Някога много отдавна в едно далечно царство живеел един зъл цар със своята зла царица. В страната владеел дух на интриги, междуособици и неспирни разправии. Обикновените поданици по цели дни и нощи се чудели какви нови подли номера да си погаждат, а после жлъчно се заяждали и карали помежду си. Всеки гледал да навреди на ближния си по всякакъв възможен начин. Лъжите, измамите, кражбите, убийствата били мрачно ежедневие. На никое лице, било то и детско, никога не греела усмивка.

Господ гледал всичко това от Небесата и сърцето Му се късало от мъка – нима Неговото най-разумно творение можело да бъде такова? Той повикал при себе си земният архинастоятел на ангелите на Слънцето и Му казал:

– Извиках те, Леониеле, за да ти възложа мисия в царството на злия цар. Слез долу, извърши чудеса в Мое име и нека душите на тези нещастни хорица да бъдат спасени чрез Господната любов!

Леониел полетял над планини и морета, слязъл в царството посреднощ, прибрал белите си криле, за минута приел облика на лъчезарен вълшебник и пуснал част от ангелското си сърце в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. И станало чудо. Стълб от Божествена светлина се издигнал от дъното му в един безкраен миг, а после, който вкусел от водата започвал да обича всичко и всички около себе си…

Минали три дни. На идната сутрин вече били пили всички, с изключение на царя и царицата, които имали личен кладенец в покоите си. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и издал указ за възвръщане на предишното положение в царството. Стражите и магистрите обаче също били пили от ангелската вода, ето защо указа им се сторил абсурден и те се чудили как да го приложат. А когато жителите на царството научили за това, помислили, че техният владетел е болен и затова е заповядал толкова налудничаво нещо. Тръгнали с прекрасни химни към двореца, влезли мирно в двора изпълнени с жизнерадостна светлина в очите и любезно помолили владетелят им да пие от общия кладенец, или да абдикира, за да се грижи в мир за здравето си.

Разгневен от толкова чиста и масова проява на любов, царят бил готов да заповяда на войската да избие всички… но някакво неясно колебание все още го възпирало. Погледнал за всеки случай към царицата си, а тя се закискала с думите:

– Хи-хи-хи, точно това трябва да сториш, царю, с тази побъркана паплач! - Тогава ангелът се приближил невидим до нея, докоснал сърцето й и то се обърнало. Внезапно тя вдигнала ръка и рекла: - Хайде, преди това да отидем до кладенеца и да пием! Нека докажем на тия безумни глупаци, че грешат! А послеее, хо-хо-хо, ще видят какво ще им се случи…

Така и сторили. Веднага щом отпили от водата му, започнали да възприемат света с нови очи, до ушите им достигнали далечни птичи песни, доловили великолепни аромати, душите им се изпълнили с възхитителни чувства, разумът им – с премъдри мисли...

- Как може да съм бил толкова сляп и глух, глупав и безчувствен! Как съм живял така до сега?! – Възкликнал царят. – Виж колко красота и любов, и щастие е сътворил добрият Господ, за да ни зарадва, а ние… ние си причинявахме толкова ужасни неща! Толкова съм благодарен на всички вас, прекрасни мои поданици, че ни отворихте очите – на мен и на моята добра царица! Заповядвам на часа указат ми да бъде отменен!

И тогава пред всички се случило чудо. Във въздуха над кладенеца се появил лъчезарен вълшебник. Той се издигнал над притихналото множество на малко бяло облаче и казал с най-приятния глас на света:

– Сега вашият цар говори разумно. Вече и той е добър човек! И ви обича от цялото си сърце! Ще го оставите ли той да управлява страната ви?

Поданиците му на мига приели с възгласи на най-искрена радост. Започнали дружно да скандират:

- Той е наш! Той е наш! Той е наш! Един от нас е нашият добросърдечен цар!

 И от този ден нататък царството заживяло мирно, спокойно и щастливо, въпреки че хората в него се държали съвсем различно от съседите си – помагали си и се обичали, и добрували до дълбоки старини…

 А царят и царицата се влюбили един в друг като никога досега. Народила им се многобройна челяд от превъзходни принцове и принцеси… и всички те заедно управлявали. И били честити до края на дните си.

КРАЙ