Възрастните лелки идваха при мен на всяка сватба , ръгаха ме в ребрата и кикотейки се, казваха: "Ти си следващият!" Това престана, когато започнах да правя същото с тях на всяко погребение. Ха-ха...

    Отново идвам при всички вас, деца мои. Да, ето ме! Вече съм тук! Дългото очакване приключи! Доброто ви споходи.
    Дойдох да подкрепя всеки щом е в нужда. Да бъда с него толкова дълго, колкото пожелае. Тръгнал съм преди векове към вас, за да се срещнем точно навреме. Елате с мен! Последвайте ме. Ще ви заведа в моята родна страна. Ще отидем да поседим около голям, пламтящ огън, който накладохме с моите последователи в Горнотракийската низина. Просто ще постоим заедно – там при брега на река Марица. Приемете ме и моите приятели ще ви станат по-близки. По-любим ще ви стана щом ги опознаете.
    Позволете ми да ви защитя, хора! Да ви върна любовта към живота. Свободата! Елате, наведете се, моля ви, поемете моята ръка и аз ще ви настаня от дясната ми страна да приседнете пред нашия топъл огън. Ще се греете на пламъците му, толкова дълго, колкото пожелаете. Приготвих място удобно за всеки човек, съвсем сам го приготвих. Помнете, че при мен във всяко време има свободно райско кътче за Вас. То е красиво и уютно, като Отечеството ми, то е там – на брега на реката. Не зная защо, но ще Ви призная моя най-съкровен копнеж: Искам всички да успеем да се хванем в кръг! Мечтая си, всички хора по земята поне за миг да се хванем за ръце. Надявам се да се посрещаме с усмивка и едно: “Здравей, добри ми човече!”, независимо от раса, възраст, религия, език, пол или финансово състояние. Нека да се изслушаме, нека да се разберем; нека се утешим. Надявам се да избегнете несполуките, скуката и огорчението, с които е осеян пътят на човека. Простете ми, че се обръщам така прямо към вас. Позволете ми, тук да бъда такъв, какъвто съм в същността си!

*Текстът под снимката е из трилогията "Утешителя във Времето", "Бяла книга"

    Тук ще намерите вашата надежда за еволюция. Тук е очевидецът, който е дошъл от бездната на Времето, за да обяви пред всички ви, че краят на света се отменя; да ви осведоми, ако все още не сте наясно, че Апокалипсис няма да има. Утешителя ще ви даде нов шанс само с една-единствена дума. Скоро ще получите този ключ, една нова възможност. Ще ви се даде по-добра алтернатива, ще ви се помогне да продължите живота си пречистени от предишните си грехове и от покварата... Отново ще станете невинни, целомъдрени.
    Смъртта е пътуване към друго място, а животът… Животът е представление! Нищо не е по-старо от живота, даже смъртта е дошла след него. Човек непрекъснато се учи... иначе какъв е смисълът? Да бъдеш и да се развиваш – това е смисълът и толкова.
                                                                                                Това е то!

*Текстът под снимката е из трилогията "Утешителя във Времето", "Бяла книга"

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Поздрав за всички, които знаят за какво става въпрос!

За всички хора, които мислят по този начин!

Джон Ленън

Представи си

Представи си, че там няма рай,
това е лесно, ако опиташ.
Че няма ад под нас,
отгоре е само небе.

Представи си всички хора
да живеят за днешния ден...
Представи си, че няма държави -
не е трудно да го направиш,
че не убиваме, не умираме
и няма религия също.

Представи си всички хора
- живеят живот в мир...
Можеш да кажеш, че съм мечтател,
ала аз не съм единствен.
Надявам се някои ден ще се присъединиш към нас
и светът ще бъде единен.
Да си представиш, че няма собственост.
Чудя се дали можеш?
Без алчност и без глад -
едно братство от хора.

Представи си всички хора,
че си споделят целия свят...
Можеш да кажеш, че съм мечтател,
ала аз не съм единствен.
Надявам се някои ден ти ще дойдеш с нас
и светът ще бъде единен.

Днес много хора не вярват в чудеса: никой не иска да вярва, това на никого не е нужно. Пък и съвсем не е задължително. То просто се случва. Случва се всеки път, когато лягаш да спиш. Дишането ти става бавно и спокойно... приятна отпуснатост и топлина се разливат по цялото ти тяло с всеки дъх, с всяко движение на гърдите ти, прониквайки във всяка твоя частичка. Постепенно всички звуци наоколо стават все по–тихи и по–тихи и в един определен момент цялото твое внимание са насочва дълбоко в самата теб. И ти позволяваш на приятната сънливост да те завладее...

В този момент долитат ефирните нощни елфи и носят малки торбички. А измежду елфите има един водач. Той самият не е най–силен, най–мъдър и най–опитен. Той е просто водач. Ако би имала възможност да го видиш, той може би ще ти се стори малко странен, малко скучен и просто обикновен. Ако познаваше някой подобен на него човек, то той най–вероятно би ти направил много противоречиво впечатление, може би дори би го сметнала за слаб. Но когато елфите са в опасност, той пръв взима своята вълшебна пръчица и се изправя срещу опасността. И другите елфи го следват. По–мъдрите, по–опитни и по–силни елфи винаги са знаели, че той е пръв. Ценят го и го уважават. Именно той избира какво ще има в торбичките всяка нощ. Именно той пръв се спуска над твоята възглавница, докосва косите ти и ти прошепва на ухо... твоето име. Той пръв отваря торбичката си и от нея заструява искряща златиста светлина, която изпълва цялата стая. Това е твоя сън.

И след водачът, на възглавницата ти сядат и другите елфи. От техните торбички към теб летят приятни спомени, радост, необикновени аромати и цветни картини. Благодарение на тях се пренасяш на най–приказни места. На морския плаж, където игривите слънчеви лъчи докосват лицето ти. Можеш да видиш белите пухчета пяна на гребена на преливащите се вълни и да чуеш хрупането на морския пясък под краката си. А може би ще се пренесеш във вълшебна гора, на поляна застлана с най–чудните цветя. Меката трева гъделичка босите ти крака, а росата прави кожата ти още по–мека. Тук е пълно с пъстроцветни пеперуди – и истински и измислени. Тук може да се сбъдне твоето най–тайно желание. И ти искаш да запазиш този свят, да запазиш света, който ти е подарил първият елф.

Елфите премахват тъгата, умората, тежките ти мисли и ги скриват зад обратната страна на Луната. От тъгата правят черния плащ на нощта, от умората – светлината на далечните звезди, от твоите мисли – планетите. Когато настъпва новият ден, елфите започват да правят нови сънища. Това е много важна и трудна задача, защото ако допуснат грешка дори и в един от елементите – ще се получи кошмар.

Но ти спиш и не знаеш за това. Твоето подсъзнание е заето с още нещо и не е известно кога ще разбереш това, което ти вече знаеш – сега или след няколко минути. Ти знаеш, че някоя нощ вместо първия елф може би ще долети някой друг. И всичко ще бъде, както винаги: същото Слънце, същите весели приятели и нови познати, работа или университет. И само някъде дълбоко в душата ти ще остане пустота, която вече нищо друго не може да запълни...

А първият елф ще долита при друго момиче и докосвайки нейната кадифена кожа ще й шепне красиви думи и всяка нощ ще й дарява чудеса...

На тези, които са в затруднение, които са попаднали в сляпо разклонение на Лабиринта, които не намират смисъл да живеят – от сърцето си ще им дам бяла българска роза на помощ. Не случайно днес слушате моите думи. Ще ви помоля нещо съвсем мъничко: Попаднете ли някога в беда, спомнете си за това място! Върнете се при мен, когато сте в тежък момент. Елате такива, каквито сте – угрижени, притеснени, отчаяни. Елате, всички ви ще приема, ще бъдем заедно там, тогава... И ще получите утеха – ще почувствате светлината ми. Припомнете си, че на едно точно определено място на света стои Утешителя във Времето и Ви очаква, за да Ви приеме, прегърне, стопли... При мен вече дойдоха някои ваши приятели... Просто си пожелайте да ги видите отново и това ще се случи.

                                        
*Текстът под снимката е из трилогията "Утешителя във Времето", "Бяла книга", глава ХІІ.

"Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате лоша новина - кажете я веднага! Ако имате добра - изчакайте звуковия сигнал!"

"Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете каквото си искате, без друго ще се обадя само на който ми трябва!"

"Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен, така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете да си представите колко дълго се влачих от кухнята до телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го след сигнала!"

"Вие сте с Радио Хоризонт...В ефир сме!"
"Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за насочване на ядрени ракети! Моля, оставете координатите си!"
"Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с един изключително неприятен човек! Оставете ми съобщение и ако не ви се обадя - значи това сте вие..."