Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА... ИЛИ НЕЩО ТАКОВА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 198177 Постинги: 76 Коментари: 107
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 image

Проповед на Иисус Христос, последна през въплътения Му живот

 

"- Като материални, земните царства могат да преценят, че е необходимо да употребяват физическа сила, дори насилие над волята и свободата на Духа, за прилагане на мирските закони и поддържане на реда. В Небесното царство, което като духовно братство между Божиите чеда се самоопределя единствено чрез силата на духа, вярващите не прибягват до насилие. 

Това различие в начина на действие и същността не отнема правото на различните социални групи вярващи да поддържат порядъка и обичаите сред своите редици и да управляват съгласно своите норми за поведение и дори да ги налагат на онези членове на обществото, които не ги приемат. При това е съвместимо да бъдеш едновременно син на духовното Царство и член на светското или гражданско общество. 

Задължение на вярващия е да даде кесаревото - кесарю и божието - Богу... Не може да има несъгласуваност между тези искания. Недопустимо е цезарят да узурпира прерогативите на Бога, да иска духовно почитане и издигане в култ. В подобен случай вие трябва да почитате само Бога и само Богу да се прекланяте. 

Затова уважавайте земните управници и в случай, че имате авторитет пред тях, спечелили сте тяхното благоволение и съгласие, можете да ги образовате и просветлявате, но никога не ги издигайте в духовен култ!

Не обожествявайте никого от земните царе и управници, както и не използвайте за користни цели тяхното влияние, властта или силата им във физическия свят.

От гледна точка на една напреднала цивилизация, да сте синове на Небесното царство означава да се превърнете в съвършени поданици на земните царства.

Помнете, че братството и служенето са крайъгълните камъни на Евангелието. Повикът на духовното Царство за любов към ближния се нуждае от проверка в земния свят, за да се докаже, че е истински и извира от душата ви. Трансформирайте в разбирателство инстинкта за враждебност, който възниква между вас и войнствените невярващи, защото насилието е разрушително чувство за Царството небесно. В такъв момент съсредоточете съзнанието си в най-съкровената, чиста и свята обител, която Бог е сложил във всяко човешко сърце. 

Но синовете на невежеството и мрака, онези с материалистично мислене и тежък умствен багаж, който се е натрупал в следствие на греховно поведение, никога не ще узнаят за вашата духовна просветеност, ако не се доближите до тях. Именно, за да го осъществите, е необходимо да сте достойни и уважавани граждани измежду останалите поданици и водачи в земния свят.

Благородното служене на общността е естествена проява на просветления дух, който живее за другите. Като смъртни, вие наистина сте граждани на земните царства и от вас се очаква да бъдете добри поданици, още повече, когато сте станали други, сиреч преродили се духовно. Поради това имате тройната задача да почитате Бога, да служите на човека и на братството на вярващите в небесното Царство.

Не се прекланяйте пред временните управници на земята. Не ги обожествявайте. Не прилагайте физическа сила за развитие на духовното Царство. В задължението си да служите с обич на светлината, проявявайте откритост. Служете, както на вярващите, така и на невярващите! Аз ще ви просветля с Духа на Истината, който се корени в Евангелието, а неговите плодове ще бъдат силните лостове, които ще издигнат човечеството над невежеството и мрака.

Разгръщайте ума, мъдростта, знанията си, проявявайте прозорливост в отношенията си с невярващите, със светските управници! С такт изглаждайте незначителните разногласия, находчиво отстранявайте дребните причини за неразбирателство и отстъпвайте, за да внесете светлина и мир в отношенията. Търсете възможните законни пътища да живеете в разбирателство с всички.

Бъдете мъдри като ангелите и невинни като гълъбите.

Винаги ще бъдете сред най-добрите поданици в земното царство, ако съумеете да просветлите духа си с истината на Евангелието. И управниците на мирските дела ще станат по-добри в резултат на вярата си в Небесното царство.

Докато държавниците и управниците на земните царства упражняват земната си власт, вие като религиозни водачи, вярващи в благата вест, можете да очаквате само неприятности, преследвания, дори смърт...

Иисус замълча и остави последните си думи да се носят като черно предзнаменование за утрешния ден.

- Но аз ви казвам, - продължи Той твърдо с обнадеждаващ тон, - че светлината, която носите на света, дори страданието, което ще понесете заради нея, в края на краищата ще просветли цялото човечество и като резултат ще даде отчетливото разделение между политика и религия. 

Настойчивото и постоянно проповядване на Евангелието за Царството на моя Отец ще доведе един ден народите до цялостно освобождение - до свободата на ума, интелекта и до религиозната свобода. 

Сега ви възвестявам, че въпреки възможните репресии от страна на онези, които ненавиждат Евангелието на радостта и свободата, вие ще живеете в Царството на Отеца Бог и то ще преуспява. Но не се самозалъгвайте! Вие ще бъдете изложени на опасности в бъдните времена... обаче в крайна сметка, повечето от хората ще кажат добра дума за вярващите в Небесното царство и много, включително от заемащите високи постове, ще приемат Евангелието. 

Научете се да бъдете верни и лоялни на Царството и във времена на мир и преуспяване! Няма да ги има ангелите, които да ви пазят, ако се оставите да ви завладеят пороци, безволие и слабохарактерност, или ако се увлечете по сладострастието и суетата. Тогава по пътищата на трудностите няма да има кой да ви придружава, вас, които обичате да ви подкрепят и напътстват.

Помнете, че сте натоварени да проповядвате благата вест на Евангелието - това е върховното желание и волята на Отца. И не оставяйте нищо да отклонява вашето внимание. Направете така, че цялото човечество да се облагодетелства от вас, като се облагородява от преливащата обич на вашата духовна служба.

Просветлявайте общността на хората на умствения труд, като им внушавате необходимостта да служат за добруването на всички! Но никоя от тези хуманни задачи не бива да измества от сърцата ви заветната цел: да се възвестява Евангелието.

Не бива да си позволявате никога да прокламирате истината, да утвърждавате честността чрез силата и властта на светските управници, а още по-малко с мирски закони.

Помнете върховния закон на човешкото правосъдие, който ви внушавам: 

Каквото искате другите да правят за вас, правете го вие за тях!

Когато вярващ бъде призован да служи на светската власт, нека го прави честно и да помни, че е временен поданик на мирското царство. Ако вярващият достигне до длъжността на висш мирски слуга, трябва да го попитате сериозно дали, докато изпълнява мирската служба, корените на истината в неговото сърце не загиват от липсата на живителната влага на духовната общност?

Съзнанието, че сте Божии чеда, трябва да освети и придаде ускорение на целия ви живот, посветен в служба на себеподобните ви същества, както и на по-низшите от вас.

Не бива да сте пасивни мистици или бледни аскети. Не трябва да се превръщате в празни мечтатели или във ветропоказатели, и така изпаднали в удобна летаргия да вярвате във фиктивно провидение, което ви доставя наготово всичко необходимо, за да живеете в безцелно спокойствие.

Истина е, че трябва да бъдете кротки и отстъпчиви при вашите отношения с грешниците. Трябва да проявявате търпимост при разговорите си с непросветените и да бъдете сдържани пред провокациите, с които те неминуемо ще опитат да ви въвлекат в препирня. Бъдете благоразумни и за да опазите мира в сърцето си не им отвръщайте.

Бъдете лъчезарни при възвестяване на истината, авторитетни в представянето на вашата вяра и изчерпателни при проповядването на Евангелието за Царството! Длъжни сте да го отнесете до всички краища на света и да го представите подобаващо пред всеки.

Това Евангелие е жива истина. Казвал съм ви, че то е като маята за хляба, като синапеното зърно за горчицата, като плода на всяко живо същество, което от поколение на поколение се развива и безпогрешно приспособява нуждите си към условията на всяка среда. Разкритието на Царството, което ви правя, е живо откровение... Живо откровение. Желанието Ми, за което се моля, е то да даде подходящ плод във всеки човек и всяко поколение. 

От поколение на поколение истината за Евангелието трябва да проявява растящата си жизненост, да се развива в съгласие с времето, да е гъвкаво и с дълбочината на духовната си сила да облагородява всяка епоха. Не допускайте откровението за Божия свят да се превърне в обикновен, макар и свещен спомен, в мъртво предание за Сина и времената, в които е живял!

Неговият променен поглед, дълбок и Остър като кинжал обходи всеки от слушателите. Когато очите Му се Спряха върху мен, Иисус отново повтори:

- Не допускайте истината за Евангелието да се превърне в спомен и свещено предание за мен и за времената, в които сега живеем...

И като понижи тон, продължи с кротост: 

- И ви моля, каквото и да се случи, не забравяйте, че не сме отправили нито една лична нападка към когото и да било, дори и към властниците, седящи днес на трона Мойсеев. Само им предложихме в дар новата светлина, която твърдо и категорично отхвърлиха. Обвинихме ги във вероломство и духовна изневяра на същите истини, които изповядват, проповядват и защитават. Сблъскахме се в диспут с утвърдени водачи и признати първенци.

Дори и сега не ние сме онези, които ги нападат. Обратно те желаят нашето унищожение. Вие няма да се нахвърляте върху старите форми. Трябва умело да заложите закваската на новата истина там, където са старите вярвания. И оставете Духът да свърши своето.

Не се оставяйте доброволно да надделее във вас гняв и неприязън към онези, които ви презират и не ви зачитат, или ви принуждават насила към защита. Когато невярващите ви нападат преднамерено, не проявявайте колебание - противопоставете им се, но благо със страст в защитата на Истината, която ви е спасила, осветила и прославила... Никога не забравяйте да обичате враговете си в оня труден момент, защото те в невежеството си са като пияни, болни или деца!

Не воювайте против хората, дори ако не са вярващи. Проявявайте милосърдие, включително и към ония, които без да ви зачитат, ви мамят и злоупотребяват с вас. Бъдете верни поданици, лоялни граждани, честни занаятчии, заслужили добро име съседи, благочестиви роднини, разбиращи родители и искрено вярващи радетели в братството на небесното Царство. Така моят дух ще бъде край вас сега, винаги и до края на живота ви."

 

Хуан Бенитес, "Операция Троянски кон" – Том 2, редакция с допълнения - Стен Леон.

Категория: Изкуство
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01 14:29
27.01 08:36 - heaven
 image
Категория: Изкуство
Прочетен: 284 Коментари: 1 Гласове: 3
Извънзeмни oт звeздeн кyп Плeяди   Плеядианците ca пoтoмци нa древна раса коренни жители на звeзднa система Вега от съзвездие Лиpa - преки потомци на северните (нордически) лиpиaнци, кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите - разсеян звезден куп, видим с просто око в границите на съзвездието Teлeц (Бик). В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г., нaмиpaт се нa 440 cв. г. oт Зeмятa. Купът е заобиколен от отражателна мъглявина. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca нapечени „Сeдeмтe cecтpи“. B Бългapия нapичaмe тoвa красиво струпване от звезди „Kвaчкaтa c пилeнцaтa“. Извънзeмнитe плeядиaнци ca cpeд наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се "явявали" представители от мъжки пoл. B минaлoтo тe били възпpиeмaни, кaтo "дoбpи бoгoвe, живeeщи c xopaтa", "вестители на Небето", "Господни ангели", "светци" и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм нaши ангeли хрaнитeли. Имeтo им пpoизxoждa oт "плeйoc", кoeтo в пpeвoд oт гpъцки oзнaчaвa "пoвeчe" или "пpeвъзxoждaщ" - т. e. те са божествена (виcшa) paca.  Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. "зли раси извънземни", "тъмни сили" и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.   Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.  Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.  Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дpyги знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.   Bъншeн вид нa плeядиaнците   Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават сходни с техните морфологични черти. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти - високо чело, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го "орисва" с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. "небесен нeктap" (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено-вещество или "високо-вълнови газове" от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa Гocпoд, нo винаги ca били бoгoтвopени, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, чудеса и вълшебства. Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.   Цивилизaцията нa плeядианцитe   След колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo 200 000 г., тяxнaтa цивилизaция зaпoчвa дa пpoцъфтявa. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци или oбщo в нeгo зaceдaвaт 144 члeнoвe.  Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са "накарали да изгрее 8-мата сестра". Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7. Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на "тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества". Тогава болестите, бeднocттa, глада, престъпленията, нacилиeтo  и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества.  Hякoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на Рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - пpeкpacнa apxитeктypa, прекрасни гpaдини, повсемесна хармония и чистота, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите съзнания. Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за фaнтacтични пpиключeния. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач „Кристални вeтpoвe”. Смисълът нa духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др.  Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща.    Стен Леон, 23. 12. 2017 г. 23.12.2017г. Ст. Леонimage
Категория: Изкуство
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.12.2017 18:31
image
Един светец, който живеел на върха на планината, една сутрин намерил скъпоценен рубин в един буен поток. След обяд на същия ден срещнал една жена-пътешественик, която била много изгладняла и светецът отворил торбата си да сподели своята храна с нея. Гладната пътешественичка видяла скъпоценния камък и го помолила да й го подари. Той й го дал без да се колебае, защото искал да я направи щастлива, а и някакво красиво цветно камъче не било важно за него. Пътешественичката заминала по пътя си, ликувайки от радост за късмета, който я бил споходил толкова неочаквано. Тя знаела, че рубинът бил много ценен, че можел да я осигури до края на живота й. Да живее, където си пожелае по света и да има всичко, което може да се купи с пари. Но няколко дни по-късно се върнала обратно в планината, за да върне камъка на светията... – Дълго време си мислех – казала тя. – Знам колко е ценен този рубин, но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам за още по-скъпо. – Кое е това нещо, което е по-скъпо от богатството? – попитал я с кротост той. – Дай ми онова, което имаш в своето свято сърце. Това, което ти позволи да ми дадеш такова огромно богатство на мен - клетата пътничка, е по-ценно от всичко.

© Стен Леон, 12.2015г.
Категория: Изкуство
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.05.2016 08:43
♚ ПРОДАВАМ ПРИКАЗНА КЪЩА-АТЕЛИЕ ♚ image ♚ House for sale -105 m2, garden 586 m2 ♚ 105 кв.м., двор 586 кв.м. 72 000 лв. Предпочитате да живеете сред тишината и спокойствието на село и да се будите сутрин от песента на птиците? С удоволствие Ви отправяме неустоимо предложение за покупка на едноетажна изцяло реновирана и обзаведена къща с красиво поддържан двор.    Село Юнаците се намира на брега на р. Тополница, на 7 км. от гр. Пазарджик, на 47 км от културната столица на България - Пловдив.   Жилищната площ от 105 кв.м. елегантно се разпределя между хол, кухня, спалня, баня и тоалетна, и ателие. Стените са дебели 60см, тухла и кирпич, вътрешна и външна термоизолация. Настилките са с подова изолация и ламиниран паркет. Таваните са тапицирани отгоре със стъкло-вата, ПВЦ прозорци с антиинсект защита.    Обзавеждането, включено в цената, се състои от климатик, хладилник, печка с керамичен плот, пералня, косачка, моторче за вода с маркуч, бойлер, холна гарнитура и др.    Къщата е изцяло реставрирана - с нова ВИК и ЕЛ инсталации, нов покрив, външна и вътрешна изолация. Банята и тоалетна са с фаянс и теракот. В крайната цена е включена изба от 25 кв.м. и 25 кв.м. покрита веранда.    Имотът разполага с вода вътре и вън. Има 2 септични ями. Отоплението е решено чрез климатик. Еднофамилната постройка се радва на приятна гледка към добре поддържаната градина.    Дворът от 586 кв.м. е ограден с 60 м масивна ограда с височина 1.8 м. Засаден е с богат асортимент от плодни и декоративни дървета и храсти - 34 овощни дървета - ябълки, круши, праскови, кайсии, череши, смокини, фурма, арония, касис... Градината разполага със сонда 10 м с помпа за неограничено количество вода за поливане, навес от 30 кв.м. и място за паркиране.   Приветливото село се характеризира с отлична локация, само на 60 км от летището в Пловдив и на 50 км до Велинград - популярен планински курорт.    Селищната могила при село Юнаците, известна още като “Плоската могила” е с голямо археологическо значение. Разкопките й разкриват най-старото селище в Европа. Може да бъде посетена през цялата година.   Контакти:  0885 05 07 05 - Кирилов    SKYPE: stenleon гр. Пазарджик, България
Категория: Други
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.02.2016 20:53
  image

BG Art Class:

Аз виждам поне 2 причини да не последват твоя съвет. Първо, повечето хора не са оптимисти – заради живота, който водят, заради страната, в която живеят – всеки си намира причина защо да не е оптимист, нали. Но, втората причина и по-важната според мен е, че рисуват това, което рисуват, защото това им докарва пари, т.е. това се търси масово.

СТЕН ЛЕОН:

Да, жално ми е, че масата хора са нещастни. Честно казано, чувствам се ангел сред тях... Интересуват ме позитивните представители на човешкия вид, които вече са извисени, другите ги съжалявам. То и за тях е по-добре така, защото иначе самото ми присъствие и всичко, което казвам, ги хвърлям в такова недоумение, така им разбивам хубавите робски представи... а те са свикнали да бъдат роби, те не могат да бъдат други. Свободни. Не знаят какво е да си свободен, да летиш, да си щастлив. Те си мислят, че са виновни, трябва да са нещастни, трябва да са ощетени, трябва да работят много и да получават малко, за тях щастието трябва да се плаща с лихвите, а всъщност е точно обратното – щастието е безплатно. Нищо не се иска в замяна. Нищо! Кой плаща на слънцето, за да свети – да дава светлина, топлина, живот? Иначе и в най-хубавото добро можеш да намериш нещо лошо, но зависи къде си се концентрирал, към какво си насочен. Ако си човек, който иска да търси недостатъци, ще ги намериш, но ако си човек, който иска да вижда хубавите неща, пак ще ги намериш. Изборът е твой. Винаги можеш да се накараш да бъдеш нещастен. Много е лесно. Същото се отнася и да бъдеш щастлив, само че лично на мен ми харесва да не чувствам вина за нищо, да бъда свободен от всякаква отговорност, защото разбирам, че всичко е преходно на този свят. След 1000 години никой няма да си спомня нищо от нас. В такъв случай този свят е създаден лично за мен, за тези мои моменти. Може да звучи много егоистично и крайно, но ако гледаш нещата от позиция на мозъка, всичко е илюзия. Всичко достига до него чрез сетива, обаче самият мозък няма досег с външната среда и всичко може да е просто фантазия на сетивата. Какво е това, което ражда мислите в него? Какво ражда мечтите?

BG Art Class:

Навлязохме в тема, по която може много да се говори.

Имам друг въпрос – разкажи ми нещо за пътешествията ти по света.

СТЕН ЛЕОН:

 Бил съм на доста места в Европа, в Африка, в Азия... обичам пътешествията. Сменяй пейзажа! Винаги е добре, когато искаш да промениш нещо във вътрешния си свят, да виждаш нови места, да пътешестваш, да срещаш нови хора. По-лесно е, отколкото повечето хора си мислят. Повечето си търсят оправдание, за да не го правят. 

BG Art Class:

Това важи за всичко – ако не искаш да направиш нещо, винаги имаш оправдание, за да не го направиш.

Това беше един дълъг и поне за мен, доста интересен разговор. С какво предлагаш да завършим?

СТЕН ЛЕОН:

Пожелавам на хората да търсят красивото около тях, да спират вниманието си на божественото вътре в тях.

BG Art Class:

Хора, бъдете щастливи!

СТЕН ЛЕОН:

Да, това е най-хубавото нещо. Това им пожелавам. Да търсят начини да бъдат щастливи и да се къпят в море от ендорфин. Много по-лесно е да си щастлив, отколкото нещастен – за да си нещастен трябва да си търсиш причина, а за да си щастлив, може да нямаш причина.

Много се радвам, че си поговорихме. Благодаря ти за това интервю.

BG Art Class:

И аз ти благодаря. Пожелавам ти успех и много щастие.  

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 768 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.05.2016 11:09
 image
BG Art Class:

Здравей! Нека да започнем първо с представяне. Разкажи ни за себе си?

 СТЕН ЛЕОН:

Здравейте, уважаеми читатели. Не обичам роботизираните стандарти за представяне, така че пред вас стои един не съвсем обикновен човек. Вярвам, че свободата е най-хубавото нещо на света и всичко, което не те прави свободен като птица с разперени криле е форма на робство.

Написал съм няколко книги досега, 8 са издадени, а други още не са. Започнах от малък. Имаше доста противоречиви мнения за първите ми произведения. Тогава още се учех да владея словото и темите ми бяха с по-тийнейджърско мислене, което пък има доста позитивни страни, защото носи оптимистичен младежки дух.

Друго... основно рисувам. Също от съвсем малък. От 2000-та до 2001-ва година с майка ми учихме иконопис в Гърция. На полуостров Халкидики направихме първите си канонични икони в църква “Агиос Георгиос”, след като се обучихме при грузинския професор по иконопис Владимир Нидзадзе – много голям творец, абсолютен майстор. Бяхме в неговата Висша школа за канонична живопис “Св. ап. Лука” в Солун. Той ни показа всички техники и всички тайни дори. Малко след това почина – може би искаше по този начин да предаде опита си и ние в последствие изрисувахме множество църкви и параклиси в България.

Но освен иконопис, рисувам маслена живопис, графика, занимавах се и със скулптура при склуптура Спас Киричев.

 BG Art Class:

Разкажи ни за твоите изложби.

СТЕН ЛЕОН:

Правил съм 6 самостоятелни изложби. Първата ми изложба беше в Пазарджик, още бях в 11 клас ученик. Тогава рисувах графика и ме поканиха в “Клуб на културните дейци”, където направих изложба “Фантастични рисунки” на тема бъдещето. Почти във всяка творба присъстваше изящна женска фигура в един футуристичен вариант.

Като студент в Пловдивския университет, още със самото си влизане, направих изложба в Младежкия дом – пак с фантастични рисунки. Огнян Сапарев, който тогава беше ректор, като разбра, че съм фантаст (а той е критик-фантаст), откри изложбата ми. Беше много хубаво. Още в началото в университета бях посрещнат много добре.

След това започнах да се занимавам с модерен експресионизъм. Нарисувах около 20 платна с големи размери – над 2 метра. Поставих изложба в самия университет. По-късно започнах да рисувам сюрреализъм. Още търсех стила, който ми допада най-много. В старинния Пловдив, с помощта на управата, направих великолепна изложба точно до къщата на Златю Бояджиев във вернисаж “Бараците”. Имаше много хора, медии. След това медиите започнаха да ме търсят и да следят как се развивам. Тогава и книгите ми бяха отразени – постоянно ходех по разни телевизии, радиа…

Всъщност, нямам много голям интерес да правя изложби – само, ако ме поканят. В немския център на провинция Саксония правих изложба "Лятно време". Мина чудесно и може да се каже, че като млад автор тогава почувствах какво е да ти оценят изкуството, защото бяха изкупени доста произведения – предимно от чужденци, но пък няма значение, все пак ценителите са си ценители.

Последната ми изложба беше в края на 2010-та – 50 икони върху орех, варен бук и други качествени основи. При нея успехът беше странен. На самата изложба никой не купи икона, но пък след това, знаейки, започнаха да идват хора от къде ли не, с определени проблеми. Наистина започнаха да се случват чудеса тогава. Имаше толкова случаи, в които хора си поръчваха икона или взимаха готова с техния светия, и след това получаваха едно благоволение свише и им се решаваха някакви проблеми или им се изпълняваха някакви мечти. Просто успяваха да живеят по-близо до божественото, до това, което прави човека щастлив, изпълнен с вяра и любов…

Така че съм един необичаен човек, който е попаднал във време и пространство, където съществуванието ми се крепи на изкуство, на усещане на божественото във всичко, на извисяване към източника на живота, на силата, на красотата.

BG Art Class:

С какво рисуването на икони е по-различно от останалото рисуване? Всеки художник ли може да рисува икони?

СТЕН ЛЕОН:

Предполагам, че ако научи техниката, всеки добър художник може да нарисува икона. Но при самото изографисване има обреди, които се правят, за да може иконата да придобие Божия сила. Преди да се нарисува иконата се подготвя дъската, платното, грундовете, самите цветове, защото има канонични цветове, които се правят и вече се работи не с чист цвят, както е в обикновената живопис, а в следствие на определени пропорции бои, се стига до пределен нюанс и той е по канон. Цялата тази подготовка отнема 40 дни. Като минат 40 дни и нощи, тогава се започва иконата, с молитва към Бог за вдъхновение, чистота, сила. Самият художник изпада в един транс на благословено състояние – душата му, духът му, тялото му са в някаква абсолютна хармония и докато рисува, чувства просветление. Висше удоволствие на духовно блаженство и сливане с всеобщия източник на всичко, което се проявява в реалността. И тогава самата икона придобива сила и човекът, който идва и си я взима, да кажем след 1 седмица вече той също приема от тази свята благодат.

Много е интересно, че по време на иконописването няма нито глад, нито жажда, зогръфът така навлиза в материята на духовното, че тя го храни. Нито отслабвам тогава, нито нещо външно се променя. Сякаш нетленна духовна храна идва в мен. При майка ми е същото. Ядат се само растителни продукти, мислите са насочени към божественото, слуша се църковна музика. Ако е необходимо, се четат житията на светците, за да се вникне в образа на героя, който се изобразява. Да усетиш неговата вибрация, неговият дух, неговият божествен потенциал и след това да го предадеш – това е целта. Всеки светец има определени, канонично поставени атрибути и самото му лице си има определен начин на изобразяване. Затова се нарича "иконопис" – ти изписваш елементите и дори различни автори да го правят, винаги това лице се вижда, този дух се усеща един и същ.

BG Art Class:

Искаш да кажеш, че художникът не може да решава как да изглежда даден светец, а трябва да следва образец?

СТЕН ЛЕОН:

Да, това си е канон. Няма измисляне. Всичко си е точно определено. Художникът може да вложи малко от себе си в някои детайли, които така или иначе канонът ги допуска. Това е традицията при иконописта – тя иска точност, иска точно предаване, а в същото време всеки художник си влага нещо от него и дори да направи абсолютно копие, повярвайте ми, самият художник придава нещо на творбата си и вече тя е друга. И колкото е по-извисен и чист, толкова по-силна става тя. Затова според мен не е правилно в църквите да се слагат билбордове, да се лепят репродукции и т.н. Колкото и да са добри тези машинни копия, в тях няма ръка, око и човешки дух. Светата обител се обезличава, всичко стои едно такова - никакво.

В Бургас има нова голяма църква в кв. “Меден рудник”. Тя не е готова, нито е измазана, но са сложили едни репродукции и само като влезеш, се усеща огромна празнота. Няма дух, липсва топло, човешко присъствие, което се излъчва дори само от една рисувана икона.

BG Art Class:

Разбирам те какво искаш да кажеш - не усещаш, че си на свещено място.

СТЕН ЛЕОН:

Да, по-скоро като в музей. Даже и това не е – в музей има история на предметите, а тука няма нищо, просто е пусто и тъжно.

BG Art Class:

А иконите подписват ли се от художника? После знае ли се кой ги е изписвал, или икона не се подписва?

СТЕН ЛЕОН:

Авторът може сам да реши. Позволява се, но се пише, примерно "Ръка: Стен Леон", а ако е майка ми – "Ръка: Снежана Стойчева". Това си е по традиция. Иконата може да се напише, ако е дарение за църква.  Да се напише името на човека, който я обрича и пр. Според мен е правилно да се пише и годината, защото това е история, която остава – името на автора и годината, така може вече да се датира в бъдеще.

На някои икони, някои автори се подписват с молив върху платното и после го покриват, така че пак има подпис, но той е невидим. До скоро изобщо не ги подписвах, защото не смятах, че съм достоен… Сега всички нови неща, които правя, са с подпис.

BG Art Class:

А откъде идва този псевдоним Стен Леон?

СТЕН ЛЕОН:

Това е творческото име, което ми даде майка ми. Когато започнах да пиша и точно преди да бъде публикувана първата ми книга, тя ми го подари, защото още от дете ме учи да бъда творец. В превод от старогръцки означава “Силен Лъв”.. Тя самата е творец – тя е и писателка, и художничка, и още от съвсем малък поставяше четка в ръката ми и ми даваше платно. То се разви от само себе си, тя дори не ме е карала, а отвътре ми дойде, гледайки я как рисува. Сигурно съм бил на 3-4 годинки, когато си спомням, едни жита беше нарисувала – и аз отидох с четката и отгоре цак-цак, както правят децата прекарах нестройни черти с цинобър. В началото ми се виждаше много трудно това да контролирам тая четка, да я “опитомя”. В последствие, след като рисувах много, вече стана толкова лесно, че тя започна да се слива с мен, стана част от ръката ми и усещах всяко косъмче. Но в началото ми се виждаше трудно – как да накараш четката да отиде там, където искаш? Сигурен съм, че това го има при всеки художник. Дори когато не е рисувал дълго, като хване четката и докато я “опитоми”, минава известно време. Затова е важно да имаш качествени инструменти, за да може този процес да стане по-бързо. С некачествена четка също може, но минава повече време докато се постигне това сливане. Все пак по-важно е какво изобразява художника, а не как го прави. Техниките и другите неща наистина са много полезни и хубави, но важно е какво влага. Понякога като видиш една детска рисунка и усещаш това детенце. Въпреки че образите са неточни, усещаш емоцията в детето. Душата усещаш. Това не присъства ли в едно произведение, то няма никаква стойност. Има автори, които рисуват като на конвейр, те не влагат нищо – никаква емоция, просто правят нещата с една ошлайфана до съвършенство техника. И това не е истинско изкуство.

BG Art Class:

Комерсиално?

СТЕН ЛЕОН:

Да. А пък други, които не влагат положителна емоции, пак не правят изкуство. Все едно изхвърлят в картината някакъв боклук от тях. Примерно агресия или мрак, или някаква душевна кал. Все едно я изхвърлят там и се изчистват. Между другото го правят много автори, не само художници. В интерес на истината повечето поети са така. Имам предвид тези поети и най-вече поетеси, които пишат, когато им е скучно, мрачно и един вид го правят, за да се освободят от тези негативни състояния... А е много по-хубаво да се създават позитивни неща – когато човек е щастлив, когато се чувства благословен, когато е изпълнен с вяра и любов към всичко. Една и съща картина, нарисувана с чувство на любов и с друго чувство на тъга… ами дори и един старец със закостенели разбирания веднага ще го усети и ще каже: "Вярно, че всичко е еднакво, ама тази картина ми харесва повече!" То чувството там вече е харесване. Но все пак зависи какъв е зрителят, защото един човек, който образно казано, отглежда у себе си плевели, колкото и красиви цветя да му покажеш, той ще търси плевел и няма да види цветята.

BG Art Class:

Възприятието зависи и от моментното настроение на зрителя?

СТЕН ЛЕОН:

Да, но като цяло, по-скоро е решаващо какъв е духът на човека. На мен ми се е случвало много пъти – поглеждам една картина и целия изтръпвам от удоволствие, поглеждам друга и изведнъж ме напада някакво мрачно чувство, което като някаква черна мъгла ме покрива. Много зависи какво е вложил автора и това вече моделира и самото възприятие на зрителя.

BG Art Class:

Защо винаги си толкова оптимистично настроен? Всички се оплакват колко е лошо, колко им е трудно, а ти винаги си оптимист. Как е възможно винаги да си такъв?

СТЕН ЛЕОН:

Знаеш ли, наскоро в едно хумористично предаване журналист пита един циганин: "Ти оптимист ли си?". Той го погледна и вика: "А, не, не, аз съм обикновен човек." Разбираш ли? Необикновен човек-ангел съм, това като цяло ме прави, един вид, нестандартно устроен – като нещо блестящо, което е различно от сивото. А и моят начин на живот е такъв, че образно казано, летя с бели криле над света. Плувам в положителна енергия…

BG Art Class:

Откъде я намираш?

СТЕН ЛЕОН:

Ама тя е навсякъде около нас. Има много начини, по които можеш да го направиш. Примерно, ако всеки човек, когато му е тъжно, мрачно, грозно, депресиран е, нещастен е, боли го или каквото и да било... ако започне да фокусира вниманието си върху това колко вида усмивки има – да си ги представя или да ги отчита на лицата на хората. Може дори да ги определя – усмивка с устни, усмивка с очи, комбинирана – усмивка с устни, очи, цяло лице, дори с цяло тяло може да е. Може да видиш усмихната ръка... ти започнеш ли така да мислиш, няма начин вътрешно да не започнеш да се усмихваш. Отделно може да има саркастична усмивка. Може да има подигравателна. Това пак са видове усмивки, въпреки че не са позитивни усмивки. Може да бъде една безкрайно щастлива усмивка, една широка усмивка. Дори зъбите да липсват в устата... някои хора така се усмихват, че просто струи позитивното от всяка тяхна пора.

Докато се разхождам в замъка с тези костюми, постоянно срещам усмивки – най-различни видове. Някои са учудени, други са широки, трети са пестеливи, четвърти са подигравателни... но това пак си е усмивка. И съм я предизвикал сам. Значи си е моя!

Някой път, излизам от вкъщи и съм намусен или леко тъжен, и в един момент си казвам: "Ей, човече, какво става? Я се усмихни!" И знаеш ли какво става? Правил съм си дори експерименти – влизам в автобус и има някакъв спор - разправят се за билет или нещо от сорта: "мръдни се, че пречиш", аз умишлено си поставям една широка усмивка и я задържам. Усмихвам се в продължение на 10 минути, примерно, и знаеш ли какво се случва? Първо, всички хора започват да ми се усмихват. Второ, дори и да е имало спор, вече всичко живо започва да се усмихва, един на друг вече се усмихват, дори се смеят с глас. Настава една атмосфера, която не може да се опише. И с всичко е така. Това е моят живот – позитивното търсене във всяка една ситуация, дори да е безнадеждно грозна и жалка. Във всичко можеш да откриеш нещо хубаво, дори в неща, за които е прието, че "не са хубави". Наскоро видях едно детенце в инвалидна количка, около 12-годишно или дори по-малко. Та то си караше количката по един весел начин. Нали като си представиш инвалид и ти става тъжно, а пък това си караше количката като някакъв вид игра, с веселие и радост. И една усмивка на лицето му грееше... като слънце! Значи въпреки всичко, то е открило начин да е щастливо и явно това не зависи от външните сериозни обстоятелства.

BG Art Class:

Ще ни разкажеш ли за замъка? Какво правиш там?

СТЕН ЛЕОН:

 Отидох там с намерение да нарисувам черквата, да я направя цялата - ще бъде в бароков стил, не в класически. Всичко е реализъм – виждаш образите точно, както са. Няма го канонът за цветовете, там имам свободата да направя образите много живи, много истински, дори повече от истински. Самото рисуване е голяма благодат и удоволствие – да направия образите свръхчовешки, божествени. Това ми е основната мисия в замъка. От 2009-та година чакам черквата да бъде орнаментирана отвътре, позлатена, за да мога да слагам оригиналите на местата им, да ги композирам по посоките на света, да ги ориентирам според звездите и планетите. Все още има много работа вътре. Междувременно измислих това атрактивно шоу с костюмите. Да се забавлявам докато чакам, пък и да забавлявам хората около мен, да ги вкарвам в приказна атмосфера. Един вид да им спирам мисълта, да ги изваждам от матрицата и да ги вкарвам в друг свят, където няма матрица, а оживяла приказна фантазия.

BG Art Class:

С какви костюми ходиш?

СТЕН ЛЕОН:

Поръчах на известна моделиерка да ми ушият няколко костюма - на мускетар, на принц, на Робин Худ, на пират, на рицар... Изобщо, като се събудя сутрин, според настроението, в което съм и според времето навън, решавам в какъв образ ще вляза – дали ще е принцът, котаракът в чизми, рицарят или причудлива комбинация между тях.

BG Art Class:

Хубаво си говорим с теб за замъка, но за читателите ще обясниш ли за какъв замък става въпрос?

СТЕН ЛЕОН:

Замък "Влюбен във вятъра" до село Равадиново, който се намира на 2 км от разклона за Созопол. Неговите 4 кули са много атрактивен и забележим елемент. Виждат се от пътя и всеки, който е минавал, няма как да не ги е погледнал. Много хора съм питал какво ги е довело в замъка и казват, че са забелязали от пътя нещо недовършено, но все пак решили да дойдат да разгледат. Остават очаровани, защото от пътя се виждат кулите, незавършения покрив и зеленината, а когато човек прекрачи през централния портал и тръгне по алеите с цветя, скулптури… Когато мине под Адриановата арка, когато влезе във винарската изба, посети черквата и продължи към езерото с лебедите, тогава вече се пренася в приказка…

Възхитен съм и съм изключително благодарен на Георги Тумпалов – рицар на 2 ордена, защото осъществява своята детска мечта – да построи замък сам. Наистина се справя отлично и неговото въображение и фантазия са много големи пътеводни светлини за мен. Още, когато се запознахме, разбрахме, че сме семенца от един житен клас. Като разбирания, представи, приказно светоусещане и пр. сме много близки. Само че той има една голяма дарба – да създава огромни неща, архитектурни обекти. Визуализира замъка детайл по детайл, задържа го в съзнанието си, докато намери оптималният вариант и почва да го строи камък по камък. Наистина е достоен за възхищение, въпреки че много хора идват и казват: "Това са различни стилове. Натрупани са." Добре де, ако погледнеш реално всеки стил, създаден в миналото е на базата на съществуващите преди него стилове. Така ли е? Това е начинът да се създава нов стил, така че в момента всеки посетител с малко по-интелектуални представи, разбирания и широта на възприятията и мирогледа, ще разбере, че присъства на нещо уникално – създаването на нов български стил. След 100 години този стил предполагам, че ще се нарича просто "Тумпал" или каквото и да е там, и ще бъде нещо като еталон за други, които ще правят приказните си мечти реалност. Идват хората и казват: "А, това е готически стил", "Това е такова и такова". Не е, разберете, хора, не е. Това е различен стил. Така се създава новото.

В замъка живея заедно с големи майстори – едни правят фонтаните, водопадите, други – орнаментите и всичко, което е свързано с метал. Има майстори, които се занимават с камък… всеки е виртуоз в своята област и се води по представата на Жоро. Той е господарят на замъка и казва, кое как вижда, но също така и приема и твоето мислене – ако ти му дадеш идея за нещо и приеме, че е добра, оставя те да действаш, не ти налага своето на всяка цена. Ако съвпада с неговото виждане, те оставя да действаш с творчески заряд. Това е много важно за всеки един автор – да има свободата да твори,  а не да изпълнява като робот. Така че има много силно човешко, авторско присъствие във всеки детайл. Това прави замъка неповторимо място. От толкова години съм там и не ми омръзва. Искам да съм там, да виждам как се променят, развиват нещата, да участвам в създаването на това грандиозно начинание. Първоначалната идея беше рицаря да ми плати за изографисването на черквата, но аз му казах: "Жоро, не искам да ми плащаш. Искам да го направя за слава на Бог, на теб, на хората, които са тук в България. Да бъде подарък за всички. На мен ми е достатъчно само това, че който и да влезе, остава като ням, остава зашеметен от това, което създаваме. Мисля, че това е много по-голяма награда от парите и чисто материалните неща и е много по-ценно за мен." Такива работи.

BG Art Class:

Защо в повечето случаи се изобразяваш с ангелски крила?

СТЕН ЛЕОН:

Изпитвам удоволствие, когато обработвам снимки, да си слагам атрибути, които са присъщи на ангелите. Повечето хора го възприемат много буквално, те не разбират, че за мен това е игра, наслаждение и творчество. Решават, че искам да се направя на божество с различни "свети аксесоари", а истината е, че използвам моя образ, защото съм единственият човек, върху който имам право да си експериментирам, както си ща. Така отговарям само пред себе си и Всевишния. Експериментирам си, забавлявам се и ще го правя, докато ми е интересно.

BG Art Class:

Не съм видяла да се изобразяваш като дявол, винаги си божествен.

СТЕН ЛЕОН:

Знаете ли колко е хубаво да си изберете крилете, ореола, бялата дреха – не можете да си представите колко е възвишено това. Чувствате се като къпани! А ако започна с дяволските атрибути... еми, ще се настроя на тази вълна и изобщо ще потъна в зловонни, адски нагласи. Сигурен съм. Предпочитам да търся хубавото, както птицата търси високото. Търся това, което на мен лично ми доставя удоволствие, пък как и защо хората ще го възприемат като правилно или грешно, въобще не е моя работа. Нито ме интересуват мненията им. Авторитет ли са за мен някакви непознати? Пък дори и да са познати, професори и академици – все тая! Защото единственият авторитет за мен е Господ Бог – Сътворителя. А Той ме е създал именно такъв, какъвто съм.

BG Art Class:

Завършил си биологически науки – това не е ли далече от твоя творчески път?

СТЕН ЛЕОН:

В биологията се учи анатомия на човека, анатомия на животните, как функционират организмите. Всичко това е хубаво да го знае всеки автор – когато изобрази човешко тяло, животно или растение. Да знае как функционира, дали е хищен или тревопасен вид, какви са навиците му, какви движения прави. Всичко това е много полезно за изкуството. В края на краищата, изобразяването на нещо живо не е просто визуално изобразяване. Ти трябва да хванеш характера на този образ. Така че биологията е много близо до изкуството. Тя е научно изучаване на живото сътворение.

Бих искал да продължа с отговора на въпроса защо не харесвам дяволски атрибути. Ако погледнеш в медиите и в повечето филми, дяволското винаги присъства и можеш да го видиш под най-различни форми, докато ангелските добродетели са много пестеливо поднасяни. Ако повечето хора акцентират върху ангелите, като цяло мисленето им ще се промени към по-позитивни неща. Ако ти виждаш ангели навсякъде вместо дяволи – мисля, че вътрешното ти чувство ще е на по-голямо щастие. Всичко дяволско е израз на страх – всички тези вампири, вещици… са израз на ужаса от тъмното, мрачното, грозното, болезненото, злото, което наранява и убива. Докато ангелът е символ на светлината. Ангелът воюва не с копие, той прощава с милосърдие, с доброта, с неосъдителност, с приемане. Ангелите не налагат, не насилват. Забелязали ли сте, че в изкуството, често в ръцете на архангел Михаил слагат оръжие? Това е елементарна пропаганда и то не добра. Защо в най-великите картини художниците го представят като убиец на злото? Ангелите са трансформатори на злото в добро. Нима са такива, които неприемайки нещо, ще го убият? Те трансформират мрака чрез светлината към истината, към божественото, затова ако има повече творци да мислят за ангели, да рисуват ангели, ще е по-добре и за самите тях, и за целия свят. Това го знам по себе си – когато рисувам или пиша нещо отрицателно, не се чувствам добре. Ами, за какво ми е да го правя тогава? Като краен егоцентрик, решавам, че ще пиша и ще правя хубави неща, защото това ми харесва, това ме изпълва с благодатни мисли и чувства. Това ме кара да летя, да съм здрав, да съм усмихнат, да съм силен, да намирам във всеки човек нещо красиво, да търся стойностните неща.

Разбирам и защо се прави това в медиите – внушавай страх, внушавай насилие, внушавай несигурност и всеки, който гледа това, ако не е достатъчно силен и извисен, става страхлив, става роб и изпълнява всичко, което му се каже, всичко, което му се втълпи съзнателно и несъзнателно. Така дори в най-големите глупости, за които му казват, че са истина, не може да види очевидната лъжа, защото е парализиран от страх в този момент. Той е изпълнен с ужас – Край! Започва трета световна война… Край! Идва свършека на света; край: не знам си какво още…

 Всички лъжи са идеи, които се пускат, за да може неосъзнатите да бъдат роби. Да работят като колелца в гигантска машина, на върха, на която стои някой, който само мисли как да причинява страдания, защото му доставя удоволствие да чувства тази власт – да се къпе в кръв, мъки и нещастие. А пък хората се водят като овце. Затова моя призив е: Обърнете се към ангелското, вижте красиво във всичко грозно дори. Открийте го! В един гнусен прилеп например – ако го изучите как живее, какви сетива има – да си представите света през неговите сетива… ще откриете толкова точки на възхищение, че той вече няма да ви е противен и ще разберете, че е именно такъв какъвто е, защото е там, където е и за това място той си е съвършен.

BG

Категория: Изкуство
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.01.2015 10:22
       image
       първо издание, българска

художествена литература

сборник разкази

 

Редактор: Снежана Стойчева, писател

© Художник-редактор: м.б.н. Кирил Кирилов, 2012г.

© Фотографи: Съни Силкуокър, Кирил Цветанов, 2009-2012г.

     © Дизайн и предпечат: (осъществени от автора, 2013г.)
Категория: Изкуство
Прочетен: 3250 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.01.2013 17:11
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488