Опасни E535 и Е536 в солта! 
Опасен E 535 или E 536 в йодирана сол!

Сега е времето, когато продуктите в магазините са изключително нискокачествени, неестествени, съдържащи куп различни добавки, които понякога водят до проблеми и дори са застрашаващи здравето и живота.
Така че, ако не знаете, казвам ви:
- Дори и така познатата сол идва с вредни добавки!
Напоследък започнах да готвя солени ястия без подправки, всички тези ястия имат определен деликатен горчив вкус - този горчив вкус се задържа дълго в устата и е неприятен. Опитах се да разбера кой е източникът на този специфичен дълготраен вкус?
Така че, когато търсех отговора на въпроса, защо всичко с изключение на хляб, сладкиши, вино... има такъв досаден горчив вкус и... се сетих: Сол!
Прочетох, че в солта слагат противослепващо средство - добавка E 535 или E 536. 
Бях изумен! Наистина ли?! Че това са цианидни съединения! Силна клетъчна отрова... 
Отидох в кухнята, взех пакета със солта и зачетох: 
"Съдържа противослепваща добавка E-536". 
Никога не ми е хрумвало, че може да се добави нещо към солта, така че никога не бях чел опаковката. 
Опитвам вкуса на друг пакет с морска сол - вкусът е чисто солен. Солните кристали изглеждат по-сиви. 
Опитвам другата с добавка... и ето го! Точно този горчиво-солен, дразнещ вкус, от който страдам!
Страшно ми е да си мисля от колко време вече използвам тази сол с отровна съставка E536!
"Жълтата кръвна сол (хранителна добавка Е536) е калиев фероцианид, комплексно съединение от черно желязо, съществуващо, обикновено под формата на трихидрат. Днес се произвежда в химически заводи от отпадъчна водна маса, съдържаща цианидни съединения, чрез химически синтез, концентрация и изсушаване.
Е-535 е натриев фероцианид.
Предназначение: противослепващо средство, избистрящо вещество. Външен вид: Жълти кристали или кристален прах. Производство: От отпадъчна маса след пречистване в химически заводи. 
Стандарти: Разрешена като добавка, която предотвратява образуването на буци в солта. Количество до 20 mg / kg индивидуално или в комбинация с друг фероцианид, Е536."
Добавка E535 е ОПАСНА за живота! 
E535 започва да възпрепятства движението на кръвта в тялото!! 
Ефектът от приема на това "Е" е много бавен и разрушителен. Може да отнеме много месеци преди да осъзнаете, че нещо не е наред с тялото ви. Един от ранните признаци може да бъде усещане за студ в крайниците. 
Тези добавки в солта са много разпространени. Дори понякога върху опаковката със сол няма маркировка за съдържанието на добавки в нея. 
Можете да различите вкуса, но само ако вече сте изпитали разрушителното действие на сол с добавено E535. 
Обикновено тази сол е малко по-бяла от обикновената. И има нагарчащ вкус. Ако ви се стори, че любимата ви марка сол от наскоро закупена нова партида става по-бяла от преди, тогава причината може да е именно включване на добавка E535.
"Хранителна добавка Е536 (калиев фероцианид) - производно на калиев цианид, известен като мигновено действаща отрова. Калиевият фероцианид е регистриран като хранителна добавка E 536, която предотвратява слепването между частиците на различни продукти - сол, захар, брашно, дребни зърнени култури и др.
Чистият калиев фероцианид е токсично вещество! 
Освен това химичният продукт с калиев фероцианид никога не е чист. Е-536 съдържа допълнителни цианиди, включително натриев фероцианид, циановодород, синилна киселина и др."
Флуорирана сол: От химията в училище знаем, че флуорът е токсичен елемент! 
Изследвания сочат, че приемането на флуор води до разстройване във функциите на епифизната жлеза, провокира ранно полово съзряване, намалява способността на организма да се бори със свободните радикали, прави костите трошливи и др. Излишъкът от флуор може да провокира генетична промяна в плода по време на бременността, той е причина за синдрома на Даун и увеличава риска от рак, тъй като разрушава група ферменти, които защитават организма от вредното въздействие на свободните радикали. Флуоридите навлизат в клетките, атакуват целостта на ДНК и предизвикват мутации, които се разпространяват при деленето на клетката. Верижната реакция от клетъчни мутации може да предизвика образуването на злокачествени ракови тумори.

Извод: За предпазване от прием на цианиди и флуориди препоръчвам да консумирате йодирана морска сол, от най-обикновения вид на едри сивкави кристали! На плика пише, че съдържа калиев йодит - той е полезен! Самата сол изглежда мазна и не се сипе, което означава, че е без антислепващи Е-та. Може да смилате, счуквате солта на по-ситни кристали в мраморно хаванче например и да я пресявате със сито за подсоляване на ястията със солнича.Най-лесно е да разтворите солта в бурканче с вода и после да поливате ястията, както се прави в оцет. 

Маг. биол. н. Стен Леон

МОЛИТВА ЗА ИНИЦИАЦИЯ
(initiation, лaт. "пocвeщeниe". Личнocтнa тpaнcфopмaция, изpaзявaщa ce в ocъщecтвявaнe нa пpexoд oт eднo нивo нa cъзнaниeтo ĸъм дpyгo пo-виcшe. Инициaциитe бивaт външни (чpeз pитyaл, yчитeл) и вътpeшни (чpeз личнocтнo пpocвeтлeниe или изживявaнe.)

И както лежах в солената вода на топлата ми вана помолих великия Разум, що е сътворил всичко в нашия свят, това:
- Моля те Всевишни, благослови ме да проумея кои са най-тайните и прекрасни неща, които е нужно всеки човек да знае и да разбира? Позволи на великите танци на мисълта да стигна до Твоите есенции в името на всичко, що е свято и излъчва благодатна Божия светлина! Амин.

(транслирано в текст от аудио запис)
/следва/

© Стен Леон, 10.03.2018.

Експеримент: СВРЪХСЪЗНАНИЕ (лат. superconscious, super sensorium)
(продължение)

Ето как НЕПРАВИЛНО го правят децата! 
https://www.youtube.com/watch?v=PMR1_9g8uhg
Разрових се в нета и открих статия: "Ученици играят на задушаване в междучасието, за да се докарат до състояние на еуфория и халюцинации". 
Тази игра-предизвикателство е известна от 1900 г. Сега е най-разпространена в САЩ и Индонезия. Наричат я: „На седмото небе”, "космически каубой", "проблясване", pass-out challenge, choking game, skip challenge, tap out, purple dragon, space monkey, God boys, rising sun, total recall и др. Играта създава чувството на еуфория, причинено от липсата на достатъчно кислород в мозъка. Когато, обаче, това продължи по-дълго от 10 секунди, може да се стигне до сериозни, трайни увреждания или внезапна смърт. 
При моя метод на играта, която съм нарекъл "упражнение за възнасяне" (АНГЕЛИЗАЦИЯ), организмът първо се презарежда с кислород на тъкано ниво и това дава запас от енергия за по-дълго и съвсем безопасно пътуване в светлинния тунел. Тялото предварително се настанява в стабилна позиция - полегнало на легло, шезлонг, топъл пясък или в плитка вана и няма опасност да падне от високо, да се удари в земята или някои предмет. 
При "детския" метод, мозъчните клетки са с недостиг на кислород и в резултат на хипоксия, тийнейджърите припадат (синкоп) от изправено положения върху твърд под. Опасностите от такова падане могат да бъдат: натъртвания, наранявания, фрактури на ребрата, главата и крайниците, мозъчно сътресение, гърчове и т. н., дължащи се на чисто механичния удар в земята. Ако липсата на кислород продължи по-дълго от 10 сек., може да се стигне да хипоксично-исхемична енцефалопатия, при която мозъчните клетки са ранени, повредени и умират в резултат на кислороден дефицит. Ако детето има късмет, остава парализирано за цял живот, ако няма - умира за миг. 
Отново предупреждавам! 
Всякаква външна помощ от друг човек или използване на въже, може да е причина за светкавична смърт по невнимание. 
Не забравяй! Единствено сам можеш да направиш упражнението за достигане на "СВРЪХСЪЗНАНИЕ"! Така само за 2-5 секунди ще загубиш физическото си тяло и то автоматично ще върне твоята душа в него, преизпълнена от най-могъщото изживяване на щастие до "седмото небе".


© Стен Леон, 20.07.2018

Експеримент: СВРЪХСЪЗНАНИЕ (лат. superconscious, super sensorium)
(продължение)

Внимание! Прави се само и единствено самостоятелно.

Всяка външна помощ или използване на помощни средства може да се окаже фатална!

Практикувайте във вода дълбока до 30 см.

1. Заемете полегнало или легнало положение на подходяща повърхност или в плитка вана с топла, солена вода. Кръстосайте глезените, поставете ръце със събрани длани над главата, така че да изобразите с тялото си символа на безкрайност "∞".

 

2. Капалабхати. Вдишайте и издишайте бавно 3 пъти. Затворете очи. Вдишайте дълбоко. Издишайте, като волево свивате корема. Акцентът е върху издишването. Издишването е поривисто и волево, вдишването е бавно и пасивно. При издишване допирайте с върха на езика свода на небцето, обръщайте очи нагоре и назад, мислено си представяйте как вътрешното слънце (душата ви) се изкачва от основата на гръбначния стълб към върха на главата. Повтаряйте 20 цикъла с постоянен ритъм. Преди 20-тото издишване, спуснете ръцете зад врата. Поставете върховете на пръсти от двете страни на вратните прешлени, като палците сочат настрани. Наместете венерините хълмчета на дланите си (възглавничките под палците) в ямките на шията от двете страни на гръкляна.

3. 21-ви дихателен цикъл: Вдишайте бавно и дълбоко, задръжте дъха в гърдите. Натиснете силно с ръце сънните артерии. Колкото по-дълго и силно стискате, толкова по-могъщ и успешен ще бъде "скокът" в светлинния тунел...

За страничен наблюдател тялото ви, веднага ще се отпусне в несвяст, след което съзнанието ще се върне в него и вие ще отворите очи с усмивка. Възможно е да потрепва неконтролируемо 1-10 сек.

Тялото прави това автоматично връщане на съзнанието, защото то може да живее без него в състояние на летаргия сравнително кратко.

Физически ефекти: На телесно ниво при притискане на сънните артерии се усеща как нещо като био-електричество с пукот се изстрелва нагоре през гръбначния стълб (чувства се особено ясно с върховете на пръстите опрени в тила) и излита с невероятна скорост през голямата фонтанела, като отнася със себе си съзнанието право в светлинния тунел. Многократно съм преживявал връх от позитивни, супер-сетивни, зрително-слухово-осезателни стимулации, преди моето съзнание напълно да загуби връзка с тялото. Това е абсолютно върховно изживяване, което някои изследователи класифицират като "халюцинации за рая".

Тъй като физическото тяло изпада в несвяст за 1-10 сек., ръцете отпускат натиска си и кръвният поток в главата се възстановява мигновено. Притокът на кислород автоматично издърпва съзнанието обратно в тялото. Това е "механизмът на завръщане" в познатата реалност от това супер-измерение на "отвъдното".

Всеки път пристигах от "скока" във великолепно състояние на умствена, емоционална и телесна свръх релаксация. Най-трудно беше да си спомня какво се беше случвало в светлинния тунел, за което най-вероятно е отговорен Gyrus dentatus - центърът на щастието и паметта в лимбичната система. На практика се получаваше нещо като свръх активност на главния мозък, сякаш всеки неврон в него "изгряваше" като милион ватова крушка, преди всички нервни клетки едновременно да се изключат и да се рестартират заредени с енергия...

След някои не особено успешни "пътувания" се появяваше краткотрайно усещане за студ в стъпалата и слабо раздразнение на очите, което продължаваше няколко часа и се дължеше на травмиращо разширяване на капилярите в тях. Същото изглежда се случваше в цялата кората на мозъка, което обаче е благоприятно, тъй като повишава активността му за цели дни, даже седмици. В следствие на това мисълта става много бърза, пъргава и находчива. Забелязах, че кръвоносните съдове в главата постепенно се адаптират към периодичните спирания на кръвния поток и последвалото повишено налягане. Получава се естествено развитието на толеранс, който обаче изчезва след месец въздържание от "пътувания".

След 12 г. ежеседмични "скокове" започнах да разбирам, че далечината и продължителността на моите "пътувания" зависи от кислородните запаси на мозъка, както и от мисленото насочване на съзнанието нагоре през гръбнака над главата. При един опит, насочих съзнанието вместо нагоре право надолу и това беше най-ужасното ми преживяване на пропадане в черна бездна... След това се чувствах отвратително, както физически така и душевно няколко дни.

Духовни преживявания: В интерес на истината при стотиците ми експерименти никога не съм "попадал" в триизмерна реалност - райски градини, местности от други светове, нито съм "срещал" духове на починали или въобще някакви фигури с лица или други отличителни черти. Случвало се е да преживея отново в пълна дълбочина красив детски спомен или да се "вселя" в съзнанието на същество от друга планета... В състояние на свръхсъзнание всичко е толкова ярко и всеобхватно, че е невъзможно за описание с думи или образи. 

Експеримент: СВРЪХСЪЗНАНИЕ (лат. superconscious, super sensorium)
(продължение)



Резултати: 
Първо: Оказа се, че това не е някакъв силно осветен прав тунел, а нещо като събирателно живо същество с форма на извиващо се в безкрайността гигантско торнадо. За разлика от атмосферното торнадо, при него няма еднопосочно, вътрешно въртене или друго организирано движение. Тунелът само на пръв поглед изглежда прав, монолитен и непоклатим, но всъщност не е такъв... По-късно установих, че е изграден от рояк сияещи в жълто-бяла светлина извисени съзнания.
От моите преки наблюдения стигнах до извод, че тези могъщи съзнания никога не застават едно зад друго, а винаги стоят в редица и никъде между тях няма празнини. Те сякаш са подредени в извита плоскост, но имат способността да се движат свободно като златни пчели вътре в слоя и така изграждат динамичната светлинна "стена" на тунела, който сякаш жужи като кошер.
Всяко от тези съзнания е много по-високо развито в сравнение с това на земните човеци, т. е. ако се опитам да пренеса тяхната ментална мощ в човешки еквивалент, то тя би била равна на 99% мозъчна активност. Това е нещо, което е много трудно да си представиш, но все пак е сравнимо с визията на обикновения човек за съзнание на светия, ангел, божество или на друг архитипен персонаж от свещени текстове, митове и легенди. 
Според мен единственото, което извисените "правят" там е да излъчват във всички възможни честотно-вълнови спектри възхищението си към Всевишния Ум в състояние на всеобхватна екзалтация. Не съм сигурен, че целенасочено обливаха в потоци от чисто блаженство, прелитащата покрай тях моя душа, но го усещах съзнателно с всяко от нейните нематериални сетива. Според мен те "правят" или "излъчват" чисто щастие, защото така се "хранят" от Източника. Предположението ми се гради на менталните опити, които проведох.
Например, когато още с връхлитането си в тунела настройвах съзнанието си да излъчва любов и щастие към Централното светило, то веднага ме привличаше като гигантски магнит с могъщо "дръпване" към себе си. Когато не го правех, привличането беше някак по-обикновено и степента на усещаната еуфория беше по-ниско. Така, че извисените съзнания знаят какво правят, защото те не правят нищо, което да не е свръх ефективно. Вероятно се занимават с много грандиозни неща там, но за съжаление аз с моята жалка мозъчна активност едва успявах да съхраня кратък спомен, камо ли да схвана по-висша концепция за няколко секунди и да я пренеса от тяхното супер-измерение в нашия земен свят.
Интересното в случая беше, че тази тяхна колосална радост в никакъв случай не беше нещо, което вършеха по навик, механично или с някаква форма на престореност. Напротив, те се раздаваха изцяло. Бяха във великолепен синхрон едно с друго и напълно целенасочено се отдаваха на тази божествена възхвала, като в същото време проявяваха специално позитивно внимание към моето съзнание, но без да му помагат или пречат, някак неутрално и сякаш равнодушно. Все пак може би някои основни разбирания за висшия духовен свят успяха да проникнат в мен с течение на времето, като например, че съзнанието не е в тялото, че душата има доста по-богат набор от сетива, отколкото долавяме на материално ниво и др. концепции, на които ще се спра по-нататък.
Второ: Светлината, която се излъчва, както от извисените съзнания изграждащи фунията на торнадото, така и от Централното светило, е различна от тази на естествените или изкуствени осветителни тела. Тази суперсветлина е милиони пъти по-ярка, но не изгаря зрението и не вреди по никакъв начин. Тя е разумна форма на жива светлина и може би затова, когато влитах сред нея, изпълваше всяка частица на моята душа с най-великото преживяване на чист възторг и всичко друго, което може да се обобщи в думата "щастие". Светилото, Което я излъчва, блести още по-ослепително, но при сливането на моето съзнание с Него се получаваше нещо като експлозия от състояния, при които отсъстват мисли, но има невероятно изобилие на сензорни възприятия и то едновременно при всички сетива... Например, това са образи (величави картини, райски видения и др.), звуци (божествени песнопения, хор от ангелски гласове и др.), усещания (искрена целувка, задушевна прегръдка, огромен екстаз и др.), чувства (безкрайна любов, пълно удовлетворение, блаженство и др.), прозрения (велика мъдрост, познания за всичко и др.), които обаче не са облечени в думи, така че ми е непосилно да ги опишат... И всичко това се случва комплексно, наведнъж. Всичко в миг.
Там го възприемам напълно, защото съм в състояние на абсолютно просветлено съзнание. Обаче, после при завръщане в тялото ми, цялото това необятно знание се ограничава от естествената способност на мозъчната материя за възприемане и съхранение. Все едно да се опитваш да вкараш цял водопад в малко шишенце...
Възможно е, ако човешкият мозък се тренира да поддържа по-висока мозъчна активност, да асимилира повече информация... Именно върху това съм спрял вниманието си напоследък. Но, уви, менталните възможности на т. нар. средностатистически човек, който на практика си е гол примат с говорни умения, са твърде ограничени. Само мога да си представям какво би било, ако всеки от нас разполагаше с мозък на висш морски бозайник от разред Cetacea - делфин, косатка или кит...
Трето: Скоростта на летене през тунела в началото се усеща от душата като бърза (супер светлинна), а след това, въпреки че се ускорява все повече и повече, се възприема като намаляваща, докато накрая изчезва напълно. Според мен това се дължи на сингулярните ефекти, които се появяват при вливането в Светлинният океан, който обгражда Централното светило. Около Всемирното съзнание времето е кълбообразно и сякаш то е обгърнато от сферата на вечността. В нея миналото и бъдещето не съществуват. Там има едно измерение на времето, което е сбор от всички настоящи времеви потоци - това е едно много трудно за представяне "вечно настояще" или "едновремие".
Стените на светлинното торнадо са нематериални, безплътни - нещо като холографски образ и съзнанието преминава безпрепятствено през тях при най-малкото разсейване от целта, която разбира се е Централното светило. Образно казано, душата се забива в стените и ги пронизва без никакво чувство на съпротивление или сблъсък. След това от другата страна тя мигновено се вселява в някое зараждащо се или вече "заето" тяло в някой от безчислените триизмерните светове, но къде точно, зависи от това колко далече е стигнала при придвижването си към Центъра. Определящо за следващата инкарнация на първо място е колко "високо" се е издигнала по тунела, между кой звездни съзнания прелита в мига, когато "напуска" тунела, точно къде в съответстващите им звездни системи е възникнала естествена нужда от "оживяване" на физическо тяло способно да поддържа някаква степен на осъзнатост...
/следва/

© Стен Леон, 20.07.2018

Експеримент: СВРЪХСЪЗНАНИЕ (лат. superconscious, super sensorium)
(продължение)

Питали ли сте се къде отива съзнанието в момента на смъртта, когато душата напуска тленния си дом? Какво представлява т. нар. "светлинен тунел"?
Е, аз съм се питал. И съм намерил начин да го изследвам. 
Предистория: През 2006 г. стартирах моите експерименти със секретна техника за безопасно отиване и връщане в т. нар. "светлинен тунел". Техниката е била известна в древността, но с нея са разполагали само единици просветлени или посветени. Вероятно митът за Хермес, който можел свободно да влиза и излиза от света на мъртвите е базиран на това. Самият феномен наречен "светлинен тунел" е бил наблюдаван и документиран от стотици свидетели, които са оцелявали след клинична смърт или са попадали при други близки до смъртта състояния и са го "виждали" по горе-долу един и същи начин.

Пътят към проникването в отвъдното минава през овладяване на йогическо упражнение, популярно като "kapalabhati" (капалабхати). Предполагам, че също като мен някои йоги са открили, че за да изпаднат в състояние на свръхсъзнание (самадхи) е необходимо да дишат учестено (хипервентилация) в продължение на минута, след което да поемат максимално въздух и да приложат силен натиск (асфикция) с дланите на двете ръце върху каротидните артерии в областта на шията. 
В продължение на много години, прилагайки този метод, успях да изнеса от отвъдното супер-измерение съвсем малко информация. По-надолу ще опиша някои мои преки наблюдения, но без да се впускам в излишни научни терминологии. Който иска нека ги преобразува и интерпретира по свой начин. Но нека помни, че ако иска да получи информация от първа ръка, ще трябва сам да се пребори със страха и да проникне в тунела на смъртта. Вече не практикувам това упражнение за възнасяне, което нарекох "ангелизация", тъй като от известно време опитвам да създам непрекъснат контакт с Всемирното съзнание, чрез постоянно отворен светлинен тунел към човешкото ми тяло...

/следва/
© Стен Леон, 20.07.2018

 

СТЕН ЛЕОН  ЛЕОНИКА II  Еон I

  В седмия ден на месец юли, в лято 2011-то, ето, моя милост Стен Леон, писарят на Словото, отидох на плаж сред скалите в подножието на старинен Созопол;

2. И като гледах с кротост към Черно море, ето, околовръст ме озари блестяща светлина. Тя се спусна в сноп лъчи из синевата като множество ангелски перца.

3. Тогава духът ми се въздигна към Ума. Душевното ми око се отвори и ето в безпределните простори на разсъдъка ми се визуализира прекрасна картина.

4. Видях в съзнанието си как сред жаркия въздух над мен се явява и възправя могъща снага светия образ на крилат исполин. Гласът му ме назова по име;

5. И прошепна на вътрешния ми слух с голяма сладост, която е несравнима с всичките омайни звуци, породени в атмосферата на Земята, следното указание:

6. – Стен Леоне, смело вдигни тленните си очи право нагоре! Виж ме как сияя в бляскавата светлина на лятното Слънце! Не бой се! Ще запазя зрението ти.

7. Погледнах в огнения диск без да мигам от страх, както бе поискал тихия, благозвучен глас. Фокусирах зеници в Слънцето и там ми се яви архангел Михаил.

8. Той ме съзерцаваше с мили очи. Ликът му беше лъчезарен. Ръцете му - крепки, отпуснати по прелестен начин отстрани на героичното му нетленно тяло.

9. Нозете му едва докосваха скалите и утихналата морска вода в подножието им. Крилете му плавно се разгръщаха зад могъщите плещи на гърба му;

10. А перата им просветваха на слънчевите лъчи - мятаха дивни великолепия, бяха като обсипани в безчет диаманти сред по-бял от сняг и по-фин от коприна пух.

11. Докато се възхищавах с дълбоко благоговение на тази възхитителна гледка, насочих гласът на душата ми към ухото на ангела и смирено му казах:

12. – О, блестящи предводителю на лъчезарните съзнания, вечно въплъщение на райското Слово. О, преславни архангел Михаил, вслушай се в тайния ми копнеж!

13. Позволи на мен, скромният писар, смиреният в настроенията си земен литератор, в мир да ти поблагодаря за всичко видимо и невидимо, преходно и вечно,

14. с което нашият Създател ме е сътворил в този земен свят! Застанал на колене, свел чело в знак на преклонение, позволи ми любезно да се допитам до теб:

15. Дали вече е дошло време да поема към Ставро - онова пълно с тайнства свято място на юг по крайбрежието на Черно море, в околностите на град Царево?

16. Дали може да отида там на онзи уединен, живописен плаж, за да се срещна с архистратег архангел Гавраил - вестоносеца на благото Слово на вечния Ум?

17. Ето че в следващия момент долових гальовно докосване по косите ми. Сякаш любвеобилни длани деликатно повдигнаха лика ми. Чух тих глас да казва:

18. – Бъди дълготърпелив, Стен Леоне, защото в настоящия час пресвети архангел Гавраил е на север, където скоро го изпратих да осъществи план на Разума!

19. Още е рано да се отправяш на това велико пътешествие, но уповавай се, че непременно ще научиш кога може да потеглиш за тази славна среща на брега!

20. Няколко дни преди нея, през нощта в съновидение ще ти се яви архангел Рафаел (под чието покровителство си сега) и той ще те осведоми какво следва.

21. На другия ден ще те посети приятел на ангелите, изпратен от провидението на Ума, което е недостъпно за проумяване от обикновения човешки разсъдък.

22. Този гост ще ти предложи да тръгнеш с него и ще те отведе до мястото, където архангел Гавраил е приготвил на морския бряг естествена обител за теб;

23. А след три дни, по залез ще те изпълни вдъхновение свише и с напредването на вечерта от пълния лик на Луната ще слезе с благовестие светията Гавраил.

24. Ти ще запишеш посланието на Словото с голямо изящество, поднесено чрез устните на моя легендарен архангел, що в тази епоха стои от лявата ми страна.

25. Нека умът да води ръката ти точно и с ангелска лекота в изкуството на писателството! Нека твоето сърце пулсира в съзвучие с висотите на Любовта;

26. За преуспяване и слава на вечните архангелски завети в Леоника сред всички народи, що населяват земното кълбо от тия дни чак до свършека на човека!

27. Благославям те в името на всичко свято, що е творение на Създателя: Бъди уверен! Дерзай и работи с вяра, защото Ума е навред и пряко те напътства!

28. Ала помни, че това ще стане възможно след като тия, които ти завиждат възпрат почина ти да изографисаш безвъзмездно черквата “Св. Георги” в замъка,

29. който още се доизгражда от оня сребролюбец и роб на греха. След като напуснеш змийското му гнездо, ще изминат доста години, докато отидеш на брега.

30. Всичко, което ще се случи, вече е станало. Всичко ново, що ти предстои е като извехтял свитък в паметта на Твореца. Ума е преживял всеки един миг,

31. който някога някому се е случвал и който е точно сега. За Него миналото и настоящето са наравно с това, което ще бъде реалност в бъдещето на всеки.

32. От центъра на Разума си Той съзерцава цялото всеобхватно мироздание и точно това е най-великото от всички славни неща, които са присъщи на Създателя.

33. Той с едно и също внимание участва и грижовно присъства в срещата на две малки калинки, както и в съединението между галактиките в звездния безкрай.

34. Всичко, което може да се роди в осъзнатия ум идва от вечния Дух. От Ума е семето на ония мисли, които избуяват и стават като дървета-великани.

35. Всички проявления, които се осъществяват материално в субстанциите на земното битие, са умозрителни произведения на великия, всеобхватен Разум.

36. Неговата премъдрост се разпростира от най-високото до най-ниското, от горе до долу и по протежение на цялата стълба на Сътворението има единен ред.

37. Това, което е в най-малкото, съответства на онова, което е в най-голямото и каквото е долу, такова е и горе, а различията между тях са въпрос на степен.

38. Всяко стъпало е двойствено и притежава видима и невидима страна. Видимата е равнина, по нея се стъпва с нозе, както по земята. Невидимата е височина,

39. по нея духът на всичко живо изкачва ниво след равнище и така надраства една подир друга реалностите по Пътя на просветлението към вечния Ум.

40. Всичко е в движение, трепти неспирно вътре в същината си, върти се в кръг около себе си и обикаля около по-могъщото от него, но най-всемогъщото е Ума.

41. Видимото и невидимото се люлеят в ритъм като вълна, зараждат се от най-ниското и се издигат към най-високото, а после се спускат отново надолу.

42. Най-високата и най-ниската точка са срещуположни по положение и отношение помежду си, ала винаги са с идентична същност и създават свой пулс.

43. Всичко е на приливи и отливи, нито горното се стреми към долното, нито долното към горното, а стремежите им са към равновесието между тях.

44. Затова отстрани изглежда, че сякаш противоположностите се привличат една-друга… Има много начини да се превърне злото в добро и лошото в хубаво;

45. Но само просветленият ум ги умее и има власт с помощта на въжделенията си да насочва антиподите към най-ценното от всички блага - равновесието.

46. Всяко последствие се дължи на основателна първопричина. Всяко събитие се случва във време и на място, в съгласие с причинно-следствения закон.

47. Хаосът ражда порядъка, но редът управлява безпорядъка. Това, що е по-горе, господства над онова, което е под него. Светлината се ражда от мрака, 

48. но тя е по-могъща от него и го управлява. Който проумява това, знае, че злото е по-слабо от доброто - те не са в битка, а заедно се стремят към покоя.

49. Пазете се от заблуждение! Нито светлината е по-добра от мрака, нито мракът е по-зъл от нея. Животът около звездите не е само в зоната на златокоска.

50. Обстоятелствата и фактите се подчиняват на онзи, който е извисен над тях. Копнежите и волята му го водят по спирала към възхода като летен ветрец.

51. Там във висините го очакват ангелските същества и щом ги приближи - даряват го с криле. Увенчават ума му с ореол, а в дланите му поставят звезди.

52. Така просветеният се оставя да бъде издиган към желаната посока като орел в термика* от видимите и невидими сили на реалностите, що го заобикалят.

53. Светлозарният ум управлява всичко, що е на неговото ниво и осъзнато изпълнява ролите си в живота, вместо да бъде пленник на чуждо влияние или веща воля.

54. А когато земното му битие приключи, той се възнася волен над вълните на океана. Като лъч прелита през окото на Слънцето към сърцето на Галактиката...

55. Там, в центъра на звездните спирали, забулен в тайни, тупти могъщ Източник на Живот... Към съединяване с Него се стремят душите на просветените разуми.

56. Всеки, що е бродил с духа си из космоса, знае, че там най-краткото разстояние не е права линия, както е на Земята, а е крива, която е част от спирала.

57. Само онзи, който има могъщ дух и владее трептенията му с лекота, съумява да задържи концентрацията си достатъчно дълго на най-високите честоти.

58. Тогава просветеният ум се пързаля по пулсиращите полета на титаничната гравитация като ловък делфин по огромни вълни в кипежа на люта, морска буря...

59. Защо, човече земно, изпадаш в примитивизъм и като слепец търсиш символики в тъмата на невежеството си, а не помолиш Духа на Разума за прозрения,

60. откровения и познание, които Той да раздуха в жаравата на ума ти? Защо не пожелаеш да получиш озарение от премъдрия Създател на всички съзнания?

61. Защо забравяш, че когато си в затруднение винаги можеш да поискаш духовните обитатели на звездните райски селения да ти спуснат наставления от там?

62. Ала по-напред помни, че Ума вече ти е подарил от същината си. Тя е вътре в теб, в ядрото на всяка твоя телесна клетка. В средището на твоето съзнание...

63. А нуждата ти от посредници, реални авторитети, свещеници, духовни архитипи, чувствени или мислени образи, що приемаш за по-достойни или по-висши от теб,

64. е в следствие на религиозно възпитание и културни традиции. Най-правилно е сам да издириш в теб произхода на живота, що ти е завещан от твоя Създател.

65. Всяко смъртно създание е надарено от Твореца с виталност - сияйна частица от рая, що Ума влага в него още при зачатието и тя е там до неговата кончина.

66. Това е тази искрица вечна истина, която като преминава през физическата структура на мозъка спомага за възхода на човешката душа по вечния Път.

67. Всеки, който още приживе се научи да достига до единение с всеобщия Дух, които е и в него, ще получи яснота на ума, а след смъртта ще облече друго тяло,

68. много по-ефирно и прекрасно от земното. Това е обещанието на Създателя, което ангелите на възкресението ще изпълнят за всяка рожба на живота. Оум.

69. Щом каза това, архангел Михаил ми се усмихна с обич, а аз почувствах неговия безкраен покой. Обзеха ме умиротворение, вяра и надежда за щастие...

70. Изпроводих го с поглед. В наслада. Проследих полета му към слънчевия диск, където се сля с неговите лъчезарни лъчи. После станах и скочих в морето.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон II

   По пладне на Илинден, 20-ият ден от 7-ия месец на лятото, 2013-та г., отидох на пустинния плаж срещу остров “Св. Йоан”, на север от прекрасния Созопол;

2. И след като плувах в морето, излязох на брега, разходих се наоколо, седнах на топлия пясък, затворих очи, смирих се в духа си и от душа се помолих така:

3. – О, всемогъщи Създателю, моля те, о, чуй гласът ми през великите пространства и епохи! Склони одобрителният Си поглед към мен, писателя на Леоника!

4. Изпълни ума ми с възвишени прозрения за Любовта! Изпрати ми Твоя вечен Дух и позволи на ръката ми да запише с нежно изящество и лекота Словото Ти!

5. Дари на разсъдъка ми, макар временно, велика способност да открива най-точните думи и да вниква в смисъла там, където няма време, а цари вечността!

6. Нека сега вечният Дух донесе на ефирните си вихри пресветите Ти думи, през райските селения, обитавани от огнени същества, през великите звездни простори, 

7. тук до континента Европа на земния свят! От най-върховната точка на небесата, чак долу до западното крайбрежие на Черно море, право при мен в България!

8. Направи Твоята висша мисъл разбираема за моя ограничен ум! Дари ме с крепка якост, за да успея героично да устоя на всесилната мощ на Разума Ти!

9. Нека да оцелея под напора на великата Ти мощ, въпреки всички недостатъци, що са присъщи на слабата човешка плът и душа! В името на всичко свято: Оум.

10. Отпуснах се на топлия пясък в поза на проникновен устрем към Разума. Окото в съзнанието ми се отвори, фокусира и видях ясно една птица, бяла като сняг,

11. която се носеше по морския бриз, да се спуска над мен. Тя погали с криле цялото ми тяло, после го вдигна като перце и с нежност го сложи да седне.

12. Вдигна клюн, гальовно ме докосна по върха на главата и душата ми тутакси се изпълни с усещане за святост. Мигом се стопиха всичките ми страхове,

13. а пилето кацна на рамото ми, протегна човчица към ухото ми и ето, чух тихо дихание, а до вътрешният ми слух достигна благ шептеж, който изчурулика:

14. – Вечният Разум винаги ще грее вътре в теб, Стен Леоне! Леоника ще разпръсква Любов към всичко, което съществува и се развива по стълбата на Ума.

15. Духовната Любов е форма на светлина и само тя възражда човешката душа - изпълва я с блаженство и онзи вид най-чисто щастие и върховно удоволствие,

16. що не зависи от никого и от нищо, което плава сред морето на времето в земния остров на материята, но е естествено за вечния живототворящ Създател.

17. Помни, каквото и да обичаш на тази клета планета Земя, то неминуемо ще изчезне! Или то ще те напусне самичко, или ти ще го изоставиш волю-неволю…

18. Каквото и когото да те обича - то, тя, той или те... ще се загубят и даже помен няма да остане. Не ще има дори бледа сянка, смътна следа или белег...

19. Нищо. Нито диря наяве, нито призрак на сън….. Спомените са нетрайни - летливи като аромат на цветя, що трептят и се огъват сред ветровете на времето.

20. Някои спомени се късат или изтръгват из корен и отлитат на далече. Други изсъхват, умират, ронят се бавно на прах и чезнат навеки в реката на забравата…..

21. Но както и да си отиват те, съдбата им е една и съща. Затова за разумния е по-добре да не им отдава значение, но да живее само в мигновението.

22. Духовната Любов е тук и сега. Тя е видима с окото на ума. Тя е сгряваща и спокойна, кротка като бяло, вакло агънце и щедра като ведролико слънце.

23. Топлината й се чувства не само в снагата - тя е навред. Гласът й е тишина, образът й е светозарен, но я съзират само тези, които желаят да я видят.

24. Думите не са способни да я опишат - тя приказва на чуден език, безмълвно….. но всичко живо го знае, слуша я и я разбира. Духовната Любов е очевидна, 

25. но умее да се крие. Понякога се преоблича в скръб и потъва в пясъци от мъка, като заровено съкровище... и кара тялото да плаче, но така изцерява душата.

26. Тя е по-грандиозна гледка от галактика в космоса, а е по-малка от песъчинка. В един и същи миг е голяма като цялата вселена и е по-малка от атом.

27. Онзи всевишен Ум, който във всеки миг на времето създава всичко съществуващо в света, е първопричината за Любовта - тя е Духа, що обладава Душата.

28. Любовта е самият живот - тя е цялостна. Тя е монументална, непоклатима промяна, движение в абсолютен покой, безпределна радост сред величава вечност.

29. Началото и краят; И всичко, което е между тях. Духовната любов е безмълвно съзерцание. Тя е съпричастна към всичко, що се случва, но не взема страна.

30. Тя е истинско познание без наблюдение, опит без причинно-следствена връзка, естествено интуитивно приемане на всичко именно такова, каквото е.

31. Тя не съди, не наказва, не отмъщава - тя прощава всичко. Само на Любовта може да се разчита всецяло. На нея се крепи мирозданието на всемира…

32. Духовната Любов е наслада без спомени, щастие без поводи. Задоволява всяка потребност с лекота, решение е при трудности и изпитания. Помита отчаянието.

33. Последиците от нея са благи, а поуките й са съкровищница от сладка премъдрост. Духовната Любов е дар от Създателя. Тя е Негов инструмент за съзидание.

34. Той я дарява всеотдайно на всичко живо, но само влюбените и обичащите Ума от душа, които се избират от Духа, знаят как да гребат от нея с пълни шепи...

35. Духовната Любов не е алчна за плът, за нея телата са невидими, затова я няма между брачните партньори. Тя се явява в сливането на душата с Духа.

36. Тя е ефирна, нея клетка не я задържа. Тя не търпи окови, не е отговорна към нищо тленно, но е централният разумен пламък в ядрото на Свръхсъзнанието.

37. На нея не може да се заповядва - тя прави каквото е необходимо без обяснения. Който веднъж се е допрял до вечната Любов, вечно се къпе в щастие…

38. Той помни доброто и умее да прощава. Ходи там, където го отведе случаят и след като необходимостта изчезне, тръгва като вятъра към друго място.

39. Винаги получава насъщното, познава същината на хората за миг, а негови придружители са ведри ангели. Всички, които са в нужда бленуват да го доближат,

40. да го пипнат и вземат, но се страхуват да протегнат ръце, бягат и се крият, надничат зад ъгъла, колкото да се убедят, че наистина съществува и е там...

41. Те понякога даже плачат само като го съгледат. Едва малцина отиват с усмивка при него и с благодатна радост поемат протегнатата му длан.

42. Човеците цял живот просят любов от ближните си, но така я добиват частично. Лутат се като слепци около огън, а тя е в тях, във вярата им към Вселюбящия.

43. Обичайте вечния Ум, от душа Му поблагодарете за всичко, добро или лошо! Обичайте Ума в радост и мъка! Така или иначе, дали е правилно или погрешно, 

44. хубаво или грозно….. всичко потъва в забрава, но Любовта Му пребъдва навеки, обвързана с извора на Живота и с всичко, що е рожба на вечния замисъл.

45. Като сподели сентенциите си, птичето изхвръкна с радостни трели от моето голо рамо и ето, отправи се към слънчевия диск, засия като звездичка и изчезна.

46. Останах дълго в същата поза, очарован от прекрасното Слово на вечния Дух, който ме беше посетил току-що. Осъзнах, че човешката любов е различна.

47. Поражда се от хормони, уж е волност, пък те връзва и затова се съмняваш в нея. Понякога е свързана с някакво присъствие или напротив, с нечие отсъствие.

48. Може да разсъждаваш за нея безкрайно и пак няма да я разбереш. Дори без да я чакаш може да те споходи в битието и ненадейно да заеме сърцето ти,

49. или да те напусне отведнъж. Любовта владее времето. Може да концентрира дните на пълно щастие в мигове или да разтяга момента на самота до безкрай...

50. Смисълът на целия живот е в Любовта. Тя къпе ума в екстаз и обновява цялото същество. Тя поражда звънлив смях, придава ведрина и подмладява лицето.

51. Всяка нова любов е като едно малко раждане, което носи усещане за пълно съвършенство. И затова всеки коленичи пред нея с нови мечти и надежди;

52. И я подлага на изпитания с тялото, а превърже ли се към душата му, животът сякаш се изпълва с музика и безспирно веселие, красота, щастие и мир.

53. Ако ли пък любовта си отиде, обръща се назад да проследи пътеката, по която са се носили заедно. После опитва да избяга с вой от връхлитащата печал.

54. Облива се в сълзи, плаче с години, измъчва се и се пита с тъга: “Защо се случи?” Накрая се самозалъгва, примирява се и търси отдушник в следващата...

55. Така разочарованите кръжат от срещи към раздели и като намират само разбити илюзии, напълно се отчайват. Потъват в похот и накрая умират завинаги.

56. Само просветените знаят, че човешката любов е непостоянна, иде с лудости, ражда проблеми, докарва болести... затова дават сърцето си на всеобхватния Ум;

57. И приемат за себе си ролята на проводници на най-великата от всички видове Любов - тази към Създателя на сътвореното. Те стават утешители на хората;

58. И носят надежда на тия, що са плячка на себичната човешка любов. Така връщат щастието на огорчените и ги изпълват със сладостта на духовния си мир.

59. Тя прави сърцата им добри и съжалителни към всяка малка душица на животинче или цвете. Случаят сам ги води на места, където има нужда от помощ.

60. Така намират попадналите в беда същества и ги спасяват. Приютяват ги вкъщи, а като ги излекуват - пускат ги на воля в местата, откъдето са ги взели.

61. Така отчаяните се учат да обичат отново, а Утешителя им разкрива безкористна форма на любов, която е едно равнище по-върховна от тая между хората.

62. Това е всеотдайното обичане на по-плиткоумните създания. Щом овладеят съвършено тази възвишена Любов, Създателя им подарява гальовен любимец...

63. Така се изпълват дните им с ласкавост, усмивки и веселие. Тая взаимна обич не се нуждае от материални доказателства, подаръци, пари или нещо друго,

64. продукт на празни приумици, присъщи на глупаците, които не са наясно с истинската стойност на любовта в живота им, а са я свели до суетно перчене и сласт.

65. Любовта от Духа прилича на слънчев изгрев над морето - тя възкръсва от мъдростта на живота. Човешката е като огън на плаж, гаси я даже сух пясък.

66. След нея остават почернели въглени и пепел, които времето смила на прах, вее и разпилява... Човек е сам в земната си любов и често открива, че тя е лъжа,

67. а сред себеподобните е като маймуна, що се прави на човек: кичи се с дрънкулки, важничи с род и положение, демонстрира богатство, мощ и превъзходство.

68. Отвън е като златен потир, а в душата е зееща бездна, що ламти за пари, власт и почести... Може би ангелите се усмихват, защото хората са смехотворни?

69. Изправих се на крака, както си размишлявах. Почистих се от пясъка, раздвижих тялото си. Покрих кожата си с благоуханно масло и щом то попи в порите,

70. облякох моята бяла роба, що бях открил в Египет при първото ми пътуване до Африка... И като благодарих на мястото, тръгнах да се катеря към пътя отгоре.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон III

  Изминаха 3 години... И ето, на девети май, рожденият ми ден, се събудих преизпълнен с Божия Дух, а около мен светеше ярко сияние, като че бях в Слънцето;
2. И фотосферата* на лъчите му ме заобикаляше; А потоците от спикули на хромосферата* му се сипеха в могъщи плазмени струи, накъдето и да се обърнех.
3. И когато видях и осъзнах в какво славно великолепие съм попаднал, изпълни ме щастие и в душата ми спонтанно се роди желание да се помоля, така:
4. –Създателю наш, Творец на вселената; Който си Опората на всичко живо от Земята до рая; Първоизвора на непреходната, ярка светлина на вечния Живот;
5. Що си ни създал от Любов в златното си сърце; Нека да се осветлят световете Ти от Ума! Нека се преизпълнят всичките ти създания с праведен Дух!
6. Да бъде волята ти на Земята и в цялата безкрайна вселена! Изпълни ме с Истините на Божия Ум и в откровения ми разкажи всичко за звездното ти царство.
7. Помогни ми с разума си да вникна в чудесата на райските светове; Да запомня посланията на ангелите и да ги запиша за днешните и бъдещите поколения!
8. Отче мой, подкрепи ме с Твоята премъдрост. Дай ми да вкуся насъщните ми знания, добрини и Живот. Дай ми да пия амброзия, еликсир от чашата на надеждата, честност и Правда.
 9. Благослови ме с насладата от споделената ни обич! Стопли ме с приятелството на вярващите и сърдечността на близките нам!
10. Прости невежеството на ума ми и себелюбието, съмненията и греховете ми, що никой друг не знае! Извини ме за слабостите, както бащата прощава на сина.
11. Вдигни духа ми от нищетата, освободи душата ми от злините на този човешки свят. Дари ме с великодушие; Благослови ме с лъчезарност, Отче, дай ми вяра!
12. Спаси всички нас, които те обичаме! Ние сме заедно с Теб! Приеми нашите благодарности, Отче! Води ни към Възкресение, за да станем едно цяло с Теб!
13. Бъди с нас тук и навсякъде, сега и във вечността! Чрез нас върши знамения на небето; И дай ни Боже сила да вършим чудеса на Земята за Твоя прослава.
14. Нека стане именно това, що ще е най-благотворно, както за нас в земния ни дом, така и за жителите на други Твои селения из космическите простори! Амин.
15. И като свърших молитвата, почувствах как вътре в мен се плиснаха вълни от наслада; Заля ме всеобхватен фрисон*... Тръпки запулсираха през гръбнака ми;
16. Изстреляха се нагоре като гейзер от златен ефир; Усещах как сякаш се трансформирам в пламък - висок и трептящ; И реалността се топеше, чезнеше...
17. Тогава моята котка-чинчила Мила, скочи с мъркане в скута ми и ме загледа с лазурните си очи, като че ме питаше: – Ехей, къде литна? Връщай се веднага!
18.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                         Еон IV
  И така, след време, на 25-ти януари в лето 2018-то в мен възникна идея да посетя рая и да измоля послание за Божието предопределение на човека.
 
2. И ето, след три дни, в неделя обърнах към царството Божие, що е в сърцето, всепроникващия взор на душата ми; И в молитва извисих духа си към Божия рай;
3. Понесох се на незрими криле; Полетях над великолепните му градини... а там ме посрещнаха три начала, що ме въведоха в духовното архинастоятелство;
4. И ме поставиха пред райския събор на ангелите, що е начело на братството между Божиите чеда, а аз се помолих наум за просветление и ето що записах:
5.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА                         РЕЧНИК

архинастоятел – (архи- + настоятел) Върховен управител и духовен предводител на частта от всички ангели, отдадени на конкретна звезда за служене на определена планета или друго небесно тяло с огромен размер, което е в обсег на нейната гравитация. Количеството свети вестители, което се изпраща към всяка планета е точно определено за цялото време на нейното съществувание. Архинастоятелът е официален представител на Слънчевата система пред властите, които управляват Божията светлина от рая към сверите около централната плоскост в ядрото на нашата Галактика.

Зариел – (Зариил, библ.) Означава “светлина Господна”, вероятно от зар (сторослав. светлина) и ел (евр. i"el/il - Бог). Името на архангела, който управлява частта от всички ангели на Слънцето, отредени за Земята. Споменат в книгата на Енох (ХХ:6) сред седемте архангели на силата: Уриел, Рафаел, Рагуил, Михаил, Гавраил, Азраел и Зариел. (“Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.”)

Плеяди – (астрон.) Звезден куп с диаметър 12 св. г. видим с просто око в границите на съзвездие Телец (Бик). Включва над 500 звезди, отдалечени на 440 св. г. от Земята. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca наречени “седемте сестри” (Електра, Мая, Тайгета, Алциона, Меропа, Келена и Астеропа). B България ги наричаме - “квачката с пиленцата”. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г. Всички те са физически свързани, имат еднакво по големина и посока собствено движение. Нищожната вероятност за случайното им групиране на толкова малка площ е 1 към 500 000, което подсказва, че голям брой сини звезди са проектирани и създадени от плеядианците*.
Плеядианци – (от гр. собств. πλειάς (плеас) — превъзхождащ) Те ca преки потомци на древна раса коренни жители на звездна система Вега от съзвездие Лира, по-точно на северните лиpиaнци (нордически тип), кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите. Те ca сред наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се “явявали” представители от мъжки пoл. B минaлoтo били възпpиeмaни, кaтo “дoбpи Бoгoвe, живeeщи c xopaтa”, “вестители на Небето”, “Господни ангели”, “светци” и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм “нaши ангeли хрaнитeли”. Те са божествена paca от разумни съзнания.
Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. “зли раси извънземни”, “тъмни сили” и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят Божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.
Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.
Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.
 Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дp. знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.
Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават морфологични черти сходни с техните. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти, високи чела, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го “орисва” с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. “небесен нeктap” (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено- вещество или “високо-вълнови газове” от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa божества, нo винаги ca били почитани, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, необясними чудеса и вълшебства.
 Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.
Цивилизaцията нa плeядианцитe процъфтява след колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo 200 000 г. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци (oбщo 144). Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са “накарали” да изгрее “8-мата сестра”. Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7.
 Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на “тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества”. Тогава болестите, бeднocттa, гладът, престъпленията, нacилиeтo и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества. Някoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - великолепна apxитeктypa, възхитителни гpaдини, повсеместна хармония и свежест, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите и заробените съзнания.
Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за “фaнтacтични пpиключeния”. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач “Кристални вeтpoвe”.
Смисълът на духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на Цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др. високи хуманистични и духовни идеи.
Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща. (Стен Леон, 23. 12. 2017 г.)
 
Теоника – (от гр. θεος (теос) - Бог + Νίκη (нике) - победа) Книга от Стен Леон, писана през 1996-1997 г. В последствие унищожена от автора от съображения за духовна сигурност. Запазени са едва няколко цитата в произведения на други автори.

термика – (чужд.) Топлинна колона - стълб от въздух в ниските части на земната атмосфера, който се изкачва нагоре, представлява пример за конвекция. Възниква от неравномерното загряване на земната повърхност от слънчевата радиация.

фрисон – (чужд.) Тръпките, които ви побиват, когато слушате музика или четете текст, които ви въодушевяват.

хекимин – (старин. същ.) Означава лекар, врач, знахар, доктор, лечител, изцелител.

хромосфера – (астроном., от гр. χρομα — цвят; σφαίρα — кълбо, сфера) – Външната обвивка на Слънцето и другите звезди. Прозрачен слой с дебела около 10 000 км., разположен над фотосферата. В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя - горна, средна и долна.



Т В О Р Ч Е С К И Л Е Т О П И С
(постижения в България)
 
"Целта на всичко видимо и невидимо е една – възсияние към Всевишния Ум! След като съзнанието в материално тяло се извиси достатъчно, пътищата пред просветения са два – вяра на последователи в него и собствената му вяра в Ума. Чрез обединената вяра на съзнанията на физически същества–последователи се стига до възнесение, предшествано от телесна смърт, а чрез въздигане на собствената вяра – до възвисение, при което чрез волята си, с помощта на ефирни ангелски същества, съзнанието се преобразява без тялото да умира. И двата Пътя трансформират просветения в разумна светлина и вече не му е нужно физическо тяло. Запазва се възвишено съзнание, облечено в белоснежна одежда от най–чисто и свято сияние, в която душата блести като ярка звезда."                     Стен Леон
1972г. Стен Леон е роден на 9 май – Деня на Европа, гр. Асеновград в семейство на висш офицер и известна художничка.
1989г. Поставя първа самостоятелна изложба–дебют графика “Фантастични рисунки” в “Клуб на дейците на културата”, гр. Пазарджик.
1990г. Завършва с медал за отличен успех реална гимназия ЕСПУ “Иван С. Аксаков”, гр. Пазарджик.
1992г. Изложена е постоянна експозиция от негова графика (70 бр.) в “База на Главна прокуратура”, м. Цигов чарк.
1993г. Започва литературната кариера на Стен Леон с публикуването на първата му книга “Крайно време” (сборник разкази, 176 стр.). Изложба–графика (40 бр.) “В края на две хилядолетия”, посветена на празниците на фантастиката в Младежки дом, открита от ректора на ПУ, гр. Пловдив.
1994г. Завършва при известния скулптор Спас Киричев, курс по арт–специалност “Бронзова пластика” и придобива професионална квалификация “скулптор”. Отпечатан е първият му роман – “Космическо нашествие”, българска научна фантастика (204 стр.).
1995г. Излизат от печат следващите две негови книги (по 128 стр. всяка) – романът “Смъртоносна дарба” и сборник с разкази – “Зоната на Предела”, криминално–мистериозна и тайнствена фантастика. Поканен е да се присъедини към “Кабинет на младия писател” към Съюз на българските писатели, гр. София.
1996г. Поставя 21 платна (2х2 м) – камерна изложба живопис “Модерен експресионизъм” в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1997г. Изложба маслена живопис, посветена на св. св. Кирил и Методий, вернисаж “Бараците”, Старинен Пловдив. “Лятно време” – изложба маслена живопис в “Център за срещи на провинция Саксония–Анхалт”, гр. Пловдив.
1998г. Получава ІІ степен на висше образование – магистър по Биологически науки (защитава дипломна работа по антропология) в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1999г. Завършва Школа за запасни офицери “Васил Левски” към Висше военно общовойсково училище, гр. Велико Търново. Печели със снимката “Целувка в село Лещен” годишна награда за фотография на сп. “Мобиклуб ”.
2000г. Заедно с майка си Снежана Стойчева завършват в класа на проф. Владимир Нидзадзе (Грузия) Висша школа за иконопис “Св. ап. Лука”, гр. Солун (практика – храм “Агиос Георгиос”, гр. Палини, п–в Касандра, Халкидики). Двамата защитават с отличие магистърска степен по арт–специалност “Църковно–славянска иконография и старинна стенопис” и придобиват професионални квалификации “зограф–иконописец” и “художник–реставратор”. Те съвместно рисуват стенописи и изографисват икони на следните места:
A 2001г. Божи храм “св. Георги”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2004г. Църква “св. Петка”, гр. Монтана, с. Медковец.
A 2005г. Клисурски манастир “св. св. Кирил и Методий” и постоянна експозиция от фрески (27бр.) в клиника “Хигия”, гр.Пазарджик.
A 2006г. Божи храм “Успение Богородично”, гр. Видин.
A 2007г. Църква “Възнесение Господне”, гр. Пазарджик, с. Юнаците.
A 2008г. Параклис “св. Троица”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2013г. Черква “св. св. Кирил и Методий”, вилна зона “Дъното”, яз. Батак.
A 2015г. Параклис “св. Илия”, гр. Гоце Делчев, м. Попови ливади (Папазчаир).
A 2016г. Параклис “Възнесение Господне”, гр. Гоце Делчев, м. Гергьовска скала.
2001г. Завършва с отличие специалност консултант по бизнес към “Институт за малкия и средния бизнес” и “Евро–бизнес колеж ФУМИ Интелект”, Манастирски ливади, гр. София.
2002г. В края на декември е приет в Дружество на писателите “Димитър Бояджиев”, гр. Пазарджик.
2003г. Печели отличие за разказ в конкурса на ч–ще “Братя Миладинови” и вестник “Пулс” – “Зимни литературни вечери “Витошко лале”, гр. София.
2007г. Включен е с разкази в литературен сборник “Есенна дъга”, издание на Дружество на писателите в Пазарджик.
2008г. Излиза от печат Дилогия “Утешителя във Времето”. Произведението (336 стр., твърда корица) е публикувано след 14–годишен писателски труд с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Състои се от два тома: Бяла Книга “Кръщение в разум” и Зелена Книга “Възкресение в синьо”.
2009г. Поканен е за дворцов писател и зограф към приказния замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2010г. След 3г. проучване и изследователска работа в областта на приложната психология е публикуван научно–популярният му трактат “Теория на флирта – ангелски стил на живот” (256 стр., твърда корица), както и първата му стихосбирка “От звезда щастлива озарен” (64 стр., твърда корица), с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Поставя изложба иконопис (50 бр.) в арт–център “Vagabond”, гр. Пазарджик.
2012г. Поставя дарение от 6 барокови икони в черква “Св. Георги” към замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2014г. Рисува 7 стенописа (1,5х2 м) с анимационни герои в частни имоти, с. Юнаците, гр. Пазарджик.
2015г. Поканен е за главен иконописец–реставратор в манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Арбанаси, гр. Велико Търново. Там зографисва авторски стенописи със светите архангели Михаил и Гавриил, поставени в Параклис “св. Троица” при с. Мосомище.

С т е н Л е о н

Л Е О Н И К А

архангелски завет

SPECIAL EDITION
FROM

B U L G A R I A
EUROPA

ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ Е
БЛАГОТВОРЕНИЕ НА ПИСАРЯ,
СЪЗДАДЕНО В СТУДИО

e-mail: sten_leon@abv.bg
gsm: 0 8 8 5 0 5 0 7 0 5
 Б ъ л г а р с к и   а в т о р
Издание: Първо
Формат: 1/16 от 60/84
Печатни коли: 16

 

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше ни най-малка следа.

2. Духаше източен вятър и само волни чайки умело се рееха над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на топлия крайбрежен пясък под надвисналите скали,

3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз. Как благодарение на него те кръстосваха на шир и на длъж без да размахват крила;

4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна. Да се спускат над морето. Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.

5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени. Плискаха се в краката ми. И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите.

6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно. Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище.

7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.

8. Но въпреки цялата красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също невисоко ниво...

9. Затова се отпуснах на топлия пясък и зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.

10. Скоро почувствах невидимо свято присъствие, което излезе от Слънцето. Неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух и ми рече:

11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призован да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?

12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание. Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.

13. Колкото и високи да са били духовните ти постижения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.

14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.

15. Така че: Наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.

16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто!

17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Разума е във всичко и всичко е в Ума, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;

18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!

19. Създателя приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е този, що наказва без милост и праща зли възмездия;

20. Но наказанията прииждат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза. Те не идват поради липса на вяра.

21. Онзи, който е уверен, че с деянията си вече е заслужил да получи наказание - получава го с мярката, с която сам отмерва обич за ближните си;

22. Защото високите степени на любов са най-чистата и свята изкупителна жертва за всеки, що е решил дълбоко в сърцето си, че заслужава възмездие;

23. И само чрез проявата на своята любов към ближните си, даже най-ужасният престъпник може да измъкне душата си от черния кладенец на пъкъла.

24. Лесно прощава на себе си и се избавя от терзание само онзи, който съумява навреме да опрости всички неправди, що са му сторили неговите ближни.

25. Тогава в душата му се настанява крепко спокойствие; И може да прости от висотата на любовта даже злодеянията извършени от неговите врагове;

26. И без преструвка да се моли за просветлението им; И с жал да гледа на тях като на палави, немирни дечица, станали жертва на своята глупост и нищета.

27. А ти, брате Леоне, първо прости на снагата си, защото в своя стремеж към извисение на духа си често пренебрегваш и забравяш крехкостта на плътта!

28. Искаш тялото да издържи, и да преодолее с наслада дори неща като студ, глад и самота. Винаги да е във висш възторг, в състояние на свето блаженство;

29. Но това е твърде трудно за тялото и е в разрез с циклите на природното му естество; А те са в движение като вълните на морето и спиралата на сезоните.

30. Приеми тия несъвършенства! Прости слабостите на плътта си! Съобразявай се с потребностите й! В случай, че я налегне тежко униние или скука - утешавай я!

31. Прощавай й, когато не може да се справи даже с простите дефиниции на Духа! Разбирай я, когато не желае да си наруши волността или й се бездейства!

32. Разумно е отначало да се постигне мир между тялото и душата, а после те съвместно, с любов, да изкачат в сговор земното стъпало към Всевишния.

33. Всичко необходимо е вътре в тялото! Бъди ласкав към него и то ще ти разкрие велики тайни, които Ума е записал в гените му на най-древната азбука!

34. Озаренията на светия Дух достигат тялото чрез душата и те са ключът, който завърта в ядрото на всяка малка телесна клетка жив вихър от чудеса...

35. След като чух това, ето, че ме осени прозрение... Затова се обърнах почтително към този анонимен свят Дух и в разума си го попитах съвсем прямо:

36. – Кой си Ти, светия Дух на Иисус Христос ли си или не си? Отговори ми, в името на всичко свято, което по волята на Ума владее над Сътворението! Оум.

37. И тогава във вътрешното ми око се появи обаятелна картина: Над мен се извиси ведър гигант с дълга коса и брада, облечен в искряща дреха, бяла като сняг.

38. Ръцете му бяха протегнати напред към морето. Лицето му беше озарено от бляскаво сияние, а благите му очи и нежни устни, изразиха одобрение като рече:

39. – Да, брате мой! Аз съм, първородният потомък на Йосиф и Мириам. Аз съм и Божия син в царството на Отеца. Чудотворец и лечител, Спасител на човеците.

40. Същият, който вероломният Синедрион хвърли на римляните да го хулят, бичуват, коронясат с тръни и разпънат на кръст... И който след три дни възкръсна.

41. Аз съм същият човек, който алчни и кръвожадни църковници обявиха за жертвен агнец. Царе превърнаха лика и името ми в култ, оневиняващ войните им,

42. та през последвалите епохи на кръвопролития тия тирани да се опияняват от страданията на милиони невинни души. Да гнетят, гонят и изгарят благочестивите...

43. Върху ми се изсипаха болки, обиди, омраза, клетви и смърт от всякакъв вид, а аз смирено ги понесох. Търпя ги сега и ще ги изтрайвам до пришествието ми.

44. Зная, Стен Леоне, мъдри писателю на Словото, че Пътя, който избрах донесе на Земята много повече лошотии, отколкото ако въобще не се бях раждал.

45. Зная, че от твоя гледна точка моят Път е неправилен, незрял и близък до мрака; И че съм позволил на проклети твари да вилнеят край аурата ми;

46. Защото, тъмнотията чрез мене направи, причинява и ще наказва обикновените хорица с неизброимо разнообразие злини, коя от коя по-жестоки и ужасни;

47. И принуждава праведните да се влачат по корем като клети влечуги; И изкушава даже възвишените да превиват гръб под товара на илюзорно битие;

48. Но аз бях, оставам и ще бъда Спасителя; И въпреки, че моето Слово беше преиначавано за какви ли не низши, коварни и користни цели, в Него има семе,

49. от което за просветлените и благодатните в любовта на Ума ще растат дървета снажни като великани, с яки клони, отрупани от изобилен, свеж и вкусен плод,

50. който ще храни с милосърдие вярващите хора, които живеят с   Всевишния и Неговите пресвети ангели от миналите и настоящи времена - до края на вечността.

51. А ти, Стен Леоне, си предан на Разума, затова те наричам “брате мой”. Моята святост ти е позната и ще правиш чудеса; Но ще избегнеш моето разпятие...

52. Създателя ти е отредил да се носиш по друг, по-плавен Път от моя. Това е светият Път към Центъра. Живот в равновесие и постепенно възнесение към Ума.

53. Благославям те, в твоето свето писателско дело, в името на първообразния Разум, Който пресъздава и участва живо във всеки миг на цялата вселена!

54. За Твореца няма тайни във времената, в пространствата, в измеренията и в непонятните за човека неща. Нито има по-горе и по- долу. Нито важен и неважен.

55. Защото Той е Ум вездесъщ всред цялото Си сътворение; И е Създател всепроникновен, както в малкото - така и в голямото, из безчислените измерения! Оум.

56. Вдигнах поглед към морето. Вълнението му беше нараснало и то шумеше оживено из стихията си, сякаш говореха множество гласове на най-различни езици...

57. Това бурно оживление беше одобрително и в тона му не се долавяше нищо оскърбително. То се въздигаше с ликуване и с веселие се разливаше по брега.

58. “Този свят Дух - помислих в душата си - като че ли не е много по-различен от моя?! Нито от който и да било друг човешки дух. Той е показал на народите,

59. че за човека е възможно да възкръсне след смъртта на тялото. Моят Път към Ума е по-различен, какъвто е и жизненият път на всяко разумно същество.

60. Много се надявам и се моля да постигна възнесение, но без да умирам! Това някога се е случило с древния светия Енох, а после и със свети Илия... Оум.”

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон VIII

    Останах още дълго загледан в морската шир, изтегнат под благосклонните, живителни  лъчи на Слънцето. Бях завладян от екстаза на околната хармония. 
2. След като обядвах в пълно уединение (риба, хляб, маслини, сирене, домати, чушки,  ябълка, вода и вино), обърнах разума ми към светия Дух на Спасителя, 
3. когото усещах още да се носи пред отвесните скали зад гърба ми и да ме наблюдава  благо. След като вдъхнах осем пъти с пълни гърди, мислено изрекох: 
4. – Моля те, коленопреклонно и с надеждно сключени ръце: Стой наоколо ми, сине  Человечески, колкото желаеш! Дръж дрехата и сиянието си чисти около мене, 
5. защото ако ли ме приближат наслоенията около ореолите ти, а те са като засъхнала  кръв, отвратителна нечистотия, злобен брътвеж, писък и лъжлив здрач,  
6. още от сега ти казвам, че не ще допусна тази напаст даже до периферията на душата ми! Нито аз ще ги търпя, нито ти ще искаш да ме угнетяваш с тях. 
7. Вчера свети архангел Михаил пречисти духа ми. Блясъкът му ще ги изпепели, ако ли в близост до теб витае нещо тъмно (даже нищожно петънце от нечистотия, 
8. отровно вино или зла лудост). Лъчът на духа ми е милиарди пъти по-тънък от косъм,  ала светлината му е хиляди пъти по-ярка от блясъка на Слънцето; 
9. И ще продъни всеки мрак, тъй като по волята на вечния закон: Там, където грее  светлозарен пламък, тъмнината се разсейва и винаги бяга надалече от него. 
10. Казвам ти това, защото те ценя високо и желая да бъдем в чудесни приятелски  отношения, каквито царят между двама равностойни във всичко братя. 
11. Желая да си ми подкрепа и като вкусвам с душата си от твоята божествена премъдрост  да придобия благия ти характер! Посвети ме в чудотворството! 
12. Твоята жалост и милосърдие са ми понятни, ала твоята власт над природата, да върви  сякаш против своето естество, да се преобразява и да ти служи, 
13. е съвършена мистерия за мен. Моля те, сине Человечески, смили се и ми дай  плодовете на Познанието! Надари ме с власт над всички състояния на ума! 
14. Светостта е в приемането на нещата такива, каквито са, но ако е волята ти, нека като теб лекувам, изцерявам или дори с вяра да възкресявам мъртви!  
15. Ако искреният ми език ти е харесал и приемаш с разбиране моите желания, с теб ще бъдем истински братя в Разума! Свети Сине, осъществи желанието ми, 
16. ако го приемеш за уместно! Сподели ми зрънце от великото Познание! Нека за  Всевишния да извърша велики дела, за слава и чест на райското Слово! Оум. 
17. След като чу пламенната ми молитва, ето, Спасителя премина отляво ми и застана  пред мен. Смали се на ръст, колкото длан и приседна на близката скала. 
18. Благото му лице се наклони надясно, а очите му заблестяха съчувствено и като мълча  някоя минута загледан в пясъка, рече с благодушен, тих и кротък глас: 
19. – Зная, Стен Леоне, защо си предпазлив с мен и тактично ме дистанцираш! Преди  години, ти, упорити писателю, ме молеше ежедневно и с детска наивност... 
20. да вдъхновя написването на Теоника*; Обаче твоят млад дух уцели периферията на  славата ми... А там вилнеят страх, ужас, зло, мъка, проклятие и смърт. 
21. Гласът ми, когато минаваше през всичко това, те достигаше изкривен и изопачен от  скверни думи, вопли, писъци и брътвежи, които са присъщи на бесовете; 
22. И затова, брате, тогава така тежко пострада; А сега гледаш на мене със съмнение и  боязън; Но брате Леоне, чуй ме! Сега те уверявам, че това е минало; 
23. И повече никога няма да се повтори. Ти си мой брат, син на Ума, архинастоятел на  Слънцето, писар на архангелите и апостол на Словото на небесния ни Отец; 
24. И всичко добро, що е равно на мене, и на другите около нас, били те видими или  недоловими, тленни и нетленни - всички сме равностойни в Разума на Отеца. 
25. Никой няма да пострада и умре в твое име, както в мое. Уверявам те, ще бъда до теб! В мир ще насочвам излиянието на върховната Истина из Всесилния; 
26. При нужда ще те спасявам от тъмнината, ще те избавям от самотата и ще давам  могъщи сили на всички, които повярват в теб! Сега и завинаги: Оум. 
27. След като приех обещанието на Духа, се утеших. Погледнах с признателност към  Спасителя и му се усмихнах. Протегнах ръка и го благослових с думи така: 
28. – Честит да си вовеки, сине Человечески! Нека благодатната светлина на Вседържителя да бъде винаги около теб и всички, които ти вярват от душа! Оум. 
29. После, ето че Спасителя се изправи на скалата пред мен и започна да нараства; И да се извисява нагоре в синьото небе. Вдигна ръце към Слънцето; 
30. А когато го докосна, мина с вятър от дясната ми страна и отново застана колосален зад гърба ми. Слънчевата корона блестеше чудно около лицето му... 
31. Той свали ръце и щом обърна длани надолу от тях се излъчи животворяща Сила. Тя  ме заля като златен водопад и накваси невидимите ми ангелски криле...  
32. Те се оживиха, разтвориха се настрани от плещите ми и грейнаха в блестяща белота... Аз загребах с могъщи махове през фурията на морския, летен бриз, 
33. както правят благородните лебеди, когато разгряват криле, преди да се засилят с  плавници по водата и да се вдигнат над езерното огледало към небето... 
34. Тогава около лъчът на духа ми сякаш се запали безчислено множество свети ореоли, които се наредиха един върху друг като кула нагоре от темето ми... 
35. Те построиха към безкрая нещо подобно на пламтящ тунел от светлинни кръгове,  завъртяха се забързано около оста на моя дух като безчет колела от дим... 
36. И почувствах, че притежавам умението да направлявам този тунел от жива светлина (според желанието на волята ми) към всяка една точка на вселената... 
37. И мигом да прекосявам чрез него невъобразими по мащаб разстояния в  пространството; И да пътувам навсякъде през сферите на всички времена; 
38. И да се осъзнавам всред други светове и епохи, що са населени с разумни същности; И да им се явявам като невидимо с просто око духовно същество... 
39. С тяло съставено от малки светозарни фибри, що градяха като звезди моите светлинни крайници; И ги обличаха като в дрехи от тънки, лъчисти воали... 
40. “Само разсъдливи създания, които имат ангелско зрение, биха могли да вникнат в тази визия и да придобият познание от нея.” - помислих си с тихо благоговение.  
41. – Създателя е във всичко! - казах на глас и се отпуснах в приятна дрямка на топлия  пясък. Вълните с помощта на вятъра ме милваха със солени пръски... 
42. И ето, сякаш в съновидение се впуснах в приключение през всемира... Отначало се  понесох към Слънцето. Преминах го и се озовах в окото на Галактиката... 43. Там видях времева звездна карта, която показваше точното местоположение и  периодите на всяко светило, що съществува в пределите на нашата Галактика. 
44. В центъра на мировото око, където обитава абсолютната гравитация, различих нещо  като кръгла повърхнина, разграфена като дъска за игра на шах-мат. 
45. Там, в някои от полета на плоскостта се появяваха за миг различни по произход, вид,  ръст и пол разумни същества; И след като избираха, си заминаваха... 
46. Неспирно на тяхно място се въплъщаваха други създания... Тогава твърде много се  зачудих каква ли е тази равнина и защо съществата се явяваха по нея? 
47. Затова, приближих до едно създание, напомнящо на морско главоного, но непознато  като форма на живот на Земята и като го допрях, го попитах това; 
48. А то като се спря за миг ми отговори така: “Това е полето на Алфиола*. Тук идва  всеки, що е напреднал в разума; И от тук избира накъде иска да полети; 
49. В кое от разнородните места по световете, населени с живот, желае да се прероди.  Най-общо какво би желал да прави там - накъде мечтае да се развива...”  
50. След като ми сподели това, съществото изчезна в дим, а аз потърсих Слънцето и по  негов лъч се пренесох тук на Земята... Бавно отворих очи и въздъхнах. 

-------- 
Алфиола – (собств. от гр. "алфа" - първа)  най-ярката вътрешна част на централния,  сферичен компонент на нашата Галактика Млечен път, оформящ т. нар. бълдж (анг. bulge, подутина), който е обвит от хало — външният видим компонент с форма на елипса. Границата между бълджа и халото е размита и условна. Съвременните учени около 2000 г. доказаха окончателно, че в центъра на галактичното централно струпване се намира огромен свръхмасивен обект с около 4 000 000 слънчеви маси, чийто радиус е почти 32 пъти по-голям от радиуса на Слънцето – това е великото централно Слънце на Галактиката.

  СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон IX

ЛЕОНИКА I  Еон IX   През следващата нощ стоях в подножието на северната кула на замък “Влюбен във вятъра“, която е най-близо до дворцовата черква “Св. Георги“. 2. Съзерцавах с възхищение островърхата й шапка, обагрена от тъмносини и нежни оранжеви светлини; А от изток духаше хладен вечерен ветрец. 3. Затворих очи и в съзнанието си мислено повиках при мен архангел Рафаел. Миг по-късно ме облъхна свеж повей и в ума си чух тих, напътствен шептеж: 4. – Върви да спиш, Стен Леоне, днес ти работи усърдно и сега си уморен! Почини си добре, а утре, ако е рекъл Всевишния, ще отговоря обстойно на въпроса,  5. който виждам да просветва вътре в сърцето на съществото ти! По твоят ангел хранител ще ти изпратя прекрасни сънища от райското царство на Ума. Оум. 6. Скоро изпълних съветите му. Свалих небесносинята барета от главата си. Запалих фенера си. Прекосих двора и се изкачих по спиралната стълба на кулата. 7. Оттеглих се в покоите си под белия ми балдахин, който бях вдигнал в третото от жилищата на първия етаж. Помолих се, поблагодарих на Ума и заспах... 8. Беше 2-ри септември. Вятърът се усилваше и люлееше безспир ту наляво, ту надясно, висящите вейки на върбите около езерото, а лебедите се криеха под тях. 9. Като търсех завет, отидох в началото на първата тераса от градините на замъка. Настаних се на елегантен метален стол с лице към източната 40 м кула; 10. И след като се концентрирах във въпросите, които бленувах да задам на архангела, извисих духа си. Задишах равномерно и бавно достигнах небесния ефир... 11. Настъпи затишие. Помолих се в пълно спокойствие на Ума за чувствително уплътняване около мен на присъствието на райския вестител Рафаел, ето така: 12. – О, чуй, пресвети архангел Рафаел, целителю и обновителю на цялата природа, която се възражда наново всяка пролет от студовете на снежна зима; 13. И избуява под твоята любяща милувка в приказно многообразие от китни цветчета, нежни листенца и млади филизи, кои от кои по-изящни и красиви! 14. Ела, съзидателни друже, що държиш стихиите на източните ветрове и се носиш лекокрил над мен, доверения писател на светите завети на архангелите!  15. В този слънчев ден, те моля, насочи височайшето внимание на благосклонния си поглед към мен, седящият в подножието ти! Наддай ухо към молбата ми! 16. Отговори на въпроса, който е ясно осезаем за твоя ангелски, всепроникващ слух, за когото дори най-тихият душевен шепот ехти като звън под висок купол! 17. Ако е угодно на Ума, ела при мен и ми дай изчерпателни, всеобхващащи отговори, за да пребъде в слава премъдростта на Всевишния вовеки веков! Оум. 18. И ето, след миг, от великата сфера на безграничния свят на въображението (която обгръща цялата Земя с безброй форми, звуци, чувства, идеи и всичко, 19. що е достижимо за живите същества чрез шестте сетива) се появи светият образ на архангел Рафаел. Летеше към мен с широко разтворени криле... 20. Идваше през Слънцето като лъч; И като загребваше въздуха с махове, правеше силен вихър, така че, върбата зад гърба ми се огъваше от напора му; 21. И видях как леко стъпи на короната на дървото, а клоните й се разлюляха страховито; И ето, че той ми се откри в целия си блясък, разкош и великолепие; 22. И отгоре ме приветстваше; И ме благославяше мълчаливо с въздългите си длани, като правеше грациозни жестове; И ми се усмихваше с милосърдие. 23. Сетне през бурното свистене на вятъра около нас, проникна неговото дихание, познаваемо само чрез слуха на душата; И чух го да ми говори с възхита: 24. – О, писателю Стен Леон, одухотворение на Ума, благото на светите разумни същества, днес те достига през райските порти из космическите селения, 25. за да те изпълни от долу до горе и възнагради с апогея на наслаждението от светлозарни прозрения, които по божествена промисъл докосват твоя разум, 26. а чрез тебе и съзнанията на твоите старателни читатели, що са завладени от добродушие и са благоразположени в духа си към сентенциите на Създателя. 27. Същината на въпроса, който сияе като пламък на свещ и трепти с ясен звън от центъра на дълбините на твоето сърце е нещо, що касае всяка живинка; 28. И е еднакво значимо, както за продължението на рода й, така и за нейната еволюция по стълбицата на извисението й към световете на духовността. 29. Всевишния в своята мъдрост е създал още от сътворението на света женски еквивалент на всяко същество от мъжки пол, което се ражда на Земята. 30. Виж как е в природата - там, въпреки цялото многообразие от видове, всяка малка птичка намира съответна, допълваща я цялост и свива свое гнезденце. 31. Или прави друго, което й е присъщо, според нрава й, за да оцелее и пребъде нейният род; И така се адаптира все по-удачно към променящите се условия. 32. Тъй като за ангелското ми зрение е видима всяка твоя човешка мисъл, те уверявам, че дълго ще търсиш ангел между земните жени, но напразно... 33. На Земята има само бледи подобия на ангелите, но като отидеш в рая ще познаеш душа, равностойна на теб във всяко от седемте нива на общуване. 34. На първото и най-ниско ниво, тя също като теб ще е дарена с грациозно, гъвкаво и здраво тяло от висш порядък; А кожата й ще излъчва прелестен аромат; 35. И даже само изгледът на снагата й ще те преизпълва с блажени нетленни усещания; И ще те въвежда към удивителни състояния на живително щастие. 36. На второ ниво, тя ще има именно онези чувствени нагласи, които са най-желани и ценени от теб. За нея ще си най-лелеяният дух в целия етерен свят; 37. И тя хармонично ще те допълва с голяма готовност; И по интуиция ще осъществява влеченията ти, всеки път, когато я повикаш за единение и екстаз. 38. Заедно с нея ще се учите как да се въздигате и как да споделяте върховно блаженство в състояние на свръхсъзнание, що е Път на извисение към Ума. 39. На трето ниво, емоциите ви ще се допълват живо, а вихрите на страстите ви, като се сливат, ще са пълноценни, както са огъня и въздуха, духа и материята. 40. Това, що ти ще даваш, тя ще приема напълно; И това, що тя ще ти предлага с трепет, ще е чудесна, благотворна и приятна потребност за върхова наслада. 41. Заедно ще бъдете стократно по-силни, а за всеки поотделно, силата ви ще е пълноценна и нито ще намалява, нито ще страда от липсата на другия. 42. На четвърто ниво, сърцата ви ще са тъй привлечени едно към друго, че срещата им ще е голямо празненство и славно знамение на истинската любов; 43. И това ще е знак, както за земното, така и за райското царство; И всичко чувствено, легендарно и разкошно, ще се възражда от вас и чрез вас. 44. Ще бъдете благословени и посветени в тайнства - видими и невидими; И тъй ярко ще сияете в преживяването на взаимната си всеотдайност в чувствата, 45. че вашата споделена любов ще променя всяко място, през което минавате заедно. Ще го възправя, освещава и дарява с изобилие от мир, щастие и обич. 46. На пето място, гласовете ви ще са като звънтежите на две празнични камбани. Темите на вашите задушевни разговори ще са богати и изпълнени с веселие. 47. Толкова ще са интересни, че даже непреднамерено дочути от неволни слушатели, ще будят прекрасни, възторжени реплики на почуда, възхищение и радост. 48. На шесто място, разумите ви ще са в унисон като два делфина, които с веселие се стрелкат в пируети над морето на остроумията и съжденията. 49. Ще подхождате с разбиране и висша премъдрост, както към делничните полемики на битието, така и към глобалните въпроси на всемира, който ви заобикаля. 50. На седмо място, духовността и на двама ви ще е височайша, обединена в едно от абсолютен синхрон около ярката колона от лъчиста светлина на Всевишния. 51. Заедно ще пътешествате из дебрите на безпределния ефирен океан и през всички измерения на вселената ще се реете като свободни от тела ярки съзнания... 52. Само за кратък миг ще се озовавате в чудните, феерични светове на рая, които са по-близо до Центъра и от човешка гледна точка са по-високо ниво. 53. Те също са населени с разумни същества - съзнания изобилни на научни познания, достигнали по-висши степени на развитие по стълбата на живота. 54. Те ще ви разкрият някои от най-обичайни за тях загадки и изобретения... А всичко това ще стане, за да се даде чрез вас велик пример на земляните; 55. И да се засеят в тях семена на три дървета-великани, що ще избуяват към светлината на творящия живот велик Разум в стремеж към съвършенство, 56. както във видимия свят на телесното, така и в невидимия мир на духовното. Мнозина от хората, тогава ще се възнесат, но малцина от тях ще възсияят; 57. А за да се изпълни светото начинание на човеците, на всеки който пожелае, тогава ще бъде изпратен звезден придружител, за да го насърчава по Пътя... 58. Придружителите ще накарат окото на душата да прогледне, а на вътрешният слух ще дават способността да се преизпълни с райски песнопения и възхита... 59. Благословен, благат и свят си, Стен Леоне! С усърдието на молитвите си ще бъдеш избран да извършиш велики чудеса с помощта на най-простите неща. 60. Те са нещо естествено, те са именно онзи върховен дар, който Създателя е определил за обновяване и пазене на всичко живо, откакто свят светува. 61. То е чудо изначално и вечно. Това е прелестта на върховната любов. Тя е най-знаменитата от всички стихии, които са владели, господстват и ще бъдат! Оум. 62. След като записах Словото на архангел Рафаел, се огледах наоколо. Денят неусетно беше преминал в прохладна привечер. Източният вятър беше стихнал. 63. По спокойната повърхност на езерото се носеше бял лебед, а симетричното му отражение се оглеждаше във водата като красива метафора на любовта... 64. По небосвода се запалваха звезди, а в мен назряваха още въпроси към вестителя на Ума; И аз обърнах менталния си взор към него и му признах с трепет: 65. – Архангел Рафаеле, твоето свето Слово е тъй окуражително и така ме очарова, че ако беше храна, щях да кажа: “За мен няма по-вкусно блюдо от това!” 66. Още неща желая да узная, о, съветнико на моя разсъдък. В любознателност свеждам глава към лявото ми рамо и те питам с поглед на висша почтителност: 67. – Нима е необходимо такова пълно припокриване на всичките седем нива, за да се постигне от две души тайнството на най-знаменитата любов към Ума? 68. А дали е възможно да се случи подобно съчетание, но на човек в рамките на земния му живот? И ако се случи, колко ще продължи? И ще донесе ли плод? 69. А като го попитах, застинах в очакване. Въздухът се спря неподвижен наоколо ми и само подранили щурци се обаждаха в настъпващата топла, лятна нощ. 70. – Ще ти отговоря с това, що ще се случи в твоя живот, Стен Леоне! Сега иди да спиш, а след време, като се изнижат десет години, ще се срещнем отново.