С т е н   Л е о н
Л Е О Н И К А
V Б ъ л г а р с к и а в т о р V

© Стен Хедон Леон, 2010г.


Л Е О Н И К А


архангелски завет
българска литература, философия
духовна фантастика, първо издание

Редактор: Снежана Стойчева, писател
© Художник-редактор: м. б. н. Кирил Кирилов, 2012г.
© Фотографи: Съни Силкуокър, Кирил Цветанов, 2008г.
© Дизайн и предпечат: (осъществени от автора, 2018г.)

  V Leoniel Arts V®  ®
    създадено в България ®
в лето Господне
ММX - ММXVIII



Произведение с пореден № 9
Печат и подвързия:                                   ISBN
 
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

∙ КНИГИ НА ЛЕОНИКА ∙

∙ ПЪРВИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I …………………………………………………………5

2. ЕОН II ……………………………………………………….12

3. ЕОН III ………………………………………………………20

4. ЕОН IV ……………………………………………………..27

5. ЕОН V ………………………………………………………31

6. ЕОН VI ……………………………………………………..37

7. ЕОН VII …………………………………………………….44

8. ЕОН VIII ……………………………………………………50

9. ЕОН IX …………………………………………………….56

∙ ВТОРИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I ………………………………………………………64

2. ЕОН II ………………………………………………………71

3 ЕОН III ……………………………………………………..77

4. ЕОН IV ……………………………………………………..1

5. ЕОН V ………………………………………………………1

6. ЕОН VI ……………………………………………………..1

7. ЕОН VII …………………………………………………….1

8. ЕОН VIII ……………………………………………………1

9. ЕОН IX …………………………………………………….1

10. РЕЧНИК …………………………………………………..1

11. ТВОРЧЕСКИ ЛЕТОПИС …………………………………..1


СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон I 

Днес в утринта на Илинден - 20 юли, през лето 2010-то, аз, посветен на Словото писар, Стен Леон, в етера именуван Леониел, кръстен Кирил от родителите си,

2. а в райското царство наречен Зариел* - земен архинастоятел* на ангелите на Слънцето, стоя изправен върху топлия пясък, в подножието на дивна гора;

3. И в уединение се моля на моя Създател, а пред мен е морето... Нейде отляво се намира остров “Св. Тома”, далече надясно - устието на река Ропотамо1;

4. И като Го хвалех за всичките Му велики подвизи от началото до края на земния свят; Както и за сътвореното в тази вселена за цялото време на вечността;

5. На днешния, 33-ти ден от моето пребиваване на това диво, изцелително, свято място - далече от градските грижи, шум и суета, ето, че се случи чудо:

6. Свят Дух се спусна над мен, докосна ме по върха на темето и ме обгърна като плащаница, която беше, като че изтъкана от пречиста, белоснежна светлина;

7. И благослови ме Всемогъщия с проникновено ангелско зрение и с премъдростта на райските архангели; Дари ме с прекрасни мисли и с изящни чувства,

8. които се настаниха в сърцето ми, изпълниха цялата ми душа, въздигнаха духа ми високо и се разпростряха навред из явните и тайни кътчета на целия свят.

9. Спонтанно паднах на колене, събрах дланите на ръцете си пред гърдите, наведох глава, затворих очи, вдишах дълбоко и започнах смирено да се моля:

10. – О, Създателю всеблаг, чуй молитвата ми! Направи така, че да ми се отвори вратата към вселената; И въздигни духа ми като лъч, право към Източника!

11. И по него изпрати славните райски ангели да се спуснат из небосвода при мен, сега, тук на това свято място, което Си ми предоставил за лятна обител.

12. Нека, по моя молба, те да бъдат насочени през огромния космически ефир към Слънцето, да преминат като сноп негови лъчи през облаците на небето!

13. Нека да играят в блясъците по гребените на вълните, докато най-сетне стъпят на брега! Нека да дойдат при мен по пясъка и да ме наобиколят околовръст!

14. И един подир друг да ме озаряват със светозарната си мъдрост, която е само малка частица от всеобщото всемирно Съзнание около Твоя Ум! Оум.

15. После отворих очи и ето: Видях сноп слънчеви лъчи нежно да проникват през буреносните валма на облаците. Блясъците им заиграха весело по вълните,

16. постепенно ме приближиха и ето, най-накрая излязоха от морето; И през пяната стъпиха пред мене на крайбрежната ивица искрящ, мокър пясък.

17. Скоро почувствах могъщо, но благожелателно присъствие да застава зад гърба ми. Станах бавно, изправих снага и глава, вдигнах лице право нагоре…..

18. И тогава….. без ни най-малка намеса от моя страна, във вътрешното ми око полека-лека се появи, уплътни, избистри един прекрасен, лъчезарен образ:

19. Беше красив, висок и снажен гигант. Гледаше ме добродушно отгоре, а от очите му струеше светлина. Около божествената му глава грееше слънчев ореол.

20. Беше облечен в цял бронен нагръдник, подобен на римски, като че ли излят от чисто злато. Ален плащ се спускаше от раменете чак до глезените му.

21. Нозете му бяха в ювелирни сандали с връзки, преплетени до средата на пищялите. Коленете бяха без брони, а крилете му си почиваха, прибрани зад гърба...

22. И ето, че душевното ми ухо се отвори; И свише ми беше позволено да чувам всичко, което светият архангел Михаил, благоволяваше да ми каже;

23. А на ръцете ми се даде власт да записват възвишените му премъдри Слова, точно, ясно, с непозната до този миг лекота, която ме изпълни цял, щом рече:

24. – О, блажени люде, облечени в надежда, които сте застанали мълчаливи в подножието на стълбата на Ума и умолително сте протегнали ръце към ефира…

25. О, вие, благородни по душа и богати на Дух, сведете чела! Прочетете, какво е записано тук! Почувствайте ме в сърцето си и в разума си ме приемете!

26. Чуйте гласът на архангела, който сега е положил лъчистият си, златен венец - короната на Слънцето, в умелата десница на просветения писател Стен Леон;

27. И чрез записаното от него в тази свята Книга, научете се на премъдрост, любов и разбиране, по пътя към Свръхсъзнанието, за благодатен живот в тоя свят„

28. Ето, тук са вложени светите Слова на праведния архангел Михаил, които са отправени от гората над морския бряг, срещу острова на змиите, за избраните.

29. Ето, че на вашето чакане идва края и жаждата ви скоро ще бъде утолена. Чуйте Словото ми, зрящи, запишете го с лъч светлина  в  Книгата  на сърцето си!

30. Думите на всепобедителната святост днес достигат онези, които са избрани от всевишния промисъл, който е във всичко -есенция, вездесъща навсякъде;

31. Който е видим от душите на интелигентните и прозорливите,  онези просветени хора, които са избрали самички да изследват множество уж свещени писания,

32. за да отсеят из полето от плевели сладките зрънца на вечното Слово, защото само те ще прозрат през страниците на живота си върховния замисъл;

33. И свише ще им се позволи да погледнат в Книгата на живота, която е и Книга на вечността, и да преминат през цялото време на съществувание на всемира;

34. И ще получат познания за Разума, който е от началото на сътворението и присъства във всеки момент из безпределните простори на цялата вселена.

35. Сега ме четете и слушате с върховното благоразположение на нашия всеобщ Създател, таен Наблюдател и Придружител във въплъщенията на всяко нещо.

36. Погледнеш ли в Източника на живота, Той ще те заслепи като светкавица. Чуеш ли Го - ще те оглуши и тътенът Му ще те разтърси като силен гръм;

37. Но усетиш ли Го с душата си - всичко вътре в теб ще заблести и целият ще засияеш от най-чистото щастие, което въобще си чувствал някога!

38. Целта на Източника е да те оживява, възстановява и пази. Ако попаднеш в затруднение, да те направлява към решение; Ако си в болест, да те изцелява;

39. Ако страдаш, да те утешава; Ако си в голяма радост, да те извисява; Ако си в гняв, да те успокоява; Ако си в бездната на смъртта, да те възкресява…..

40. Фокусирай се в мозъчното си око и виж центъра си! Нито ще пролееш сълза, нито капка кръв; Нито ще ти падне косъм, нито ще ти се случи нещо лошо,

41. защото там е Източника на живота….. Само на Ума е присъщо да вдъхва Своето дихание във всичко и да вменява виталност в собствените Си творения.

42. Ето, една епоха сменя друга и ерата на студенината плавно се прелива във времена на свежа въздушна прохлада; И настъпва събуждане и растеж.

43. Тъй както зимата неусетно се обръща в благодатна пролет - така постепенно настъпват измененията във времената на всяка следваща епоха;

44. И всичко, що доскоро е било сняг, лед и мраз се стопява, и претворява в капки, в роса и в облачна пара, която ветровете разнасят навред по Земята.

45. За да вникнеш в това не ти е нужна голяма мъдрост или да навлизаш в дълбокомислие. Нито в почуда ще изпаднеш, нито много ще затрудниш разума си.

46. Дори да имаш някакви мъчни въпроси, решенията им сами ще ти се открият, ако в мълчание наблюдаваш какво се случва естествено в природата наоколо.

47. Отговорите са вложени в обикновените неща и това, което се повтаря всяка година е същото, което предопределя промените през всички времена.

48. То направлява епохите през цялата кръгообразна същина на времето и пространството - вечно, закономерно, в прецизна хармония и с постоянен ритъм.

49. Нищо, което е в голямото не е по-горе по важност от това, що е в малкото. Нито Създателя отдава различно значение на това, което е по-близо до Ума,

50. пред другото, което според невежите Му е далечно. Етерът е еднакво представен, както в микроскопичното, така и в грандиозното. Той е навсякъде.

51. От еднакво значение за Ума е, както благосъстоянието на всеки един малък атом, така и всеобщия ред и благоденствие на цялата необятна вселена.

52. Външното е образ и подобие на вътрешното. Всяко правило в невидимите с просто око малки светове е символ и иносказание за нещата в по-големия свят.

53. За Вечния взаимодействията на молекулите в капка вода са еднакво важни и сравними с тия велики взаимоотношения между галактиките сред вселената.

54. Всичко е живо. Всяко нещо има заложени възможности за развитие и растеж от съвсем малко в друго - неизмеримо по сложност много по-голямо.

55. Така от няколко атома може да израсне монолитен кристал. От неголямо семе, да изникне снажно дърво. От една телесна клетка - цял дишащ организъм.

56. Няма нищо тайно в големия свят на сътворението, което да не може да бъде обяснено с повече от три прости истини в невидимия свят на атомите.

57. Нито нещо тайнствено е скрито в сложните наглед неща. Нито е разумно да се придава загадъчност на реалните факти, явления, понятия и закони.

58. Вдигни поглед нагоре, високо над хоризонта! Изследвай с очи  широкия небосвод над теб и наблюдавай как се изменя през различните сезони на годината.

59. Постепенно ще проумееш, че небето е неизменно, но по един разнообразен начин и в същото време на Земята всичко се случва като за първи път.

60. Това е ясно на всеки и даже неукият рибар, ако го попиташ, ще ти разкаже как вълните се разбиват на пяна в брега с различни гласове и сила,

61. защото за всяка вълна това действие се случва за първи път в нейното съществувание и тя го прави с всичко, което й е възможно и й е дадено свише.

62. Битието в надрасналите земната цивилизация светове е подобно, каквото е и на Земята, но по един по-своеобразен, по-развит и величествен начин.

63. Всевишния е тъй всеобхватен в Своето естество, че вечната Му премъдрост е вездесъща и низпостлана по цялата стълба, устремена към центъра на Ума.

64. Винаги, когато попаднеш в затруднение или недоумяваш за нещо, поучи се от природата! Постарай се да правиш всичко като за първи и последен път!

65. Тогава върховната благодат ще те съпътства. Ще живееш по свободната си воля и опитът на природата ще ти дава познания, които са ти нужни в момента.

66. Ето, тук е най-славната заповед на битието, що е обща за цялото сътворение: – Живей във всеки миг като за първи и като за последен път! Оум.

67. Подир тези прекрасни Слова на всепобедителния архангел Михаил, аз коленичих пред нозете му, погледнах гората и се поклоних до подножието му;

68. И започнах напевно да го славословя за всичките му велики подвизи; И от душа да го възхвалявам за неговата всеотдайност към света, така:

69. – О, пресвети архангеле, представителю и вестителю на святото Слово; Предводителю на звездното братство от ангели в настоящата епоха на времето;

70. Да се тачи и почита твоята премъдрост от самото начало на света, чак до свършека на съществуванията, сътворени от Ума на Всемогъщия! Оум.

 

*Вж. РЕЧНИК. Отнася се за всички думи в текста маркирани с астерикс (*). Б. а.

1Черноморският бряг в областта на Аркутино - земя с благодатна и чудотворна природа от източните предели на България. Б. худ.-ред.

 

 

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон II

След това в гърба ми задуха силен вятър от бурното море. Изправих се, тръгнах наляво по скалистия бряг и не след дълго излязох на пуст, каменист плаж.

2. Отдясно се извисяваше скала, покрита с оранжеви лишеи, а след като се изкачих на върха й, открих упорити треви с малки червени плодчета като малини.

3. Вкусих ги. Те бяха сладки на езика ми, но парещи за гърлото, затова се спуснах обратно пред морето и ето, вълна се разби и пръски намокриха челото ми.

4. И видях от изток към мен да се приближава друг архангел, който пристъпваше леконого по гребените на вълните сред слънчево сияние и бяла пяна.

5. Небето се изясни. Постепенно буреносните облачни кълба се разнесоха. Грейна топло слънце сред висока синева, а силният вятър стихна до умерен бриз.

6. И когато най-сетне ангелът излезе от морето, и благоволи да застане от дясната ми страна, го разпознах - беше великолепният архангел Рафаел.

7. Извисяваше се с великански ръст високо, високо в небосвода над мен, но сякаш беше по-нисък от великия си пълководец пресвети архангел Михаил.

8. Плащът му бе с лазурен цвят. Робата под него блестеше като лъчи в зора по изгрев-слънце. Носеше в ръка златен кадуцей - свят жезъл, обвит от две змии.

9. Ваклите му коси се ветрееха живо, разтягаха се на спирали по посока на морския бриз; И откриваха нежен, усмихнат лик с прекрасни очи, пълни с утеха.

10. Крилете му се разтвориха настрани, обвиха се закрилящо около мен, а десницата му се вдигна и направи изящен жест на върховна благословия;

11. И свише ми беше дадена чудна дарба, която ми позволи да чувам с остър вътрешен слух неговият тих, но мелодичен като флейта, архангелски говор;

12. И ето, че с благоволението на Създателя от рая се спусна Словото на архангела. Премина през Духа в съзнанието ми, а ръката ми прие да го запише:

13. – Стани, Стен Леоне и скоро върви на север от местността, където си сега! Там пред село Равадиново един грешник гради замък, в който ще живееш 5 г.

14. Следват дъждовни дни. Земята е жадна и иска да пие, както от водата на облаците, така и от това свято Слово, що Вечния ми заръча да ти донеса.

15. Моите ангели са приготвили за теб скромна обител в замъка. Всичко необходимо, което ще ти е полезно за битуването ти там, вече е благословено от мен.

16. Върви храбро и с вяра в райското благоволение! Аз ще съм до теб навсякъде, но само там ми е позволено да говоря Словото на това свето писание.

17. Добросъвестно те съветвам - скоро да изпълниш заръката ми, доверени писателю! И добре запомни, че ако пишеш на друго място, различно от замъка,

18. святото Слово ще звучи назидателно и заядливо; То ще подлудява хора и животни; И ще ги прави проклети, като че ли са обладани от нечестив дух. Оум.

19. След като чух и доста се чудих на това предупреждение, аз, смиреният, но любознателен писар, реших в сърцето си да изпитам прекрасния архангел;

20. И продължих прилежно да пиша на брега срещу остров “Св. Тома”; И ето какъв низък глас като боботене от преизподня дочух и какво послание получих:

21. – О, вие, люде жалки и зли, що вървите с алчни помисли по суетни неща; И вие обзетите от страх, които страните от дивото и бягате от природното лоно.

22. Вие, що отхвърляте Земята и пръстта, от която сте част; И бродите по изкуствени - сладки на глед, но вътрешно скверни и пълни с отрова човешки места;

23. Не се чудете, ако подир време ви напада страшен мор; И ви застигат коварни душевни болести, що всяват смут, мъка и разруха на вътрешния ви мир; 

24. И носят жестоки страдания на тялото ви; И терзания, които отслабват духа ви, угнетяват сърцето и отклоняват настрана светлите помисли от разума ви.

25. Не се чудете, но скоро всред природната обител се върнете, защото инак в горест, от злъч като горчив пелин, застигнати от злочестини, в болки ще умрете!...

26. Въпреки поетичните нотки и правдивостта в посланието му, думите на архангела бяха именно такива, каквито беше казал, че ще са - язвителни.

27. Гласът му беше басов, едва доловим. Често замлъкваше съвсем и аз се спирах объркан. Обземаше ме несигурност и дори потрепервах като от студ.

28. Затова начаса прекратих това мъчение, преди да ме е унищожило; И послушах съвета на архангел Рафаел. Събрах всичко, каквото имах на брега.

29. Отидох в строящия се замък на онзи снажен, рус мечтател; И веднага заживях по райското благоволение там, като в чудна приказка сред вълшебен камък.

30. Обикалях градините му край езерото с двойката бели и самотния черен лебед… И точно там, под 4-те кули, изградени от най-топлия и древен варовик,

31. който българската земя е кътала за този славен миг на легендарно съзидание, ето, през лунната нощ на 30 юли, когато бях съвсем сам в целия замък,

32. получих озарение от Духа. Над мен се отвориха седемте двери на вселената и свише ме изпълни благоволение да запиша Словото на архангел Рафаел:

33. – О, пресвети и честни люде, що обитавате в мир по четирите посоки на света, архангелът на целителната милост на Духа се спуска над вас като ветрец.

34. Облъхвам ви с обич и през десницата на верния ми писар, довеждам до вас свежия повей на вдъхновен от Слънцето гений, който е изпратен от Всевишния,

35. за да подпомага, подкрепя и пази от 5-те стихии всяко живо същество. Вестоносецът, избран милостиво от Вечния за всеобщ лечител на вселената, ви казва:

36. – Смирете се пред Словото! Сиянието на Плеядите* огрява Стен Леон, който е посланик на Утешителя, призован свише да донесе зрелост на просветените.

37. Потопете се в премъдростта! Почувствайте Духа, Който е тук в архангелските завети и ще се изпълнят отново душите ви с вяра, надежда, разум и любов.

38. Избавете се от страха и съмненията, що са ви обзели, за да спрат ония зли брътвежи, що са родени от малодушието ви! Преодолейте страданията си!

39. Запомнете! Чудото е скрито в самите вас, хора. То е тайното вълшебство, което всеки ден ви окрилява и изпълва с дихание; И ви съпътства през целия живот. 

40. То е кладенец с жива вода, от чийто пречист и нескончаем Извор може да пиете всички до насита, свободно и колкото ви е нужно през дните на живота си.

41. Поеми, човече, в сърцевината на душата си святото Слово, що днес ти шепнат светиите! Впиши името си всред неръкотворното Сътворение с лъч от твоя дух!

42. Вътре в теб ще се разгорят заспалите пламъчета на велика надежда; И ще се извисиш към Вечния; И ще проумееш как да възсияеш като звезда към Ума;

43. Защото възсиянието е Пътят към Създателя. Само на Ума е известно знанието, що може да преобразува твърдата материя на телесното в ефирен пламък;

44. И да въздигне душата към лъчезарните, звездни светове, които се обитават от ангели, облечени в сияйна светлина за вечен живот в сътвореното. Оум.

45. Когато записах всичко това, главата ми се замая, сърцето ми се разтуптя неудържимо… Въздъхнах дълбоко, залюлях се на люлката пред езерото.

46. Хванах главата си с длани и извиках без глас от сърцето си нагоре през мозъка ми, през надвесения над дясното ми рамо архангел Рафаел към всемира:

47. – О, Създателю на света, Вседържителю на всички тайни, които ми разкриваш с лекота и правиш напълно обясними чрез естествените явления около мен;

48. Моля те, извиси душата ми! Накарай духът ми да затрепти като струна в благозвучие с нежните архангелски трели на пресветия вестоносец Рафаел!

49. А тялото ми преобразувай в ярка, лъчиста светлина; И ако е възможно още сега, в този миг, да се възнеса към Ума; И да засияя на небето като слънце!

50. Нека е по Твоя воля; И да се случи именно онова, което е най-благодатно за мен и за всички просветени, настоящи и бъдещи хора по цялата планета! Оум.

51. И ето, след миг ме обгърна свещената плащаница на светия Дух; И в центъра на съществото си разбрах, че имам още деяния за вършене тук на Земята…

52. Но за мое утешение и за подкрепа на всяка надежда в милосърдието на Разума, чух благозвучния глас на архангел Рафаел да казва с нежна нота:

53. – О, творение на Създателя, въздигни духа си, успокой се в душата и смири се в тялото си! Възсиянието е Път низпостлан пред онези от простосмъртните,

54. които жадуват да изкачат всички стъпала на просветление по безкрайната стълба към Ума и също като теб постигат успех в овладяването на разума си!

55. Ние ангелите сме слънчева светлина и сияем ярко като пътеводна звезда над всеки, който ни е пожелал от сърце. Ние сме мир и вечна благодат.

56. За да ни следваш не е нужно нищо специално. Просто върви по тихите въжделения на душата си и осъществявай в реалността пресветлите си мечти за живот! 

57. И като замълчах в себе си, мислено отпих от Словото на архангела; И то ми се стори на вкус като вино; Но за да се уверя - опитах го повторно;

58. И да, в душата ми Словото му беше като червено вино, премесено с резенче лимон; И дъхът на освежаващия цитрус се затвърди в съзнанието ми;

59. И чух архангелът отново да ми проговаря с още по-хрисим, преизпълнен с чиста искреност и дори, както ми се стори, по човешки замечтан глас:

60. – Представи си, Стен Леоне, какво райско обиталище би бил земният свят, ако всички хора живеят в настоящия момент като теб и всичко е споделено; 

61. Ако няма господари и роби; Ако няма нечестиви помисли; Ако всичкото добро, което всеки е способен да си пожелае за общото благо, се осъществи!

62. Замислих се за малко и когато бях напълно сигурен в собственото си мнение по този въпрос, отговорих на архангела от сводовете на съзнанието си:

63. – О, целителю на недъзите на всичко, що е живинка тук долу на Земята, знам, че обичаш да посещаваш простосмъртните и да разговаряш човечно с тях…

64. Какъв би бил земният свят, свети Рафаеле!? Може би ще е прекрасен, ако човеците имат очарователни помисли като тебе и живеят с ангелите като мене.

65. Щеше да е рай… Но да се спрем на реалността - хората не са такива като мен и често нямат връзка с Ума, а ангелите за тях са само древна легенда…

66. Моля те, направи така, че тия, нападнатите от злини да получат твоите благонадеждни напътствия и да научат чрез мене как да се спасят сами!

67. Ето, вече неколцина мои приятели ме питат как да се избавят от нечестивите мисли, които ги нападат като влечуги нощем или ги измъчват в зори?

68. Моля те, кажи им в твоето лечително Слово, изпълнено със спасителна премъдрост, която е малка частица от знанието на Всевишния!… Какво да направят?

69. Как да се отърват здрави и читави от коварните мрежи, в които са се оплели сами, поради своето невежество, или по зла умисъл на веща чужда воля?

70. Моля те, дай им съвети, за да стане възможно и други, що са в нужда, да научат твоите благодатни и точни отговори на терзаещите ги теготи! Оум.

 

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон III

    И тогава в мен спонтанно се породи непреодолимо желание да спра да пиша; И да стана от мястото си; Да се разходя край езерото на замъка в тъмното. Погледнах към нощното небе и видях как остаряващия лик на Луната сякаш помръква; И как неусетно тя се скрива в тънки воали от перести облаци. Поразходих се край брега; Но бях като налегнат от невидима тежест, затова се облегнах на ствола на една плачеща върба надвесена над тихите води; И ето, че след малко ме споходи приятно чувство на облекчение; Наплисках лицето си; Измих се; Усмихнах се на всичко, което ме заобикаляше; И скоро чух архангел Рафаел да се спуска над мен в нощта през клоните на дърветата; И шепотът му да иде с талазите на вечерния вятър, когато рече: – О, благоразумни хора, осъзнати в необходимостта да се стремите към благочестив живот, здраве, спокойствие и към добронамерени помисли;  Най-добре е за всеки сам или с приятели, да потърси светите, благодатни на хармония, чисти и уютни места сред лоното на изцелителната природа,  която Създателя е дал за естествено човешко обиталище. Иди там и се настани сред дивни гори; Опъни шатрите си пред непокътнати морски брегове; И телом се остави в ръцете на Създателя! Изпълни душата си с вяра в Неговата грижа за теб; И с молитва издигни като бял лъч духа си към космоса! От свещената кост, право нагоре през целия гръбначен стълб; Прешлен по прешлен; И през вместилището на мозъка към Източника на живота. Живей с вяра в Създателя и всичко, което ти е потребно ще ти бъде дадено навреме; И ще получиш в настоящия момент именно това, от що се нуждаеш! Нищо ново, що е направено от хората, не е по-добро от сътвореното от Вечния; И нищо изкуствено, що е незрял плод на млади и зли човешки технологии, не може да се равнява нито в красота, нито по функция, нито в роля, нито по многообразие, с живата опитност на природата в нейната дълбока същност. На тези измежду вас, които са верни на неподправените неща, ще им се даде да се слеят с природната обител, за да я обитават в благоденствие; И чрез живот в натуралното, умните ще бъдат благословени свише да се претворят в единно цяло с Всемогъщия още тук на Земята, без да познаят смърт. Първо, тялото ще се отърси от всякакви болести. Ще стане здраво, хармонично и силно; И всяка клетка в него ще се изпълни с благоразположение. Жизненост и физическа сила, която умората не може да сломи, ще се настанят трайно в мускулите; А разумът ще стане гъвкав, бърз и много точен. Душата ще се насити на блаженство, както пчелата на сладък нектар; Нежно чувство и просто желание ще я обитават като двойка диви лебеди. Разумът ще отхвърли всичко отрицателно, гнетящо, низше и безнадеждно от себе си, както цветът на водната лилия се очиства от тинята на блатото. Най-накрая с подкрепа от ангелите, духът ще се научи да улавя мъчителните мисли и да язди самоуверено на студените им драконови гърбове; И с изящество ще ги води по волята си, за да се издигнат от адския, непрогледен мрак към звездите, които с мъдростта си сияят из целия необятен космос. Даже от най-лошите помисли душата ще съумее да извлича капчици оживителен еликсир, що ще подмладява тялото и ще окрилява разума за подвизи. Поучете се от архангелите на Всеблагия, защото те с обич, кротост, смирение и думи на възхвала към мирозданието на Ума постигат много повече, отколкото всички бесове с цялата им арогантност, лошотия, нахалство, сквернословия и вещина в склоняване на хората към престъпни деяния. Ако до тебе приближи черна сянка и започне да вменява в съзнанието ти нейните коварни помисли, като ги повтаря много пъти и ги натрапва като твои, не се бори с лошотията! Ако влезеш в схватка и се увлечеш в битка с нея, тя ще започне да те надвива; А ако побегнеш - тя ще те гони, докато те унищожи. Вместо това помоли твоят ангел-хранител за благоразумие! Извиси се на неговите криле над мъчителните мисли, страшните видения и агресивни настроения! Погледни ги в покой отгоре и внимателно вещо ги анализирай; Като ги проследиш и изследваш пътя им, разбери къде е гнездото им и защо те нападат; А после, с дух смел бръкни в леговището им и улови като въже опашката на омразата им. Започни да се придърпваш по нея навътре към ядрото им; И щом стигнеш до източника им, неусетно ще вникнеш и ще проумееш каква е причината за тия пагубни настроения, които те будят от сън и мъчат сутрин! Който постигне това, ще има власт да промени всичко, като развърже въжето и го пусне; Или ако го стегне в здрав клуп около главата на изкушението, може да го води, където му е удобно; И да му заповядва, според волята си, да върши дела, що в името на Създателя претворяват злото в добро. Понякога най-трудните битки се печелят само с помощта на една блага дума; И всякакво воюване става излишно щом се намерят отговори на въпросите,  които изместват центъра на сърцето; Карат го да тупти несигурно в гняв или с агресия, що нарушава покоя на ритъма му. Помни: Изход винаги има! Решението е сред дълбините на духа, скрито под подвижните пясъци на разума. Там лежат благоразумните отговори, които решават проблемите на битието; И те ще се открият пред този, който ги търси с търпение; Висшият Разум е в Словото, а то е способно да променя в миг същината на сътворението. Веднъж приемеш ли да водиш живот сред природата в едно с ангелите, постепенно ще се приспособиш и ще следваш естествения ход на сезоните. Ще заживееш в мир земното си битие и с благополучие ще се възползваш от всичко, което ти се предоставя от съдбата по щедрата воля на Всевишния. Тогава ще забравиш какво е болест или умора. Угнетителните мисли ще напуснат сферите на твоето съзнание, което ще се напълни догоре с благодарност. Затова, о, възлюбени мои чеда, що сте в болест и скръб, търсете чистите места по света! Стойте само там, където няма нищо изкуствено или изопачено! И ще се радвате на здраве през всичките си дни. Помнете да благодарите, защото всичко лековито е винаги на любими за ангелите места по Земята! Оум. След Словото на архангел Рафаел - сияйният лечител на света, аз застанах в нозете му пред езерото и му се поклоних. После загледах ясния лунен лик; И в мен се разлисти копнеж да поблагодаря на крилатия вестоносец за знаменитото му призвание да възражда всичко живо с тези думи на възхвала: – О, пресвети архангеле, вестителю на Ума и Словото, що умееш да затваряш рани и да премахваш телесните недъзи с нежно, чудотворно докосване; О, изцелителю от напасти по телата и душите на човеците; Предводителю на легионите от хекимини в звездното братство през тази ера на времената; Да се помнят и почитат от всичко живо, що пребивава на Земята и е сред необятните простори на цялото мироздание, твоите свети роли и занимания! Да бъде благословено от Всевишния твоето участие във възродителния стремеж на тези обитатели на Земята, които са се посветили на развитие в дух! Помогни ни да успеем да възсияем и да облечем душите си в лъчисти дрехи от светлина! В името на вечния Ум, запали в нас смъртните звезден пламък! Нека пребъдат тези, които Ума е оставил на внимателните ти длани за целокупна грижа и отговорно пазене през цялото им житие, от корена до короната; И да се изкачат достойните поне едно стъпало нагоре по стълбата на развитието си към звездите и ангелските светове на нашия всеобщ Създател! Оум. А като притихнах, ето стана нещо чудесно; Сякаш полетях в ефира на крилете на съзнанието ми; Душата ми се въздигна към светия Дух като огнена птица; И преизпълни се с виделина всяка моя частица, сетиво и мисъл; B миг научих езика на светлината и чух как звездите сладко разговарят помежду си. И разбрах как достигат чрез лъчите си, докосват и даряват с ореола си голяма мъдрост на всичко, което е жива рожба на тяхното лъчезарно съзнание; И ето, прочетох с окото на душата ми плазмените букви на светлината; Научих, че мракът е по-стар от нея и е като черна дъска за писане в материята, а слънцата изсичат през него със звезден огън думите в книгата на Живота, що разказва в символични предания съдбите на знайни и незнайни персонажи; И изобразяват легендарната премъдрост на Всевишния, но и поставят несгоди и препятствия по житейския път, като правила за пунктуация и правопис,  за да бъдат отделени една от друга думите, що прииждат от центъра на абсолютния Ум в безкраен низ, ред след ред, от страница в глава към том... След като плавно възприех внушителното величие на всичко това, бавно ме обзе чувство на щастие, мир, блаженство и ето, душата ми се изпълни с екстаз; Съзнанието ми засия от удоволствие, а духът ми взе да трепти в мен като струна през времената, да ехти като златна камбана през пространствата... И видях всички звезди да ми пригласят с пулсациите си; И чух хор от ангелски гласове да запява в съвършен унисон с мен възвишен химн за живота...  

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон IV

  Подир тази благодатна на свети Слова нощ, аз, смиреният писар на архангелските завети и пряк свидетел на възвишеното им влияние в моя скромен живот,

спрях да пиша за дузина дни; Бях въвлечен в интригите на зъл слуга от замъка, чиято омраза пречеше на духа ми да приема посланията от селенията на рая.

Но началника му като разбра, го озапти; И ето, на 12-ти август, озвучих замъка с песнопения на ангелогласните “Грегориан”, а покоят се завърна в душата ми.

Същият следобед седнах на люлката пред езерото; Насреща ми шест пауна и две патици каролинки си почиваха на брега. Те кротко пощеха перцата си.

Подухваше свеж, благодатен ветрец. Клоните на върбите се поклащаха. Синьото огледало на водата се къдреше под нежния лъх и мяташе чудни отражения;

И до мен достигна гласът на архангел Гавраил, който ме зовеше от югоизток, от Ставро - една местност след Царево по крайбрежието на Черно море;

Където не бях ходил още, но за която ми разказа мой верен приятел, музиканта Стоян, който бе сръчен майстор-зидар, нает за сезона в двора на замъка.

Ето така в душата ми беше посято семе надежда, че скоро ще стане осъществимо едно мое пътуване и пребиваване на онзи живописен, уединен плаж...

И чух от там да се носи над езерото тихият глас на архангел Гавраил. Извика ме по име и ме благослови с нежно докосване, рече благо в духовния ми слух:

– Стани, Стен Леоне, вземи храни и напитки за три дни и три нощи; Скоро се настани при мене, ангелски писарю, да чуеш и да запишеш Благовестието на Ума!

Говорът му беше необичайно настоятелен и аз се усъмних в неговата достоверност; Затова, за да го изпитам му отвърнах внимателно с вътрешния ми глас:

– Кой си ти? Свети архангел Гавраил ли си или не си? В името на Вечния те заричам: Пред мен веднага се покажи и убеди ме, че наистина си пратеник на Ума! 

И ето, още същата минута, обаятелна архангелска мисъл прекоси купола на съзнанието ми; Но тъй бързо и ярко блесна тя, че не смогнах да я запиша.

Озари ме като метеор, що прехвърча небосвода в звездна нощ; И преди да изчезне, само успях да усетя възхищение от гениалността и духовния й плам.

Запитах душата си и от нея научих, че още ми беше рано за среща с могъщия Гавраил; А и Рафаел имаше да ми дава още умни решения по важни въпроси;

Затова мислено се пренесох в приятната местност, където стоеше вторият велик архангел; Паднах в богоговение пред него; Вдигнах лице нагоре и казах:

– О, утешителни архангел Гавраил, нека да е всеблагато твоето свято Благовестие, което Всевишния провожда да дадеш на мен, тленния, но честит писар;

Който се е прострял по очи в подножието ти! Прости ми, че с моята материална обвивка не съм в състояние начаса да се отправя на този път към теб;

За да пристъпят нозете ми в усамотението на съкровеното място, що в своята щедрост ми показа; И телом да се оставя в милостта на твоите ангели там!

Моля те, свети архистратеже на звездното братство, смили се над мен, ограничения, че сега не мога да потегля; Но ако е във властта ти, изпрати ми приятели,

които по тяхна воля и с мое съгласие да ме откарат там! Ще остана 3 дни и 3 нощи, или повече, за да вкуся плодовете на славното ти гостоприемство;

За да имам щастието, чрез теб да получа Благовестието; И да се докосна до светозарната ти мъдрост, що прелестно искри като дъжд от падащи звезди;

И пълни празната чаша на човешкото невежество с чисто просветление от благогласните струи на звездния водопад, що извира из Източника на живота!

Склони ухо към молбата ми: Ако е във възможностите ти, пренеси ме на крилете си, ако не телом поне духом; И открий ми в мистика великите тайнства;

И сподели ми заветът, който Благоразумния иска да даде на всички ни тук долу на Земята - хора праведни събрани в тишина от различни места и епохи,

тръпнещи в очакване на вечното свято Слово, възвишени, умни, но нарочно заблуждавани, смълчани и богоугодни, духовни и ангелски в своето житие! Оум.

След тази моя откровена молитва, ето, че отляво ми повя с маховите пера на крилата си пресветия архангел Гавраил - владетеля на райските светове.

Той сякаш се яви в зрението на душата ми, като че облян в синя, лунна светлина, прекрасен като вълшебник. Държеше пълен обреден потир с двете си ръце;

И струйка от чашата прелетя по въздуха към мен, докосна устните ми и щом я вкусих, ме изпълниха капки блага амброзия от световете на духовността.

В сърцето ми се запали син пламък; Искрите на уважението ми към него изхвърчаха нагоре през мен, високо към звездите, към рая и духовните същества...

И въпреки че беше ден, във вътрешното ми зрение израсна спокойна панорама на звездна нощ край пленителните брегове на Черно море; И Гавраил рече:

– Вслушвай се в душата си, Стен Леоне! Въоръжи се с вяра и търпение, писарю на Словото! Ще изминат много години, преди да дойдеш при мене на брега...

Но бързам да те успокоя: Там ти ще получиш архангелски дар и с теб ще се случи свето чудо, което Разума не е правил още пред жителите на Земята.

Затворих клепачи и бързо се отпуснах в блажено съзерцание на светия архангел. Устните ми сами се вдигнаха и разтвориха в широка, любвеобилна усмивка;

И постепенно, от глава до пети ме изпълни неизразима екзалтация; А в моята душа се породи безкрайна благодарност към Ума - Създател на вселени, 

чрез Когото цялото това щастие беше възможно... Събрах дланите си пред гърдите и в мислите си прошепнах напевно следното славословие на Ума:

– Блажен, благат и свят Си Всевишни! Твои са всички неща и проявления, които кръжат нескончаемо около Слънцето и безчисленото множество звезди.

Ти Си в цялата вселена и цялата вселена е в Теб, но тя пак не се запълва с дори една милиардна частица от Твоята колосална грандиозност.

Ти Си Свръхсъзнанието в безкрайността; А вечната Душа е космическият океан на етера, който е съставен от душите, що са във всякакви живи създания.

Те са ефирните елементарни частици, които както атомите се групират в разнообразни съюзи; А по подобие на течната вода, се движат на разновидни вълни...

Благодаря Ти, Създателю, за този земен живот, който ми даряваш миг след миг! Аз зная, че където и да попадна, винаги Съзнанието е свързано с мен.

Благодаря Ти, за здравето, което ме прави волен по душа и ме освобождава от страдание, грижа и злощастие! Благодаря ти за знаменитото спокойствие,

що ме изпълва с неописуеми по изящество и неизмерими по количество блажени състояния, доловими чрез 5-те сетива на тялото и 10-те на душата ми!

Благодаря Ти, че ми даваш възможността да бъда изцяло тук; И само момента да е моят водач и покровител по пътя на земното ми съществувание!

Велик Си, Разуме. Нищо не може да се сравни с Ума Ти и никое друго същество не може да ми даде така, както Ти ми отмерваш от Твоята благодат;

Нито пък съм получавал някога това, от що се нуждая, от друго място, което да не е отново проявление на Твоята сътворителна алфа и омега.

Ти, Вечни, Си Създател на всичко видимо и невидимо; Всичко, що живее през деня и обитава нощта; Всичко минало, настоящо и бъдещо е Твое!

Моля те, Разуме, направи ме приемлив и съвършен за Теб! Позволи ми да вляза с почит в духовното измерение на Твоите свети светове сред вселената,

облечен в сияйна премяна, изтъкана от светлик белоснежен! Нека бъде премъдростта Ти във всичко! Ти ме направлявай и ме ръководи всеки следващ миг!

Хвала Тебе, Всевишни! Да се свети името Ти! Делото Ти да се обожава от Твоите просветени и изпълнени с разум творения, сега и вовеки във вечността! Оум.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон V

И малко след като се молих, отидох при северната кула на замъка. Бавно изкачих витите й стъпала до първия етаж. Влязох във второто от жилищата;

И докато съзерцавах чудния изглед, който се откриваше на изток през сводестия прозорец и неговата кована, тъмнозелена решетка, обрасла с бръшлян;

Ето, обгърна ме чудото на великия свят Дух. Покри ме като плащаница от ефирна коприна, а вътре в мен се появи блажено усещане за обичлив свят Глас, 

който по подобие на моя вътрешен глас говореше топло и мъдро с разбиране, с тембър на задушевност. Беше приятен като жужене на пчели в цъфнал глог.

И ето, аз от любознателност, примесено с удивление, реших да проведа мислен диалог с този обаятелен свят Глас; И Го попитах, както се пита баща:

– О, божествен Глас, кажи ми по разбираем начин: Каква е истината за Сина човешки? Моля те, отговори ми, заради мен и за заробените от религиите умове,

които искат да се освободят! Нека си изяснят от къде идва тяхното съмнение, което ръга с ръжен душата им; И ги измъчва; И ломи вярата им в Ума! Оум.

Замълчах с притаен дъх в гърдите ми и се вслушах с ухото на душата ми в тишината на цялото мироздание. И дочух светия Глас да ми нашепва: 

– Поради невежеството на апостолите и като следствие от самоотлъчването на човека от естествената природна обител е възникнала цялата тая религия.

Нима е допустимо да имам само един-единствен син след като съм Сътворител на всичко живо и неживо, на разумни и на лишени от разсъдък създания?

Нима е допустимо Твореца да пресъздаде наново Себе Си от същество, което вече е било сътворено от самия Него? И дори ако някой вярва, че е така,

Разума би ли влязъл скришно като прелюбодеец при девица? Или ако дори това е възможно, тогава нима всеки път, когато се зачева човешко дете,

Създателя не участва чрез Собствените Си творения в този акт на съединение, чийто плод е ново проявление на градивната мощ и съзидателност на Ума?

Нима на Моята плодовитост приляга да има само едно дете? Чий са тогава всички останали щерки и синове? Кой, ако не Аз, им отдава живот от Духа си?

Прочети Словата Ми, които записва благонадеждната ръка на сътворения от Мен писател! Той Ме пресъздава по силата на неговата писателска дарба;

А това се случва, понеже е от тия Мои рожби, що достигат възвишеност и духом попадат в съзвучие с абсолютния Разум. Осъзнаващите се са Мои Деца.

Приеми думите Ми вътре в душата си, ако си драговолен! Изследвай логиката на идеите Ми, ако си мнителен! Проумей я и оцени Ме с всичките си знания!

Ако в тебе, творение Мое, има поне зрънце здрав разум, веднага ще разбереш, че всеки, който съществува, в което и да е време, е произлязъл от Мен!

Всеки, който е тръгнал към Мен по Пътя на извисяването чрез осъзнаване в живота, или чрез възкресение в смъртта, е Моя достойно рожба, Мой Син!

Човеците имат склонност да издигат едни хора или неща над други хора и неща, но за вечния Ум всичко е еднакво важно и има равностойно значение.

Това, че някой човек се е осъзнал и нарекъл Мой Син не означава, че е нещо повече от ближните си. Пред Създателя на световете, всички са равни.

В съзнанията на околните, просветеният е висше същество понеже те се сравняват с него. Това присъщо на човешкия ум гледище води до заблуждение.

За Вечния такава неяснота никога не е съществувала. Ума няма лично предпочитание към някого. Привилегиите са човешка дребнава фантасмагория.

Напълно разбираемо е за всеки зрящ, когато гледа образ в света от ниска гледна точка, да го възприема откъслечно, изкривено и отделен от цялото,

но щом същият образ бъде видян от високо, той придобива съвсем проста форма. Всякакво усложняване на наблюдаваното отгоре е напълно безпредметно.

Така и в Разума няма нищо сложно за разбиране. Ако не поставяш нищо и никого в нито един момент, нито по-горе, нито по-долу от теб и твоят интелект,

веднага ще Ме проумееш! Именно това върши Създателя още от първото мигновение на сътворението. Всеки отминал и бъдещ миг е равен на сегашния.

Нито бъднините са по-горе, нито прежнините са по-долу. Нито настоящето е между тях, защото за Ума всички времена са единно кълбообразно цяло.

Всеки един от вас е свято чедо, когато пребивава в мига си и живее в деня, и в часа, и през всяка настояща секунда, независимо от минало и бъдеще;

И не Създателя изисква послушание от рожбите Си, но те настояват въжделенията им да бъдат осъществявани от Него в сферите на действителността.

Ума не се нуждае от нищо, нито желае, каквото и да било, защото всичко вече е Негово; И е направено даром за живите му проявления. Толкова е просто!

Ако все още не си разбрал какво е Всевишния, Създателя и Вседържителя на целокупната вселена-време, ще ти отговоря така: Аз Съм всичко в миг!

Аз Съм сумата (в малкото и в голямото) на общият сбор от всички събития, случващи се из цялото пространство във всеки настоящ миг на времето! Оум.

След като записах на хартия светото Слово на Създателя, ме изпълни като морски прилив - от основата до върха, живително чувство на осъзната святост.

Затворих очи, отпуснах се по гръб на леглото до прозореца. Прострях ръце настрани с длани обърнати към синия небосвод и въздъхнах с тиха благодарност.

Облада ме безмерна жалост, благосклонност и съпричастност към всичко сътворено. В душата ми се настани удовлетвореност,

а в разума ми - велик покой, чисто осъзнаване и съкровена любов  към  всичко  живо, което съществуваше навред в същия свещен момент на настоящето.

Съзнанието ми се избистри и успокои като огледалото на езерото в двора на замъка при безветрие. А после започнах да дишам дълбоко с пълни гърди;

И ето, след 8-мото вдишване задържах дъх, а вътрешният ми взор се изстреля с грандиозна скорост към лъчист и жив тунел, който се откри високо над мен...

После за миг нагоре през гръбнака, през тила и черепа ми премина с пукот сила подобна на ослепителна мълния... И бях подет от могъщо ускорение;

Което ме пренесе духом в един друг по-съвършен свят; И аз, преданият поклонник на Ума, се оказах облян в най-ярката, блажена и благодатна светлина;

Каквато никога не бях виждал с физическите си очи на Земята... Толкова радостно ми стана от нея, че ми се прииска вечно да се къпя в лъчите й.

Времето и пространството престанаха да съществуват в линейната си форма. Те сякаш се претопиха в трайно сферично настояще без начало и без край.

Чувствата ми се въздигнаха и засияха в най-прекрасното усещане за щастие, що не може да се сравни с никое друго присъщо на тялото удоволствие.

Съзнанието ми се разшири до безкрая. Мислите ми спряха напълно и в мен остана само непонятно за разума разбиране за висок, всеобхватен екстаз.

Съзнанието ми беше във всичко. Знанията ми бяха от най-висш порядък; И дейно участвах в онова, което съществуваше във вселената през всеки миг...

– О-у-м, Всевишни! - излезе с въздишка от гърдите ми моят глас и почувствах силни тръпки в пръстите на ръцете, а около челото ми - корона от светлина...

Сякаш над мен грееше ярка звезда... Върхът на главата ми изтръпна от божествените й лъчи... Върховно блаженство се спусна надолу през моето тяло.

– Да, писателю Мой, това Съм Аз! - рече ми благо светият Глас. - Ето, че ти се открих, Стен Леоне и позволих на крехката ти телесна същност да Ме познае!

Ето, показах ти през всички сетива какво е в Ума Ми! Това е преживяване постижимо от всеки човек, но е рисковано да се практикува твърде често, тъй като субстанцията, 

от която Съм сътворил хората не е достатъчно устойчива на тази върховна форма на проявление на Моя свръхсъзнателен Разум.

– А-у-м-м, о, да, Създателю! Обичам те, Всевишни! - излезе от гърдите ми нежен шепот щом повторно надникнах в същината на Свръхсъзнанието и се опих от вечно щастливото Му естество.

Обърнах очи към пейзажа навън, мислено целунах цялата природа, която се разкриваше от прозореца навън - градината, цветята, прелитащите лястовици; 

И небосвода... и гората под него... короните на върбите край водата, редицата храсти с рози. Даже увивните клончета, които надничаха любопитно в стаята...

Ветрецът ги разклащаше, погалваше краката ми и после плавно отлиташе на запад през отворена порта към Слънцето, което клонеше към топъл залез.

“Ще надникна за трети път в същината на моя Създател!” - наумих си и се заех да дишам дълбоко. Поставих пръстите си на тила, кръстосах глезените си;

И когато притиснах шията си, воалите на битието се стопиха. Тялото ми сякаш се разтвори и изчезна. Остана моят жив дух с нулева маса и огромна плътност.

Слуховите ми възприятия се измениха. Съзнанието ми се разшири, разпростря и запълни цялата съвкупност от времена и пространства на вечния космос.

– О-у-м! - излезе с радушен дъх през устните ми моят глас пропит с колосално възхищение към Ума, Който видях в славата Му. Отпуснах се и затворих очи;

А при следващото вдишване, в моето тяло отново започнаха да се възвръщат обичайните за сетивата възприятия и в него се плиснаха вълни от наслаждение.

СТЕН ЛЕОН  ЛЕОНИКА I  Еон VI   Ето, че изминаха множество дни преди да стъпя на брега на морето през следобеда на 27-ми август; И да отседна на скалист плаж пред пристана на Созопол. 2. Тогава задуха топъл ветрец от югоизток, а около мен се спусна благоволение от Духа и ме покри като лъчезарен плащ, изтъкан от милиарди слънчица. 3. Морска змия подаде глава над вълните отдясно, обърна се към мен с двете си очи; И ние дълго и спокойно се гледахме; А наоколо свистеше силен бриз... 4. После до душевния ми слух достигна тихият, съскащ гласец на водолюбивото влечуго, което ловуваше сред вълните и спеше из ниши под скалите; И ми рече: 5. – Разбра ли сега, Стен Леоне, писателю на вечното Слово, що ще придружава човеците през епохата, когато Слънцето ще се възражда в съзвездие Водолей, 6. какво незначително човече си ти и колко е немощно влиянието ти в света на хората? Убеди ли се, че нямаш власт над нищо предопределено тук на Земята? 7. Осъзна ли, че цялата сила на архангелите е едно нищо пред простите обстоятелства, що се издигат като великани насреща ти от фактическата реалност? 8. И след като зададе тия свои смущаващи духа ми, потискащи душата и тревожещи телесното ми естество въпроси, тя бързо се скри под вълните на морето... 9. Останах сам. Дълго гледах с тъжни очи към пристанището на Созопол и се чудех защо й беше нужно на тази нищожна твар да ми отправя такива въпроси? 10. През съзнанието ми се заредиха случки от изминалите дни... Спомних си денят на 18-ти август, когато в полунощ беше починал Стоян музиканта; 11. А той беше на моя възраст - 38 г. Физически поне двойно по-силен... И сега младите му деца оставаха сиротни - само на ръцете на клетата му вдовица; 12. И как тая неочаквана смърт ме отдалечаваше от деня на срещата ми с архангел Гавраил, защото Стоян знаеше с точност къде е оня уединен морски бряг... 13. Скоро моята скръб намаля и отстъпи пред слънчев светлик надежда, че провидението ще създаде нови случки, които ще ме отведат при свети Гавраил. 14. И ето, още на следния ден обстоятелствата се наредиха по великолепен начин, така че аз, натъженият от скоропостижната кончина на приятеля ми Стоян, 15. се озовах в местността на Аркутино; И като се отдалечих от заетия с летовници плаж, в мен се роди желание да пиша още боговдъхновената Леоника. 16. Затворих очи, както държах ръкописа ми. В мислите си се обърнах към архангел Михаил с дълбоко преклонение и с голяма почтителност му рекох следното: 17. – О, славни пълководецо на армиите на звездното братство, що е сияйно множество от свети умове; О, мили архангел Михаил, говори на ухото на душата ми; 18. И разкрий ми, ако ти е угодно, вестителю на Разума; Защо беше нужно да преживея това скръбно събитие!? Защо се случи тази смърт на тоя човек?  19. И защо в следствие на нея беше възпрепятствано моето пътешествие към мястото за срещата ми с подвластния ти архангел архистратег Гавраил? 20. Моля те, дай упование на надеждата ми и благослови ме с правдиви отговори, които да надвият с ангелска лекота над застигналото ме униние! Оум. 21. Загледах скалите отсреща. Бяла чайка беше кацнала на върха на една от тях и обръщаше глава ту с лявата, ту с дясната си страна към мен. 22. Тогава през вълните и чрез нежното докосване на морския бриз до нетленното ухо на душата ми ме застигна като ехо ясен и добродетелен глас; 23. А зад гърба ми застана и се извиси до небосвода светия, драг образ на архангел Михаил. Силните му криле се разгърнаха закрилящо от двете ми страни. 24. Ръцете му насочиха дланите си към мен. Два сияйни лъча от неговата аура се спуснаха от тях и ме покриха като облак от ярка светлина, когато ми рече: 25. – Стен Леоне, магистре на биологическите науки, изследвай скалите насреща ти! Вгледай се в зелената ивица от водорасли, що силата на Луната е оголила; 26. И чрез отлива на морето е изложила на жарките слънчеви лъчи! Нищо не е случайно в световете на материята и духа. Всичко в тях е взаимосвързано. 27. И всяко нещо се случва в следствие на нещо друго. Твоят приятел Стоян беше призован да се яви пред Всевишния. Ума чу молитвата ти за неговата душа; 28. И на теб ти се даде да го видиш облечен в бяло сияние. Ти го зърна сред селенията на отвъдното заобиколен от четири херувима с прекрасни лица... 29. На него му беше оказана честта да насочи надеждите ти към морския бряг, където ти ще отидеш някой ден, за да сториш поклон пред архангел Гавраил. 30. По воля на Всевишния стана всичко и точно така се случи, както в Книгата на живота е записано житието му още преди да се роди в тяло на Земята. 31. Виждам в сърцето ти твоето колебание, но знай, че Пътя сам ще ти се открие, само когато наистина с желание се отправиш към брега. Там ще е срещата... 32. Когато си готов, когато пожелаеш, твоят ангел-хранител ще полее семенцето на новата ти надежда; И тъй ще го стори, че за миг ще израсте в дърво. 33. Ти вече знаеш, че има много начини за постигане на една и съща цел, но само един е начинът, по който ще бъде постигната твоята лична цел. 34. Днес затова те пренесох на скалите срещу змийският остров с такава лекота. Ето, тук за теб звучи моята утеха, за да те напъти и подкрепи във вярата! 35. Ще разсека с огнения си меч мрака на угнетението, което те измъчва след смъртта на твоя тъмнолик приятел! Ще разпилея нашир и надлъж тая проклетия! 36. Приканвам те, скоро вдигни вътрешният си взор нагоре към мен! Виж какво чудо ще сторя в името на Всевишния Разум, за да те освободя от тъмнината!  37. И ето, след като приех в сърцето си поканата на светия водач, аз, опечаленият от скръб, се изправих. Насочих вътрешния си взор нагоре към великана; 38. И видях как в десницата на Михаила се появи чуден меч, който бе съставен от сноп ярки, пречисти светкавици, подобни на високи пламъци в стихиен огън... 39. Архангелът вдигна меча си право нагоре. Потопи върха му в диска на Слънцето. Завъртя го право надолу и го подравни с лъча на моя собствен дух; 40. А духът ми се издигна като много тънък лазер от голямата фонтанела на главата ми и премина по цялата дължина на страховитото, огнено острие; 41. И случи се чудо. Мечът му блесна ослепително като хиляди слънца; И мигом очисти духа ми от всевъзможни тъмни петънца; И мрачините изчезнаха напълно. 42. Духът ми засия от наслада сред божественото великолепие. Душата ми ликуваше от радост. Разумът ми се изпълни с велико спокойствие и висша благодат... 43. Тогава дълбоко в сърцето ми се вкорени крепка вяра, че всичко, което има да се случва, ще дойде там и тогава, когато е предвидено от моя Създател. 44. И ето, аз, вече бях окрилен. Вдигнах чело, очи и длани към небето. Погледнах в Слънцето и изпратих през ангела гласът на същината си към вечния Разум: 45. – Велик, всемогъщ и славен Си, Всевишни! Благодаря за тази навременна помощ, която чрез благотворната намеса на Твоя Спасител ме избави от скръбта! 46. Дано от сега бъда изпълнен със светла надежда, докато се свърши всичко, което има да се случва! Дано да водя живот без плахост, съмнение и маловерие! 47. Дано Твоя всесилен архангел Михаил пази духа ми с огнени мълнии! Дано с лъчи да изгонва всичко, което би било ужасно за мен! В името на Утешителя: Оум. 48. Видях в окото на душата ми архангел Михаил благодушно да свежда лицето си към мен и да прибира в ножницата отляво на кръста си своя чудотворен меч. 49. Изпратих го с поглед, докато размахваше с лекота могъщите си криле. Той плавно се отдели от морския бряг и по лъчите на Слънцето се въздигна към Ума. 50. Постепенно се преливаше с ослепителния блясък в центъра на пламтящия диск. Видях как въпреки тази искряща светлина, образът му си оставаше ясен. 51. Блажена усмивка засия на устните ми. Дълбока въздишка с огромно облекчение изхвърча из гърдите ми; И щом премина през ноздрите, тъгата ме напусна. 52. Завладя ме велико чувство на единство с всичко сътворено от Създателя; И в разума ми се породиха вдъхновени от Него свети Мисли пълни с мъдрост; 53. И ето, че разбрах смисъла на смъртта - тя е като сън; Но в съня няма истинска смърт; Там цари безсмъртие - животът е вечен, без начало и без край. 54. А реалността често прилича на сън; И те се имитират една друга; Нито се поддава на доказване нещо, което е било в тях вчера; Нито вече ще го има. 55. Събитията, що стават на сън, често са по-правдоподобни от онези, които се случват наяве; И даже без реалността, истинният живот просъществува в съня... 56. След като телесното умре, духът на всяко живо същество продължава да живее вечно в царството на съновиденията и обитава свят над реалността... 57. В следствие на тези Мисли, аз, смиреният писар, достигнах до извод, че така или иначе ние съществуваме вековечно, насън или наяве, в живот или в смърт. 58. Приликата между тези две състояния на съществувание е само по време на залез: Тогава светлината се смесва с мрака, а Създателя става най-осезаем. 59. Там, в преходното състояние между живот и смърт, може да се изпита огненото могъщество на всепроникващото присъствие на Свръхсъзнанието във всичко. 60. Така установих лично за себе си, че най-значимото ми занимание в реалността е често да се стремя да се извисявам към Източника на Сътворението.