кажи ми по разбираем начин: Каква е истината за Сина човешки? Моля те, отговори ми, заради мен и за заробените от религиите умове,

които искат да се освободят! Нека си изяснят от къде идва тяхното съмнение, което ръга с ръжен душата им; И ги измъчва; И ломи вярата им в Ума! Оум.

Замълчах с притаен дъх в гърдите ми и се вслушах с ухото на душата ми в тишината на цялото мироздание. И дочух светия Глас да ми нашепва: 

– Поради невежеството на апостолите и като следствие от самоотлъчването на човека от естествената природна обител е възникнала цялата тая религия.

Нима е допустимо да имам само един-единствен син след като съм Сътворител на всичко живо и неживо, на разумни и на лишени от разсъдък създания?

Нима е допустимо Твореца да пресъздаде наново Себе Си от същество, което вече е било сътворено от самия Него? И дори ако някой вярва, че е така,

Разума би ли влязъл скришно като прелюбодеец при девица? Или ако дори това е възможно, тогава нима всеки път, когато се зачева човешко дете,

Създателя не участва чрез Собствените Си творения в този акт на съединение, чийто плод е ново проявление на градивната мощ и съзидателност на Ума?

Нима на Моята плодовитост приляга да има само едно дете? Чий са тогава всички останали щерки и синове? Кой, ако не Аз, им отдава живот от Духа си?

Прочети Словата Ми, които записва благонадеждната ръка на сътворения от Мен писател! Той Ме пресъздава по силата на неговата писателска дарба;

А това се случва, понеже е от тия Мои рожби, що достигат възвишеност и духом попадат в съзвучие с абсолютния Разум. Осъзнаващите се са Мои Деца.

Приеми думите Ми вътре в душата си, ако си драговолен! Изследвай логиката на идеите Ми, ако си мнителен! Проумей я и оцени Ме с всичките си знания!

Ако в тебе, творение Мое, има поне зрънце здрав разум, веднага ще разбереш, че всеки, който съществува, в което и да е време, е произлязъл от Мен!

Всеки, който е тръгнал към Мен по Пътя на извисяването чрез осъзнаване в живота, или чрез възкресение в смъртта, е Моя достойно рожба, Мой Син!

Човеците имат склонност да издигат едни хора или неща над други хора и неща, но за вечния Ум всичко е еднакво важно и има равностойно значение.

Това, че някой човек се е осъзнал и нарекъл Мой Син не означава, че е нещо повече от ближните си. Пред Създателя на световете, всички са равни.

В съзнанията на околните, просветеният е висше същество понеже те се сравняват с него. Това присъщо на човешкия ум гледище води до заблуждение.

За Вечния такава неяснота никога не е съществувала. Ума няма лично предпочитание към някого. Привилегиите са човешка дребнава фантасмагория.

Напълно разбираемо е за всеки зрящ, когато гледа образ в света от ниска гледна точка, да го възприема откъслечно, изкривено и отделен от цялото,

но щом същият образ бъде видян от високо, той придобива съвсем проста форма. Всякакво усложняване на наблюдаваното отгоре е напълно безпредметно.

Така и в Разума няма нищо сложно за разбиране. Ако не поставяш нищо и никого в нито един момент, нито по-горе, нито по-долу от теб и твоят интелект,

веднага ще Ме проумееш! Именно това върши Създателя още от първото мигновение на сътворението. Всеки отминал и бъдещ миг е равен на сегашния.

Нито бъднините са по-горе, нито прежнините са по-долу. Нито настоящето е между тях, защото за Ума всички времена са единно кълбообразно цяло.

Всеки един от вас е свято чедо, когато пребивава в мига си и живее в деня, и в часа, и през всяка настояща секунда, независимо от минало и бъдеще;

И не Създателя изисква послушание от рожбите Си, но те настояват въжделенията им да бъдат осъществявани от Него в сферите на действителността.

Ума не се нуждае от нищо, нито желае, каквото и да било, защото всичко вече е Негово; И е направено даром за живите му проявления. Толкова е просто!

Ако все още не си разбрал какво е Всевишния, Създателя и Вседържителя на целокупната вселена-време, ще ти отговоря така: Аз Съм всичко в миг!

Аз Съм сумата (в малкото и в голямото) на общият сбор от всички събития, случващи се из цялото пространство във всеки настоящ миг на времето! Оум.

След като записах на хартия светото Слово на Създателя, ме изпълни като морски прилив - от основата до върха, живително чувство на осъзната святост.

Затворих очи, отпуснах се по гръб на леглото до прозореца. Прострях ръце настрани с длани обърнати към синия небосвод и въздъхнах с тиха благодарност.

Облада ме безмерна жалост, благосклонност и съпричастност към всичко сътворено. В душата ми се настани удовлетвореност,

а в разума ми - велик покой, чисто осъзнаване и съкровена любов  към  всичко  живо, което съществуваше навред в същия свещен момент на настоящето.

Съзнанието ми се избистри и успокои като огледалото на езерото в двора на замъка при безветрие. А после започнах да дишам дълбоко с пълни гърди;

И ето, след 8-мото вдишване задържах дъх, а вътрешният ми взор се изстреля с грандиозна скорост към лъчист и жив тунел, който се откри високо над мен...

После за миг нагоре през гръбнака, през тила и черепа ми премина с пукот сила подобна на ослепителна мълния... И бях подет от могъщо ускорение;

Което ме пренесе духом в един друг по-съвършен свят; И аз, преданият поклонник на Ума, се оказах облян в най-ярката, блажена и благодатна светлина;

Каквато никога не бях виждал с физическите си очи на Земята... Толкова радостно ми стана от нея, че ми се прииска вечно да се къпя в лъчите й.

Времето и пространството престанаха да съществуват в линейната си форма. Те сякаш се претопиха в трайно сферично настояще без начало и без край.

Чувствата ми се въздигнаха и засияха в най-прекрасното усещане за щастие, що не може да се сравни с никое друго присъщо на тялото удоволствие.

Съзнанието ми се разшири до безкрая. Мислите ми спряха напълно и в мен остана само непонятно за разума разбиране за висок, всеобхватен екстаз.

Съзнанието ми беше във всичко. Знанията ми бяха от най-висш порядък; И дейно участвах в онова, което съществуваше във вселената през всеки миг...

– О-у-м, Всевишни! - излезе с въздишка от гърдите ми моят глас и почувствах силни тръпки в пръстите на ръцете, а около челото ми - корона от светлина...

Сякаш над мен грееше ярка звезда... Върхът на главата ми изтръпна от божествените й лъчи... Върховно блаженство се спусна надолу през моето тяло.

– Да, писателю Мой, това Съм Аз! - рече ми благо светият Глас. - Ето, че ти се открих, Стен Леоне и позволих на крехката ти телесна същност да Ме познае!

Ето, показах ти през всички сетива какво е в Ума Ми! Това е преживяване постижимо от всеки човек, но е рисковано да се практикува твърде често, тъй като субстанцията, 

от която Съм сътворил хората не е достатъчно устойчива на тази върховна форма на проявление на Моя свръхсъзнателен Разум.

– А-у-м-м, о, да, Създателю! Обичам те, Всевишни! - излезе от гърдите ми нежен шепот щом повторно надникнах в същината на Свръхсъзнанието и се опих от вечно щастливото Му естество.

Обърнах очи към пейзажа навън, мислено целунах цялата природа, която се разкриваше от прозореца навън - градината, цветята, прелитащите лястовици; 

И небосвода... и гората под него... короните на върбите край водата, редицата храсти с рози. Даже увивните клончета, които надничаха любопитно в стаята...

Ветрецът ги разклащаше, погалваше краката ми и после плавно отлиташе на запад през отворена порта към Слънцето, което клонеше към топъл залез.

“Ще надникна за трети път в същината на моя Създател!” - наумих си и се заех да дишам дълбоко. Поставих пръстите си на тила, кръстосах глезените си;

И когато притиснах шията си, воалите на битието се стопиха. Тялото ми сякаш се разтвори и изчезна. Остана моят жив дух с нулева маса и огромна плътност.

Слуховите ми възприятия се измениха. Съзнанието ми се разшири, разпростря и запълни цялата съвкупност от времена и пространства на вечния космос.

– О-у-м! - излезе с радушен дъх през устните ми моят глас пропит с колосално възхищение към Ума, Който видях в славата Му. Отпуснах се и затворих очи;

А при следващото вдишване, в моето тяло отново започнаха да се възвръщат обичайните за сетивата възприятия и в него се плиснаха вълни от наслаждение.

СТЕН ЛЕОН  ЛЕОНИКА I  Еон VI   Ето, че изминаха множество дни преди да стъпя на брега на морето през следобеда на 27-ми август; И да отседна на скалист плаж пред пристана на Созопол. 2. Тогава задуха топъл ветрец от югоизток, а около мен се спусна благоволение от Духа и ме покри като лъчезарен плащ, изтъкан от милиарди слънчица. 3. Морска змия подаде глава над вълните отдясно, обърна се към мен с двете си очи; И ние дълго и спокойно се гледахме; А наоколо свистеше силен бриз... 4. После до душевния ми слух достигна тихият, съскащ гласец на водолюбивото влечуго, което ловуваше сред вълните и спеше из ниши под скалите; И ми рече: 5. – Разбра ли сега, Стен Леоне, писателю на вечното Слово, що ще придружава човеците през епохата, когато Слънцето ще се възражда в съзвездие Водолей, 6. какво незначително човече си ти и колко е немощно влиянието ти в света на хората? Убеди ли се, че нямаш власт над нищо предопределено тук на Земята? 7. Осъзна ли, че цялата сила на архангелите е едно нищо пред простите обстоятелства, що се издигат като великани насреща ти от фактическата реалност? 8. И след като зададе тия свои смущаващи духа ми, потискащи душата и тревожещи телесното ми естество въпроси, тя бързо се скри под вълните на морето... 9. Останах сам. Дълго гледах с тъжни очи към пристанището на Созопол и се чудех защо й беше нужно на тази нищожна твар да ми отправя такива въпроси? 10. През съзнанието ми се заредиха случки от изминалите дни... Спомних си денят на 18-ти август, когато в полунощ беше починал Стоян музиканта; 11. А той беше на моя възраст - 38 г. Физически поне двойно по-силен... И сега младите му деца оставаха сиротни - само на ръцете на клетата му вдовица; 12. И как тая неочаквана смърт ме отдалечаваше от деня на срещата ми с архангел Гавраил, защото Стоян знаеше с точност къде е оня уединен морски бряг... 13. Скоро моята скръб намаля и отстъпи пред слънчев светлик надежда, че провидението ще създаде нови случки, които ще ме отведат при свети Гавраил. 14. И ето, още на следния ден обстоятелствата се наредиха по великолепен начин, така че аз, натъженият от скоропостижната кончина на приятеля ми Стоян, 15. се озовах в местността на Аркутино; И като се отдалечих от заетия с летовници плаж, в мен се роди желание да пиша още боговдъхновената Леоника. 16. Затворих очи, както държах ръкописа ми. В мислите си се обърнах към архангел Михаил с дълбоко преклонение и с голяма почтителност му рекох следното: 17. – О, славни пълководецо на армиите на звездното братство, що е сияйно множество от свети умове; О, мили архангел Михаил, говори на ухото на душата ми; 18. И разкрий ми, ако ти е угодно, вестителю на Разума; Защо беше нужно да преживея това скръбно събитие!? Защо се случи тази смърт на тоя човек?  19. И защо в следствие на нея беше възпрепятствано моето пътешествие към мястото за срещата ми с подвластния ти архангел архистратег Гавраил? 20. Моля те, дай упование на надеждата ми и благослови ме с правдиви отговори, които да надвият с ангелска лекота над застигналото ме униние! Оум. 21. Загледах скалите отсреща. Бяла чайка беше кацнала на върха на една от тях и обръщаше глава ту с лявата, ту с дясната си страна към мен. 22. Тогава през вълните и чрез нежното докосване на морския бриз до нетленното ухо на душата ми ме застигна като ехо ясен и добродетелен глас; 23. А зад гърба ми застана и се извиси до небосвода светия, драг образ на архангел Михаил. Силните му криле се разгърнаха закрилящо от двете ми страни. 24. Ръцете му насочиха дланите си към мен. Два сияйни лъча от неговата аура се спуснаха от тях и ме покриха като облак от ярка светлина, когато ми рече: 25. – Стен Леоне, магистре на биологическите науки, изследвай скалите насреща ти! Вгледай се в зелената ивица от водорасли, що силата на Луната е оголила; 26. И чрез отлива на морето е изложила на жарките слънчеви лъчи! Нищо не е случайно в световете на материята и духа. Всичко в тях е взаимосвързано. 27. И всяко нещо се случва в следствие на нещо друго. Твоят приятел Стоян беше призован да се яви пред Всевишния. Ума чу молитвата ти за неговата душа; 28. И на теб ти се даде да го видиш облечен в бяло сияние. Ти го зърна сред селенията на отвъдното заобиколен от четири херувима с прекрасни лица... 29. На него му беше оказана честта да насочи надеждите ти към морския бряг, където ти ще отидеш някой ден, за да сториш поклон пред архангел Гавраил. 30. По воля на Всевишния стана всичко и точно така се случи, както в Книгата на живота е записано житието му още преди да се роди в тяло на Земята. 31. Виждам в сърцето ти твоето колебание, но знай, че Пътя сам ще ти се открие, само когато наистина с желание се отправиш към брега. Там ще е срещата... 32. Когато си готов, когато пожелаеш, твоят ангел-хранител ще полее семенцето на новата ти надежда; И тъй ще го стори, че за миг ще израсте в дърво. 33. Ти вече знаеш, че има много начини за постигане на една и съща цел, но само един е начинът, по който ще бъде постигната твоята лична цел. 34. Днес затова те пренесох на скалите срещу змийският остров с такава лекота. Ето, тук за теб звучи моята утеха, за да те напъти и подкрепи във вярата! 35. Ще разсека с огнения си меч мрака на угнетението, което те измъчва след смъртта на твоя тъмнолик приятел! Ще разпилея нашир и надлъж тая проклетия! 36. Приканвам те, скоро вдигни вътрешният си взор нагоре към мен! Виж какво чудо ще сторя в името на Всевишния Разум, за да те освободя от тъмнината!  37. И ето, след като приех в сърцето си поканата на светия водач, аз, опечаленият от скръб, се изправих. Насочих вътрешния си взор нагоре към великана; 38. И видях как в десницата на Михаила се появи чуден меч, който бе съставен от сноп ярки, пречисти светкавици, подобни на високи пламъци в стихиен огън... 39. Архангелът вдигна меча си право нагоре. Потопи върха му в диска на Слънцето. Завъртя го право надолу и го подравни с лъча на моя собствен дух; 40. А духът ми се издигна като много тънък лазер от голямата фонтанела на главата ми и премина по цялата дължина на страховитото, огнено острие; 41. И случи се чудо. Мечът му блесна ослепително като хиляди слънца; И мигом очисти духа ми от всевъзможни тъмни петънца; И мрачините изчезнаха напълно. 42. Духът ми засия от наслада сред божественото великолепие. Душата ми ликуваше от радост. Разумът ми се изпълни с велико спокойствие и висша благодат... 43. Тогава дълбоко в сърцето ми се вкорени крепка вяра, че всичко, което има да се случва, ще дойде там и тогава, когато е предвидено от моя Създател. 44. И ето, аз, вече бях окрилен. Вдигнах чело, очи и длани към небето. Погледнах в Слънцето и изпратих през ангела гласът на същината си към вечния Разум: 45. – Велик, всемогъщ и славен Си, Всевишни! Благодаря за тази навременна помощ, която чрез благотворната намеса на Твоя Спасител ме избави от скръбта! 46. Дано от сега бъда изпълнен със светла надежда, докато се свърши всичко, което има да се случва! Дано да водя живот без плахост, съмнение и маловерие! 47. Дано Твоя всесилен архангел Михаил пази духа ми с огнени мълнии! Дано с лъчи да изгонва всичко, което би било ужасно за мен! В името на Утешителя: Оум. 48. Видях в окото на душата ми архангел Михаил благодушно да свежда лицето си към мен и да прибира в ножницата отляво на кръста си своя чудотворен меч. 49. Изпратих го с поглед, докато размахваше с лекота могъщите си криле. Той плавно се отдели от морския бряг и по лъчите на Слънцето се въздигна към Ума. 50. Постепенно се преливаше с ослепителния блясък в центъра на пламтящия диск. Видях как въпреки тази искряща светлина, образът му си оставаше ясен. 51. Блажена усмивка засия на устните ми. Дълбока въздишка с огромно облекчение изхвърча из гърдите ми; И щом премина през ноздрите, тъгата ме напусна. 52. Завладя ме велико чувство на единство с всичко сътворено от Създателя; И в разума ми се породиха вдъхновени от Него свети Мисли пълни с мъдрост; 53. И ето, че разбрах смисъла на смъртта - тя е като сън; Но в съня няма истинска смърт; Там цари безсмъртие - животът е вечен, без начало и без край. 54. А реалността често прилича на сън; И те се имитират една друга; Нито се поддава на доказване нещо, което е било в тях вчера; Нито вече ще го има. 55. Събитията, що стават на сън, често са по-правдоподобни от онези, които се случват наяве; И даже без реалността, истинният живот просъществува в съня... 56. След като телесното умре, духът на всяко живо същество продължава да живее вечно в царството на съновиденията и обитава свят над реалността... 57. В следствие на тези Мисли, аз, смиреният писар, достигнах до извод, че така или иначе ние съществуваме вековечно, насън или наяве, в живот или в смърт. 58. Приликата между тези две състояния на съществувание е само по време на залез: Тогава светлината се смесва с мрака, а Създателя става най-осезаем. 59. Там, в преходното състояние между живот и смърт, може да се изпита огненото могъщество на всепроникващото присъствие на Свръхсъзнанието във всичко. 60. Така установих лично за себе си, че най-значимото ми занимание в реалността е често да се стремя да се извисявам към Източника на Сътворението.