Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
АНГЕЛСКО ВЪЛШЕБСТВО - ЩАСТИЕ НА ПРАКТИКА... ИЛИ НЕЩО ТАКОВА
Автор: sleon Категория: Изкуство
Прочетен: 198177 Постинги: 76 Коментари: 107
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
image

Питали ли сте се къде отива съзнанието в момента на смъртта, когато душата напуска тленния си дом? Какво представлява т. нар. "светлинен тунел"? 
Е, аз съм се питал. И съм намерил начин да го изследвам.

Предистория: През 2006 г. стартирах моите експерименти със секретна техника за безопасно отиване и връщане в т. нар. "светлинен тунел". Техниката е била известна в древността, но с нея са разполагали само единици просветлени или посветени. Вероятно митът за Хермес, който можел свободно да влиза и излиза от света на мъртвите е базиран на това. Самият феномен наречен "светлинен тунел" е бил наблюдаван и документиран от стотици свидетели, които са оцелявали след клинична смърт или са попадали при други близки до смъртта състояния и са го "виждали" по горе-долу един и същи начин.
Пътят към проникването в отвъдното минава през овладяване на йогическо упражнение, популярно като "kapalabhati" (калабхати). Предполагам, че също като мен някои йоги са открили, че за да изпаднат в състояние на Свръхсъзнание (самадхи) е необходимо да дишат учестено (хипервентилация) в продължение на минута, след което да поемат максимално въздух и да приложат силен натиск (асфикция) с дланите на двете ръце върху каротидните артерии в областта на шията. 
В продължение на много години, прилагайки този метод, успях да изнеса от отвъдното супер-измерение съвсем малко информация. По-надолу ще опиша някои мои преки наблюдения, но без да се впускам в излишни научни терминологии. Който иска нека ги преобразува и интерпретира по свой начин. Но нека помни, че ако иска да получи информация от първа ръка ще трябва сам да се пребори със страха и да проникне в тунела на смъртта. Вече не практикувам това упражнение, което нарекох "ангелизация", тъй като от известно време съм ограничен от системата за самосъхранение на собственото ми тяло...
/следва/
© Стен Леон, 20.07.2018

Категория: Лични дневници
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове: 1
 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон I

В седмия ден на месец юли, в лето Господне 2011-то, ето, моя милост Стен Леон, писарят Божи, плажувах сред скалите в подножието на старинен Созопол;
2. И като гледах с кротост към Черно море, ето, околовръст ме озари блестяща светлина, що в лъчи се спусна из небосвода като множество ангелски перца.
3. И щом духът ми се въздигна към Бога, душевното ми око се отвори; И ето, в безпределните простори на съзнанието ми се зароди умозрителна гледка;
4. И най-сетне, ето, видях как сред жаркия въздух над мен се появява и възправя снага нагоре светия силует на крилат исполин; И чух глас да ме зове по име;
5. И да прошепва на вътрешния ми слух с голяма сладост, що е несравнима с всичките омайни звуци, породени в атмосферата на Земята; И ето какво ми рече:
6. – Вдигни и тленните си очи право нагоре, Стен Леоне! Виж ме сега как ослепително сияя в славната светлина на Слънцето - системното плазмено тяло!
7. И ето, погледнах за минута (както ме бе посъветвал този прекрасен глас) в зеницата на Слънцето, фокусирах се и ми се откри напълно архангел Михаил;
8. А той ме съзерцаваше с мили очи; Ликът му беше лъчезарен; Ръцете му - крепки, отпуснати по прелестен начин отстрани на героичното му нетленно тяло;
9. Нозете му едва докосваха скалите и утихналата морска вода в подножието им; Крилете му плавно се разгръщаха зад могъщите плещи на гърба му;
 10. А перата им просветваха на слънчевите лъчи - мятаха дивни великолепия, бяха като обсипани в безчет диаманти сред по-бял от сняг и по-фин от коприна пух.
11. И като се възхищавах с дълбоко благоговение на тази очарователна гледка, насочих гласът на душата ми към Божия вестител; И смирено му рекох:
12. – О, блестящи предводителю на Господните ангели; О, свето въплъщение на Божието Слово; О, преславни архангел Михаил, вслушай се в тихия ми шептеж;
13. И позволи на мен, скромният писар, смиреният в настроенията си земен литератор, в мир да ти поблагодаря от всичко видимо и невидимо, тленно и нетленно,
14. от което нашият Създател ме е сътворил на белия свят; И застанал на колене, свел чело в знак на благоговение, разреши ми любезно да те запитам:
15. – Дошло ли е времето да поема към Ставро - онова пълно с тайнства свято място, на юг по крайбрежието на Черно море в околностите на град Царево,
16. за да пребивавам там на онзи уединен, живописен плаж; И да се срещна с вестоносеца на Божиите премъдрости и Слово - архистратег архангел Гавраил?
17. И ето в следващия момент долових гальовно докосване по косите ми и сякаш любвеобилни длани деликатно повдигнаха лика ми; И чух глас да казва:
18. – Бъди дълготърпелив, Стен Леоне, защото в настоящия миг пресвети архангел Гавраил е на север, където скоро го изпратих да осъществява Божия повеля.
19. Още е рано да се отправяш на това велико пътешествие; Но уповавай се, че непременно ще разбереш кога да тръгнеш към него за срещата ви на брега;
 20. Няколко дни преди нея, в съновидение през нощта, ще ти се яви архангел Рафаел (под чието покровителство си сега) и той ще те осведоми за всичко;
21. И на сутринта ще те посетят Божии пратеници, проводени от провидението на Всевишния, що е недостъпно за проумяване от обикновения човешки разсъдък;
22. И те сами ще предложат да тръгнеш с тях; И ще те пренесат именно там, където архангел Гавраил е приготвил на морския бряг естествена обител за вас.
23. И след три дни, по залез ще те изпълни Божие проникновение; И с напредването на нощта от пълния лик на Луната ще ти се яви Гавраил; И той ще ти говори;
24. А ти с голямо изящество ще запишеш светите Божии Слова, предадени чрез устните на моя легендарен архангел, що в тази епоха стои от лявата ми страна.
25. Нека умът да води ръката ти точно и с ангелска лекота в изкуството на писателството! Нека твоето сърце пулсира в съзвучие с висотите на Любовта;
26. За слава и просперитет на светата Боговдъхновена книга Леоника сред всички народи, що населяват земното кълбо от тия дни чак до свършека на човека.
27. Благославям те в името на всичко свято, що е творение на Създателя: Бъди уверен! Дерзай и работи с вяра, защото Бог е навред и пряко те напътства!
28. Ала помни, че това ще стане възможно след като тия, които ти завиждат възпрат почина ти да изографисаш безвъзмездно черквата “Св. Георги” в замъка,
29. който още се доизгражда от оня сребролюбец и роб на греха; А след като завинаги напуснеш онова място, ще изминат много години, докато дойде твоят час!
 30. Всичко, що има да се случи, вече е станало; Всичко ново, що ти предстои е като извехтяло минало в паметта на Твореца; И Бог е преживял всеки един миг,
31. който някога някому се е случвал; И който става сега. За Бога миналото и настоящето са наравно с това, което ще бъде реалност в бъдещето на всеки.
32. Сред Ума на Всевишния седи цялото всеобхватно мироздание; И това е именно онова най-велико от всички славни неща, които са присъщи на Създателя.
33. Той с едно и също внимание участва и грижовно присъства в срещата на две малки калинки, както и в съединението между галактиките в звездния безкрай.
34. Всичко, което може да си представи човешкия ум идва от един Източник; И Бог е в семето на ония мисли, които избуяват и стават като дървета-великани;
35. И всичките проявления, що се осъществяват материално в субстанциите на земното битие, са умозрителни произведения на великия, всеобхватен Разум;
36. Неговата премъдрост се разпростира от най-високото до най-ниското, от горе до долу; И по протежение на цялата стълба на Сътворението има единен ред.
37. И това, което е в най-малко, съответства на онова, което е в най-голямо; И каквото е долу, такова е и горе, а различията между тях са въпрос на степен.
38. Всяко стъпало е двойствено и притежава видима и невидима страна; Видимата е равнина, по нея се стъпва с нозе, както по земята; Невидимата е височина,
39. по нея духът на всичко живо изкачва ниво след равнище; И така надраства една подир друга реалностите по Пътя на просветлението към Всесветия.
 40. Всичко е в движение; трепти неспирно вътре в същината си; върти се в кръг около себе си и обикаля около по-могъщото от него; А най-всемогъщото е Бог.
41. И видимото и невидимото се люлеят в ритъм като вълна; Зараждат се от ниското и се издигат към високото, а после се спускат по обратния път;
42. Най-високата и най-ниската точка са срещуположни по положение и отношение помежду си, ала винаги са с идентична същност и създават свой пулс;
43. Всичко е на приливи и отливи; И нито горното се стреми към долното, нито долното към горното, а стремежите им са към равновесието между тях;
44. Затова отстрани изглежда, че сякаш противоположностите се привличат една-друга….. Има много начини да се превърне злото в добро и лошото в хубаво;
45. Но само просветленият в ум ги умее и има власт с помощта на въжделенията си да насочва антиподите към най-ценното от всички блага - равновесието.
46. Всяко последствие има своя основателна първопричина; А всяко събитие се случва във време и на място, като е в мир с причинно-следствения закон.
47. Хаосът ражда порядъка, но редът управлява безпорядъка; Това, що е по-горе, господства над онова, което е под него; Светлината се ражда от мрака,
48. но тя е по-могъща от него и го управлява; А който разбира това, знае, че доброто е по-силно от злото и те не са в битка, а заедно се стремят към покой.
49. Пазете се от заблуждение! Нито светлината е по-добра от мрака, нито мракът е по-зъл от нея; А животът около звездите е само в пояса на златокосата.
 50. Обстоятелствата и фактите се подчиняват на онзи, който е извисен над тях; Копнежите и волята му го водят по спирала към възхода като летен ветрец.
51. Там във висините го очакват ангелските същества; И щом ги приближи - даряват го с криле; И увенчават ума му с ореол, а в дланите му поставят звезда...
52. Така просветеният се оставя да бъде издиган към желаната посока (като орел в термика*) от видимите и невидими сили на реалностите, що го заобикалят.
53. Светлозарният ум управлява всичко, що е на неговото ниво; И осъзнато изпълнява ролите си в живота, вместо да бъде пленник на чуждо влияние или веща воля.
54. А когато земното му битие приключи, той се възнася волен над вълните на океана, като лъч прелита през окото на Слънцето към сърцето на Галактиката...
55. Там, в центъра на звездните спирали, забулен в тайни, тупти могъщ Източник на Живот... Към съединяване с Него се стремят душите на просветените разуми.
56. Всеки, що е бродил с духа си из космоса, знае, че там най-краткото разстояние не е права линия, както е на Земята, а е крива, която е част от спирала.
57. Само онзи, които има могъщ дух и владее трептенията му с лекота, съумява да задържи концентрацията си достатъчно дълго на най-високите честоти;
58. Тогава просветеният ум се пързаля по пулсиращите полета на титаничната гравитация като ловък делфин по огромни вълни в кипежа на люта, морска буря...
59. Защо, човече земно, изпадаш в примитивизъм и като слепец търсиш символики в тъмата на невежеството си, а не помолиш Духа на Истината за прозрения,
 60. откровения и познание, които Бог да раздуха в жаравата на ума ти? Защо не пожелаеш да получиш озарение от премъдрия Създател на всички разсъдъци?
61. Защо забравяш, че когато си в затруднение винаги можеш да поискаш духовните обитатели на звездните райски селения да ти спуснат наставления от Ума?
62. Ала най-напред помни, че Бог вече ти е подарил от същината си; Тя е вътре в теб, в ядрото на всяка твоя телесна клетка; В средището на твоето съзнание...
63. А нуждата ти от посредници, (реални авторитети, свещеници, духовни архитипи, чувствени или мислени образи), що приемаш за по-достойни или по-висши от теб,
64. е в следствие на религиозно възпитание и културни традиции. Най-правилно е сам да издириш в теб Източника на Живота, що ти е завещан от твоя Създател.
65. Всяко смъртно създание е надарено от Твореца с виталност - сияйна частица от рая, що Бог влага в него още при зачатието; И тя е там до неговата кончина.
66. Това е тази искрица вечна Истина, която като преминава през физическата структура на мозъка спомага за възхода на човешката душа по Божия Път.
67. И всеки, който още приживе се научи да достига до единение с всеобщия ни Отец, що е в него, ще получи яснота на ума; А след смъртта ще облече ново тяло,
68. много по-ефирно и прекрасно от земното. И това е обещанието на Всевишния, което ангелите на възкресението ще изпълнят за всяка рожба на Създателя. Амин.
69. И като каза това, архангел Михаил ми се усмихна с обич; А аз почувствах неговия безкраен покой; Обзеха ме умиротворение, вяра и щастливо очакване.
 70. И с наслада го изпроводих с поглед; Проследих полета му към слънчевия диск, където се разтвори в светозарни лъчи; И като станах, скочих в морето.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон II
  По пладне на Илинден - 22-рия ден от 7-мия месец на лето Господне 2013-то, отидох на пустинния плаж срещу остров “Св. Йоан”, преди град Созопол;
2. И след като плувах в морето, излязох на брега, разходих се наоколо, седнах на топлия пясък, затворих очи, смирих се в дух и в сърцето си се помолих така:
3. – О, Всемогъщи Боже, моля те, чуй моят смирен глас през великите пространства и епохи! И склони одобрителния Си поглед към мен, Твоя доверен писар;
4. И вдъхнови ме с възвишени прозрения за любовта! Изпрати ми Божия свят Дух и позволи на ръката ми да запише с нежно изящество и лекота Словото Ти!
5. Дари на моя разсъдък, макар временно, велика способност да изнамира най-точните думи, за да проумява смисъла, където няма време, а цари вечността;
6. И които светия Божи Дух сега пренася на ефирните си криле от пресветите селения на рая; През звездните обиталища, които се населяват от неземни същества,
7. тук до континента Европа на земния свят; От най-високата точка на небесата, чак долу при мен на западното крайбрежие на Черно море в България;
8. И направи Твоята висша мисъл разбираема за моя вътрешен слух. Благослови ме Господи със здравина, за да успея някак да устоя на всемогъщата Ти сила,
9. за да оцелея под напора на великата Ти мощ, въпреки всички недостатъци, що са присъщи на слабата човешка плът и душа! В името на всичко свято: Амин.
 10. И после полегнах на брега в поза на проникновено почитание пред Бога; И окото на разума ми се отвори, фокусира и видях ясно една птица, бяла като сняг,
11. която се носеше по морския бриз, да се спуска над мен; Тя ме погали с криле по цялото тяло, вдигна го като перце и с нежност го сложи да седне;
12. После гальовно ме докосна с клюн по върха на главата; И душата ми тутакси се изпълни с усещане за святост; Мигом се стопиха всичките ми страхове,
13. а пилето кацна на рамото ми, протегна човчица към ухото ми и ето, чух тихо дихание, а до вътрешният ми слух достигна благ шептеж, който изчурулика:
14. – Господ Бог, грее над теб, Стен Леоне, писарю Божи; И от горе разпръсква същинската Си любов за тебе, за всички и за всичко друго, което съществува.
15. Истинската любов е форма на светлина и само тя прояснява душата човешка - изпълва я с блаженство и онзи вид най-чисто щастие и върховно удоволствие,
16. що не зависи от никого и от нищо, което плава сред морето на времето в земния остров на материята, но е естествено за вечния живототворящ Източник.
17. Помни, каквото и да обичаш на тази клета планета Земя, то неминуемо ще изчезне. Или то ще те напусне самичко, или ти ще го изоставиш волю-неволю…
18. Каквото и когото да те обича - то, тя, той или те ще се загубят и даже помен няма да остане; Не ще има дори бледа следа, белег или смътна сянка;
19. Нищо. Нито диря наяве, нито призрак на сън….. Спомените са нетрайни - летливи като аромат на цветя, що трептят и се огъват сред ветровете на времето.
 20. Някои спомени се късат или изтръгват из корен и отлитат на далече; Други изсъхват, умират, бавно се ронят на прах и чезнат навеки в реката на забравата…..
21. Но както и да си отиват те, съдбата им е една и съща; Затова за разумния е по-добре да не им отдава значение, но да живее само в мигновението.
22. Истинската любов е тук и сега! Тя е видима със сърцето; Тя е добра и спокойна; Тя е хрисима като малко пиленце и е щедра като ведролико слънце.
23. Топлината й се чувства не само в снагата - тя е навред; Гласът й е тишина, образът й е светозарен, но я съзират само тези, които желаят да я видят.
24. Думите не са способни да я опишат - тя приказва на чуден език, безмълвно….. но всичко живо го знае, слуша я и я разбира! Истинската любов не се крие,
25. тя умее да чака; Понякога се преоблича в скръб и потъва в пясъци от мъка, като заровено съкровище... и кара тялото да плаче, но така изцерява душата.
26. Тя е по-грандиозна гледка от галактика в космоса, а е по-малка от песъчинка. В един и същи миг е голяма като цялата вселена и е по-малка от атом.
27. Онзи всевишен Ум, който във всеки миг на времето създава всичко съществуващо в света, е първопричината за любовта - тя е от ума, но живее в сърцето.
28. Любовта е самият живот - тя е единна! Тя е монументална, непоклатима промяна, движение в абсолютен покой, безпределна радост сред величава вечност;
29. Началото и краят, и всичко, което е между тях. Истинската любов е безмълвно съзерцание; Тя е съпричастна към всичко, що се случва, но не взема страна;
 30. Тя е истинско познание без наблюдение, опит без причинно-следствена връзка, естествено интуитивно приемане на всичко имено такова, каквото е.
31. Тя не съди, не наказва, не отмъщава - тя прощава всичко. Само на любовта може да се разчита напълно; На нея се крепи мирозданието на всемира…
32. Истинската любов е наслада без спомени, щастие без поводи; Задоволява всяка потребност с лекота, решение е при трудности и изпитания; Помита отчаянието...
33. Последиците от нея са благи, а поуките й са съкровищница от сладка премъдрост. Истинската любов е дар от Създателя; Тя е Негов инструмент за съзидание.
34. Бог я дарява на всичко живо безрезервно, но само влюбените и обичащите Го от душа, които се избират от Духа, знаят как да гребат от нея с пълни шепи...
35. Истинната любов не е алчна за плът, за нея телата са невидими, затова я няма между брачните партньори. Тя се явява в единението на Бог и душата;
36. Тя е ефирна, нея клетка не я задържа. Тя не търпи окови, не е отговорна към нищо тленно, но е централният пламък в ядрото на Източника на премъдростта.
37. На нея не може да се заповядва - тя прави каквото е необходимо без обяснения; И който е докоснал святата Любов неминуемо се къпе в щастие…
38. Той помни доброто и умее да прощава. Ходи там, където го отведе случаят и след като необходимостта изчезне, тръгва към друго място….. като вятъра.
39. Винаги получава насъщното, познава същината на хората за миг, а негови придружители са ангели Божии. Всички, които са в нужда бленуват да го доближат,
 40. да го пипнат и вземат, но се страхуват да протегнат ръка, бягат и се крият, надничат зад ъгъла, колкото да се убедят, че наистина съществува и е там;
41. А понякога даже плачат само като го съгледат. Едва малцина отиват с усмивка при него и с благодатна радост поемат протегнатата му длан.
42. Човеците цял живот просят любов от ближните си, но така я добиват частично. Лутат се като слепци около огън, а тя е в тях, във вярата им към Вселюбящия.
43. Обичайте Господ Бог. От душа Му поблагодарете за всичко, добро или лошо! Обичайте Го в радост и мъка. Така или иначе, дали е правилно или погрешно,
44. хубаво или грозно….. всичко потъва в забрава; Ала любовта Му пребъдва навеки, обвързана с Извора на Живота и с всичко, що е рожба на Божия замисъл.
45. И като сподели сентенциите си, птичето хвръкна с радостен писък от моето голо рамо; И ето, отправи се към слънчевия диск, засия като звездичка и изчезна.
46. Останах дълго в същата поза, очарован от прекрасното Слово на светия Дух, който ме беше посетил току-що; И осъзнах, че човешката любов е различна:
47. Поражда се от хормони, уж е волност, пък те връзва и затова се съмняваш в нея. Понякога е свързана с някакво присъствие или напротив, с нечие отсъствие;
48. Може да разсъждаваш за нея безкрайно и пак да не я познаеш; Дори без да я очакваш може да те споходи в живота и ненадейно да заеме сърцето ти,
49. или да те напусне отведнъж. Любовта владее времето: Може да концентрира дните на пълно щастие в мигове или да разтяга моменти на самота до безкрай...
 50. Смисълът на целия живот е в любовта. Тя къпе ума в екстаз и обновява цялото същество; Тя поражда звънлив смях, придава ведрина и подмладява лицето.
51. Всяка нова любов е като едно малко раждане, което носи усещане за пълно съвършенство. И затова всеки коленичи пред нея с нови мечти и надежди;
52. И я подлага на изпитания с тялото, а превърже ли се към душата му, животът сякаш се изпълва с музика и безспирно веселие, красота, щастие и мир.
53. Ако ли пък любовта си отиде, обръща се назад да проследи пътеката, по която са се носили заедно; После опитва да избяга с вой от връхлитащата самота.
54. И се облива в сълзи, плаче с години, измъчва се и се пита с печал: “Защо се случи?” Накрая се самозалъгва, примирява се и търси разтуха в следващата...
55. Така разочарованите кръжат от срещи към раздели; И като намират само разбити илюзии, напълно се отчайват; Потъват в похот и накрая умират завинаги.
56. Ала просветените са наясно, че човешката любов е преходна, иде с лудости, ражда проблеми, докарва болести... затова дават сърцето си само на Вселюбящия.
57. И приемат за себе си ролята на проводници на най-великата от всички видове Любов - тази към Създателя на Сътворението. Те стават утешители на хората;
58. И носят надежда на тия, що са плячка на себичната човешка любов. Така връщат щастието на огорчените и ги изпълват със сладостта на Божията милост.
59. Тя прави сърцата им добри и съжалителни към всяка малка душица на животинче или цвете; Случаят сам ги води на места, където има нужда от помощ;
 60. И те намират попадналите в беда същества и ги спасяват; Приютяват ги вкъщи, а като ги излекуват - пускат ги на воля в местата, откъдето са ги взели.
61. Така отчаяните се учат да обичат отново; А Утешителя им разкрива безкористна форма на любов, която е едно равнище по-върховна от тая между хората;
62. Това е всеотдайното обичане на по-низшите Божии създания. А щом овладеят съвършено тази благородна любов, Създателя им подарява гальовен любимец...
63. И така Бог изпълва дните им с ласкавост, усмивки и веселие; Тая взаимна обич не се нуждае от материални доказателства, подаръци, пари или нещо друго,
64. продукт на празни приумици, присъщи на глупаците, които не са наясно с истинската стойност на любовта в живота им, а са я свели до суетно перчене и сласт.
65. Любовта към Бога прилича на слънчев изгрев над морето - тя възкръсва от мъдростта на живота; А людската е като огън на плаж, гаси я даже сух пясък.
66. След нея остават почернели въглени и пепел, които времето смила на прах, вее и разпилява... Човек е сам в земната си любов. В уединение е подобен на Бога,
67. а сред себеподобните е като маймуна, що се прави на човек: кичи се с дрънкулки, важничи с род и положение, демонстрира богатство, мощ и превъзходство.
68. Отвън е като златен потир, а в душата е зееща бездна, що ламти за пари, власт и почести... Може би ангелите се усмихват, защото хората са смешни?!
69. Изправих се на крака, както си размишлявах; И поразкърших снага; Почистих се от пясъка; Покрих тялото си с благоуханно масло и щом попи в кожата ми,
70. облякох моята бяла роба, що бях открил в Египет при първото ми пътуване до Африка... И като благодарих на мястото, тръгнах да се катеря към пътя отгоре.
image
СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                           Еон III
  Изминаха 3 години... И ето, на девети май, рожденият ми ден, се събудих преизпълнен с Божия Дух, а около мен светеше ярко сияние, като че бях в Слънцето;
2. И фотосферата* на лъчите му ме заобикаляше; А потоците от спикули на хромосферата* му се сипеха в могъщи плазмени струи, накъдето и да се обърнех.
3. И когато видях и осъзнах в какво славно великолепие съм попаднал, изпълни ме щастие и в душата ми спонтанно се роди желание да се помоля, така:
4. –Създателю наш, Творец на вселената; Който си Опората на всичко живо от Земята до рая; Първоизвора на непреходната, ярка светлина на вечния Живот;
5. Що си ни създал от Любов в златното си сърце; Нека да се осветлят световете Ти от Ума! Нека се преизпълнят всичките ти създания с праведен Дух!
6. Да бъде волята ти на Земята и в цялата безкрайна вселена! Изпълни ме с Истините на Божия Ум и в откровения ми разкажи всичко за звездното ти царство.
7. Помогни ми с разума си да вникна в чудесата на райските светове; Да запомня посланията на ангелите и да ги запиша за днешните и бъдещите поколения!
8. Отче мой, подкрепи ме с Твоята премъдрост. Дай ми да вкуся насъщните ми знания, добрини и Живот. Дай ми да пия амброзия, еликсир от чашата на надеждата, честност и Правда.
 9. Благослови ме с насладата от споделената ни обич! Стопли ме с приятелството на вярващите и сърдечността на близките нам!
10. Прости невежеството на ума ми и себелюбието, съмненията и греховете ми, що никой друг не знае! Извини ме за слабостите, както бащата прощава на сина.
11. Вдигни духа ми от нищетата, освободи душата ми от злините на този човешки свят. Дари ме с великодушие; Благослови ме с лъчезарност, Отче, дай ми вяра!
12. Спаси всички нас, които те обичаме! Ние сме заедно с Теб! Приеми нашите благодарности, Отче! Води ни към Възкресение, за да станем едно цяло с Теб!
13. Бъди с нас тук и навсякъде, сега и във вечността! Чрез нас върши знамения на небето; И дай ни Боже сила да вършим чудеса на Земята за Твоя прослава.
14. Нека стане именно това, що ще е най-благотворно, както за нас в земния ни дом, така и за жителите на други Твои селения из космическите простори! Амин.
15. И като свърших молитвата, почувствах как вътре в мен се плиснаха вълни от наслада; Заля ме всеобхватен фрисон*... Тръпки запулсираха през гръбнака ми;
16. Изстреляха се нагоре като гейзер от златен ефир; Усещах как сякаш се трансформирам в пламък - висок и трептящ; И реалността се топеше, чезнеше...
17. Тогава моята котка-чинчила Мила, скочи с мъркане в скута ми и ме загледа с лазурните си очи, като че ме питаше: – Ехей, къде литна? Връщай се веднага!
18.


СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА II                         Еон IV
  И така, след време, на 25-ти януари в лето 2018-то в мен възникна идея да посетя рая и да измоля послание за Божието предопределение на човека.
 
2. И ето, след три дни, в неделя обърнах към царството Божие, що е в сърцето, всепроникващия взор на душата ми; И в молитва извисих духа си към Божия рай;
3. Понесох се на незрими криле; Полетях над великолепните му градини... а там ме посрещнаха три начала, що ме въведоха в духовното архинастоятелство;
4. И ме поставиха пред райския събор на ангелите, що е начело на братството между Божиите чеда, а аз се помолих наум за просветление и ето що записах:
5.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА                         РЕЧНИК

Р Е Ч Н И К

архинастоятел – (архи- + настоятел) Върховен управител и духовен предводител на частта от всички ангели, отдадени на конкретна звезда за служене на определена планета или друго небесно тяло с огромен размер, което е в обсег на нейната гравитация. Количеството свети вестители, което се изпраща към всяка планета е точно определено за цялото време на нейното съществувание. Архинастоятелът е официален представител на Слънчевата система пред властите, които управляват Божията светлина от рая към сверите около централната плоскост в ядрото на нашата Галактика.

Зариел – (Зариил, библ.) Означава “светлина Господна”, вероятно от зар (сторослав. светлина) и ел (евр. i"el/il - Бог). Името на архангела, който управлява частта от всички ангели на Слънцето, отредени за Земята. Споменат в книгата на Енох (ХХ:6) сред седемте архангели на силата: Уриел, Рафаел, Рагуил, Михаил, Гавраил, Азраел и Зариел. (“Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.”)

Плеяди – (астрон.) Звезден куп с диаметър 12 св. г. видим с просто око в границите на съзвездие Телец (Бик). Включва над 500 звезди, отдалечени на 440 св. г. от Земята. B старо-гpъцкaтa митoлoгия Плeяди ca наречени “седемте сестри” (Електра, Мая, Тайгета, Алциона, Меропа, Келена и Астеропа). B България ги наричаме - “квачката с пиленцата”. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 млн. г. Всички те са физически свързани, имат еднакво по големина и посока собствено движение. Нищожната вероятност за случайното им групиране на толкова малка площ е 1 към 500 000, което подсказва, че голям брой сини звезди са проектирани и създадени от плеядианците*.
Плеядианци – (от гр. собств. πλειάς (плеас) — превъзхождащ) Те ca преки потомци на древна раса коренни жители на звездна система Вега от съзвездие Лира, по-точно на северните лиpиaнци (нордически тип), кoитo cлeд дългa и тpyднa мигpaция ce ycтaнoвявaт в Плеядите. Те ca сред наблюдателите на човечеството от най-дълбока древност. Нaй-чecтo са се “явявали” представители от мъжки пoл. B минaлoтo били възпpиeмaни, кaтo “дoбpи Бoгoвe, живeeщи c xopaтa”, “вестители на Небето”, “Господни ангели”, “светци” и т. н. Te ca нocитeли нa дoбpoтo и са светлина за света. Спoкoйнo мoжeм дa ги нapeчeм “нaши ангeли хрaнитeли”. Те са божествена paca от разумни съзнания.
Плеядианците ca ангелоподобни същества, кoитo по природа ca пацифисти и алтруисти. Cчитa ce, чe ca от същите Божии ceмeнaтa, oт кoитo пpoизлизa чoвeчecтвoтo, но не са били заробвани и модифицирани от войнствени, агресивни същества, т. нар. “зли раси извънземни”, “тъмни сили” и пр. Общуват с хората, зa дa ги дapяват c възвишени мисли и чисти чувства като нежност, любoв, блаженство, вдъхновение и т. н. Те носят Божествено познaние от по-високи измерения и при поискване дават мъдри съвети за решаване на проблеми от всякакво естество. С тяx се oбщyвa нaй-лecнo телепатично чрез концентрация, молитва и др.
Плеядианците имaт сходна духовна структура с човешката и вceки дeн ca близo дo тези от нac, които желаят тяхната компания. Обаче тъй като живеят в по-високи вибрации на проявление на вселената, почти никога не са видими за очите на обикновените хора.
Сред хората винаги е имало много преродени в земни тела емисари на Плеядите, които при раждането си са зaбpaвили кoи ca и зaщo ca дошли нa Зeмятa. Но дори и да не помнят тези подробности, те всички носят в себе си една светла цeл - дa cъбyдят човечеството от наложеното му заспало състояние, зa дa може всеки сам да разбере кaквa e неговата Бoжecтвeнa cъщнocт и дa види иcтинaтa зa ceбe cи и за света, в който живее.
 Плеядианците ca Пaзитeли нa Зeмятa и Закрилници на Cлънчeвaтa cиcтeмa. Пpeдпoлaгa ce, чe Tecлa, Айнщайн, Менделеев и дp. знаменити yчeни ca пoлyчавали даром знaниятa cи oт тяx, зa дa ги пpeдaдат нa чoвeчecтвoтo в името на неговия просперитет и развитие.
Caмитe плеядианци нe определят ceбe cи като извънзeмнa paca, а се считат за xopa, които са малко по-близо до ангелите на Всевишния. Много северни - европейски и азиатски народности (руснаци, украинци, скандинавци и др.), притежават морфологични черти сходни с техните. Болшинството са арийски тип - златокоси c правилни пропорции и удължени крайници, което създава илюзия за виcoк pъcт. В пoвeчeтo cлyчaи изглеждат много светли, зapaди излъчващото се от тях сияние, нo ce cpeщaт и тъмнoкocи, тъмнооки и мургави. Имaт по 6 пpъcтa нa pъцeтe и кpaкaтa. Лицата им са изключително красиви, имат нежни, фини черти, високи чела, големи очи и малки устни. Формата на черепа им е удължена нагоре като купол и е с допълнителен костен шев, който рисува по калварията шестостен, за разлика от човешката, при която е петостен. Пpитeжaвaт 12-нишкова ДHK, за разлика от двуспиралната чoвeшкa кoнфигypaция. Tвъpди ce, чe ca xeтepoceкcyaлни, но много често поради андрогинните черти на мъжете са ги взимали за хомосексуални. В действителност тяхната форма на размножаване и сексуална култура е много различна и далеч по-извисена от тази на земляните. Те зачеват нови индивиди без физически контакт, като в този свещен акт може да участват от два до 144 индивида (от 1 до 72 двойки), наредени в огромен кръг около кълбо от плазма, в което на бъдещия плеядиански младенец всеки участник придава положителни качества и го “орисва” с дарби, свръхестествени способности и велико познание. Имeннo пopaди cвoятa духовна ceкcyaлност, плеядианците изглeждaт вeчнo млaди, бeз видими пpизнaци нa cтapeeнe. Те могат да живеят вечно, стига да пожелаят. Xpaнят ce c концентрирана светлина, която има форми на райски плодове. Пият течна ефирна субстанция, т. нар. “небесен нeктap” (амброзия) и вероятно дишат разредена форма на същото невеществено- вещество или “високо-вълнови газове” от невидими за човешко око спектри на светлината. Плеядианците ca в нeщo кaтo съюз с apxaнгeлитe нa Слънцето (огнени същества, които са с още по-висока от тяхната степен на Божествено съзнание). Зapaди изключитeлнo дoбpe paзвититe cи cпocoбнocти зa тeлeпaтия, телекинеза, левитация в пpocтpaнcтвoтo и движение през времето, те понякога са пращани, за да въpшaт знамения пред хората, нo caмo, кoгaтo има крайна нyждa oт намеса. Te никога нe идват на Земята, зa дa cи игpaят нa божества, нo винаги ca били почитани, зaщoтo техните изключитeлнo нaпpeднaли способности и тexнoлoгии, много често са възприемани като свръхестествени проявления, необясними чудеса и вълшебства.
 Cъщecтвyвaт 4 типa плeядианци, в зaвиcимocт oт типa paбoтa, кoйтo извъpшвaт: Cинитe - Закрилници нa вeчнaтa пpиpoдa и живoтa, нapичaни oщe Птax. Зeлeнитe - Дъpжaщите eнepгиятa нa Бoжecтвeнoтo cъcтpaдaниe и paзбиpaнe, нapичaни Aн-Pa. Злaтиcтoжълтитe - Пaзитeли нa Бoжecтвeнaтa cвeтлинa, нapичaни Pa. Чepвeнитe - Дyxoвни вoйни, нapичaни Ma-aт.
Цивилизaцията нa плeядианцитe процъфтява след колонизирането на звездния куб Плеяди, пpeди oкoлo
200 000 г. Имeннo тoгaвa тe cъздaвaт Плeядинcкият cъвeт, извecтeн oщe кaтo Bиcшият cъвeт нa свeтлинaтa, кoйто и до днес ce cъcтoи oт 12 старейшини (6 мъже и 6 жени), всеки от който има по 12 мъдреци (oбщo 144). Cъвeтът изпълнявa мнoгo и нaй-paзлични зaдaчи - нaблюдaвa недоразвитите светове (като земния), създава, координира и поддържа плeядианcкитe вpъзки между всички развити извънземни раси в ocтaнaлaтa чacт oт Гaлaктикaтa. Bъв виcшият cъвeт нa Плeядитe винаги са участвали най-извисените представители на pacaтa им. Те и тexнитe преки пoтoмци се радват на заслужена почит, както сред другите ангелски светове, така и на тяxнa глaвнa плaнeтa Eppa или Тера, нaмиpaщa ce нa разстояние 135 парсека oт Зeмятa. Bъпpeки oгpoмнoтo изoбилиe нa светлина в звездния им куп, наскоро 12-те са “накарали” да изгрее “8-мата сестра”. Тази нова звезда излъчва в същият спектър на синьото, като останалите 7.
 Нейната светлина все още не е достигнала до Слънчевата система и за това тя още не е видима от Земята. Когато това стане, нашата планета ще се освободи завинаги от робството на “тъмния алианс от злонамерени към човечеството същества”. Тогава болестите, бeднocттa, гладът, престъпленията, нacилиeтo и невежеството от всякакъв вид ще престанат да съществуват, също както се е случило във всяко от пред-плeядианcкитe общества. Някoй от обитаемите планети на Плеядите сега ca гъcтo нaceлeни, но природата и селищата им приличат на рая, както са го изобразявали още от древността в свещени ръкописи и картини - великолепна apxитeктypa, възхитителни гpaдини, повсеместна хармония и свежест, величествени градове от злато и скъпоценни кристали, населени от щастливи жители, които сякаш постоянно пеят от радост. Но не си мислете, че техният живот е скучен. Това понятие съществува само в низшите и заробените съзнания.
Плеядианците са превърнали няколко cвoи планети в нещо като увеселителни паркове за “фaнтacтични пpиключeния”. Лeтят из цялата вceлeнaтa в oгpoмни кocмичecки кopaби-мaйки, излъчвaщи бяла cвeтлинa. Taкъв e и най-големият плeaдиaнcки галактически кръстосвач “Кристални вeтpoвe”.
Смисълът на духовните послания, идвaщи oт Eppa e дa пpeдcтaвят иcтинaтa зa извънзeмнитe окупатори нa чoвeчecтвoтo и да разкажат зa ceбe cи, като пример за развитие на земляните в бъдеще. Oт тяx идвa paзбиpaнeтo, чe пpивъpзaнocттa към някoгo или нещо нe вoди дo нищo дoбpo, зaщoтo тaкa ce възпpeпятcтвa духовното, личнocтнo и интелектуално изpacтвaнe. Че намеса и помощ не се предприемат, ако не са поискани и необходими за благоденствието на Цялото. Че на насилието се отговаря с ненасилие и др. високи хуманистични и духовни идеи.
Плeядиaнцитe мoгaт дa ни пoмогнaт в нaмиpaнeтo нa мъдри peшeния по глoбaлни проблеми кaтo yнивepcaлнитe чoвeшки пpaвa, yчacтия в дeмoкpaтични cиcтeми, eвoлюция нa чoвeшкoтo cъзнaниe чрез глoбaлнoтo oбpaзoвaниe, пречистване на планетата и др. Те приемат еднакво ceбe cи и другите, нe ca кpитични към нитo eдин представител, oт която и да е повече или по-малко разумна paca в Галактиката. Те обичaт пpeдизвикaтeлcтвaтa, защото за тях няма невъзможни неща. (Стен Леон, 23. 12.
2017 г.)
 
Теоника – (от гр. θεος (теос) - Бог + Νίκη (нике) - победа) Книга от Стен Леон, писана през 1996-
1997 г. В последствие унищожена от автора от съображения за духовна сигурност. Запазени са едва няколко цитата в произведения на други автори.

термика – (чужд.) Топлинна колона - стълб от въздух в ниските части на земната атмосфера, който се изкачва нагоре, представлява пример за конвекция. Възниква от неравномерното загряване на земната повърхност от слънчевата радиация.

фрисон – (чужд.) Тръпките, които ви побиват, когато слушате музика или четете текст, които ви въодушевяват.

хекимин – (старин. същ.) Означава лекар, врач, знахар, доктор, лечител, изцелител.

хромосфера – (астроном., от гр. χρομα — цвят; σφαίρα — кълбо, сфера) – Външната обвивка на Слънцето и другите звезди. Прозрачен слой с дебела около
10 000 км., разположен над фотосферата. В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя - горна, средна и долна.



Т В О Р Ч Е С К И Л Е Т О П И С
(постижения в България)
 
"Целта на всичко видимо и невидимо е една – възсияние към Всевишния Ум! След като съзнанието в материално тяло се извиси достатъчно, пътищата пред просветения са два – вяра на последователи в него и собствената му вяра в Ума. Чрез обединената вяра на съзнанията на физически същества–последователи се стига до възнесение, предшествано от телесна смърт, а чрез въздигане на собствената вяра – до възвисение, при което чрез волята си, с помощта на ефирни ангелски същества, съзнанието се преобразява без тялото да умира. И двата Пътя трансформират просветения в разумна светлина и вече не му е нужно физическо тяло. Запазва се възвишено съзнание, облечено в белоснежна одежда от най–чисто и свято сияние, в която душата блести като ярка звезда."                     Стен Леон
1972г. Стен Леон е роден на 9 май – Деня на Европа, гр. Асеновград в семейство на висш офицер и известна художничка.
1989г. Поставя първа самостоятелна изложба–дебют графика “Фантастични рисунки” в “Клуб на дейците на културата”, гр. Пазарджик.
1990г. Завършва с медал за отличен успех реална гимназия ЕСПУ “Иван С. Аксаков”, гр. Пазарджик.
1992г. Изложена е постоянна експозиция от негова графика (70 бр.) в “База на Главна прокуратура”, м. Цигов чарк.
1993г. Започва литературната кариера на Стен Леон с публикуването на първата му книга “Крайно време” (сборник разкази, 176 стр.). Изложба–графика (40 бр.) “В края на две хилядолетия”, посветена на празниците на фантастиката в Младежки дом, открита от ректора на ПУ, гр. Пловдив.
1994г. Завършва при известния скулптор Спас Киричев, курс по арт–специалност “Бронзова пластика” и придобива професионална квалификация “скулптор”. Отпечатан е първият му роман – “Космическо нашествие”, българска научна фантастика (204 стр.).
1995г. Излизат от печат следващите две негови книги (по 128 стр. всяка) – романът “Смъртоносна дарба” и сборник с разкази – “Зоната на Предела”, криминално–мистериозна и тайнствена фантастика. Поканен е да се присъедини към “Кабинет на младия писател” към Съюз на българските писатели, гр. София.
1996г. Поставя 21 платна (2х2 м) – камерна изложба живопис “Модерен експресионизъм” в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1997г. Изложба маслена живопис, посветена на св. св. Кирил и Методий, вернисаж “Бараците”, Старинен Пловдив. “Лятно време” – изложба маслена живопис в “Център за срещи на провинция Саксония–Анхалт”, гр. Пловдив.
1998г. Получава ІІ степен на висше образование – магистър по Биологически науки (защитава дипломна работа по антропология) в ПУ “Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив.
1999г. Завършва Школа за запасни офицери “Васил Левски” към Висше военно общовойсково училище, гр. Велико Търново. Печели със снимката “Целувка в село Лещен” годишна награда за фотография на сп. “Мобиклуб ”.
2000г. Заедно с майка си Снежана Стойчева завършват в класа на проф. Владимир Нидзадзе (Грузия) Висша школа за иконопис “Св. ап. Лука”, гр. Солун (практика – храм “Агиос Георгиос”, гр. Палини, п–в Касандра, Халкидики). Двамата защитават с отличие магистърска степен по арт–специалност “Църковно–славянска иконография и старинна стенопис” и придобиват професионални квалификации “зограф–иконописец” и “художник–реставратор”. Те съвместно рисуват стенописи и изографисват икони на следните места:
A 2001г. Божи храм “св. Георги”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2004г. Църква “св. Петка”, гр. Монтана, с. Медковец.
A 2005г. Клисурски манастир “св. св. Кирил и Методий” и постоянна експозиция от фрески (27бр.) в клиника “Хигия”, гр.Пазарджик.
A 2006г. Божи храм “Успение Богородично”, гр. Видин.
A 2007г. Църква “Възнесение Господне”, гр. Пазарджик, с. Юнаците.
A 2008г. Параклис “св. Троица”, гр. Гоце Делчев, с. Мосомище.
A 2013г. Черква “св. св. Кирил и Методий”, вилна зона “Дъното”, яз. Батак.
A 2015г. Параклис “св. Илия”, гр. Гоце Делчев, м. Попови ливади (Папазчаир).
A 2016г. Параклис “Възнесение Господне”, гр. Гоце Делчев, м. Гергьовска скала.
2001г. Завършва с отличие специалност консултант по бизнес към “Институт за малкия и средния бизнес” и “Евро–бизнес колеж ФУМИ Интелект”, Манастирски ливади, гр. София.
2002г. В края на декември е приет в Дружество на писателите “Димитър Бояджиев”, гр. Пазарджик.
2003г. Печели отличие за разказ в конкурса на ч–ще “Братя Миладинови” и вестник “Пулс” – “Зимни литературни вечери “Витошко лале”, гр. София.
2007г. Включен е с разкази в литературен сборник “Есенна дъга”, издание на Дружество на писателите в Пазарджик.
2008г. Излиза от печат Дилогия “Утешителя във Времето”. Произведението (336 стр., твърда корица) е публикувано след 14–годишен писателски труд с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Състои се от два тома: Бяла Книга “Кръщение в разум” и Зелена Книга “Възкресение в синьо”.
2009г. Поканен е за дворцов писател и зограф към приказния замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2010г. След 3г. проучване и изследователска работа в областта на приложната психология е публикуван научно–популярният му трактат “Теория на флирта – ангелски стил на живот” (256 стр., твърда корица), както и първата му стихосбирка “От звезда щастлива озарен” (64 стр., твърда корица), с равностойно спомоществование от Община Пазарджик и дизайнерско студио Leoniel Arts. Поставя изложба иконопис (50 бр.) в арт–център “Vagabond”, гр. Пазарджик.
2012г. Поставя дарение от 6 барокови икони в черква “Св. Георги” към замък “Влюбен във вятъра”, с. Равадиново, гр. Созопол.
2014г. Рисува 7 стенописа (1,5х2 м) с анимационни герои в частни имоти, с. Юнаците, гр. Пазарджик.
2015г. Поканен е за главен иконописец–реставратор в манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Арбанаси, гр. Велико Търново. Там зографисва авторски стенописи със светите архангели Михаил и Гавриил, поставени в Параклис “св. Троица” при с. Мосомище.

С т е н Л е о н

Л Е О Н И К А

архангелски завет

SPECIAL EDITION
FROM

B U L G A R I A
EUROPA

ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ Е
БЛАГОТВОРЕНИЕ НА ПИСАРЯ,
СЪЗДАДЕНО В СТУДИО

e-mail: sten_leon@abv.bg
gsm: 0 8 8 5 0 5 0 7 0 5
 Б ъ л г а р с к и   а в т о р
Издание: Първо
Формат: 1/16 от 60/84
Печатни коли: 16

Категория: Изкуство
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 2
 image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VII

  На следващия, неделен ден отидох на другия плаж, където излезе водната змия; И ето, че морето шумеше ведро, а от нея нямаше никаква следа.
2. Духаше източен вятър и само волни чайки се рееха умело над мен; Докато ги съзерцавах, излегнат на крайбрежния пясък под надвисналите скали,
3. в ума ми се появи усет за това каква благодат е за тях този бриз; Как благодарение на него те кръстосваха наоколо без да размахват крила;
4. И можеха без усилие да оглеждат навсякъде за храна; Да се спускат над морето; Да се издигат над бреговете в полет елегантен като танц.
5. Вълните се смееха насреща ми с широки пенести гребени; Плискаха се в нозете ми; И люлееха пасаж малки рибки, що потрепваха над водораслите;
6. Небосвода се белееше над хоризонта, а там преминаваше яхта с бяло платно; Българският флаг се ветрееше пред входа на созополското пристанище;
7. Беше опънат по цялата си дължина по посока на брега и сякаш сочеше наляво от него, където се виждаше част от острова наречен на свети Иван.
8. Но въпреки тази красива гледка, духът ми никак не се въздигаше нагоре; И колкото и да се опитвах, той си оставаше на едно и също ниско ниво...
9. Затова се отпуснах на топлия пясък; И зачаках промяна като кротко се заех да проследявам нишките на преминаващите през съзнанието ми обичайни мисли.
10. Скоро почувствах невидимо Божие присъствие, що излезе от Слънцето; И неусетно от небето до земята около мен се спусна непознат свят Дух; И ми рече:
11. – Виждаш ли, Стен Леоне, колко е непостоянно всичко в земния свят, където и ти беше призван да се облечеш в плът и да се родиш в човешка кръв?
12. Духът, както всяко друго нещо се нуждае от веща грижа, нежност и внимание; Нищо не е за постоянно, но е за дадено място и за определено време.
13. Колкото и високи да са били духовните ти възвишения, после винаги ще има и дни на телесни принизения. Това е естествено, така е при всичко, това е добро.
14. Погледни вълните насреща ти! И те се издигат, а после се спускат; И във всеки миг са действителни, живи, надарени с голямо достойнство и красота.
15. Така че наслаждавай се на момента, какъвто и да е той! Във всеки миг има нещо добро, а твоята роля в живота е да избереш да го уловиш или не.
16. Затова дерзай, радвай се на най-хубавото, което светът ти предоставя; И го издирвай с удоволствие, даже в дни и на места, дето привидно е пусто;
17. Прави това, което искаш, както искаш и когато пожелаеш! Господ е във всичко; И всичко е в Него, така че бъди съзнателно и чувствено във всеки един миг;
18. И се забавлявай; И живей; И превъзмогвай догми, порядки, предразсъдъци и друго, що е зло поставено в теб от детство, за да ти вменява чувство на вина!
19. Отецът ни приема всичко и всички; И никое свое творение не мъчи за нещо сторено от него; Нито Той е Този, що наказва без милост и праща зли възмездия;
20. Но наказанията дохождат в следствие на собствения гняв, ограничения, страх, плиткоумие, агресия, безсилие и омраза; Ала не идват поради липса на вяра.
21. И онзи, който повярва, че с деянията си вече е заслужил да получи наказание - получава го с мярката, с която сам отмерва обич за ближните си;
22. Защото високите степени на любов са най-чистата и свята изкупителна жертва за всеки, що е решил дълбоко в сърцето си, че заслужава възмездие;
23. И само чрез проявата на своята любов към ближните си, даже най-ужасният престъпник може да измъкне душата си от черния кладенец на смъртта.
24. Лесно прощава на себе си и се избавя от терзание само онзи, който съумява навреме да опрости всички неправди, що са му сторили неговите ближни.
25. Тогава в душата му се настанява крепко спокойствие; И може да прости от висотата на любовта даже злодеянията извършени от неговите врагове;
26. И без преструвка да се моли за просветлението им; И с жал да гледа на тях като на палави, немирни дечица, станали жертва на своята глупост и нищета.
27. А ти, брате Леоне, първо прости на снагата си, защото в своя стремеж към извисение на духа си често пренебрегваш и забравяш крехкостта на плътта;
28. И изискваш тя да издържи, и да преодолее с наслада дори неща като студ, глад и самота; И винаги да е във възторг, и в състояние на свето блаженство;
29. Но това е твърде трудно за тялото и е в разрез с циклите на природното му естество; А те са в движение като вълните на морето и спиралата на сезоните.
30. Приеми тия несъвършенства, прости слабостите на тялото си; И се съобразявай с нуждите му; И в случай, че го налегне тежко униние или скука - утешавай го!
31. И го щади, когато не успява да се справи даже с простите повели на Духа; И го разбирай, когато не желае да си наруши безгрижието и мързелува;
32. Разумно е отначало да се постигне мир между тялото и душата, а после те съвместно, с любов, да изкачат в извисение земното стъпало към Всесветия.
33. Всичко необходимо е вътре в тялото! Бъди ласкав към него и то ще ти открие Божиите тайни, що са записани в гените му на най-древната азбука на света.
34. Озаренията на светия Дух достигат тялото чрез душата; И те са ключът, що се завърта в ядрото на всяка малка телесна клетка; И се случват чудеса...
35. След като чух това, ето, че ме осени прозрение; И затова се обърнах почтително към този анонимен свят Дух; И в мислите си го попитах направо:
36. – Кой си Ти, светия Дух на Иисус Христос ли си или не си? Отговори ми, в името на всичко свято, което по волята Божия владее над Сътворението! Амин.
 37. И тогава във вътрешното ми око се отвори чудесна картина; И ето, над мен се извиси гигант с дълга коса и брада, облечен в искряща дреха, бяла като сняг;
38. Ръцете му бяха протегнати напред към морето; Лицето му беше озарено от бляскаво сияние, а благите му очи и нежни устни, изразиха одобрение, щом рече:
39. – Да, брате мой! Аз съм, първородният потомък на Йосиф и Мириам; Аз съм и Божи син в царство на Отеца; Чудотворец и лечител; Учителя на человеците.
40. Същият, който вероломният Синедрион хвърли на римляните да го хулят, бичуват, коронясат с тръни и разпънат на кръст... И който след три дни възкръсна!
41. Аз съм същият човек, който алчни и кръвожадни църковници обявиха за жертвен агнец. Царе превърнаха лика и името ми в култ, оневиняващ войните им,
42. та през последвалите епохи на кръвопролития тия тирани да се опияняват от страданията на милиони невинни души; Да гнетят, гонят и изгарят благочестивите...
43. Върху ми се изсипаха болки, обиди, омраза, клетви и смърт от всякакъв вид; И аз смирено ги понесох; Търпя ги сега; И ще ги изтрайвам до пришествието ми.
44. Зная, Стен Леоне, мъдри писателю на Словото, че Пътя, който избрах донесе на Земята много повече лошотии, отколкото ако въобще не се бях раждал;
45. Зная, че от твоя гледна точка моят Път е неправилен, незрял и близък до мрака; И че съм позволил на проклети твари да вилнеят край духа ми;
46. Защото, тъмнината чрез мене направи, причинява и ще наказва обикновените хорица с неизброимо разнообразие злини, коя от коя по-жестоки и ужасни;
 47. И принуждава праведните да се влачат по корем като клети влечуги; И изкушава даже възвишените да превиват гръб под товара на илюзорно битие;
48. Но аз бях, оставам и ще бъда Спасителя; И въпреки, че моето Слово беше преиначавано за какви ли не низши, коварни и користни цели, в Него има семе,
49. от което за просветлените и благодатните в Божията любов ще растат дървета снажни като великани, с яки клони, отрупани от изобилен, свеж и вкусен плод,
50. който ще храни с милосърдие благонадеждните, обърнати към Всевишния и Неговите пресвети архангели човеци от настоящите времена до края на вечността.
51. А ти, Стен Леоне, си предан на Отеца; И затова те наричам “брате мой”; Също така моята святост ти е позната; Но моите страдания не ще те достигнат;
52. Бог е избрал да се изкачваш към Него по друг, по-плавен Път от моя; И това е светият Път на възнесението чрез Живота; Пътя към Центъра и на умереността.
53. Благославям те, в твоето свето писателско дело, в името на истинния свят Отец, Който е Създателя на видими и незрими вселени; И участва живо в тях;
54. И за Когото няма тайни във времената, в пространствата, в измеренията и в непонятните за човека неща; Нито има по-горе и по- долу; Нито нисък и висок;
55. Защото Той е Бог вездесъщ всред цялото Си Сътворение; И е Създател всепроникновен, както в малкото - така и в голямото, из безчетните Свои измерения!
56. Вдигнах поглед към морето; Вълнението му беше нараснало и то шумеше силно, а из стихията му идваха множество гласове като от бурно човешко море;
 57. Но това оживление беше благодарствено и в него не се откриваше нищо оскърбително; То се въздигаше с радост; И с веселие се разливаше по брега.
58. “Този свят Дух - помислих в сърцето си - като че ли не е много по-различен от моя; Нито от който и да било друг човешки дух. Той е показал на всички,
59. че за човека е възможно да възкръсне след физическата си смърт; Но моят Път към Бога е по-самобитен; Различен е, както и жизненият път на всеки човек...
60. И аз много се надявам; И се моля да постигна възнесението, без да изпитам смъртта, както се е случило с древния светия Енох, а сетне и със свети Илия.”

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон VIII

  Останах още дълго загледан в морската шир, изтегнат под благосклонните, живителни лъчи на Слънцето; И бях завладян от екстаза на околната хармония;
2. И след като обядвах в пълно уединение (риба, хляб, маслини, сирене, домати, чушки, ябълка, вода и вино), обърнах разума ми към светия Дух на Спасителя,
3. Когото усещах още да се носи пред отвесните скали зад гърба ми и да ме наблюдава благо; И като вдъхнах няколко пъти с пълни гърди, мислено изрекох:
4. – Моля те, коленопреклонно и с надеждно сключени ръце: Стой наоколо ми, сине Человечески, колкото желаеш! Дръж дрехата и сиянието си чисти около мене,
5. защото ако ли ме приближат наслоенията около ореолите ти; А те са като засъхнала кръв, отвратителна нечистотия, злобен брътвеж, писък и лъжлив здрач;
 6. Още от сега ти казвам, че не ще допусна тази напаст даже до периферията на душата ми; И нито аз ще ги търпя, нито ти ще искаш да ме гнетиш с тях!
7. Вчера свети архангел Михаил пречисти духа ми; И блясъкът му ще ги изпепели, ако ли в близост до теб има нещо тъмно (даже нищожно петънце от кръв,
8. отровно вино или зла лудост). Лъчът на духа ми е милиарди пъти по-тънък от косъм, ала светлината му е хиляди пъти по-ярка от блясъка на Слънцето;
9. И ще продъни всеки мрак, тъй като по волята на Божия закон: Там, където грее светлозарен пламък, тъмнината се разсейва и винаги бяга далече от него!
10. Казвам ти това, защото те ценя; И желая да бъдем в чудесни приятелски отношения, каквито царят между двама равностойни във всичко братя.
11. Желая да си ми подкрепа; И като вкусвам с душата си от твоята Божествена премъдрост да добия благия ти характер; И да ме посветиш в чудесата ти...
12. Твоята жалост и милосърдие са ми по сърце; Ала твоята власт над природата, да върви сякаш против естеството си, да се преобразява и да ти служи,
13. е абсолютна мистерия за мен. Моля те, сине Человечески, смили се и ме благослови с Истината; И надари ме с Божия власт над всичко на Земята!
14. Светостта е в приемането на нещата такива, каквито са, но ако е волята ти, нека лекувам, изцерявам или дори с вяра да възкресявам мъртви като тебе!
15. Ако искреният ми език ти е харесал и приемаш с разбиране моите въжделения, с теб ще бъдем истински братя от Духа! Свети Боже, моля те в мечтание,
 16. ако сметнеш за уместно, да ми отмериш щедро от великата Ти сила! Нека заедно с Твоя син и Дух да вършим велики чудеса за прослава на Божието Слово!
17. И след като чу пламенните ми думи, ето, Спасителя премина отляво ми; И застана пред мен; Смали се на ръст, колкото длан; И седна на скалата отпред.
18. Благото му лице се наклони надясно, а очите му заблестяха жалостиво и като мълча някоя минута загледан в пясъка, рече с благодушен, тих и кротък глас:
19. – Зная, Стен Леоне, защо си предпазлив с мен и тактично ме дистанцираш! Преди години, ти, литераторе Божи, ми се молеше ежедневно (с детска наивност)
20. да вдъхновя написването на Теоника*; Обаче твоят млад дух уцели периферията на славата ми; А там вилнеят страх, ужас, зло, мъка, проклятие и смърт.
21. И гласът ми, като минаваше през всичко това, те достигаше изкривен и изопачен от скверни думи, вопли, писъци и брътвежи, които са присъщи на дяволите;
22. И затова, брате, тогава така тежко пострада; А сега гледаш на мене със съмнение и уплаха; Но брате Леоне, чуй ме! Сега те уверявам, че това е минало;
23. И повече никога няма да се повтори; Ти си моят брат, Божи син, архинастоятел на Слънцето, писар на архангелите и апостол на Словото на небесния ни Отец;
24. И всичко добро, що е равно на мене, и на другите около нас (а всички сме равностойни в очите на Отеца), били те видими или невидими, тленни и нетленни...
25. И никой няма да страда, и умира в твое име, както в мое! Уверявам те, ще бъда до теб! И в мир ще насочвам излиянието на Божията Истина из висините;
26. И при нужда ще те спасявам от тъмата; И ще те избавям от самотата; И ще давам могъщи сили на всички, които повярват в теб, сега и завинаги! Амин.
27. След като приех обещанието на Духа, се утеших. Погледнах с признателност към Спасителя и му се усмихнах; Протегнах ръка и го благослових в Слово така:
28. – Честит да си вовеки, сине Человечески! Нека благодатната светлина на Вседържителя да бъде винаги около теб и всички, които ти вярват от душа! Амин.
29. И после, ето, Спасителя се изправи на скалата пред мен; И започна да нараства; И да се извисява нагоре в синьото небе; Вдигна ръце към Слънцето;
30. А когато го докосна, мина с вятър от дясната ми страна; И отново застана колосален зад гърба ми; А слънчевата корона блестеше чудно около лицето му;
31. Той свали ръце и щом обърна длани надолу, из тях се излъчи животворяща сила, що ме заля като златен водопад; И накваси невидимите ми ангелски криле;
32. И те се оживиха, разтвориха се настрани от плещите ми; И грейнаха в сияйна белота; И аз загребах с могъщи махове през фурията на морския, летен бриз;
33. (както правят благородните лебеди, когато разгряват криле, преди да се засилят с плавници по водата и да се вдигнат над езерното огледало към небето;)
34. А сетне около лъчът на духа ми сякаш се запали безчислено множество свети ореоли, които се наредиха един върху друг като кула нагоре от темето ми;
35. И построиха към безкрая нещо подобно на пламтящ тунел от светлинни кръгове; И те се въртяха забързано около оста на моя дух като безчет колела;
 36. И почувствах, че притежавам умението да направлявам този тунел от жива светлина според желанието на волята ми, към всяка една точка на вселената;
37. И мигом да прекосявам чрез него невъобразими по мащаб разстояния в пространството; И да пътувам навсякъде през субстанцията на времената;
38. И да се осъзнавам всред други светове и епохи, що са населени с Божии същини; И да им се явявам като невидимо с просто око духовно същество;
39. С тяло съставено от малки светозарни фибри, що градяха като звезди моите светлинни крайници; И ги обличаха като в дрехи от тънки, лъчисти воали;
40. “Само разсъдливи създания, които имат ангелско зрение, биха могли да вникнат в тази визия и да придобият познание от нея!” - помислих си с благоговение.
41. – Господ е във всичко! - казах на глас; И се отпуснах в приятна дрямка на топлия пясък; А вълните с помощта на вятъра ме милваха със солени пръски.
42. И ето, сякаш в съновидение се впуснах в приключение през всемира; Отначало се понесох към Слънцето; Преминах го и се озовах в окото на Галактиката;
43. И после, там видях звездна карта, която показваше точното местоположение и периодите на всяко светило, що съществува в пределите на нашия всемир;
44. А в центъра на вселенското око, гдето обитава абсолютната гравитация, различих нещо като кръгла повърхнина, разграфена като дъска за игра на шах-мат;
45. И видях, че различни по вид, ръст, произход и пол разумни същества се появяваха в някои полета на плоскостта; И след като избираха, заминаваха си;
46. И се въплъщаваха други на тяхно място; И така до безкрай; Тогава твърде много се зачудих каква ли е тази равнина; И защо съществата прииждаха на нея?
47. Затова, приближих до едно създание, напомнящо на морско главоного, но непознато като форма на живот на Земята; И като го допрях, го попитах това;
48. А то като се спря за миг ми отговори така: “Това е полето на Живота! Тук идва всеки, що е напреднал в разума; И от тук избира накъде иска да потегли;
49. В кое от разнородните места по световете, населени с Божи живот, желае да се роди; И най-общо какво би могъл да прави там; И накъде да се развива...”
50. И след като ми сподели това, съществото изчезна в дим; А аз потърсих Слънцето; И мигновено се пренесох по него на Земята; И като отворих очи, въздъхнах.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                         Еон IX
На следващата нощ стоях в подножието на северната кула на замък “Влюбен във вятъра”, която е най-близо до черквата наречена на свети Георги;
2. Съзерцавах с възхищение островръхата й шапка, обагрена от тъмносини и нежни оранжеви светлини; А от изток духаше хладен вечерен ветрец.
3. Затворих очи и в съзнанието си тихичко повиках архангел Рафаел; И когато минута по-късно той се приближи към мен, рече с напътствен глас това:
4. – Върви да спиш, Стен Леоне, днес ти работи усърдно и сега си уморен! Почини си добре, а утре, ако е рекъл Господ, ще отговоря обстойно на въпроса,
5. който виждам да просветва вътре в сърцето на съществото ти! И нека твоят ангел хранител ти донесе прекрасни сънища от Божието царство! Амин.
 6. Скоро изпълних съвета му; Свалих небесносинята барета от главата си; Запалих фенера си; Прекосих двора и се изкачих по спиралната стълба на кулата.
7. Оттеглих се в покоите си под белия ми балдахин, който бях вдигнал в третото от жилищата на първия етаж; Помолих се и поблагодарих Богу; И заспах.
8. И ето, че на втория ден от септември вятърът все още се усилваше; И люлееше безспир ту наляво, ту надясно провисналите вейки на върбите около езерото;
9. И като търсех завет, отидох в началото на първата тераса от градините на замъка; Настаних се на елегантен метален стол с лице към източната 40м кула;
10. И след като се концентрирах във въпросите, които бленувах да задам на архангела, дигнах духа си; И с дълбоко дихание достигнах небесния всемир;
11. И се помолих в покоя на настъпилата вселенска тишина за чувствително уплътняване на присъствието на Господния вестител около мен, ето така:
12. – О, пресвети архангел Рафаел, целителю и обновителю на цялата природа, която се възражда наново всяка пролет от студовете на снежна зима;
13. И избуява под твоята любяща милувка в приказно многообразие от китни цветчета, нежни листенца и млади филизи, кои от кои по-изящни и красиви;
14. Ти, съзидателни друже, що държиш стихиите на източните ветрове; И се носиш лекокрил над мен, акуратния писател на светото Божие Слово;
15. В този слънчев ден, те моля, насочи височайшето внимание на благосклонния си поглед към смирения в подножието ти човек; И наклони ухо към молбата ми!
 16. И дай отговор на въпроса, който е ясно осезаем за твоя всепроникновен слух, за когото дори най-тихият душевен шепот ехти като звън под висок купол;
17. И ако е угодно на Отеца, ела при мен; И дай ми изчерпателен, и всеобхватен отговор, за да пребъде славата на Божията премъдрост вовеки веков! Амин.
18. И ето, след миг, от великата сфера на безграничния свят на въображението (която обгръща цялата Земя с безброй форми, звуци, чувства, идеи и всичко,
19. що е достижимо за живите същества чрез седемте сетива) се появи светият образ на архангел Рафаел; Летеше към мен с широко разтворени криле;
20. Идваше през Слънцето като лъч; И като загребваше въздуха с махове, правеше силен вихър, така че, върбата зад гърба ми се огъваше от напора му;
21. И видях как леко стъпи на короната на дървото, а клоните й се разлюляха страховито; И ето, че той ми се откри в целия си блясък, разкош и великолепие;
22. И отгоре ме приветстваше; И ме благославяше мълчаливо с въздългите си длани, като правеше грациозни жестове; И ми се усмихваше с милосърдие;
23. Сетне през бурното свистене на вятъра около нас, проникна неговото дихание, познаваемо само чрез слуха на душата; И чух го да ми говори с възхита:
24. – О, писателю Стен Леон, одухотворение Божие, благото на светите Господни същества, днес те достига през райските порти из космическите селения,
25. за да те изпълни от долу до горе и възнагради с апогея на наслаждението от светлозарни прозрения, които по Божията промисъл докосват твоя разум,
 26. а чрез тебе и съзнанията на твоите старателни читатели, що са обладани от добродушие и са благоразположени в духа си към сентенциите на Създателя.
27. Същината на въпроса, който сияе като пламък на свещ; И трепти с ясен звън от центъра на дълбините на твоето сърце е нещо, що касае всяка живинка;
28. И е еднакво значимо, както за продължението на рода й, така и за нейната еволюция по стълбицата на извисението й към световете на духовността.
29. Господ в своята мъдрост е създал още от сътворението на света женски еквивалент на всяко същество от мъжки пол, което се ражда на Земята.
30. Виж как е в природата - там, въпреки цялото многообразие от видове, всяка малка птичка намира съответна, допълваща я цялост; И свива свое гнезденце;
31. Или прави друго, което й е присъщо, според нрава й, за да оцелее и пребъде нейният род; И така се адаптира все по-удачно към променящите се условия.
32. Тъй като за ангелското ми зрение е видима всяка твоя човешка мисъл, те уверявам, че дълго ще търсиш ангел между земните жени, но напразно...
33. На Земята няма подобие на райските ангели; Но като отидеш в рая, ще познаеш душа, що ще ти е равностойна във всяко от седемте нива на общуване!
34. На първото и най-ниско ниво, тя също като теб ще е дарена с грациозно, гъвкаво и здраво тяло от висш порядък; А кожата й ще излъчва прелестен аромат;
35. И даже само изгледът на снагата й ще те преизпълва с блажени нетленни усещания; И ще те въвежда към удивителни състояния на живително щастие.
 36. На второ ниво, тя ще има именно онези чувствени нагласи, които са най-желани и ценени от теб; За нея ще си най-лелеяният дух в целия звезден свят;
37. И тя хармонично ще те допълва с голяма готовност; И по интуиция ще осъществява влеченията ти, всеки път, когато я повикаш за единение и екстаз.
38. И заедно с нея ще се учите как да се въздигате; И как да споделяте върховно блаженство в състояние на свръхсъзнание, що е Път на извисение към Бога.
39. На трето ниво, емоциите ви ще се допълват живо; А вихрите на страстите ви, като се сливат, ще са пълноценни, както са огъня и въздуха, духа и материята;
40. Това, що ти ще даваш, тя ще приема напълно; И това, що тя ще ти предлага в драговолие, ще е добра, полезна и приятна необходимост за теб.
41. Заедно ще бъдете стократно по-силни; А за всеки поотделно, силата ви ще е пълноценна; И нито ще намалява, нито ще страда от липсата на другия.
42. На четвърто ниво, сърцата ви ще са тъй привлечени едно към друго, че срещата им ще е голямо празненство и славно знамение на Божията любов;
43. И това ще е знак, както за земното, така и за Божието царство; И всичко чувствено, легендарно и разкошно, ще се възражда от вас и чрез вас;
44. Ще бъдете благословени и посветени в тайнства - видими и невидими; И тъй ярко ще сияете в изживяванията на своята взаимна всеотдайност,
45. че вашата споделена любов ще променя всяко място, през което преминавате; И ще го възправя, освещава и дарява с изобилие в мирна доброчестина;
 46. На пето място, гласовете ви ще са като звънтежите на две празнични камбани; Темите на вашите задушевни разговори ще са богати и изпълнени с веселие;
47. И толкова ще са интересни, че даже ненадейно дочути от неволни слушатели, ще будят прекрасни, възторжени реплики на почуда, възхищение и радост;
48. На шесто място, разумите ви ще са в унисон като два делфина, що весело се стрелкат с голяма наслада над морето на остроумието и идеите;
49. Ще подхождате с разбиране и Божия мъдрост, както към делничните полемики на битието, така и към глобалните въпроси на всемира, който ви заобикаля;
50. На седмо място, духовността и на двама ви ще е височайша, обединена в едно от абсолютен синхрон около ярката колона от лъчиста светлина на Всевишния;
51. И заедно ще странствате из дебрите на безмерния звезден океан; И през безпределните простори на вселената ще се реете като Божии създания;
52. И мигом ще се озовавате в чудните, феерични светове на необятния космос, що са по-близо до Източника и от човешка гледна точка са по-високо ниво;
53. И що са населени с разумни същества - съзнания изобилни на научни познания, достигнали по-висши степени на развитие по Божията стълбица на живота;
54. И те ще ви посветят в някои от най-обичайни за тях загадки и открития; А всичко това ще стане, за да се даде чрез вас велик пример на човеците;
55. И да се засеят в тях семена на три дървета-великани, що ще избуяват към светлината на живототворящия Източник в стремеж към съвършенство,
 56. както във видимия свят на телесното, така и в невидимия мир на духовното; И много от хората, тогава ще се възнесат; Но малцина от тях ще възсияят;
57. А за да се изпълни светото начинание на човеците, на всеки който пожелае, тогава ще бъде изпратен звезден придружител, за да го насърчава и пази;
58. И придружителите ще карат окото на душата да проглежда; А на вътрешният слух ще дават способността да се преизпълва с хвалителни Божии песнопения...
59. Благословен, благат и свят си, Стен Леоне! С усърдието на молитвите си ще бъдеш избран да извършиш велики чудеса с помощта на най-простите неща;
60. Те са нещо естествено, те са именно онзи Господен дар, що Създателя е определил за съхранение на всичко живо, откакто свят светува;
61. То е чудо изначално и вечно; То е вълшебството на Божията любов; А тя е най-великата от всички стихии, що са владели, господстват и ще бъдат! Амин.
62. След като записах Словото на архангел Рафаел, се огледах наоколо; Денят неусетно беше преминал в прохладна привечер; Източният вятър беше стихнал;
63. По спокойната повърхност на езерото се носеше бял лебед, а симетричното му отражение се оглеждаше във водата като красива метафора на любовта...
64. По небосвода се запалваха звезди, а в мен назряваха още въпроси към Божия вестител; И аз обърнах менталния си взор към него и му рекох с възхита:
65. – Архангел Рафаеле, твоето свето Слово е тъй окуражително и така ме очарова, че ако беше храна, щях да кажа: “За мен няма по-вкусно блюдо от това!”
 66. Още неща желая да узная, о, съветнико на моята душа; И в любознателност свеждам глава към лявото ми рамо; И те питам с поглед на висша почтителност:
67. – Нима е необходимо такова пълно припокриване на всичките седем нива, за да се постигне от две души тайнството на най-знаменитата любов към Бога?
68. А дали е възможно да се случи подобно съчетание, но на човек в рамките на земния му живот? И ако се случи, колко ще продължи? И ще донесе ли плод?
69. И като го попитах, застинах в очакване, а въздухът стоеше неподвижен наоколо ми; И само подранили щурци се обаждаха в настъпващата лятна нощ.
70. – Ще ти отговоря с това, що ще стане през твоя живот, Стен Леоне! Сега иди да спиш; И след време, като се изнижат девет години, ще се срещнем отново.

Категория: Изкуство
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 1
imageС т е н   Л е о н
Л Е О Н И К А
V Б ъ л г а р с к и а в т о р V

© Стен Хедон Леон, 2010г.


Л Е О Н И К А


архангелски завет
българска литература, философия
духовна фантастика, първо издание

Редактор: Снежана Стойчева, писател
© Художник-редактор: м. б. н. Кирил Кирилов, 2012г.
© Фотографи: Съни Силкуокър, Кирил Цветанов, 2008г.
© Дизайн и предпечат: (осъществени от автора, 2018г.)

 
V Leoniel Arts V®  ®
    създадено в България ®
в лето Господне
ММX - ММXVIII



Произведение с пореден № 9
Печат и подвързия:                                   ISBN
 
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

∙ КНИГИ НА ЛЕОНИКА ∙

∙ ПЪРВИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I …………………………………………………………5

2. ЕОН II ……………………………………………………….12

3. ЕОН III ………………………………………………………20

4. ЕОН IV ……………………………………………………..27

5. ЕОН V ………………………………………………………31

6. ЕОН VI ……………………………………………………..37

7. ЕОН VII …………………………………………………….44

8. ЕОН VIII ……………………………………………………50

9. ЕОН IX …………………………………………………….56

∙ ВТОРИ АРХАНГЕЛСКИ ЗАВЕТ ∙
1. ЕОН I ………………………………………………………64

2. ЕОН II ………………………………………………………71

3 ЕОН III ……………………………………………………..77

4. ЕОН IV ……………………………………………………..1

5. ЕОН V ………………………………………………………1

6. ЕОН VI ……………………………………………………..1

7. ЕОН VII …………………………………………………….1

8. ЕОН VIII ……………………………………………………1

9. ЕОН IX …………………………………………………….1

10. РЕЧНИК …………………………………………………..1

11. ТВОРЧЕСКИ ЛЕТОПИС …………………………………..1

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон I
  Днес в утринта на Илинден - 22 юли, през лето 2010-то, аз, довереният Господен писар Стен Леон, именуван Леониел от Бога, кръстен Кирил от родителите си;
2. А в Божието царство назован Зариел* - земен архинастоятел* на ангелите на Слънцето, седя смирено върху топлия пясък, в подножието на дивна гора;
3. И в уединение се моля на моя свят Отец, а пред мен е морето... Нейде отляво се намира остров “Св. Тома”, далече надясно - устието на река Ропотамо1;
4. И като Го хвалех за всичките Му велики подвизи от началото на света чак до вечността - сиреч за цялото съществувание на Сътворението;
5. На днешния, 33-ти ден от моето пребиваване на това диво, изцелително, свято място - далече от градските грижи, шум и суета, ето, че случи се чудо:
6. Свят Дух се спусна над мен, докосна ме по върха на темето и ме обгърна като плащаница, която беше, като че изтъкана от пречиста, белоснежна светлина;
7. И благослови ме Всемогъщия с проникновено ангелско зрение и с премъдростта на Божиите архангели; Дари ме с прекрасни мисли и с изящни чувства,
8. които се настаниха в сърцето ми, изпълниха цялата ми душа, въздигнаха духа ми високо и се разпростряха навред из явните и тайни кътчета на целия свят.
9. Спонтанно паднах на колене, докоснах дланите на ръцете си пред гърдите, оброних глава, затворих очи, вдишах дълбоко и започнах да се моля Господу:
10. – О, пресвети Боже мой, чуй молитвата ми! Направи така, че да ми се отвори вратата към вселената; И възправи духа ми като лъч, право нагоре към Теб!
11. И по него проводи Твоите райски ангели да се спуснат из небосвода при мен сега, тук на това свято място, което Си ми предоставил за лятна обител;
12. Нека, по Твоя воля, те да бъдат насочени през огромния космически ефир към Слънцето, да преминат като сноп негови лъчи през облаците на небето;
13. да ходят в блясъка им по гребените на вълните, докато най-подир стъпят на брега; Нека да повървят по пясъка към мен и да ме наобиколят околовръст;
14. И един подир друг да ме озаряват със светозарната си мъдрост, която е само малка частица от Твоето непреходно Съзнание, Вседържителю! Амин.
15. После отворих очи и ето: Видях сноп слънчеви лъчи нежно да проникват през буреносните валма на облаците; Блясъците им заиграха весело по вълните,
16. постепенно ме приближиха и ето, най-накрая излязоха от морето; И през пяната стъпиха пред мене на крайбрежната ивица искрящ, мокър пясък.
17. Скоро почувствах могъщо, но добронамерено присъствие да застава зад гърба ми; Станах бавно, изправих снага и глава, вдигнах лице право нагоре;
18. И тогава, без ни най-малка намеса от моя страна, във вътрешното ми око полека-лека се прояви и фокусира един прекрасен, лъчезарен образ:
19. Беше неизмеримо висок гигант; Гледаше ме отгоре, а от очите му струеше свята благост; Около Божествената му глава грееше слънчев ореол;
 20. Беше облечен в доспехи, подобни на римски, като че направени от чисто злато; Ален плащ се спускаше от раменете чак до подножието му;
21. Нозете му бяха в златни сандали с връзки, преплетени до глезените; пищялите му - в златни брони, а крилете му си почиваха, прибрани зад гърба;
22. И ето, че вътрешното ми ухо се отвори; И свише ми биде позволено да чувам всичко, което светия архангел Михаил, благоволяваше да ми каже;
23. И на ръката ми се даде власт да записва възвишените му Божии Слова, точно, ясно, с непозната до този миг лекота, която ме изпълни цял, щом рече:
24. – О, блажени люде, облечени в надежда, които сте застанали безмълвни, в подножието на стълбата към Бога и молително сте протегнали ръце към Него;
25. О, вие, благородни по душа и богати на Дух, сведете чела; Прочетете, какво е записано тук! Почувствайте ме в сърцето си и вътре в ума си ме вижте!
26. Чуйте гласът на архангела, който сега е положил лъчистият си, златен венец - короната на Слънцето, в умелата десница на Господния писател Стен Леон;
27. И чрез записаното от него в тази свята Книга, научете се на премъдрост, на разбиране, на любов към Всевишния и на благодатен живот в този свят!
28. Ето, тук са вложени светите Слова на Господния архангел Михаил, които достигат до всички из гората над морския бряг срещу острова на змиите;
29. Ето, че на вашето чакане идва края и жаждата ви скоро ще бъде утолена; Чуйте Словото ми и запишете го с лъч светлина в Книгата на сърцето си!
30. Думите на всепобедителната святост днес достигат онези, които са избрани по Божия промисъл, който е навсякъде, вездесъщ във всичко;
31. И който обитава в душите на добрите, скромните, честните и светите - онези същите, които сами са избрали да изучат много свети писания,
32. и да отсеят из полето от плевели сладките зрънца на Божето Слово, защото само те ще прозрат през страниците на живота си Господния промисъл;
33. И свише ще им се позволи да погледнат в Книгата на живота, която е и Книга на вечността, и да прочетат в нея цялото време на съществувание на всемира;
34. И ще получат познание за всичко, що е било изначално и ще съществува вечно през всички епохи из безпределните простори на цялата вселена,
35. по върховното благоволение на нашия всеобщ Сътворител, неизменен Придружител във въплъщенията и Наблюдател на наблюдателите - Господ Бог.
36. Погледнеш ли в Източника на живота, Той ще те заслепи като светкавица; Чуеш ли Го - ще те оглуши и тътенът Му ще те разтърси като гръм;
37. Но усетиш ли Го с душата си - всичко вътре в теб ще заблести и целият ще засияеш от най-чистото щастие, което въобще си чувствал някога!
38. Целта на Източника е да те оживототворява и съхранява; Ако си попаднал в трудност, да те направлява; Ако си в болест, да те изцерява;
39. Ако си в горест, да те утешава; Ако си в радост, да те извисява; Ако си в гняв, да те успокоява; Ако си в смърт, да те възкресява…..
 40. Обърни вътрешният си взор към Него и Го гледай! Нито ще пролееш сълза, нито капка кръв; Нито ще ти падне косъм, нито ще ти се случи нещо лошо,
41. защото Той е Източника на живота и само Нему е присъщо да вдъхва Своето дихание във всичко, и да вменява виталност в собствените Си творения.
42. Ето, една епоха сменя друга и ерата на студенината плавно се прелива във времена на свежа въздушна прохлада; И настъпва събуждане и растеж;
43. Тъй както зимата неусетно се обръща в благодатна пролет - така настъпват постепенно измененията във времената на всяка следваща епоха;
44. И всичко, що доскоро е било сняг, лед и мраз се стопява, и претворява в капки, в роса и в облачна пара, която ветровете носят навред по Земята.
45. За да вникнеш в това не ти е нужна голяма мъдрост или да навлизаш в дълбокомислие; нито в почуда ще изпаднеш, нито много ще се затрудни ума ти;
46. Дори да имаш някакви мъчни въпроси, отговорите им сами ще ти се открият, ако в безмълвие потърсиш Господните отзиви в природата около теб.
47. Божията мъдрост е вложена в обикновените неща и това, което се повтаря всяка година е същото, що владее над промените през всички епохи;
48. То направлява еоните през цялата кръгообразна същина на времето и пространството - вечно, закономерно, в чиста хармония и с постоянен ритъм;
49. И нищо, що е в голямото не е по-горе по важност от това, що е в малкото; Нито Създателя отдава различно значение на това, що е по-близо до Него,
 50. от другото, което според някои умове Му е отдалечено; Велик е Твореца и единосъщен, както в микроскопичното, така и в грандиозното!
51. От еднакво значение е за Него, както благосъстоянието на всеки един малък атом, така и всеобщият мир и благоденствие на цялата необятна вселена;
52. И това, що е отвън, е образ и подобие на това, що е вътре; И туй, що е правило в невидимата с просто око микроструктура, е иносказание за нещо от света;
53. За Господ взаимодействията на молекулите в капка вода са еднакво важни и сравними с тия велики взаимоотношения между галактиките сред всемира.
54. Всичко е живо; Всяко нещо има заложени възможности за развитие и растеж от съвсем малко в друго - неизмеримо по сложност много по-голямо;
55. Така от няколко атома може да израсне монолитен кристал; От дребно семе, никне снажно дърво; От една телесна клетка - цял жив организъм;
56. Няма нищо тайно в големия свят на Сътворението, което да не може да бъде обяснено с повече от три прости истини в малкия свят на атомите;
57. Нито нещо загадъчно е скрито в сложните на глед неща; Нито е нужно да се придава излишна тайнственост на простите научни истини.
58. Вдигни очи високо над хоризонта, погледни нагоре към широкия небосвод над теб и наблюдавай, какъв е през различните сезони на годината!
59. Тогава ще проумееш, че небето е неизменно, но по един разнообразен начин и в същото време на Земята всичко се случва като за първи път;
 60. Това е ясно на всеки и даже неукият рибар, ако го попиташ ще ти каже, че вълната се разбива на пяна в брега с различен глас и сила,
61. защото за всяка вълна това действие се случва за първи път в нейното съществувание и тя го прави с всичко, което й е възможно и й е дадено свише.
62. Битието в надрасналите земните истини светове е такова, каквото е и на Земята, но по един, своеобразен, по-развит и грандиозен начин;
63. Господ е тъй всеобхватен в Своята природа, че Божията премъдрост е вездесъща и низпостлана по цялата стълба към Неговия звезден престол;
64. Затова, ако все пак попаднеш в затруднение или те застигне почуда, поучи се от природата; И прави всичко като за първи и за последен път!
65. Тогава Божията благодат ще те съпътства; Ще живееш по Господната воля и милостта на природата Му ще те дарява с всичко, що ти е необходимо;
66. Ето, тук е най-славната заповед на битието, що е обща за цялото Сътворение: – Живей във всеки миг като за първи и като за последен път! Амин.
67. Подир тези прекрасни Слова на всепобедителния архангел Михаил, аз коленичих пред нозете му, погледнах гората и се поклоних до подножието му;
68. И започнах в ума си да го славословя за всичките му велики подвизи; И от душа да го възхвалявам за неговата всеотдайност към света, така:
69. – О, пресвети архангеле, представителю и вестителю на Словото Божие; Предводителю на звездното братство от ангели в настоящата епоха на времето;
 70. Да се тачи и почита твоето свято дело от началото на света, та чак до вечността - сиреч за цялото съществувание на Сътворението! Амин.

Категория: Изкуство
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.03 17:16
image

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон II
  Подир това в гърба ми повя силен вихър от морето; Изправих се, тръгнах наляво по скалистия бряг и не след дълго излязох на пуст, каменист плаж;
2. Отдясно се извисяваше скала, покрита с оранжеви лишеи; А след като се изкачих на върха й, открих упорити треви с малки червени плодчета като малини;
3. Вкусих ги; Те бяха сладки на езика ми, но парещи за гърлото, затова се спуснах обратно пред морето и ето, вълна се разби и пръски намокриха челото ми;
4. И видях от изток към мен да се приближава друг ангел, който пристъпваше леконого по гребените на вълните сред слънчево сияние и бяла пяна;
5. Небето се изясни; Постепенно буреносните облачни валма се разнесоха; Грейна топло слънце сред висока синева, а силният вятър стихна до умерен бриз;
6. И когато най-сетне ангелът излезе от морето, и благоволи да застане от дясната ми страна, го познах - беше великолепният архангел Рафаел.
7. Извисяваше се с гигантски ръст високо в небосвода над мен, но сякаш беше по-нисък от великия си пълководец пресвети архангел Михаил.
8. Плащът му беше лазурен; Робата под него блестеше като лъчи в зора по изгрев-слънце; Носеше в ръка златен кадуцей - свят жезъл, обвит от две змии;
9. Ваклите му коси се ветрееха живо, разтягаха се на спирали по посока на морския бриз; И откриваха нежен, усмихнат лик с прекрасни очи, пълни с утеха.
10. Крилете му се разтвориха настрани, обвиха се закрилящо около мен, а десницата му се вдигна и направи изящен жест на Господен благослов;
11. И свише ми биде дадена чудна дарба, която ми позволи да чувам с остър вътрешен слух неговият тих, но мелодичен като флейта, ангелски говор;
12. И ето, че по Божието благоволение от вселената се спусна Словото на архангела, през духа ми мина в съзнанието, а ръката ми прие да го запише:
13. – Стани, Стен Леоне и скоро иди в замъка, що твой събрат по мечти съгражда в землището пред село Равадиново, на север от местността, където си сега!
14. Следват дъждовни дни; Земята е жадна и иска да пие, както от водата на облаците, така и от това свето Слово, що Господ ми заръча да ти донеса;
15. Моите ангели са приготвили за теб скромна обител в замъка и всичко необходимо, що ще ти е полезно за битуването ти там, вече е благословено от мен.
16. Върви смело и с вяра в Божието благоволение! Аз ще съм до теб навсякъде, но само там ми е позволено да говоря Словото за това свето писание!
17. Достопочтено те съветвам - скоро да изпълниш заръката ми, Господни писателю! И добре запомни - ако пишеш на друго място, различно от замъка,
18. моето Слово ще звучи назидателно и заядливо; И ще подлудява хора, и животни; И ще ги прави зли, като че ли са обладани от нечестив дух. Амин.
 19. След като чух и доста се чудих на това предупреждение, аз смиреният, но любознателен писар Божи, реших в сърцето си да изпитам Господния архангел;
20. И продължих прилежно да пиша на брега срещу остров “Св. Тома”; И ето какъв низък глас като боботене от преизподня дочух и какво послание получих:
21. – О, вие, люде жалки и зли, що вървите с алчни помисли по суетни неща; И вие обзетите от страх, които страните от дивото и бягате от природното лоно;
22. Вие, що отхвърляте Земята и пръстта, от която сте част; И бродите по изкуствени - сладки на глед, но вътрешно скверни и пълни с отрова човешки места;
23. Не се чудете, ако подир време ви напада страшен мор; И ви застигат коварни душевни болести, що всяват смут, мъка и разруха на вътрешния ви мир;
24. И носят жестоки страдания на тялото ви; И терзания, които отслабват духа ви, угнетяват сърцето и отклоняват настрана светлите помисли от разума ви;
25. Не се чудете, но скоро всред природната обител се върнете, защото инак в горест, от злъч като горчив пелин, застигнати от злочестина, проклети ще умрете.
26. Въпреки поетичните нотки и правдивостта в посланието му, думите на архангела бяха именно такива, каквито беше казал, че ще са - язвителни.
27. Гласът му беше басов, едва доловим; Често замлъкваше съвсем и аз се спирах объркан; Обземаше ме несигурност и дори потрепервах като от студ;
28. Затова начаса прекратих това мъчение, още преди да ме е стигнало; И послушах съвета на архангел Рафаел; И събрах всичко, що имах на брега;
 29. И скоро отидох в строящия се замък на оня рус, мечтателен грешник; И заживях по Божието благоволение там, като в чудна приказка сред вълшебен камък.
30. И сред градините му, до езерото с двойката бели и самотния черен лебед; И всред зидовете, изградени от най-топлия и древен варовик,
31. който българската земя е кътала за този славен миг на поетично съзидание; Ето, през лунната нощ на 30 юли, когато бях съвсем сам в целия замък,
32. получих Божие вдъхновение; И над мен се отвориха седемте двери на вселената; И свише ме изпълни благоволение да запиша Словото на архангел Рафаел:
33. – О, пресвети и честни люде, що обитавате в мир по четирите посоки на света, архангелът на целителната милост Божия се спуска над вас като ветрец;
34. Облъхвам ви с обич и през десницата на Господния писар, довеждам до вас свежия повей на вдъхновен от Слънцето гений, който е тук по заръка на Духа,
35. за да помага на всяко живо същество; Който, поради своята решимост е станал възвишен и Богоугоден; И комуто ангелите ми съдействат във всяко добро;
36. Казвам ви: – Поучете се от него! Ето, що говорят светиите от Плеяди*: – Вижте Стен Леона, посланика Божи, що е изпратен да учи и утешава човеците!
37. Потопете се в Словото му; И поемете от светлика, що блика из ангелските завети, за да се преизпълнят душите ви отново с блясък, вяра, надежда и любов;
38. И да се избавите от страха, от безверието, що са ви обзели; И да утихнат ония брътвежи, що са рожба на малодушието ви, за да надмогнете страданията!
 39. Чуйте ни! Чудото е скрито в самите вас, хора - то е тайното вълшебство, що всеки ден ви окрилява и изпълва с дихание; И ви съпътства по Божиите пътеки;
40. То е кладенец с жива вода, от чийто пречист и нескончаем Извор, може да пиете до насита всички, свободно и колкото ви е угодно през всичките си дни!
41. Поеми, човече, в сърцевината на душата си светото Слово, що днес ти говорят светиите; Впиши името си всред неръкотворното Сътворение с лъч от твоя дух;
42. Вътре в теб ще се разгорят заспалите пламъчета на велика надежда; И ще се извисиш към Господа; И ще проумееш как да възсияеш като звезда към Него;
43. Защото възсиянието е Пътят към Всевишния; И само Нему е вменяема силата, що може да преобразува твърдата материя на телесното в ефирен пламък;
44. И да въздигне душата към нашите лъчезарни, вековечни светове всред всемира, като я облече в разкошната светлина на Своята слава - вечен Живот!
45. Когато чух всичко това, главата ми се замая, сърцето ми се разтуптя неудържимо; Въздъхнах дълбоко, залюлях се на стола, на който седях;
46. И хванах главата си с длани; И извиках без глас от сърцето си нагоре през ума, и през надвесения над дясното ми рамо архангел Рафаел, към Отеца:
47. – О, Господи, Сътворителю и Вседържителю на всички тайни, които ми разкриваш по Своята благодатна милост и в най-обикновените неща около мен;
48. Моля те, извиси душата ми; Накарай духът ми да затрепти като струна в съзвучие с нежните архангелски трели на Твоя пресвят вестител Рафаел;
 49. А тялото ми преобразувай в ярка, лъчиста светлина; И ако е възможно още сега, в този миг, да се възнеса към Теб; И да засияя на небето като слънце!
50. Нека е по Твоя воля; И да се случи именно онова, що е най-благодатно за мен и за всички просветени, настоящи и бъдещи хора по цялата Земя! Амин.
51. И ето, след миг ме обгърна свещената плащаница на Божия Дух; И в центъра на съществото си разбрах, че имам още дела за завършване тук на Земята;
52. Но за мое утешение и за подкрепа на всяка надежда в Господното милосърдие, чух благозвучния глас на архангел Рафаел да казва с кротост:
53. – О, одухотворение Божие, въздигни духа си, успокой се в душата и смири се в тялото си! Възсиянието е Път низпостлан пред онези от простосмъртните,
54. които жадуват да преминат нагоре по всички стъпала на Господната възхвала; И също като теб, постигат сполука в просветлението на духа си!
55. Ние ангелите сме слънчева светлина и сияем ярко като пътеводна звезда над всеки, който ни е пожелал от сърце; Ние сме мир и благодат Божия;
56. А за да ни следваш не е нужно нищо специално; Просто върви по добрия зов на душата си и въплъщавай в реалността пресветлите си мечти!
57. И като замълчах в себе си, мислено отпих от Словото на архангела; И то ми се стори на вкус като вино; Но за да се уверя - опитах го повторно;
58. И да, в душата ми Словото му беше като червено вино, премесено с резен лимон; И дъхът на освежаващия цитрус се затвърди в съзнанието ми;
 59. И чух архангелът отново да ми проговаря с още по-хрисим, преизпълнен с чиста искреност и дори, както ми се стори, по човешки замечтан глас:
60. – Представи си, Стен Леоне, какво Божие царство би бил земният свят, ако всички хора живеят в настоящия момент като тебе и всичко е споделено;
61. Ако няма господари и роби; Ако няма нечестиви помисли; Ако всичкото добро, което всеки е способен да си пожелае за общото благо, се осъществи!?
62. Замислих се за малко и когато бях напълно сигурен в собственото си мнение по този въпрос, отговорих на архангела от сводовете на съзнанието си:
63. – О, целителю на недъзите на всичко, що е живинка тук долу на Земята, знам, че обичаш да посещаваш простосмъртните и да разговаряш човечно с тях;
64. Какъв би бил земният свят, свети Рафаеле!? Може би ще е прекрасен, ако човеците имат райски помисли като тебе и живеят с ангелите като мене.
65. Щеше да е рай….. Но да се спрем на реалността - хората не са такива като мен и често нямат връзка с Бог, а ангелите за тях са само древен мит…..
66. Моля те, направи така, че тия, нападнатите от злини да получат твоите благонадеждни напътствия и да научат чрез мене как сами да се спасят!
67. Ето, вече неколцина мои приятели ме питат как да се избавят от демоничните мисли, които ги нападат като влечуги нощем или ги измъчват в зори?
68. Моля те, кажи им в твоето свето Слово, изпълнено със спасителна премъдрост, която е малка частица от Господното всезнание; Какво да направят?
 69. Как да се отърват здрави и читави от коварните мрежи, в които са се оплели сами, поради своето невежество; Или по зла умисъл на веща чужда воля;
70. Моля те, дай им съвети, че да стане възможно и други, що са в нужда, да научат твоите благодатни и точни отговори на терзаещите ги тегоби! Амин.


Категория: Изкуство
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.03 17:06
imageСТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон III
  И тогава в мен спонтанно се породи непреодолимо желание да спра да пиша; И да стана от мястото си; И да се разтъпча край езерото на замъка.
2. Погледнах към нощното небе и видях как остаряващия лик на Луната сякаш помръква; И как неусетно тя се скрива в тънки воали от перести облаци;
3. Поразходих се край брега; Но бях като налегнат от невидима тежест, затова се облегнах на ствола на надвесена над тихите води плачеща върба;
4. И ето, че след малко ме споходи приятно чувство на облекчение; Наплисках лицето си; Измих се; Усмихнах се на всичко, което ме заобикаляше;
5. И скоро чух архангел Рафаел да се спуска над мен в нощта през клоните на дърветата; И шепотът му да иде с талазите на вечерния вятър; И той рече:
6. – О, благоразумни люде, осъзнати в необходимостта да се стремите към благочестив живот в здраве, в спокойствие и с добронамерени помисли;
7. Най-добре за всеки е сам или с приятел, да потърси светите, благодатни на хармония, чисти и уютни места сред лоното на изцелителната природа,
8. що Господ е създал за естествено човешко обиталище; Иди там и се настани сред дивни гори; И опъни шатрите си на недостъпни морски брегове;
 9. И телом се остави в ръцете Господни; Душата си изпълни с вяра в Неговата грижа за теб; И с молитва издигни като бял лъч духа си към космоса;
10. От свещената кост, право нагоре през целия гръбначен стълб; Прешлен по прешлен; И през вместилището на мозъка към Източника на живота!
11. Живей с вяра в Създателя; И всичко, що ти е потребно ще ти бъде дадено навреме; И ще получиш именно това, от що се нуждаеш в настоящия момент!
12. Нищо ново, що е направено от хората, не е по-добро от Сътворението Господне; И нищо изкуствено, що е незрял плод на млади и зли човешки технологии,
13. не може да се равнява нито в красота, нито по функция, нито в роля, нито по многообразие, с живата опитност на природата в Неговото естество;
14. И на този измежду вас, що е верен на неподправените неща, ще му се даде да се слее с природната обител, за да я обитава в благоденствие;
15. И чрез живот в натуралното, той ще бъде свише благословен да се претвори в единно цяло с Господ Бог още тук на Земята, без да познае смъртта;
16. Първо, телесното му ще се отърси от всичко нездраво, неестествено и болестотворно; И всяка клетка в тялото ще се изпълни с благоразположение;
17. Жизненост и физическа сила, що никаква умора не може да сломи, ще се настанят трайно в мускулите; А умът ще стане гъвкав, бърз и много точен;
18. Душата ще се насити на блаженство като пчела на сладък нектар; Нежно чувство и просто желание ще я обитават като двойка диви лебеди;
 19. И умът ще отхвърли всичко отрицателно, гнетящо, низше и безнадеждно от себе си, както цветът на водната лилия се очиства от тинята на блатото;
20. И най-накрая, с Божията помощ, духът ще се научи да улавя демоничните мисли и да язди самоуверено на студените им люспести гърбове;
21. И с изящество ще ги води по волята си, за да се издигнат от земния, непрогледен мрак към звездите, що сияят в слава на вековечната Господна мъдрост;
22. И даже от най-лошите помисли ще съумее да извлече капчици оживителен еликсир, що ще подмладява тялото и ще окрилява душата за подвизи!
23. Поучете се от ангелите на светлината, защото те с обич, кротост, смирение и думи на възхвала към мирозданието Господне постигат много повече,
24. отколкото всички дяволи с цялата им арогантност, лошотия, нахалство, сквернословия и вещина в склоняване на хората към престъпни деяния.
25. Ако до тебе приближи черна сянка и започне да вменява в съзнанието ти нейните коварни помисли, като ги повтаря много пъти и ги натрапва като твои;
26. Не се бори с лошотията! Ако влезеш в схватка и се увлечеш в битка с нея, тя ще започне да те надвива; И ако побегнеш - тя ще те гони, докато те унищожи.
27. Вместо това помоли твоят ангел-хранител за благоразумие; И извиси се на неговите криле над лошите мисли, страшните видения и агресивни настроения;
28. Погледни ги в покой отгоре; И вещо ги анализирай внимателно; Като ги проследиш и изследваш пътя им, разбери къде е гнездото им и защо те нападат;
 29. А после, с дух смел бръкни в леговището им и улови като въже демоничните мисли; И после почни да се придърпваш по тях навътре към ядрото им;
30. И щом стигнеш до началото на въжето, веднага ще видиш и ще проумееш каква е причината за тия пагубни настроения, що те будят от сън и мъчат сутрин;
31. Който постигне това, ще има власт да промени всичко, като развърже въжето и го пусне; Или ако го стегне в здрав клуп около опашката на дявола,
32. може да го води, където му е угодно; И да му заповядва, според волята си, да върши дела, що в името на Създателя претворяват злото в добро;
33. Понякога най-трудните битки се печелят само с помощта на една блага дума; И всякакво воюване става излишно щом се намерят отговори на въпросите,
34. които изместват центъра на сърцето; Карат го да тупти несигурно в гняв или с агресия, що нарушава покоя на ритъма му. Помни: винаги има изход;
35. И той е сред глъбините на душата; Скрит под подвижните пясъци на разума; Там лежат благоразумните отговори, които решават съдбините на света;
36. И те ще се открият пред този, който ги търси с търпение; Божията сила е в Словото, а то е способно да променя в миг същината на Сътворението.
37. Веднъж приемеш ли да водиш живот сред природата в едно с Господ, постепенно ще се приспособиш; И ще следваш естествения ход на сезоните;
38. И ще заживееш земното си битие в непринуденост; И ще се възползваш с доброчестина от всичко, което ти се предоставя от случая по волята на Отеца;
 39. Тогава ще забравиш що е болест и умора; И тягостните мисли ще напуснат сферите на твоето съзнание, което ще се напълни догоре с благодарност.
40. Затова, о, мои възлюбени чеда, що сте в болест и скръб, търсете чистите места по света! Стойте само там, където няма нищо изопачено или изкуствено;
41. И ще се радвате на здраве през всичките си дни; И помнете да благодарите, защото всичко истинско е там, където сте с Божията благословия!
42. Подир Словото на архангел Рафаел - сияйният лечител на света, аз застанах в нозете му пред езерото; И му се поклоних; После загледах ясния лунен лик;
43. И в мен се разлисти копнеж да отдам благодарността си на Божия пратеник за великото му призвание да възражда всичко живо с тези думи на възхвала:
44. – О, пресвети архангеле, вестителю на Словото Божие, що умееш да затваряш рани и да премахваш телесните недъзи с чудотворното си докосване;
45. О, изцелителю от напасти по телата и душите на човеците; Предводителю на легионите от хекимини* в звездното братство през тази ера на времената;
46. Да се помни, тачи и почита твоето свято занятие от всичко живо, що пребивава на Земята и е сред необятните простори на цялото Божие мироздание;
47. Да бъде благословено от Всевишния твоето участие във възродителния просперитет на обитателите на тази материя; И във въздигането на духовните,
48. що с твоя помощ съумяват да възгреят и да се преоблекат в сияйната дреха на Всесветия! Хората, що сега са смъртни, ти претворяваш в звезден пламък.
 49. Нека пребъдат тези, що Той е поставил на внимателните ти длани за целокупна грижа и отговорно пазене през цялото им житие, от корена до короната;
50. И да се изкачат избраниците Му поне едно стъпало нагоре по стълбата на развитието си към ангелските светове и звездите на нашия всеобщ Творец! Амин.
51. А като притихнах, ето стана нещо чудесно; Сякаш полетях в ефира на крилете на съзнанието ми; Умът ми се въздигна към светия Дух като огнена птица;
52. И преизпълни се с виделина всяка моя частица, сетиво и мисъл; B миг научих езика на светлината; И чух как звездите сладко разговарят помежду си;
53. И разбрах как достигат чрез лъчите си, докосват и даряват с ореола си Божия премъдрост на всичко, що е жизнена рожба на лъчезарното им съзнание;
54. И ето, прочетох с окото на душата ми плазмените букви на Светлината; Научих, че мракът е по-стар от нея и е като черна дъска за писане в материята;
55. И слънцата изсичат през него със звезден огън думите в книгата на Живота, що разказва в символични предания съдбите на знайни и незнайни персонажи...
56. И изобразява легендарната премъдрост на Всевишния, но и поставя несгоди и препятствия по житейския път, като правила за пунктуация и правопис,
57. за да бъдат отделени една от друга думите, що прииждат от Източника на абсолютния Ум в безкраен низ ред след ред, от страница през глава към том...
58. А след като плавно възприех внушителното величие на всичко това, бавно ме обзе чувство на щастие, мир, блаженство и ето, душата ми се изпълни с лекота;
 59. Съзнанието ми засия от удоволствие, а духът ми взе да трепти в мен като струна през времената, да ехти като златна камбана през пространствата...
60. И видях всички звезди да му пригласят с пулсациите си; И чух хор от ангелски гласове да запява в съвършен унисон с него възвишен химн за Живота...

Категория: Изкуство
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.03 17:15
image
СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон IV

  Подир тази благодатна на свети Слова нощ, аз, смиреният поклонник на ангелите Господни и повествувател на възвишеното им участие в моя скромен живот,
2. спрях да пиша за дузина дни; Бях въвлечен в интригите на зъл слуга от замъка и омразата му пречеше на духа ми да приема посланията на Божието царство...
3. Но началника му като разбра, го изгони; И ето, на 12-ти август, озвучих замъка с песнопения на ангелогласните “Грегориан”; А мирът се завърна в душата ми.
4. Същият следобед седнах на люлка пред езерото; Насреща ми шест пауна и две патици каролинки си почиваха на брега; И кротко пощеха перцата си;
5. Подухваше свеж, благодатен ветрец; Клоните на върбите се поклащаха; Синьото огледало на водата се къдреше под нежния лъх и мяташе чудни отражения;
6. И до мен достигна гласът на архангел Гавраил, който ме зовеше от югоизток, от Ставро - една местност след Царево по крайбрежието на Черно море;
7. (Където не бях ходил още, но за което ми разказа мой верен приятел, музиканта Стоян, които бе скромен майстор-зидар, нает за сезона в двора на замъка.
 8. И от тогава в душата ми се засади семе надежда, че скоро ще стане осъществимо едно мое пътуване и пребиваване на онзи живописен, уединен плаж...)
9. И чух от там да дохожда над езерото тихият глас на архангел Гавраил; Извика ме по име и благослови ме с докосване; А в душевния ми слух рече това:
10. – Стани, Стен Леоне, вземи храни и напитки за три дни, и три нощи; Скоро се настани при мене, писарю Господен, да чуеш и да запишеш Благовестието на Отца!
11. Говорът му беше необичайно настоятелен и аз се усъмних в неговата достоверност; Затова, за да го изпитам му отвърнах внимателно с вътрешния ми глас:
12. – Кой си ти? Божият архангел Гавраил ли си или не си? В името Господне те заричам: Пред мене се открий веднага; И убеди ме в твоята самоличност! Амин.
13. И ето, още на минутата, прелестна архангелска мисъл прекоси купола на съзнанието ми; Но тъй бързо и ярко блесна тя, че не смогнах да я запиша;
14. Озари ме като метеор, що прехвърча небосвода в звездна нощ; И преди да изчезне, само успях да доловя възхита от гениалността и духовния й плам.
15. Запитах душата си и от нея научих, че още ми беше рано за среща с могъщия Гавраил; А и Рафаел имаше да ми дава още умни решения на важни въпроси;
16. Затова мислено се пренесох в светата местност, където стоеше вторият велик архангел; Паднах в богоговение пред него; Вдигнах лице нагоре и казах:
17. – О, миротворни архангел Гавраил, нека да е всеблагато твоето свето Благовестие, което Господ провожда да дадеш на мен, тленния, но честит човек;
 18. Който се е прострял по очи в подножието ти! Прости ми, че с моята материална обвивка не съм в състояние начаса да се отправя на път към тебе;
19. За да пристъпят нозете ми в усамотението на съкровеното място, що в своята щедрост ми посочваш; И телом да се оставя в милостта на Божиите ръце!
20. Моля те, свети архистратеже на звездното братство, смили се над мен, ленивия, че сега нямам ищах за пътуване; Но ако е във властта ти ми проводи приятели,
21. които по тяхна воля и с мое съгласие да ме заведат там; И ще пренощуваме три дни, или повече, за да вкуся плодовете на гостоприемството Господне;
22. За да имам щастието, да чуя Словото Му чрез тебе; И да се докосна до светозарната ти мъдрост, що прелестно искри като дъжд от падащи звезди;
23. И пълни празната чаша на човешкото невежество с чисто просветление от благогласните струи на звездния водопад, що извира из Източника на Живота!
24. Склони ухо към молбата ми; И ако е във владичеството ти, пренеси ме на крилете си, ако не телом поне духом; И открий ми в мистика Божиите тайнства;
25. И говори ми за всичко, що Господ Бог има да казва на всички ни тук долу на Земята - хора праведни събрани в тишина от различни места и епохи;
26. Тръпнещи в очакване на вековечното блаженство люде; Човеци възвишени и несложни, смълчани и богоугодни, духовни и добри в своето житие! Амин.
27. И подир моята откровена молитва, ето, че отляво ми повяха с маховите си пера крилата на повелителя на рая Господен - архангел Гавраил;
 28. И той се яви в зрението на душата ми, като че облян в синя, лунна светлина, красив като вълшебница; И държеше обреден потир в двете си ръце;
29. И струйка от чашата прелетя по въздуха към мен; И докосна устните ми; И щом я вкусих, ме изпълниха капки блага амброзия от светостта на архангела;
30. И в сърцето ми се запали син пламък; Искрите на почитта ми към него изхвърчаха нагоре през мен, високо към звездите, към рая и духовните същества;
31. И въпреки че беше ден, във вътрешното ми зрение израсна спокойна панорама на звездна нощ край обаятелните брегове на Черно море; И Гавраил рече:
32. – Вслушвай се в душата си, Стен Леоне! Въоръжи се с вяра и търпение, писарю Божи, защото ще изминат много години, преди да дойдеш при мене на брега;
33. Но още сега те осветлявам: Там ти ще получиш архангелски дар; И с теб ще се случи свето чудо, що Господ не е показвал още пред жителите на Земята!
34. Затворих клепачи и бързо се отпуснах в блажено съзерцание на светия архангел; Устните ми сами се вдигнаха и разтвориха в широка, любвеобилна усмивка;
35. И постепенно, от глава до пети ме изпълни неизразима екзалтация; А в моята душа се роди безкрайна благодарност към Бог Създател-Вседържител,
36. чрез Когото цялото това щастие биде възможно; Събрах дланите си пред гърдите; И в мислите си прошепнах напевно към Него следното славословие:
37. – Блажен, благат и свят Си Господи! Твои са всички неща и проявления, които кръстосват безконечно около Слънцето и безчетното количество звезди;
 38. Ти Си в цялата вселена и цялата вселена е в Теб, но тя пак не запълва дори една милиардна частица от Твоята колосална грандиозност;
39. Ти Си безкрайността; Ти Си вечността; И Твоята Душа е космическия океан, съставен от капчиците на душите, които са във всички живи създания;
40. И те са Твоите елементарни градивни частици; Които като атоми се събират в молекули; И по подобие на течната вода, заемат разнообразни форми.
41. Благодаря Ти, Господи, за този прекрасен живот, който с безпределното Си великодушие Си ми дарил; И където Си ме настанил, да съм всякога с Теб!
42. Благодаря Ти, за здравето, което ме прави волен по душа и ме освобождава от страдание, грижа и злощастие! Благодаря ти за знаменитото спокойствие,
43. що ме изпълва с неописуеми по красота и неизмерими по количество блажени състояния, доловими чрез сетивата на тялото и на душата ми!
44. Благодаря Ти, че ми даваш възможността да бъда изцяло Твой; И само Ти, Единствения да си моят Господар и Покровител по Пътя на земното ми житие!
45. Ти Си велик, Господи! Нищо не може да се сравни с Тебе; И никое друго същество не може да ми даде така, както Ти ми отмерваш от Твоята благодат;
46. Нито пък съм получавал някога това, от що се нуждая, от друго място, което да не е отново проявление на Твоята сътворителна алфа и омега.
47. Ти, Господи, Си Създател на всичко видимо и невидимо; Всичко, що живее през деня и обитава нощта; Всичко минало, настоящо и бъдещо е Твое!
 48. Моля те, Боже, направи ме приемлив и съвършен за Теб! Позволи ми да вляза с почит в духовното измерение на Твоите свети светове всред всемира,
49. облечен в чиста премяна, изтъкана от светлик белоснежен! Нека бъде премъдростта Ти във всичко; Ти ме направлявай и ме ръководи всеки следващ миг!
50. Хвала Тебе, Господи! Да се свети името Ти! Делото Ти да се обожава от Твоите просветени и изпълнени с разум творения, сега и вовеки във вечността! Амин.

СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон V
  И малко след като се молих, отидох при северната кула на замъка; И бавно се изкачих по стъпалата й до първия етаж; И влязох във второто от жилищата;
2. И докато съзерцавах чудния изглед, що се откриваше на изток през сводестия прозорец и неговата кована, тъмнозелена решетка, обрасла с бръшлян;
3. Ето, обгърна ме вълшебство на великия свят Дух; Покри ме като дреха от ефирна коприна; И вътре в мен се появи блажено усещане за обичен Божи глас,
4. Който по подобие на моя вътрешен говор ми думаше с голяма мъдрост, с разбиране и с чувство на задушевност - сладко като жужене на пчели;
5. И ето, аз от любознателност, примесено с удивление, реших да поведа мислен диалог с Господния обаятелен глас; И Го попитах, както се пита баща:
6. – О, пресвети Боже, кажи ми по разбираем начин: Каква е истината за сина Человечески? Отговори ми, моля те, но не заради мене, а за ония другите,
7. които искат да узнаят това; За да си изяснят от къде идва тяхното съмнение, което ръга с ръжен душата им; И ги измъчва; И ломи вярата им в Теб! Амин.
8. И като замълчах с притаен в гърдите ми дъх; И се вслушах с ухото на душата ми в тишината на цялото мироздание, дочух шепота на Божия глас да казва:
9. – Поради невежеството на апостолите; И като следствие от самоотделянето на човека от естествената природна обител е възникнала цялата тая религия.
10. Нима е допустимо да имам само един-единствен син след като съм Сътворител на всичко живо и неживо; На разумни и на лишени от разсъдък създания?
11. Нима е допустимо Твореца да пресътвори наново Себе Си от нещо, което вече е било създадено от самия Него? И дори ако някой вярва, че е тъй,
12. Господ би ли влязъл скришно като прелюбодеец при девица? Или ако дори това е възможно, тогава нима всеки път, когато се зачева човешко дете,
13. Създателя не участва чрез собствените си креатури в този акт на съединение, чийто плод е ново проявление на творческата мощ и съзидателност на Бога?
14. Нима на Моята плодовитост приляга да има само едно дете? Чий са тогава всички останали щерки и синове? Кой, ако не Бог, им отдава живот от Духа си?
15. Прочети Словото Ми, що записва благонадеждната ръка на сътворения от Мен писател! Той Ме пресъздава по силата на неговата свободна воля;
16. А това се случва, понеже е от тия Мои рожби, що достигат извисение; И духом е попаднал в съзвучие с Моята абсолютна воля да избирам какво да пише.
17. Чуй думите Ми вътре в сърцето си, ако си драговолен! Изследвай логиката на идеите Ми, ако си мнителен! Проумей я; И оцени Ме с всичките си знания;
18. И ако в тебе, творение Мое, има поне зрънце здрав разум, веднага ще разбереш, че всеки, който съществува, в което и да е време, е произлязъл от Мене!
19. И всеки, който се е отправил към Мен по Пътя на извисяване чрез възсияние в живота, или чрез възкресение в смъртта е Моя достойно рожба, син Божи!
20. Човеците са склонни да издигат едни хора или неща над други хора и неща; Но за Господ Бог всичко е еднакво важно и има равностойно значение;
21. А това, че един човек се е осъзнал като Господен син не означава, че той е нещо повече от ближните си в очите на Бога; За Създателя всички са равни;
22. Но пред очите на ближните, просветеният е висше създание в сравнение с тях; И именно това присъщо на човешкия ум гледище води до заслепение;
23. За Господ такава заблуда никога не е съществувала; И Бог няма лично предпочитание към един от човеците, освен в дребнавите им фантасмагории.
24. Напълно разбираемо е за всеки зрящ, когато гледа образ в света от ниска гледна точка, да го възприема откъслечно, изкривено и отделено от цялото;
25. Но щом същият образ бъде видян извисоко, той придобива съвсем проста форма; И всяко последващо усложняване на нещата става напълно ненужно.
26. Така и в Господа няма нищо сложно за разбиране! Стига да не слагаш нищо и никого в нито един момент, нито по-горе, нито по-долу от тебе самият,
27. и ще Ме проумееш на часа! Именно това върши Създателя още от първото мигновение на Сътворението; А всеки раншен и бъден миг е равен на сегашния;
28. Нито бъднините са по-горе; Нито прежнините са по-долу; Нито настоящето е между тях; Защото за Мене всички времена са единно кълбообразно цяло.
29. Всеки един от вас е Божие чедо, когато пребивава в мига си и живее в деня, и в часа, и през всяка настояща секунда, независимо от минало и бъдеще;
30. И не Създателя изисква послушание от рожбите Си, но те настояват въжделенията им да бъдат осъществени от Него в сферата на действителността;
31. Бог от нищо не се нуждае, нито желае, каквото и да било, защото всичко вече е Негово; И е направено от Него за живите му проявления. Толкова е просто!
32. И ако все още не си разбрал какво е Господ Бог, Създателя и Вседържителя на целокупната вселена-време, ще ти отговоря така: Аз Съм всичко в миг!
33. Аз Съм сумата (в малкото и в голямото) на общият сбор от всички събития, случващи се из цялото пространство във всеки настоящ момент на времето!
34. И след като записах на хартия това свето Божие Слово, ето, че ме изпълни като морски прилив - от основата до върха, живително чувство на святост;
35. Затворих очи, отпуснах се по гръб на легло до прозореца; Прострях настрани ръце с длани обърнати към светите небеса и въздъхнах с тиха благодарност;
36. Облада ме безмерна жалост и благосклонност; И възхищение към цялото сътворение на Създателя; И в душата ми се настани всеобхватно разбиране;
37. А в духа ми - велик мир; И чисто съпричастие; И безмерна любов към всичко, що осъзнато пребиваваше в тази съкровена минута на настоящето.
 38. Съзнанието ми се избистри и успокои като огледалото на езерото в двора на замъка при безветрие; А после започнах да дишам дълбоко с пълни гърди;
39. И ето, след 7-мото вдишване задържах дъх; И вътрешният ми взор се въздигна с грандиозна скорост към лъчист и жив тунел, що се откри високо над мен;
40. И в същия миг нагоре през гръбнака, през тила и черепа ми премина с пукот нещо подобно на ослепителна мълния; И бях подет от незрим Божи ангел;
41. И той ме пренесе духом в един друг по-съвършен свят; И аз, преданият поклонник на Бога, се оказах облян в най-ярката, блажена и благодатна светлина;
42. Каквато никога не бях виждал с физическите си очи на Земята; И толкова хубаво ми стана от нея, че ми се прииска вечно да се къпя в лъчите й!
43. Времето и пространството престанаха да съществуват в линейната си форма; И се претопиха в трайно сферично настояще без начало и без край;
44. Чувствата ми се въздигнаха и засияха в най-прекрасното усещане за щастие, що не може да се сравни с никое друго присъщо на тялото удоволствие;
45. Съзнанието ми се разшири до безкрая; Мислите ми спряха напълно; И в мен остана само непонятно за разума разбиране за висок, всеобхватен екстаз;
46. И мъдростта ми беше във всичко; И знанията ми - от най-висш порядък; И дейно участвах във всичко, що съществуваше във всемира, във всеки миг.
47. – А-а-а, о, Господи! - излезе с въздишка от гърдите ми моят глас; И почувствах тръпки в пръстите на ръцете си; А около челото ми - корона от светлина;
 48. И над темето ми грееше ярка звезда; И върхът на главата ми изтръпна от Божествените й лъчи в блаженство, което се спусна надолу по моето тяло;
49. – Да, писателю Мой, това Съм Аз! - рече ми благо Божият глас. - Ето, че ти се открих, Стен Леоне и позволих на крехката ти телесна същност да Ме познае;
50. И ти показах през седемте сетива какво е вътре в Мене! Това е изживяване постижимо от всеки човек, но не бива да се случва твърде често,
51. тъй като субстанцията, от която Съм го сътворил не е достатъчно устойчива на тази върховна форма на проявление на Моята Божествена същност.
52. – А-а-а, о, да, Господи! Боже, Обичам те! - излезе от гърдите ми ласкав шепот, щом повторно надникнах в същината Господна и се потопих в естеството Му.
53. Погледнах към пейзажа навън, мислено целунах цялата природа, що се обрамчваше от извитите стъбълца на бръшляна в прозореца отдясно ми;
54. И небосвода; И гората под него; И короните на върбите под тях; И редицата розови храсти долу; И свежо зелените листа, що заничаха в стаята.
55. Ветрецът ги разклащаше, погалваше краката ми и после плавно отлиташе на запад през отворена врата към Слънцето, което клонеше към своя залез.
56. “Ще надникна за трети път в същината на моя Създател! ” - наумих си и се заех да дишам дълбоко; Поставих пръстите си на тила; Сключих прасците си;
57. И когато задържах дъх, незнайно как обкръжението ми стана друго; Снагата ми се преобразува в лека като мъгла материя с нищожна плътност;
58. Слуховите ми възприятия се измениха; Съзнанието ми се разшири, разпростря и запълни цялата съвкупност от времена и пространства на вечния космос;
59. – О-о-о! - излезе с радушен дъх през устните ми моят глас пропит с колосално възхищение към Бога, що видях в славата Му; Отпуснах се и затворих очи;
60. А при следващото вдишване, в моето тяло отново започнаха да се възвръщат обичайните за сетивата му възприятия; И в него се настани сладка умора.


СТЕН ЛЕОН                       ЛЕОНИКА I                           Еон VI
  Ето, че изминаха множество дни преди да стъпя на брега на морето през следобеда на 27-ми август; И да отседна на скалист плаж пред пристана на Созопол;
2. Тогава задуха топъл вятър от югоизток, а около мен се спусна Божие благоволение; И ме покри като лъчезарен плащ, изтъкан от милиарди слънчица.
3. Морска змия подаде глава над вълните отдясно, обърна се към мен с двете си очи; И ние дълго и спокойно се гледахме; А наоколо свистеше силен бриз;
4. После до душевния ми слух достигна тихият, съскащ гласец на водолюбивото влечуго, което ловуваше сред вълните и спеше из ниши под скалите; И ми рече:
5. – Разбра ли сега, Стен Леоне, писателю на Божието Слово, що ще придружава човеците през епохата, когато Слънцето ще се възражда в съзвездие Водолей,
6. какво незначително човече си ти и колко е немощно влиянието ти в света на хората? Убеди ли се, че нямаш власт над нищо съществено тук на Земята?
7. Осъзна ли, че цялата сила на архангелите е едно нищо пред простите обстоятелства, що се издигат като великани насреща ти от истинската реалност?
8. И след като зададе тия свои смущаващи духа, потискащи душата и тревожещи телесното ми естество въпроси, тя бързо се скри под вълните на морето...
9. Останах сам; Дълго гледах с печал към пристанището на Созопол; И се чудех защо й беше нужно на тази нищожна твар да ми отправя такива питания?
10. През съзнанието ми се заредиха случки от изминалите дни; Спомних си денят на 18-ти август, когато в полунощ беше починал Стоян музиканта;
11. А той беше на моя възраст -
38 г.; Физически поне двойно по-силен….. И сега младите му деца оставаха сиротни - само на ръцете на клетата му вдовица;
12. И как тая неочаквана смърт ме отдалечаваше от деня на срещата ми с архангел Гавраил, защото Стоян знаеше с точност къде е оня уединен морски бряг...
13. Скоро моята скръб намаля; И отстъпи пред ведър светлик надежда, че Божията промисъл ще състави друг план, що ще ме срещне със свети Гавраил.
14. И ето, още на следния ден обстоятелствата се наредиха по чудодеен начин, така че аз, натъженият от скоропостижната кончина на приятеля ми,
15. се озовах в местността на Аркутино; И като се отдалечих от заетия с летовници плаж, в мен се роди желание да пиша още Боговдъхновената Леоника;
16. Затворих очи, както държах ръкописа ми; И в мислите си се обърнах към архангел Михаил с дълбоко преклонение; И рекох му с голяма почтителност, така:
17. – О, славни пълководецо на армиите на звездното братство, що е сияйно множество от свети ангели; О, мили архангел Михаил, говори на ухото на душата ми;
18. И разкрий ми, ако ти е угодно, вестителю Господен; Защо беше нужно да преживея това скръбно събитие? Защо се случи тази смърт на тоз човек?
19. И защо в следствие на нея биде възпрепятствано моето пътешествие към мястото за срещата ми с подвластния ти архистратег архангел Гавраил?
20. Моля те, дай упование на надеждата ми; И благослови ме с Божии отговори, които да надвият с ангелска лекота над застигналото ме униние! Амин.
21. Загледах скалите насреща; Бяла чайка беше кацнала на върха на една от тях; И обръщаше глава ту с лявата, ту с дясната си страна към мен.
22. Тогава през вълните; И чрез нежното докосване на морския бриз (до нетленното ухо на душата ми) ме застигна като ехо ясен и добродетелен глас;
23. А зад гърба ми застана и се извиси до небосвода светия, драг образ на архангел Михаил; Силните му криле се разгърнаха закрилящо от двете ми страни;
24. А ръцете му се насочиха с длани към мене; И два лъча от неговото сияние се спуснаха от тях; И ме покриха като облак с Божия светлик, когато ми рече:
25. – Стен Леоне, магистре на биологическите науки, изследвай скалите насреща ти! Вгледай се в зелената ивица от водорасли, що силата на Луната е оголила;
26. И чрез отлива на морето е изложила на жарките слънчеви лъчи. Нищо не е случайно в световете на материята и духа! Всичко в тях е взаимосвързано.
27. И всяко нещо се случва в следствие на нещо друго. Твоят приятел Стоян биде призован да се яви пред Всевишния; И Той чу молитвата ти за неговата душа;
28. И на теб ти се даде да го видиш облечен в бяло сияние; И ти го зърна сред селенията на отвъдното заобиколен от четири херувима с прекрасни лица;
29. На него му биде оказана благодатта да ти разкаже за благословения бряг, където ти някога ще отидеш; И така стори поклон пред архангел Гавраил.
30. По Божията воля стана всичко; И точно така се случи, както в Книгата на живота е записано житието му още преди да се роди в тяло на Земята.
31. Виждам в сърцето ти твоето колебание; Но знай, че Пътя сам ще ти се открие, само когато наистина въжделееш да тръгнеш за срещата, там на брега;
32. Когато си готов, когато пожелаеш, твоят ангел-хранител ще полее семенцето на новата ти надежда; И тъй ще го стори, че за миг ще израсте в дърво;
33. Ти вече знаеш, че има много начини за постигане на една и съща цел! Но само един е начинът, по който ще бъде постигната твоята лична цел!
34. Днес затова те пренесох на скалите срещу змийският остров с такава леснина; И тук за теб звучи моят глас; За да те напътя и подкрепя във вярата;
35. И да разсека с огнен меч мрачината на угнетението, що те обзе след смъртта на твоя тъмнолик приятел; И да разсипя нашир и надлъж тази печал.
36. Приканвам те, скоро вдигни вътрешният си взор нагоре към мен! Виж какво чудо ще сторя, за да те избавя от тъмнотията в името на Господ Бог!
37. И ето, след като приех в сърцето си поканата на светия водач, аз, опечаленият скръбник, се изправих; Насочих вътрешния си взор нагоре към великана;
38. И видях как в десницата на Михаля се появи чуден меч; А той беше съставен от сноп ярки, пречисти светкавици, подобни на високи пламъци в стихиен огън;
39. Архангелът вдигна меча си право нагоре; Потопи върха му в диска на Слънцето; Завъртя го право надолу; И го задържа в лъча на моя собствен дух;
40. А духът ми се издигна като много тънък лазер от голямата фонтанела на главата ми; И премина по цялата дължина на страховитото, огнено острие;
41. И случи се чудо! Мечът му блесна ослепително като хиляди слънца; И мигом очисти духа ми от всевъзможни тъмни петънца; И мрачините изчезнаха напълно;
42. И духът ми засия от свето наслаждение сред Божествено великолепие; И сетне душата ми ликуваше от радост; А умът ми се изпълни със спокойствие;
43. И дълбоко в сърцето ми се вкорени несломима убеденост, че всичко, което има да се случи ще дойде тогава и там, където е угодно на моя Отец!
44. И ето, аз, окриленият човек, вдигнах чело, очи и длани към небето; Погледнах в Слънцето; И извисих през ангела гласът на същината си към Всевишния:
45. – Велик, всемогъщ и славен Си, Господи! Благодаря за тази навременна помощ, която чрез благотворната намеса на Твоя Спасител ме избави от скръбта!
46. Дано от сега бъда изпълнен със светла надежда, докато се свърши всичко, което има да се случва! Дано да водя живот без плахост, съмнение и маловерие.
47. Дано Твоя всесилен архангел Михаил пази духа ми с огнени мълнии. Дано с лъчи да изгонва всичко, що би било мъчно за мен в името на Утешителя. Амин.
48. И подир това, ето, видях в окото на душата ми архангел Михаил благо да навежда лице към мене; И да прибира меча в ножницата отляво на пояса си;
49. И изпроводих го с взор, докато замахваше с могъщите си криле; И плавно се отлепяше от морския бряг; И по лъчите на Слънцето се въздигаше нагоре;
50. И постепенно се преливаше с ослепителния блясък в центъра на пламтящия му диск; И как въпреки тази ярка светлина, образът му си оставаше ясен;
51. И ето, че усмивка засия на устните ми; И една въздишка на огромно облекчение леко излетя из гърдите ми; И като мина през ноздрите, тъгата ме напусна.
52. И облада ме велико чувство на единство с всичко сътворено от Създателя; И в ума ми се породиха вдъхновени от Него свети мисли пълни с мъдрост;
53. И ето, че разбрах смисъла на смъртта - тя е като сън; Но в съня няма истинска смърт; Там цари безсмъртие и животът е вечен, без начало и без край;
54. А реалността често прилича на сън; И те се имитират една друга; Нито се поддава на доказване нещо, което е било в тях вчера; Нито вече ще го има.
55. Събитията, що стават на сън, често са по правдоподобни от онези, които се случват наяве; И даже без реалността, истинният живот просъществува в съня;
56. А след като тялото умре, духът на всяко живо същество продължава да живее вечно в царството на съновиденията и обитава свят над реалността...
57. В следствие на тези мисли, аз, писарят Божи, достигнах до извод, че така или иначе ние съществуваме вековечно, насън или наяве, в живот или в смърт.
58. И разликата между двете състояния на съществувание е същото, както е при светлината и мрака; Когато едното го има - другото отсъства;
59. И всичко междинно между живот и смърт е полузрак, дето е възможно да бъде изпитано величието на всепроникващото присъствие на Всевишния.
60. Така установих за себе си, че единственото и всезначимо занимание в реалността е да се опитвам да се извисявам към Източника на Сътворението.

Категория: Изкуство
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.03 17:19

image"- Приятели и братя мои, не ми остава много време да съм сред вас. Бих искал да се усамотя и да се помоля на нашия Небесен Отец, да ни даде нужната в този час сила, за да следваме делото, което трябва да извършим от Негово име.
Следовниците Му, ученици, апостоли и гърци Го последваха по склона нагоре до камениста площадка, над Гетсиманското плато - върха на Елеонската гора. Щом стигнахме там, кратко ни помоли да коленичим около Него. Единствен аз останах прав не защото не уважих молбата Му и вярата на другите, а защото бях длъжен да филмирам впечатлилата ме сцена. 
Окъпан от светлината на огромната луна, Иисус повдигна очи към звездите и с гръмовен глас въз кликна:
- Отче, дойде и моят час... Прослави Сина си, за да може Синът да Те прослави! Знам, че Си ми дал цялата сила и власт върху всички живи създания от моето Царство. Ще подаря вечния живот на онези, които поради вярата си ще бъдат Божи синове. Вечният живот е признанието на единствения и истински Бог, и Отец на всички. Нека повярват на Онзи, когото Ти си изпратил на този Свят. 
Отче, аз Те възхвалих на тази земя и изпълних делото, с което ме натовари. Напоих с обичта си синовете на нашето собствено сътворение. Остава ми само да пожертвам земния си живот. 
Сега, Отче, възвеличал ме с рая и блаженството, които имах преди този Свят да е съществувал и ме приеми още веднъж от дясната Си страна!
Иисус замълча. Лек ветрец разбърка косата Му.
- Аз Те показах на хората, които Ти избра от света, който ми даде. Тези хора са Твои, така както целият живот е между ръцете Ти. Живях с тях, напътствайки ги в нормите на живота и те повярваха. Тези хора знаят, че всичко, което имам, произхожда от Теб и че въплътяването ми в живота беше предназначено, за да опознае светът моя Отец. Разкрих им истината, с която ме дари и те, моите приятели и следовници, носители на посланията ми най-чистосърдечно поискаха да приемат Словото Ти. Казах им, че произлизам от Теб, че Ти си ме изпратил на тази земя и че съм готов да се върна при Теб... Отче, моля се за всички тези хора, избрани от Теб. Моля се за тях, избраните от мен да ме представляват, след като се завърна при Теб. Тези хора са мои. Ти ми ги даде. Не мога да остана повече в този свят. Ще се завърна към делото, което ми възложи. Налага се да оставя тези мъже след себе си, за да представляват Нас и Нашето Царство между хората. 
Отче, предпази и защити тяхната вярност, докато се подготвя за напускането на земния живот. Помогни им да бъдат единни в духа си, тъй както сме Ти и аз. Те са мои приятели. По време на престоя ми при тях можех да бдя и да ги напътствам, но сега си тръгвам. 
Отче, остани до тях, докато съумеем да пратим нов Наставник, който да ги утеши, подкрепи и укрепи. Ти ми даде дванадесет човека и аз ги запазих всички, но с един по-малко, който не пожела да поддържа своята съпричастност с нас. Тези хора са слаби и крехки, но зная, че мога да разчитам на тях. Проверих, техните помисли и дела, и зная, че ме обичат. Въпреки че ще страдат по моя вина, желая те да бъдат мечтатели. Светът може да ги намрази, тъй както мразеше мен. Не Те моля да ги прибереш при себе си, само да ги предпазиш от злото, което съществува на този свят. Посвети ги в истината. Словото Ти е истината. Също както Ти ме изпра ти на Земята, така и аз ще ги изпратя по света. Чрез тях живях между хората, посвещавайки живота си в служба на Тебе. Целта ми бе да им вдъхна пречистването чрез Истината и Обичта си, която им показах. Зная добре, Отче, че не е необходимо да Те моля да бдиш над тях, след като си тръгна. Зная също така, че ги обичаш толкова, колкото и аз. Правя това, изричайки гласно молбата си към Теб, за да ме разберат по-добре, чувайки и слушайки ме, че Отецът обича смъртните точно така, както и Сина. 
Желая страстно да покажа на моите земни братя славата, честта и райското наслаждение, на които се радвах редом до Теб преди създаването на този свят, който се е самоопознал толкова малко... 
О, Справедливи Боже! Аз Те познавам и Ти дадох да опознаеш тези вещи, които ще разпространят името Ти за други поколения. Засега им обещавам, че ще си наблизо до тях в техният път по същия начин, по който беше с мен.
И като повдигна дългите си ръце към небето, завърши:
- Аз съм хлябът на живота... Аз съм живата вода... Аз съм светлината на света... Аз съм желанието на всички възрасти... Аз съм отворената врата за вечното спасение... Аз съм действителността на безкрайния живот... Аз съм добрият пастир... Аз съм пътеката на безкрайното съвършенство... Аз съм възкресението и живота... Аз съм тайната на вечния живот... Аз съм пътят, истината и животът... Аз съм безкрайният Отец на ограничените си деца... Аз съм истинският лозов дънер, а вие сте филизите... Аз съм надеждата на всички, опознали живата истина... Аз съм живият мост, който съединява единия свят с другия... Аз съм живото съчетание между времето и вечността..."

Хуан Бенитес, "Операция Троянски кон" – Том 2, редакция с допълнения - Стен Леон.

Категория: Изкуство
Прочетен: 515 Коментари: 2 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: sleon
Категория: Изкуство
Прочетен: 198177
Постинги: 76
Коментари: 107
Гласове: 488