© Стен Хедон Леон, 2010г.


Л Е О Н И К А


архангелски завет
българска литература, философия
духовна фантастика, първо издание

Редактор: Снежана Стойчева, писател
© Художник-редактор: м. б. н. Кирил Кирилов, 2012г.
© Фотографи: Съни Силкуокър, Кирил Цветанов, 2008г.
© Дизайн и предпечат: (осъществени от автора, 2018г.)

  V Leoniel Arts V®  ®
    създадено в България ®
в лето Господне
ММX - ММXVIII



Произведение с пореден № 9
Печат и подвързия:                                   ISBN
 
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

∙ КНИГИ НА ЛЕОНИКА ∙

∙ ПЪРВИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I …………………………………………………………5

2. ЕОН II ……………………………………………………….12

3. ЕОН III ………………………………………………………20

4. ЕОН IV ……………………………………………………..27

5. ЕОН V ………………………………………………………31

6. ЕОН VI ……………………………………………………..37

7. ЕОН VII …………………………………………………….44

8. ЕОН VIII ……………………………………………………50

9. ЕОН IX …………………………………………………….56

∙ ВТОРИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I ………………………………………………………64

2. ЕОН II ………………………………………………………71

3 ЕОН III ……………………………………………………..77

4. ЕОН IV ……………………………………………………..1

5. ЕОН V ………………………………………………………1

6. ЕОН VI ……………………………………………………..1

7. ЕОН VII …………………………………………………….1

8. ЕОН VIII ……………………………………………………1

9. ЕОН IX …………………………………………………….1

10. РЕЧНИК …………………………………………………..1

11. ТВОРЧЕСКИ ЛЕТОПИС …………………………………..1

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон I
  Днес в утринта на Илинден - 22 юли, през лето 2010-то, аз, довереният Господен писар Стен Леон, именуван Леониел от Бога, кръстен Кирил от родителите си;
2. А в Божието царство назован Зариел* - земен архинастоятел* на ангелите на Слънцето, седя смирено върху топлия пясък, в подножието на дивна гора;
3. И в уединение се моля на моя свят Отец, а пред мен е морето... Нейде отляво се намира остров “Св. Тома”, далече надясно - устието на река Ропотамо1;
4. И като Го хвалех за всичките Му велики подвизи от началото на света чак до вечността - сиреч за цялото съществувание на Сътворението;
5. На днешния, 33-ти ден от моето пребиваване на това диво, изцелително, свято място - далече от градските грижи, шум и суета, ето, че случи се чудо:
6. Свят Дух се спусна над мен, докосна ме по върха на темето и ме обгърна като плащаница, която беше, като че изтъкана от пречиста, белоснежна светлина;
7. И благослови ме Всемогъщия с проникновено ангелско зрение и с премъдростта на Божиите архангели; Дари ме с прекрасни мисли и с изящни чувства,
8. които се настаниха в сърцето ми, изпълниха цялата ми душа, въздигнаха духа ми високо и се разпростряха навред из явните и тайни кътчета на целия свят.
9. Спонтанно паднах на колене, докоснах дланите на ръцете си пред гърдите, оброних глава, затворих очи, вдишах дълбоко и започнах да се моля Господу:
10. – О, пресвети Боже мой, чуй молитвата ми! Направи така, че да ми се отвори вратата към вселената; И възправи духа ми като лъч, право нагоре към Теб!
11. И по него проводи Твоите райски ангели да се спуснат из небосвода при мен сега, тук на това свято място, което Си ми предоставил за лятна обител;
12. Нека, по Твоя воля, те да бъдат насочени през огромния космически ефир към Слънцето, да преминат като сноп негови лъчи през облаците на небето;
13. да ходят в блясъка им по гребените на вълните, докато най-подир стъпят на брега; Нека да повървят по пясъка към мен и да ме наобиколят околовръст;
14. И един подир друг да ме озаряват със светозарната си мъдрост, която е само малка частица от Твоето непреходно Съзнание, Вседържителю! Амин.
15. После отворих очи и ето: Видях сноп слънчеви лъчи нежно да проникват през буреносните валма на облаците; Блясъците им заиграха весело по вълните,
16. постепенно ме приближиха и ето, най-накрая излязоха от морето; И през пяната стъпиха пред мене на крайбрежната ивица искрящ, мокър пясък.
17. Скоро почувствах могъщо, но добронамерено присъствие да застава зад гърба ми; Станах бавно, изправих снага и глава, вдигнах лице право нагоре;
18. И тогава, без ни най-малка намеса от моя страна, във вътрешното ми око полека-лека се прояви и фокусира един прекрасен, лъчезарен образ:
19. Беше неизмеримо висок гигант; Гледаше ме отгоре, а от очите му струеше свята благост; Около Божествената му глава грееше слънчев ореол;
 20. Беше облечен в доспехи, подобни на римски, като че направени от чисто злато; Ален плащ се спускаше от раменете чак до подножието му;
21. Нозете му бяха в златни сандали с връзки, преплетени до глезените; пищялите му - в златни брони, а крилете му си почиваха, прибрани зад гърба;
22. И ето, че вътрешното ми ухо се отвори; И свише ми биде позволено да чувам всичко, което светия архангел Михаил, благоволяваше да ми каже;
23. И на ръката ми се даде власт да записва възвишените му Божии Слова, точно, ясно, с непозната до този миг лекота, която ме изпълни цял, щом рече:
24. – О, блажени люде, облечени в надежда, които сте застанали безмълвни, в подножието на стълбата към Бога и молително сте протегнали ръце към Него;
25. О, вие, благородни по душа и богати на Дух, сведете чела; Прочетете, какво е записано тук! Почувствайте ме в сърцето си и вътре в ума си ме вижте!
26. Чуйте гласът на архангела, който сега е положил лъчистият си, златен венец - короната на Слънцето, в умелата десница на Господния писател Стен Леон;
27. И чрез записаното от него в тази свята Книга, научете се на премъдрост, на разбиране, на любов към Всевишния и на благодатен живот в този свят!
28. Ето, тук са вложени светите Слова на Господния архангел Михаил, които достигат до всички из гората над морския бряг срещу острова на змиите;
29. Ето, че на вашето чакане идва края и жаждата ви скоро ще бъде утолена; Чуйте Словото ми и запишете го с лъч светлина в Книгата на сърцето си!
30. Думите на всепобедителната святост днес достигат онези, които са избрани по Божия промисъл, който е навсякъде, вездесъщ във всичко;
31. И който обитава в душите на добрите, скромните, честните и светите - онези същите, които сами са избрали да изучат много свети писания,
32. и да отсеят из полето от плевели сладките зрънца на Божето Слово, защото само те ще прозрат през страниците на живота си Господния промисъл;
33. И свише ще им се позволи да погледнат в Книгата на живота, която е и Книга на вечността, и да прочетат в нея цялото време на съществувание на всемира;
34. И ще получат познание за всичко, що е било изначално и ще съществува вечно през всички епохи из безпределните простори на цялата вселена,
35. по върховното благоволение на нашия всеобщ Сътворител, неизменен Придружител във въплъщенията и Наблюдател на наблюдателите - Господ Бог.
36. Погледнеш ли в Източника на живота, Той ще те заслепи като светкавица; Чуеш ли Го - ще те оглуши и тътенът Му ще те разтърси като гръм;
37. Но усетиш ли Го с душата си - всичко вътре в теб ще заблести и целият ще засияеш от най-чистото щастие, което въобще си чувствал някога!
38. Целта на Източника е да те оживототворява и съхранява; Ако си попаднал в трудност, да те направлява; Ако си в болест, да те изцерява;
39. Ако си в горест, да те утешава; Ако си в радост, да те извисява; Ако си в гняв, да те успокоява; Ако си в смърт, да те възкресява…..
 40. Обърни вътрешният си взор към Него и Го гледай! Нито ще пролееш сълза, нито капка кръв; Нито ще ти падне косъм, нито ще ти се случи нещо лошо,
41. защото Той е Източника на живота и само Нему е присъщо да вдъхва Своето дихание във всичко, и да вменява виталност в собствените Си творения.
42. Ето, една епоха сменя друга и ерата на студенината плавно се прелива във времена на свежа въздушна прохлада; И настъпва събуждане и растеж;
43. Тъй както зимата неусетно се обръща в благодатна пролет - така настъпват постепенно измененията във времената на всяка следваща епоха;
44. И всичко, що доскоро е било сняг, лед и мраз се стопява, и претворява в капки, в роса и в облачна пара, която ветровете носят навред по Земята.
45. За да вникнеш в това не ти е нужна голяма мъдрост или да навлизаш в дълбокомислие; нито в почуда ще изпаднеш, нито много ще се затрудни ума ти;
46. Дори да имаш някакви мъчни въпроси, отговорите им сами ще ти се открият, ако в безмълвие потърсиш Господните отзиви в природата около теб.
47. Божията мъдрост е вложена в обикновените неща и това, което се повтаря всяка година е същото, що владее над промените през всички епохи;
48. То направлява еоните през цялата кръгообразна същина на времето и пространството - вечно, закономерно, в чиста хармония и с постоянен ритъм;
49. И нищо, що е в голямото не е по-горе по важност от това, що е в малкото; Нито Създателя отдава различно значение на това, що е по-близо до Него,
 50. от другото, което според някои умове Му е отдалечено; Велик е Твореца и единосъщен, както в микроскопичното, така и в грандиозното!
51. От еднакво значение е за Него, както благосъстоянието на всеки един малък атом, така и всеобщият мир и благоденствие на цялата необятна вселена;
52. И това, що е отвън, е образ и подобие на това, що е вътре; И туй, що е правило в невидимата с просто око микроструктура, е иносказание за нещо от света;
53. За Господ взаимодействията на молекулите в капка вода са еднакво важни и сравними с тия велики взаимоотношения между галактиките сред всемира.
54. Всичко е живо; Всяко нещо има заложени възможности за развитие и растеж от съвсем малко в друго - неизмеримо по сложност много по-голямо;
55. Така от няколко атома може да израсне монолитен кристал; От дребно семе, никне снажно дърво; От една телесна клетка - цял жив организъм;
56. Няма нищо тайно в големия свят на Сътворението, което да не може да бъде обяснено с повече от три прости истини в малкия свят на атомите;
57. Нито нещо загадъчно е скрито в сложните на глед неща; Нито е нужно да се придава излишна тайнственост на простите научни истини.
58. Вдигни очи високо над хоризонта, погледни нагоре към широкия небосвод над теб и наблюдавай, какъв е през различните сезони на годината!
59. Тогава ще проумееш, че небето е неизменно, но по един разнообразен начин и в същото време на Земята всичко се случва като за първи път;
 60. Това е ясно на всеки и даже неукият рибар, ако го попиташ ще ти каже, че вълната се разбива на пяна в брега с различен глас и сила,
61. защото за всяка вълна това действие се случва за първи път в нейното съществувание и тя го прави с всичко, което й е възможно и й е дадено свише.
62. Битието в надрасналите земните истини светове е такова, каквото е и на Земята, но по един, своеобразен, по-развит и грандиозен начин;
63. Господ е тъй всеобхватен в Своята природа, че Божията премъдрост е вездесъща и низпостлана по цялата стълба към Неговия звезден престол;
64. Затова, ако все пак попаднеш в затруднение или те застигне почуда, поучи се от природата; И прави всичко като за първи и за последен път!
65. Тогава Божията благодат ще те съпътства; Ще живееш по Господната воля и милостта на природата Му ще те дарява с всичко, що ти е необходимо;
66. Ето, тук е най-славната заповед на битието, що е обща за цялото Сътворение: – Живей във всеки миг като за първи и като за последен път! Амин.
67. Подир тези прекрасни Слова на всепобедителния архангел Михаил, аз коленичих пред нозете му, погледнах гората и се поклоних до подножието му;
68. И започнах в ума си да го славословя за всичките му велики подвизи; И от душа да го възхвалявам за неговата всеотдайност към света, така:
69. – О, пресвети архангеле, представителю и вестителю на Словото Божие; Предводителю на звездното братство от ангели в настоящата епоха на времето;
 70. Да се тачи и почита твоето свято дело от началото на света, та чак до вечността - сиреч за цялото съществувание на Сътворението! Амин.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон II
  Подир това в гърба ми повя силен вихър от морето; Изправих се, тръгнах наляво по скалистия бряг и не след дълго излязох на пуст, каменист плаж;
2. Отдясно се извисяваше скала, покрита с оранжеви лишеи; А след като се изкачих на върха й, открих упорити треви с малки червени плодчета като малини;
3. Вкусих ги; Те бяха сладки на езика ми, но парещи за гърлото, затова се спуснах обратно пред морето и ето, вълна се разби и пръски намокриха челото ми;
4. И видях от изток към мен да се приближава друг ангел, който пристъпваше леконого по гребените на вълните сред слънчево сияние и бяла пяна;
5. Небето се изясни; Постепенно буреносните облачни валма се разнесоха; Грейна топло слънце сред висока синева, а силният вятър стихна до умерен бриз;
6. И когато най-сетне ангелът излезе от морето, и благоволи да застане от дясната ми страна, го познах - беше великолепният архангел Рафаел.
7. Извисяваше се с гигантски ръст високо в небосвода над мен, но сякаш беше по-нисък от великия си пълководец пресвети архангел Михаил.
8. Плащът му беше лазурен; Робата под него блестеше като лъчи в зора по изгрев-слънце; Носеше в ръка златен кадуцей - свят жезъл, обвит от две змии;
9. Ваклите му коси се ветрееха живо, разтягаха се на спирали по посока на морския бриз; И откриваха нежен, усмихнат лик с прекрасни очи, пълни с утеха.
10. Крилете му се разтвориха настрани, обвиха се закрилящо около мен, а десницата му се вдигна и направи изящен жест на Господен благослов;
11. И свише ми биде дадена чудна дарба, която ми позволи да чувам с остър вътрешен слух неговият тих, но мелодичен като флейта, ангелски говор;
12. И ето, че по Божието благоволение от вселената се спусна Словото на архангела, през духа ми мина в съзнанието, а ръката ми прие да го запише:
13. – Стани, Стен Леоне и скоро иди в замъка, що твой събрат по мечти съгражда в землището пред село Равадиново, на север от местността, където си сега!
14. Следват дъждовни дни; Земята е жадна и иска да пие, както от водата на облаците, така и от това свето Слово, що Господ ми заръча да ти донеса;
15. Моите ангели са приготвили за теб скромна обител в замъка и всичко необходимо, що ще ти е полезно за битуването ти там, вече е благословено от мен.
16. Върви смело и с вяра в Божието благоволение! Аз ще съм до теб навсякъде, но само там ми е позволено да говоря Словото за това свето писание!
17. Достопочтено те съветвам - скоро да изпълниш заръката ми, Господни писателю! И добре запомни - ако пишеш на друго място, различно от замъка,
18. моето Слово ще звучи назидателно и заядливо; И ще подлудява хора, и животни; И ще ги прави зли, като че ли са обладани от нечестив дух. Амин.
 19. След като чух и доста се чудих на това предупреждение, аз смиреният, но любознателен писар Божи, реших в сърцето си да изпитам Господния архангел;
20. И продължих прилежно да пиша на брега срещу остров “Св. Тома”; И ето какъв низък глас като боботене от преизподня дочух и какво послание получих:
21. – О, вие, люде жалки и зли, що вървите с алчни помисли по суетни неща; И вие обзетите от страх, които страните от дивото и бягате от природното лоно;
22. Вие, що отхвърляте Земята и пръстта, от която сте част; И бродите по изкуствени - сладки на глед, но вътрешно скверни и пълни с отрова човешки места;
23. Не се чудете, ако подир време ви напада страшен мор; И ви застигат коварни душевни болести, що всяват смут, мъка и разруха на вътрешния ви мир;
24. И носят жестоки страдания на тялото ви; И терзания, които отслабват духа ви, угнетяват сърцето и отклоняват настрана светлите помисли от разума ви;
25. Не се чудете, но скоро всред природната обител се върнете, защото инак в горест, от злъч като горчив пелин, застигнати от злочестина, проклети ще умрете.
26. Въпреки поетичните нотки и правдивостта в посланието му, думите на архангела бяха именно такива, каквито беше казал, че ще са - язвителни.
27. Гласът му беше басов, едва доловим; Често замлъкваше съвсем и аз се спирах объркан; Обземаше ме несигурност и дори потрепервах като от студ;
28. Затова начаса прекратих това мъчение, още преди да ме е стигнало; И послушах съвета на архангел Рафаел; И събрах всичко, що имах на брега;
 29. И скоро отидох в строящия се замък на оня рус, мечтателен грешник; И заживях по Божието благоволение там, като в чудна приказка сред вълшебен камък.
30. И сред градините му, до езерото с двойката бели и самотния черен лебед; И всред зидовете, изградени от най-топлия и древен варовик,
31. който българската земя е кътала за този славен миг на поетично съзидание; Ето, през лунната нощ на 30 юли, когато бях съвсем сам в целия замък,
32. получих Божие вдъхновение; И над мен се отвориха седемте двери на вселената; И свише ме изпълни благоволение да запиша Словото на архангел Рафаел:
33. – О, пресвети и честни люде, що обитавате в мир по четирите посоки на света, архангелът на целителната милост Божия се спуска над вас като ветрец;
34. Облъхвам ви с обич и през десницата на Господния писар, довеждам до вас свежия повей на вдъхновен от Слънцето гений, който е тук по заръка на Духа,
35. за да помага на всяко живо същество; Който, поради своята решимост е станал възвишен и Богоугоден; И комуто ангелите ми съдействат във всяко добро;
36. Казвам ви: – Поучете се от него! Ето, що говорят светиите от Плеяди*: – Вижте Стен Леона, посланика Божи, що е изпратен да учи и утешава човеците!
37. Потопете се в Словото му; И поемете от светлика, що блика из ангелските завети, за да се преизпълнят душите ви отново с блясък, вяра, надежда и любов;
38. И да се избавите от страха, от безверието, що са ви обзели; И да утихнат ония брътвежи, що са рожба на малодушието ви, за да надмогнете страданията!
 39. Чуйте ни! Чудото е скрито в самите вас, хора - то е тайното вълшебство, що всеки ден ви окрилява и изпълва с дихание; И ви съпътства по Божиите пътеки;
40. То е кладенец с жива вода, от чийто пречист и нескончаем Извор, може да пиете до насита всички, свободно и колкото ви е угодно през всичките си дни!
41. Поеми, човече, в сърцевината на душата си светото Слово, що днес ти говорят светиите; Впиши името си всред неръкотворното Сътворение с лъч от твоя дух;
42. Вътре в теб ще се разгорят заспалите пламъчета на велика надежда; И ще се извисиш към Господа; И ще проумееш как да възсияеш като звезда към Него;
43. Защото възсиянието е Пътят към Всевишния; И само Нему е вменяема силата, що може да преобразува твърдата материя на телесното в ефирен пламък;
44. И да въздигне душата към нашите лъчезарни, вековечни светове всред всемира, като я облече в разкошната светлина на Своята слава - вечен Живот!
45. Когато чух всичко това, главата ми се замая, сърцето ми се разтуптя неудържимо; Въздъхнах дълбоко, залюлях се на стола, на който седях;
46. И хванах главата си с длани; И извиках без глас от сърцето си нагоре през ума, и през надвесения над дясното ми рамо архангел Рафаел, към Отеца:
47. – О, Господи, Сътворителю и Вседържителю на всички тайни, които ми разкриваш по Своята благодатна милост и в най-обикновените неща около мен;
48. Моля те, извиси душата ми; Накарай духът ми да затрепти като струна в съзвучие с нежните архангелски трели на Твоя пресвят вестител Рафаел;
 49. А тялото ми преобразувай в ярка, лъчиста светлина; И ако е възможно още сега, в този миг, да се възнеса към Теб; И да засияя на небето като слънце!
50. Нека е по Твоя воля; И да се случи именно онова, що е най-благодатно за мен и за всички просветени, настоящи и бъдещи хора по цялата Земя! Амин.
51. И ето, след миг ме обгърна свещената плащаница на Божия Дух; И в центъра на съществото си разбрах, че имам още дела за завършване тук на Земята;
52. Но за мое утешение и за подкрепа на всяка надежда в Господното милосърдие, чух благозвучния глас на архангел Рафаел да казва с кротост:
53. – О, одухотворение Божие, въздигни духа си, успокой се в душата и смири се в тялото си! Възсиянието е Път низпостлан пред онези от простосмъртните,
54. които жадуват да преминат нагоре по всички стъпала на Господната възхвала; И също като теб, постигат сполука в просветлението на духа си!
55. Ние ангелите сме слънчева светлина и сияем ярко като пътеводна звезда над всеки, който ни е пожелал от сърце; Ние сме мир и благодат Божия;
56. А за да ни следваш не е нужно нищо специално; Просто върви по добрия зов на душата си и въплъщавай в реалността пресветлите си мечти!
57. И като замълчах в себе си, мислено отпих от Словото на архангела; И то ми се стори на вкус като вино; Но за да се уверя - опитах го повторно;
58. И да, в душата ми Словото му беше като червено вино, премесено с резен лимон; И дъхът на освежаващия цитрус се затвърди в съзнанието ми;
 59. И чух архангелът отново да ми проговаря с още по-хрисим, преизпълнен с чиста искреност и дори, както ми се стори, по човешки замечтан глас:
60. – Представи си, Стен Леоне, какво Божие царство би бил земният свят, ако всички хора живеят в настоящия момент като тебе и всичко е споделено;
61. Ако няма господари и роби; Ако няма нечестиви помисли; Ако всичкото добро, което всеки е способен да си пожелае за общото благо, се осъществи!?
62. Замислих се за малко и когато бях напълно сигурен в собственото си мнение по този въпрос, отговорих на архангела от сводовете на съзнанието си:
63. – О, целителю на недъзите на всичко, що е живинка тук долу на Земята, знам, че обичаш да посещаваш простосмъртните и да разговаряш човечно с тях;
64. Какъв би бил земният свят, свети Рафаеле!? Може би ще е прекрасен, ако човеците имат райски помисли като тебе и живеят с ангелите като мене.
65. Щеше да е рай….. Но да се спрем на реалността - хората не са такива като мен и често нямат връзка с Бог, а ангелите за тях са само древен мит…..
66. Моля те, направи така, че тия, нападнатите от злини да получат твоите благонадеждни напътствия и да научат чрез мене как сами да се спасят!
67. Ето, вече неколцина мои приятели ме питат как да се избавят от демоничните мисли, които ги нападат като влечуги нощем или ги измъчват в зори?
68. Моля те, кажи им в твоето свето Слово, изпълнено със спасителна премъдрост, която е малка частица от Господното всезнание; Какво да направят?
 69. Как да се отърват здрави и читави от коварните мрежи, в които са се оплели сами, поради своето невежество; Или по зла умисъл на веща чужда воля;
70. Моля те, дай им съвети, че да стане възможно и други, що са в нужда, да научат твоите благодатни и точни отговори на терзаещите ги тегоби! Амин.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон III
  И тогава в мен спонтанно се породи непреодолимо желание да спра да пиша; И да стана от мястото си; И да се разтъпча край езерото на замъка.
2. Погледнах към нощното небе и видях как остаряващия лик на Луната сякаш помръква; И как неусетно тя се скрива в тънки воали от перести облаци;
3. Поразходих се край брега; Но бях като налегнат от невидима тежест, затова се облегнах на ствола на надвесена над тихите води плачеща върба;
4. И ето, че след малко ме споходи приятно чувство на облекчение; Наплисках лицето си; Измих се; Усмихнах се на всичко, което ме заобикаляше;
5. И скоро чух архангел Рафаел да се спуска над мен в нощта през клоните на дърветата; И шепотът му да иде с талазите на вечерния вятър; И той рече:
6. – О, благоразумни люде, осъзнати в необходимостта да се стремите към благочестив живот в здраве, в спокойствие и с добронамерени помисли;
7. Най-добре за всеки е сам или с приятел, да потърси светите, благодатни на хармония, чисти и уютни места сред лоното на изцелителната природа,
8. що Господ е създал за естествено човешко обиталище; Иди там и се настани сред дивни гори; И опъни шатрите си на недостъпни морски брегове;
 9. И телом се остави в ръцете Господни; Душата си изпълни с вяра в Неговата грижа за теб; И с молитва издигни като бял лъч духа си към космоса;
10. От свещената кост, право нагоре през целия гръбначен стълб; Прешлен по прешлен; И през вместилището на мозъка към Източника на живота!
11. Живей с вяра в Създателя; И всичко, що ти е потребно ще ти бъде дадено навреме; И ще получиш именно това, от що се нуждаеш в настоящия момент!
12. Нищо ново, що е направено от хората, не е по-добро от Сътворението Господне; И нищо изкуствено, що е незрял плод на млади и зли човешки технологии,
13. не може да се равнява нито в красота, нито по функция, нито в роля, нито по многообразие, с живата опитност на природата в Неговото естество;
14. И на този измежду вас, що е верен на неподправените неща, ще му се даде да се слее с природната обител, за да я обитава в благоденствие;
15. И чрез живот в натуралното, той ще бъде свише благословен да се претвори в единно цяло с Господ Бог още тук на Земята, без да познае смъртта;
16. Първо, телесното му ще се отърси от всичко нездраво, неестествено и болестотворно; И всяка клетка в тялото ще се изпълни с благоразположение;
17. Жизненост и физическа сила, що никаква умора не може да сломи, ще се настанят трайно в мускулите; А умът ще стане гъвкав, бърз и много точен;
18. Душата ще се насити на блаженство като пчела на сладък нектар; Нежно чувство и просто желание ще я обитават като двойка диви лебеди;
 19. И умът ще отхвърли всичко отрицателно, гнетящо, низше и безнадеждно от себе си, както цветът на водната лилия се очиства от тинята на блатото;
20. И най-накрая, с Божията помощ, духът ще се научи да улавя демоничните мисли и да язди самоуверено на студените им люспести гърбове;
21. И с изящество ще ги води по волята си, за да се издигнат от земния, непрогледен мрак към звездите, що сияят в слава на вековечната Господна мъдрост;
22. И даже от най-лошите помисли ще съумее да извлече капчици оживителен еликсир, що ще подмладява тялото и ще окрилява душата за подвизи!
23. Поучете се от ангелите на светлината, защото те с обич, кротост, смирение и думи на възхвала към мирозданието Господне постигат много повече,
24. отколкото всички дяволи с цялата им арогантност, лошотия, нахалство, сквернословия и вещина в склоняване на хората към престъпни деяния.
25. Ако до тебе приближи черна сянка и започне да вменява в съзнанието ти нейните коварни помисли, като ги повтаря много пъти и ги натрапва като твои;
26. Не се бори с лошотията! Ако влезеш в схватка и се увлечеш в битка с нея, тя ще започне да те надвива; И ако побегнеш - тя ще те гони, докато те унищожи.
27. Вместо това помоли твоят ангел-хранител за благоразумие; И извиси се на неговите криле над лошите мисли, страшните видения и агресивни настроения;
28. Погледни ги в покой отгоре; И вещо ги анализирай внимателно; Като ги проследиш и изследваш пътя им, разбери къде е гнездото им и защо те нападат;
 29. А после, с дух смел бръкни в леговището им и улови като въже демоничните мисли; И после почни да се придърпваш по тях навътре към ядрото им;
30. И щом стигнеш до началото на въжето, веднага ще видиш и ще проумееш каква е причината за тия пагубни настроения, що те будят от сън и мъчат сутрин;
31. Който постигне това, ще има власт да промени всичко, като развърже въжето и го пусне; Или ако го стегне в здрав клуп около опашката на дявола,
32. може да го води, където му е угодно; И да му заповядва, според волята си, да върши дела, що в името на Създателя претворяват злото в добро;
33. Понякога най-трудните битки се печелят само с помощта на една блага дума; И всякакво воюване става излишно щом се намерят отговори на въпросите,
34. които изместват центъра на сърцето; Карат го да тупти несигурно в гняв или с агресия, що нарушава покоя на ритъма му. Помни: винаги има изход;
35. И той е сред глъбините на душата; Скрит под подвижните пясъци на разума; Там лежат благоразумните отговори, които решават съдбините на света;
36. И те ще се открият пред този, който ги търси с търпение; Божията сила е в Словото, а то е способно да променя в миг същината на Сътворението.
37. Веднъж приемеш ли да водиш живот сред природата в едно с Господ, постепенно ще се приспособиш; И ще следваш естествения ход на сезоните;
38. И ще заживееш земното си битие в непринуденост; И ще се възползваш с доброчестина от всичко, което ти се предоставя от случая по волята на Отеца;
 39. Тогава ще забравиш що е болест и умора; И тягостните мисли ще напуснат сферите на твоето съзнание, което ще се напълни догоре с благодарност.
40. Затова, о, мои възлюбени чеда, що сте в болест и скръб, търсете чистите места по света! Стойте само там, където няма нищо изопачено или изкуствено;
41. И ще се радвате на здраве през всичките си дни; И помнете да благодарите, защото всичко истинско е там, където сте с Божията благословия!
42. Подир Словото на архангел Рафаел - сияйният лечител на света, аз застанах в нозете му пред езерото; И му се поклоних; После загледах ясния лунен лик;
43. И в мен се разлисти копнеж да отдам благодарността си на Божия пратеник за великото му призвание да възражда всичко живо с тези думи на възхвала:
44. – О, пресвети архангеле, вестителю на Словото Божие, що умееш да затваряш рани и да премахваш телесните недъзи с чудотворното си докосване;
45. О, изцелителю от напасти по телата и душите на човеците; Предводителю на легионите от хекимини* в звездното братство през тази ера на времената;
46. Да се помни, тачи и почита твоето свято занятие от всичко живо, що пребивава на Земята и е сред необятните простори на цялото Божие мироздание;
47. Да бъде благословено от Всевишния твоето участие във възродителния просперитет на обитателите на тази материя; И във въздигането на духовните,
48. що с твоя помощ съумяват да възгреят и да се преоблекат в сияйната дреха на Всесветия! Хората, що сега са смъртни, ти претворяваш в звезден пламък.
 49. Нека пребъдат тези, що Той е поставил на внимателните ти длани за целокупна грижа и отговорно пазене през цялото им житие, от корена до короната;
50. И да се изкачат избраниците Му поне едно стъпало нагоре по стълбата на развитието си към ангелските светове и звездите на нашия всеобщ Творец! Амин.
51. А като притихнах, ето стана нещо чудесно; Сякаш полетях в ефира на крилете на съзнанието ми; Умът ми се въздигна към светия Дух като огнена птица;
52. И преизпълни се с виделина всяка моя частица, сетиво и мисъл; B миг научих езика на светлината; И чух как звездите сладко разговарят помежду си;
53. И разбрах как достигат чрез лъчите си, докосват и даряват с ореола си Божия премъдрост на всичко, що е жизнена рожба на лъчезарното им съзнание;
54. И ето, прочетох с окото на душата ми плазмените букви на Светлината; Научих, че мракът е по-стар от нея и е като черна дъска за писане в материята;
55. И слънцата изсичат през него със звезден огън думите в книгата на Живота, що разказва в символични предания съдбите на знайни и незнайни персонажи...
56. И изобразява легендарната премъдрост на Всевишния, но и поставя несгоди и препятствия по житейския път, като правила за пунктуация и правопис,
57. за да бъдат отделени една от друга думите, що прииждат от Източника на абсолютния Ум в безкраен низ ред след ред, от страница през глава към том...
58. А след като плавно възприех внушителното величие на всичко това, бавно ме обзе чувство на щастие, мир, блаженство и ето, душата ми се изпълни с лекота;
 59. Съзнанието ми засия от удоволствие, а духът ми взе да трепти в мен като струна през времената, да ехти като златна камбана през пространствата...
60. И видях всички звезди да му пригласят с пулсациите си; И чух хор от ангелски гласове да запява в съвършен унисон с него възвишен химн за Живота...
 
СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон IV
  Подир тази благодатна на свети Слова нощ, аз, смиреният поклонник на ангелите Господни и повествувател на възвишеното им участие в моя скромен живот,
2. спрях да пиша за дузина дни; Бях въвлечен в интригите на зъл слуга от замъка и омразата му пречеше на духа ми да приема посланията на Божието царство...
3. Но началника му като разбра, го изгони; И ето, на 12-ти август, озвучих замъка с песнопения на ангелогласните “Грегориан”; А мирът се завърна в душата ми.
4. Същият следобед седнах на люлка пред езерото; Насреща ми шест пауна и две патици каролинки си почиваха на брега; И кротко пощеха перцата си;
5. Подухваше свеж, благодатен ветрец; Клоните на върбите се поклащаха; Синьото огледало на водата се къдреше под нежния лъх и мяташе чудни отражения;
6. И до мен достигна гласът на архангел Гавраил, който ме зовеше от югоизток, от Ставро - една местност след Царево по крайбрежието на Черно море;
7. (Където не бях ходил още, но за което ми разказа мой верен приятел, музиканта Стоян, които бе скромен майстор-зидар, нает за сезона в двора на замъка.
 8. И от тогава в душата ми се засади семе надежда, че скоро ще стане осъществимо едно мое пътуване и пребиваване на онзи живописен, уединен плаж...)
9. И чух от там да дохожда над езерото тихият глас на архангел Гавраил; Извика ме по име и благослови ме с докосване; А в душевния ми слух рече това:
10. – Стани, Стен Леоне, вземи храни и напитки за три дни, и три нощи; Скоро се настани при мене, писарю Господен, да чуеш и да запишеш Благовестието на Отца!
11. Говорът му беше необичайно настоятелен и аз се усъмних в неговата достоверност; Затова, за да го изпитам му отвърнах внимателно с вътрешния ми глас:
12. – Кой си ти? Божият архангел Гавраил ли си или не си? В името Господне те заричам: Пред мене се открий веднага; И убеди ме в твоята самоличност! Амин.
13. И ето, още на минутата, прелестна архангелска мисъл прекоси купола на съзнанието ми; Но тъй бързо и ярко блесна тя, че не смогнах да я запиша;
14. Озари ме като метеор, що прехвърча небосвода в звездна нощ; И преди да изчезне, само успях да доловя възхита от гениалността и духовния й плам.
15. Запитах душата си и от нея научих, че още ми беше рано за среща с могъщия Гавраил; А и Рафаел имаше да ми дава още умни решения на важни въпроси;
16. Затова мислено се пренесох в светата местност, където стоеше вторият велик архангел; Паднах в богоговение пред него; Вдигнах лице нагоре и казах:
17. – О, миротворни архангел Гавраил, нека да е всеблагато твоето свето Благовестие, което Господ провожда да дадеш на мен, тленния, но честит човек;
 18. Който се е прострял по очи в подножието ти! Прости ми, че с моята материална обвивка не съм в състояние начаса да се отправя на път към тебе;
19. За да пристъпят нозете ми в усамотението на съкровеното място, що в своята щедрост ми посочваш; И телом да се оставя в милостта на Божиите ръце!
20. Моля те, свети архистратеже на звездното братство, смили се над мен, ленивия, че сега нямам ищах за пътуване; Но ако е във властта ти ми проводи приятели,
21. които по тяхна воля и с мое съгласие да ме заведат там; И ще пренощуваме три дни, или повече, за да вкуся плодовете на гостоприемството Господне;
22. За да имам щастието, да чуя Словото Му чрез тебе; И да се докосна до светозарната ти мъдрост, що прелестно искри като дъжд от падащи звезди;
23. И пълни празната чаша на човешкото невежество с чисто просветление от благогласните струи на звездния водопад, що извира из Източника на Живота!
24. Склони ухо към молбата ми; И ако е във владичеството ти, пренеси ме на крилете си, ако не телом поне духом; И открий ми в мистика Божиите тайнства;
25. И говори ми за всичко, що Господ Бог има да казва на всички ни тук долу на Земята - хора праведни събрани в тишина от различни места и епохи;
26. Тръпнещи в очакване на вековечното блаженство люде; Човеци възвишени и несложни, смълчани и богоугодни, духовни и добри в своето житие! Амин.
27. И подир моята откровена молитва, ето, че отляво ми повяха с маховите си пера крилата на повелителя на рая Господен - архангел Гавраил;
 28. И той се яви в зрението на душата ми, като че облян в синя, лунна светлина, красив като вълшебница; И държеше обреден потир в двете си ръце;
29. И струйка от чашата прелетя по въздуха към мен; И докосна устните ми; И щом я вкусих, ме изпълниха капки блага амброзия от светостта на архангела;
30. И в сърцето ми се запали син пламък; Искрите на почитта ми към него изхвърчаха нагоре през мен, високо към звездите, към рая и духовните същества;
31. И въпреки че беше ден, във вътрешното ми зрение израсна спокойна панорама на звездна нощ край обаятелните брегове на Черно море; И Гавраил рече:
32. – Вслушвай се в душата си, Стен Леоне! Въоръжи се с вяра и търпение, писарю Божи, защото ще изминат много години, преди да дойдеш при мене на брега;
33. Но още сега те осветлявам: Там ти ще получиш архангелски дар; И с теб ще се случи свето чудо, що Господ не е показвал още пред жителите на Земята!
34. Затворих клепачи и бързо се отпуснах в блажено съзерцание на светия архангел; Устните ми сами се вдигнаха и разтвориха в широка, любвеобилна усмивка;
35. И постепенно, от глава до пети ме изпълни неизразима екзалтация; А в моята душа се роди безкрайна благодарност към Бог Създател-Вседържител,
36. чрез Когото цялото това щастие биде възможно; Събрах дланите си пред гърдите; И в мислите си прошепнах напевно към Него следното славословие:
37. – Блажен, благат и свят Си Господи! Твои са всички неща и проявления, които кръстосват безконечно около Слънцето и безчетното количество звезди;
 38. Ти Си в цялата вселена и цялата вселена е в Теб, но тя пак не запълва дори една милиардна частица от Твоята колосална грандиозност;
39. Ти Си безкрайността; Ти Си вечността; И Твоята Душа е космическия океан, съставен от капчиците на душите, които са във всички живи създания;
40. И те са Твоите елементарни градивни частици; Които като атоми се събират в молекули; И по подобие на течната вода, заемат разнообразни форми.
41. Благодаря Ти, Господи, за този прекрасен живот, който с безпределното Си великодушие Си ми дарил; И където Си ме настанил, да съм всякога с Теб!
42. Благодаря Ти, за здравето, което ме прави волен по душа и ме освобождава от страдание, грижа и злощастие! Благодаря ти за знаменитото спокойствие,
43. що ме изпълва с неописуеми по красота и неизмерими по количество блажени състояния, доловими чрез сетивата на тялото и на душата ми!
44. Благодаря Ти, че ми даваш възможността да бъда изцяло Твой; И само Ти, Единствения да си моят Господар и Покровител по Пътя на земното ми житие!
45. Ти Си велик, Господи! Нищо не може да се сравни с Тебе; И никое друго същество не може да ми даде така, както Ти ми отмерваш от Твоята благодат;
46. Нито пък съм получавал някога това, от що се нуждая, от друго място, което да не е отново проявление на Твоята сътворителна алфа и омега.
47. Ти, Господи, Си Създател на всичко видимо и невидимо; Всичко, що живее през деня и обитава нощта; Всичко минало, настоящо и бъдещо е Твое!
 48. Моля те, Боже, направи ме приемлив и съвършен за Теб! Позволи ми да вляза с почит в духовното измерение на Твоите свети светове всред всемира,
49. облечен в чиста премяна, изтъкана от светлик белоснежен! Нека бъде премъдростта Ти във всичко; Ти ме направлявай и ме ръководи всеки следващ миг!
50. Хвала Тебе, Господи! Да се свети името Ти! Делото Ти да се обожава от Твоите просветени и изпълнени с разум творения, сега и вовеки във вечността! Амин.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон V
  И малко след като се молих, отидох при северната кула на замъка; И бавно се изкачих по стъпалата й до първия етаж; И влязох във второто от жилищата;
2. И докато съзерцавах чудния изглед, що се откриваше на изток през сводестия прозорец и неговата кована, тъмнозелена решетка, обрасла с бръшлян;
3. Ето, обгърна ме вълшебство на великия свят Дух; Покри ме като дреха от ефирна коприна; И вътре в мен се появи блажено усещане за обичен Божи глас,
4. Който по подобие на моя вътрешен говор ми думаше с голяма мъдрост, с разбиране и с чувство на задушевност - сладко като жужене на пчели;
5. И ето, аз от любознателност, примесено с удивление, реших да поведа мислен диалог с Господния обаятелен глас; И Го попитах, както се пита баща:
6. – О, пресвети Боже, кажи ми по разбираем начин: Каква е истината за сина Человечески? Отговори ми, моля те, но не заради мене, а за ония другите,
7. които искат да узнаят това; За да си изяснят от къде идва тяхното съмнение, което ръга с ръжен душата им; И ги измъчва; И ломи вярата им в Теб! Амин.
8. И като замълчах с притаен в гърдите ми дъх; И се вслушах с ухото на душата ми в тишината на цялото мироздание, дочух шепота на Божия глас да казва:
9. – Поради невежеството на апостолите; И като следствие от самоотделянето на човека от естествената природна обител е възникнала цялата тая религия.
10. Нима е допустимо да имам само един-единствен син след като съм Сътворител на всичко живо и неживо; На разумни и на лишени от разсъдък създания?
11. Нима е допустимо Твореца да пресътвори наново Себе Си от нещо, което вече е било създадено от самия Него? И дори ако някой вярва, че е тъй,
12. Господ би ли влязъл скришно като прелюбодеец при девица? Или ако дори това е възможно, тогава нима всеки път, когато се зачева човешко дете,
13. Създателя не участва чрез собствените си креатури в този акт на съединение, чийто плод е ново проявление на творческата мощ и съзидателност на Бога?
14. Нима на Моята плодовитост приляга да има само едно дете? Чий са тогава всички останали щерки и синове? Кой, ако не Бог, им отдава живот от Духа си?
15. Прочети Словото Ми, що записва благонадеждната ръка на сътворения от Мен писател! Той Ме пресъздава по силата на неговата свободна воля;
16. А това се случва, понеже е от тия Мои рожби, що достигат извисение; И духом е попаднал в съзвучие с Моята абсолютна воля да избирам какво да пише.
17. Чуй думите Ми вътре в сърцето си, ако си драговолен! Изследвай логиката на идеите Ми, ако си мнителен! Проумей я; И оцени Ме с всичките си знания;
18. И ако в тебе, творение Мое, има поне зрънце здрав разум, веднага ще разбереш, че всеки, който съществува, в което и да е време, е произлязъл от Мене!
19. И всеки, който се е отправил към Мен по Пътя на извисяване чрез възсияние в живота, или чрез възкресение в смъртта е Моя достойно рожба, син Божи!
20. Човеците са склонни да издигат едни хора или неща над други хора и неща; Но за Господ Бог всичко е еднакво важно и има равностойно значение;
21. А това, че един човек се е осъзнал като Господен син не означава, че той е нещо повече от ближните си в очите на Бога; За Създателя всички са равни;
22. Но пред очите на ближните, просветеният е висше създание в сравнение с тях; И именно това присъщо на човешкия ум гледище води до заслепение;
23. За Господ такава заблуда никога не е съществувала; И Бог няма лично предпочитание към един от човеците, освен в дребнавите им фантасмагории.
24. Напълно разбираемо е за всеки зрящ, когато гледа образ в света от ниска гледна точка, да го възприема откъслечно, изкривено и отделено от цялото;
25. Но щом същият образ бъде видян извисоко, той придобива съвсем проста форма; И всяко последващо усложняване на нещата става напълно ненужно.
26. Така и в Господа няма нищо сложно за разбиране! Стига да не слагаш нищо и никого в нито един момент, нито по-горе, нито по-долу от тебе самият,
27. и ще Ме проумееш на часа! Именно това върши Създателя още от първото мигновение на Сътворението; А всеки раншен и бъден миг е равен на сегашния;
28. Нито бъднините са по-горе; Нито прежнините са по-долу; Нито настоящето е между тях; Защото за Мене всички времена са единно кълбообразно цяло.
29. Всеки един от вас е Божие чедо, когато пребивава в мига си и живее в деня, и в часа, и през всяка настояща секунда, независимо от минало и бъдеще;
30. И не Създателя изисква послушание от рожбите Си, но те настояват въжделенията им да бъдат осъществени от Него в сферата на действителността;
31. Бог от нищо не се нуждае, нито желае, каквото и да било, защото всичко вече е Негово; И е направено от Него за живите му проявления. Толкова е просто!
32. И ако все още не си разбрал какво е Господ Бог, Създателя и Вседържителя на целокупната вселена-време, ще ти отговоря така: Аз Съм всичко в миг!
33. Аз Съм сумата (в малкото и в голямото) на общият сбор от всички събития, случващи се из цялото пространство във всеки настоящ момент на времето!
34. И след като записах на хартия това свето Божие Слово, ето, че ме изпълни като морски прилив - от основата до върха, живително чувство на святост;
35. Затворих очи, отпуснах се по гръб на легло до прозореца; Прострях настрани ръце с длани обърнати към светите небеса и въздъхнах с тиха благодарност;
36. Облада ме безмерна жалост и благосклонност; И възхищение към цялото сътворение на Създателя; И в душата ми се настани всеобхватно разбиране;
37. А в духа ми - велик мир; И чисто съпричастие; И безмерна любов към всичко, що осъзнато пребиваваше в тази съкровена минута на настоящето.
 38. Съзнанието ми се избистри и успокои като огледалото на езерото в двора на замъка при безветрие; А после започнах да дишам дълбоко с пълни гърди;
39. И ето, след 7-мото вдишване задържах дъх; И вътрешният ми взор се въздигна с грандиозна скорост към лъчист и жив тунел, що се откри високо над мен;
40. И в същия миг нагоре през гръбнака, през тила и черепа ми премина с пукот нещо подобно на ослепителна мълния; И бях подет от незрим Божи ангел;
41. И той ме пренесе духом в един друг по-съвършен свят; И аз, преданият поклонник на Бога, се оказах облян в най-ярката, блажена и благодатна светлина;
42. Каквато никога не бях виждал с физическите си очи на Земята; И толкова хубаво ми стана от нея, че ми се прииска вечно да се къпя в лъчите й!
43. Времето и пространството престанаха да съществуват в линейната си форма; И се претопиха в трайно сферично настояще без начало и без край;
44. Чувствата ми се въздигнаха и засияха в най-прекрасното усещане за щастие, що не може да се сравни с никое друго присъщо на тялото удоволствие;
45. Съзнанието ми се разшири до безкрая; Мислите ми спряха напълно; И в мен остана само непонятно за разума разбиране за висок, всеобхватен екстаз;
46. И мъдростта ми беше във всичко; И знанията ми - от най-висш порядък; И дейно участвах във всичко, що съществуваше във всемира, във всеки миг.
47. – А-а-а, о, Господи! - излезе с въздишка от гърдите ми моят глас; И почувствах тръпки в пръстите на ръцете си; А около челото ми - корона от светлина;
 48. И над темето ми грееше ярка звезда; И върхът на главата ми изтръпна от Божествените й лъчи в блаженство, което се спусна надолу по моето тяло;
49. – Да, писателю Мой, това Съм Аз! - рече ми благо Божият глас. - Ето, че ти се открих, Стен Леоне и позволих на крехката ти телесна същност да Ме познае;
50. И ти показах през седемте сетива какво е вътре в Мене! Това е изживяване постижимо от всеки човек, но не бива да се случва твърде често,
51. тъй като субстанцията, от която Съм го сътворил не е достатъчно устойчива на тази върховна форма на проявление на Моята Божествена същност.
52. – А-а-а, о, да, Господи! Боже, Обичам те! - излезе от гърдите ми ласкав шепот, щом повторно надникнах в същината Господна и се потопих в естеството Му.
53. Погледнах към пейзажа навън, мислено целунах цялата природа, що се обрамчваше от извитите стъбълца на бръшляна в прозореца отдясно ми;
54. И небосвода; И гората под него; И короните на върбите под тях; И редицата розови храсти долу; И свежо зелените листа, що заничаха в стаята.
55. Ветрецът ги разклащаше, погалваше краката ми и после плавно отлиташе на запад през отворена врата към Слънцето, което клонеше към своя залез.
56. “Ще надникна за трети път в същината на моя Създател! ” - наумих си и се заех да дишам дълбоко; Поставих пръстите си на тила; Сключих прасците си;
57. И когато задържах дъх, незнайно как обкръжението ми стана друго; Снагата ми се преобразува в лека като мъгла материя с нищожна плътност;
58. Слуховите ми възприятия се измениха; Съзнанието ми се разшири, разпростря и запълни цялата съвкупност от времена и пространства на вечния космос;
59. – О-о-о! - излезе с радушен дъх през устните ми моят глас пропит с колосално възхищение към Бога, що видях в славата Му; Отпуснах се и затворих очи;
60. А при следващото вдишване, в моето тяло отново започнаха да се възвръщат обичайните за сетивата му възприятия; И в него се настани сладка умора.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VI
  Ето, че изминаха множество дни преди да стъпя на брега на морето през следобеда на 27-ми август; И да отседна на скалист плаж пред пристана на Созопол;
2. Тогава задуха топъл вятър от югоизток, а около мен се спусна Божие благоволение; И ме покри като лъчезарен плащ, изтъкан от милиарди слънчица.
3. Морска змия подаде глава над вълните отдясно, обърна се към мен с двете си очи; И ние дълго и спокойно се гледахме; А наоколо свистеше силен бриз;
4. После до душевния ми слух достигна тихият, съскащ гласец на водолюбивото влечуго, което ловуваше сред вълните и спеше из ниши под скалите; И ми рече:
5. – Разбра ли сега, Стен Леоне, писателю на Божието Слово, що ще придружава човеците през епохата, когато Слънцето ще се възражда в съзвездие Водолей,
6. какво незначително човече си ти и колко е немощно влиянието ти в света на хората? Убеди ли се, че нямаш власт над нищо съществено тук на Земята?
7. Осъзна ли, че цялата сила на архангелите е едно нищо пред простите обстоятелства, що се издигат като великани насреща ти от истинската реалност?
8. И след като зададе тия свои смущаващи духа, потискащи душата и тревожещи телесното ми естество въпроси, тя бързо се скри под вълните на морето...
9. Останах сам; Дълго гледах с печал към пристанището на Созопол; И се чудех защо й беше нужно на тази нищожна твар да ми отправя такива питания?
10. През съзнанието ми се заредиха случки от изминалите дни; Спомних си денят на 18-ти август, когато в полунощ беше починал Стоян музиканта;
11. А той беше на моя възраст - 38 г.; Физически поне двойно по-силен….. И сега младите му деца оставаха сиротни - само на ръцете на клетата му вдовица;
12. И как тая неочаквана смърт ме отдалечаваше от деня на срещата ми с архангел Гавраил, защото Стоян знаеше с точност къде е оня уединен морски бряг...
13. Скоро моята скръб намаля; И отстъпи пред ведър светлик надежда, че Божията промисъл ще състави друг план, що ще ме срещне със свети Гавраил.
14. И ето, още на следния ден обстоятелствата се наредиха по чудодеен начин, така че аз, натъженият от скоропостижната кончина на приятеля ми,
15. се озовах в местността на Аркутино; И като се отдалечих от заетия с летовници плаж, в мен се роди желание да пиша още Боговдъхновената Леоника;
16. Затворих очи, както държах ръкописа ми; И в мислите си се обърнах към архангел Михаил с дълбоко преклонение; И рекох му с голяма почтителност, така:
17. – О, славни пълководецо на армиите на звездното братство, що е сияйно множество от свети ангели; О, мили архангел Михаил, говори на ухото на душата ми;
18. И разкрий ми, ако ти е угодно, вестителю Господен; Защо беше нужно да преживея това скръбно събитие? Защо се случи тази смърт на тоз човек?
19. И защо в следствие на нея биде възпрепятствано моето пътешествие към мястото за срещата ми с подвластния ти архистратег архангел Гавраил?
20. Моля те, дай упование на надеждата ми; И благослови ме с Божии отговори, които да надвият с ангелска лекота над застигналото ме униние! Амин.
21. Загледах скалите насреща; Бяла чайка беше кацнала на върха на една от тях; И обръщаше глава ту с лявата, ту с дясната си страна към мен.
22. Тогава през вълните; И чрез нежното докосване на морския бриз (до нетленното ухо на душата ми) ме застигна като ехо ясен и добродетелен глас;
23. А зад гърба ми застана и се извиси до небосвода светия, драг образ на архангел Михаил; Силните му криле се разгърнаха закрилящо от двете ми страни;
24. А ръцете му се насочиха с длани към мене; И два лъча от неговото сияние се спуснаха от тях; И ме покриха като облак с Божия светлик, когато ми рече:
25. – Стен Леоне, магистре на биологическите науки, изследвай скалите насреща ти! Вгледай се в зелената ивица от водорасли, що силата на Луната е оголила;
26. И чрез отлива на морето е изложила на жарките слънчеви лъчи. Нищо не е случайно в световете на материята и духа! Всичко в тях е взаимосвързано.
27. И всяко нещо се случва в следствие на нещо друго. Твоят приятел Стоян биде призован да се яви пред Всевишния; И Той чу молитвата ти за неговата душа;
28. И на теб ти се даде да го видиш облечен в бяло сияние; И ти го зърна сред селенията на отвъдното заобиколен от четири херувима с прекрасни лица;
29. На него му биде оказана благодатта да ти разкаже за благословения бряг, където ти някога ще отидеш; И така стори поклон пред архангел Гавраил.
30. По Божията воля стана всичко; И точно така се случи, както в Книгата на живота е записано житието му още преди да се роди в тяло на Земята.
31. Виждам в сърцето ти твоето колебание; Но знай, че Пътя сам ще ти се открие, само когато наистина въжделееш да тръгнеш за срещата, там на брега;
32. Когато си готов, когато пожелаеш, твоят ангел-хранител ще полее семенцето на новата ти надежда; И тъй ще го стори, че за миг ще израсте в дърво;
33. Ти вече знаеш, че има много начини за постигане на една и съща цел! Но само един е начинът, по който ще бъде постигната твоята лична цел!
34. Днес затова те пренесох на скалите срещу змийският остров с такава леснина; И тук за теб звучи моят глас; За да те напътя и подкрепя във вярата;
35. И да разсека с огнен меч мрачината на угнетението, що те обзе след смъртта на твоя тъмнолик приятел; И да разсипя нашир и надлъж тази печал.
36. Приканвам те, скоро вдигни вътрешният си взор нагоре към мен! Виж какво чудо ще сторя, за да те избавя от тъмнотията в името на Господ Бог!
37. И ето, след като приех в сърцето си поканата на светия водач, аз, опечаленият скръбник, се изправих; Насочих вътрешния си взор нагоре към великана;
38. И видях как в десницата на Михаля се появи чуден меч; А той беше съставен от сноп ярки, пречисти светкавици, подобни на високи пламъци в стихиен огън;
39. Архангелът вдигна меча си право нагоре; Потопи върха му в диска на Слънцето; Завъртя го право надолу; И го задържа в лъча на моя собствен дух;
40. А духът ми се издигна като много тънък лазер от голямата фонтанела на главата ми; И премина по цялата дължина на страховитото, огнено острие;
41. И случи се чудо! Мечът му блесна ослепително като хиляди слънца; И мигом очисти духа ми от всевъзможни тъмни петънца; И мрачините изчезнаха напълно;
42. И духът ми засия от свето наслаждение сред Божествено великолепие; И сетне душата ми ликуваше от радост; А умът ми се изпълни със спокойствие;
43. И дълбоко в сърцето ми се вкорени несломима убеденост, че всичко, което има да се случи ще дойде тогава и там, където е угодно на моя Отец!
44. И ето, аз, окриленият човек, вдигнах чело, очи и длани към небето; Погледнах в Слънцето; И извисих през ангела гласът на същината си към Всевишния:
45. – Велик, всемогъщ и славен Си, Господи! Благодаря за тази навременна помощ, която чрез благотворната намеса на Твоя Спасител ме избави от скръбта!
46. Дано от сега бъда изпълнен със светла надежда, докато се свърши всичко, което има да се случва! Дано да водя живот без плахост, съмнение и маловерие.
47. Дано Твоя всесилен архангел Михаил пази духа ми с огнени мълнии. Дано с лъчи да изгонва всичко, що би било мъчно за мен в името на Утешителя. Амин.
48. И подир това, ето, видях в окото на душата ми архангел Михаил благо да навежда лице към мене; И да прибира меча в ножницата отляво на пояса си;
49. И изпроводих го с взор, докато замахваше с могъщите си криле; И плавно се отлепяше от морския бряг; И по лъчите на Слънцето се въздигаше нагоре;
50. И постепенно се преливаше с ослепителния блясък в центъра на пламтящия му диск; И как въпреки тази ярка светлина, образът му си оставаше ясен;
51. И ето, че усмивка засия на устните ми; И една въздишка на огромно облекчение леко излетя из гърдите ми; И като мина през ноздрите, тъгата ме напусна.
52. И облада ме велико чувство на единство с всичко сътворено от Създателя; И в ума ми се породиха вдъхновени от Него свети мисли пълни с мъдрост;
53. И ето, че разбрах смисъла на смъртта - тя е като сън; Но в съня няма истинска смърт; Там цари безсмъртие и животът е вечен, без начало и без край;
54. А реалността често прилича на сън; И те се имитират една друга; Нито се поддава на доказване нещо, което е било в тях вчера; Нито вече ще го има.
55. Събитията, що стават на сън, често са по правдоподобни от онези, които се случват наяве; И даже без реалността, истинният живот просъществува в съня;
56. А след като тялото умре, духът на всяко живо същество продължава да живее вечно в царството на съновиденията и обитава свят над реалността...
57. В следствие на тези мисли, аз, писарят Божи, достигнах до извод, че така или иначе ние съществуваме вековечно, насън или наяве, в живот или в смърт.
58. И разликата между двете състояния на съществувание е същото, както е при светлината и мрака; Когато едното го има - другото отсъства;
59. И всичко междинно между живот и смърт е полузрак, дето е възможно да бъде изпитано величието на всепроникващото присъствие на Всевишния.
60. Така установих за себе си, че единственото и всезначимо занимание в реалността е да се опитвам да се извисявам към Източника на Сътворението.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше никаква следа.
2. Духаше източен вятър и само волни чайки се рееха умело над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на крайбрежния пясък под надвисналите скали,
3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз; Как благодарение на него те кръстосваха наоколо без да размахват крила;
4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна; Да се спускат над морето; Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.
5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени; Плискаха се в нозете ми; И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите;
6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно; Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище;
7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.
8. Но въпреки тази красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също ниско ниво...
9. Затова се отпуснах на топлия пясък; И зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.
10. Скоро почувствах невидимо Божие присъствие, що излезе от Слънцето; И неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух; И ми рече:
11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призван да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?
12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание; Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.
13. Колкото и високи да са били духовните ти възвишения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.
14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.
15. Така че наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.
16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто;
17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Господ е във всичко; И всичко е в Него, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;
18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!
19. Отецът ни приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е Този, що наказва без милост и праща зли възмездия;
20. Но наказанията дохождат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза; Ала не идват поради липса на вяра.
21. И онзи, който повярва,