Днес много хора не вярват в чудеса: никой не иска да вярва, това на никого не е нужно. Пък и съвсем не е задължително. То просто се случва. Случва се всеки път, когато лягаш да спиш. Дишането ти става бавно и спокойно... приятна отпуснатост и топлина се разливат по цялото ти тяло с всеки дъх, с всяко движение на гърдите ти, прониквайки във всяка твоя частичка. Постепенно всички звуци наоколо стават все по–тихи и по–тихи и в един определен момент цялото твое внимание са насочва дълбоко в самата теб. И ти позволяваш на приятната сънливост да те завладее...

В този момент долитат ефирните нощни елфи и носят малки торбички. А измежду елфите има един водач. Той самият не е най–силен, най–мъдър и най–опитен. Той е просто водач. Ако би имала възможност да го видиш, той може би ще ти се стори малко странен, малко скучен и просто обикновен. Ако познаваше някой подобен на него човек, то той най–вероятно би ти направил много противоречиво впечатление, може би дори би го сметнала за слаб. Но когато елфите са в опасност, той пръв взима своята вълшебна пръчица и се изправя срещу опасността. И другите елфи го следват. По–мъдрите, по–опитни и по–силни елфи винаги са знаели, че той е пръв. Ценят го и го уважават. Именно той избира какво ще има в торбичките всяка нощ. Именно той пръв се спуска над твоята възглавница, докосва косите ти и ти прошепва на ухо... твоето име. Той пръв отваря торбичката си и от нея заструява искряща златиста светлина, която изпълва цялата стая. Това е твоя сън.

И след водачът, на възглавницата ти сядат и другите елфи. От техните торбички към теб летят приятни спомени, радост, необикновени аромати и цветни картини. Благодарение на тях се пренасяш на най–приказни места. На морския плаж, където игривите слънчеви лъчи докосват лицето ти. Можеш да видиш белите пухчета пяна на гребена на преливащите се вълни и да чуеш хрупането на морския пясък под краката си. А може би ще се пренесеш във вълшебна гора, на поляна застлана с най–чудните цветя. Меката трева гъделичка босите ти крака, а росата прави кожата ти още по–мека. Тук е пълно с пъстроцветни пеперуди – и истински и измислени. Тук може да се сбъдне твоето най–тайно желание. И ти искаш да запазиш този свят, да запазиш света, който ти е подарил първият елф.

Елфите премахват тъгата, умората, тежките ти мисли и ги скриват зад обратната страна на Луната. От тъгата правят черния плащ на нощта, от умората – светлината на далечните звезди, от твоите мисли – планетите. Когато настъпва новият ден, елфите започват да правят нови сънища. Това е много важна и трудна задача, защото ако допуснат грешка дори и в един от елементите – ще се получи кошмар.

Но ти спиш и не знаеш за това. Твоето подсъзнание е заето с още нещо и не е известно кога ще разбереш това, което ти вече знаеш – сега или след няколко минути. Ти знаеш, че някоя нощ вместо първия елф може би ще долети някой друг. И всичко ще бъде, както винаги: същото Слънце, същите весели приятели и нови познати, работа или университет. И само някъде дълбоко в душата ти ще остане пустота, която вече нищо друго не може да запълни...

А първият елф ще долита при друго момиче и докосвайки нейната кадифена кожа ще й шепне красиви думи и всяка нощ ще й дарява чудеса...