На тези, които са в затруднение, които са попаднали в сляпо разклонение на Лабиринта, които не намират смисъл да живеят – от сърцето си ще им дам бяла българска роза на помощ. Не случайно днес слушате моите думи. Ще ви помоля нещо съвсем мъничко: Попаднете ли някога в беда, спомнете си за това място! Върнете се при мен, когато сте в тежък момент. Елате такива, каквито сте – угрижени, притеснени, отчаяни. Елате, всички ви ще приема, ще бъдем заедно там, тогава... И ще получите утеха – ще почувствате светлината ми. Припомнете си, че на едно точно определено място на света стои Утешителя във Времето и Ви очаква, за да Ви приеме, прегърне, стопли... При мен вече дойдоха някои ваши приятели... Просто си пожелайте да ги видите отново и това ще се случи.

                                        
*Текстът под снимката е из трилогията "Утешителя във Времето", "Бяла книга", глава ХІІ.